№ 176
гр. София, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря НАДЯ М. ГЕРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20211110210654 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на ВЛ. ОЛ. КР. срещу наказателно
постановление № 21-4332-011779/14.06.2021г., издадено от Началник група
към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което за нарушение на
чл.104Б, т.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба” в размер
на 3 000 лв., на основание чл.175А, ал.1, пр.3 ЗДвП, както и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Съгласно мотивите на
обжалваното наказателно постановление на 24.05.2021г., около 20,20 часа,
ВЛ. ОЛ. КР. управлявал лек автомобил „БМВ 530 И“, с ДК № СА5872ХТ, в
гр.София, по бул.”Тодор А.”, от бул.”Константин Величков” към ул.”Вардар”.
При маневра ляв завой, на кръстовището с бул.”Тодор А.” и ул.”Вардар”,
водачът на автомобила използвал посочения участък от пътя, отворен за
обществено ползване за превоз на пътници и товари, не по предназначение,
като извършвал резки рисковани маневри като подавал рязко газ и повишавал
оборотите на двигателя, с което превъртал задвижващите колела на
1
автомобила като поднасял автомобила вляво и дясно, и преднамерено
извеждал МПС-то извън контрол /дрифт/.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като твърди,
че констатациите по АУАН не отговаряли на фактическите – на посоченото
място поради краткото времетраене на зеления сигнал на светофара,
разрешаващ маневрата „завой наляво”, следвало да ускори движението на
автомобила. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателно
постановление № 21-4332-011779/14.06.2021г. на Началник група към СДВР,
отдел „Пътна полиция” при СДВР, като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят се явява в съдебно заседание с процесуалния си
представител, поддържа депозираната жалба и моли наказателното
постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Представя писмена защита.
Въззиваемият СДВР-ОПП не се явява в съдебно заседание и не
изразява становище по делото.
Съдът приема за установено:
По допустимостта на жалбата:
Видно от разписка към наказателно постановление № 21-4332-
011779/14.06.2021г., същото е връчено на нарушителя на 25.06.2021г.
Жалбата е депозирана на 02.07.2021г., съгласно придружително писмо рег.№
УРИ 433200-73621/07.07.2021г. на СДВР, поради което е допустима и следва
да бъде разгледана.
По фактическата обстановка
На 24.05.2021г., около 20,20 часа, жалбоподателят ВЛ. ОЛ. КР.
управлявал лек автомобил „БМВ 530 И“, с ДК № СА5872ХТ, в гр.София, по
бул.”Тодор А.”, от бул.”Константин Величков” към ул.”Вардар”. В
автомобила пътувала и свидетелката Зорница Николаева Найденова. На
кръстовището с бул.”Тодор А.” и ул.”Вардар” водачът на лекия автомобил
спрял, за да изчака да светне зелен сигнал на светофарната уредба, за да
предприеме маневра „завой наляво”. Зад лекия автомобил, управляван от
жалбоподателя, се движела полицейска кола, в която се намирали
свидетелите Т. СТ. АЛ. и АДР. Н. СТ. – младши автоконтрольори към СДВР.
При светването на чакания зелен сигнал лекият автомобил предприел рязко
2
маневрата и автомобилът излезнал извън периметъра на кръстовището. В този
момент полицейските служители А. и С. подали звуков и светлинен сигнал на
водача на лекия автомобил „БМВ 530 И“, с ДК № СА5872ХТ и го спрели за
проверка. Поведението на жалбоподателя като водач на лекия автомобил
било квалифицирано като нарушение на чл.104Б, т.2 ЗДвП, поради което
свидетелят А. съставил акт за установяване на административно нарушение
№ GA399145/24.05.2021г. Жалбоподателят не възразил при връчване на
АУАН. Възползвал се от правото да депозира писмено възражение срещу
констатациите по АУАН в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган счел възражението за неоснователно и
въз основа на АУАН издал наказателно постановление № 21-4332-
011779/14.06.2021г., с което за нарушение на чл.104Б, т.2 ЗДвП на водача на
лекия автомобил била наложена глоба в размер на 3 000 лв., на основание
чл.175А, ал.1, пр.3 ЗДвП, както и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца.
С оглед служебното задължение за извършване проверка на
процесуалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление
съдът приема:
Видно от представените в хода на съдебното производство
доказателства по отношение на материалната компетентност на
административнонаказващия орган /Заповеди №№ 8121з-515/14.05.2018г.
и8121К-13180/2019г. на Министъра на МВР/, акт за установяване на
административно нарушение № GA399145/24.05.2021г. и наказателно
постановление № 21-4332-011779/14.06.2021г. са издадени от оправомощени
за това длъжностни лица, посочени в заповедта.
АУАН е издаден в срока по чл.34, ал.1 ЗАНН и е предявен на
нарушителя. Наказателно постановление № 21-4332-011779/14.06.2021г. на
Началник отдел „Пътна полиция” при СДВР е издадено в 6 месечния срок по
чл.34, ал.3 ЗАНН и е връчен на жалбоподателя, поради което неговото право
на защита не е нарушено.
Съгласно разпоредбата на чл.104Б, т.2 ЗДвП е забранено на
участниците в движението да използват пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен тяхното предназначение за превоз на хора и
товари.
3
От гледна точка на житейския опит и съгласно съдебната практика
при определено боравене със системите на автомобила – рязко подаване на
газ, боравене със съединителя на автомобила, завъртане на волана /поотделно
или в съчетание/, активиране на ръчната спирачка и пр. се демонстрира
отклоняване от траекторията на движение на МПС, завъртане на задната част
на автомобила и други ефекти, известни като форсиране, „дрифт” и пр. в
общоговоримия език, но е без съмнение, че е видно кога се цели този ефект,
тъй като същият не може да настъпи при обичайното управление на
моторното превозно средство.
Свидетелските показания на полицейските служители потвърждават
изнесената в наказателното постановление констатация за извършена рязка
маневра на лекия автомобил при светването на зелен сигнал на светофарната
уредба. Съдът приема, че жалбоподателят действително е извършил рязка
маневра при потегляне на автомобила за предприемане на маневрата „ляв
завой“ при светването на зеления сигнал. Доказателство за това е и казаното
от свидетеля С., че при извършената проверка водачът на лекия автомобил се
извинил за това, че лекият автомобил поднесъл при извършване на маневрата.
Въпреки това съдът намира, че маневрата, при която лекият автомобил
поднесъл, не следва да се приравнява към изпълнителните действия на водача
на моторното превозно средство, характеризиращи дрифта като „извършване
на резки рисковани маневри - подаване рязко газ и повишаване на оборотите
на двигателя, от което да се превъртат задвижващите колела на автомобила и
да се изразят като поднасяне на автомобила вляво и вдясно”, описано в АУАН
и възпроизведено в обжалваното НП.
За да направи такъв извод съдът съпостави констатациите в акта за
установяване на административно нарушение № GA399145/24.05.2021г. и
наказателното постановление № 21-4332-011779/14.06.2021г. от една страна,
и от друга - със свидетелските показания на полицейските служители. Нито
един от двамата не твърди за демонстративно поднасяне на автомобила, при
което траекторията на движение да изпълва представата за рискови движения
наляво и надясно, и пр. Още по-малко това рисково управление на
автомобила да се извършва преднамерено и съзнателно от водача на МПС
пред погледите на полицейски автомобил, от който намиращите се в него
служители да имат пряка видимост към него.
4
Съдът констатира, че в случая липсва и доказателство, че
административнонаказващият орган е извършил задълбочена проверка по
депозираното възражение на нарушителя в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН – видно
от приложения към писмо № 4332р-28842/02.06.2021г. на СДВР видеозапис
от камерите, находящи се на процесното кръстовище, същият е бил адресиран
до гл.инспектор Даниела Дескова – сектор „Административно обслужване”
към СДВР с резолюция от 08.06.2021г. Липсва някакво доказателство, че
записът от видеокамерата е изследван от адресата /напр.Докладна, Писмено
становище или друго изявление, доказващо внимателния прочит и анализ на
вещественото доказателство/. Съдът приема за твърде съмнително
извършването на проверка на видеозаписа, още повече, че непосредствено
след постъпването на диска със записа, същият е отправен към издателя на
наказателното постановление – още на 09.06.2021г., видно от поставената
резолюция върху придружителното писмо.
Съставът на вмененото във вина нарушение изисква не просто
деянието да е извършено умишлено, а и при него от субективна страна да е
налице особена специфична цел – ползването на пътя да не в съответствие с
предназначението му за превоз на хора и товари. Именно тази друга цел, като
елемент от субективната страна на състава на административното нарушение,
следва да присъства при описанието на нарушението. В случая липсват данни
за умишлено, рязко подаване газ на управлявания автомобил, или за
преминаването на МПС от едната в другата лента за движение. Липсват
доказателства, че соченото нарушение е било извършено "преднамерено", а не
поради друга причина, която от своя страна също може да съставлява
административно нарушение, но със сигурност не покрива хипотезата на
посочената като нарушена правна норма. Несъмнено, при предприемане на
санкционираната маневра водачът може да е допуснал други нарушения на
правилата за движение по пътищата, като например нарушаване на правилата
за предприемане на маневри, или други, но при установената фактическа
обстановка, съдът приема, че не може да се говори за използване на пътя не
по предназначение.
Съдът намира, че в случая е допуснато съществено нарушение на
разпоредбата на чл.42, т.4, респ. чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН – описаните
констатации не отговарят на фактическите обстоятелства при извършване на
деянието, което определя допуснатото нарушение като съществено и
5
обуславящо отмяната на наказателното постановление.
Наказателно постановление № 21-4332-011779/14.06.2021г. като
неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото, претенцията за присъждане на направените
по делото разноски и представените доказателства такива се дължат – СДВР
следва да заплати направените по делото разноски в размер на 650 лв.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-011779 /14.06.2021г.
на Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
ВЛ. ОЛ. КР. от гр.София, ул.”.......... за нарушение на чл.104Б, т.2 ЗДвП е
наложена глоба в размер на 3 000лв., на основание чл.175А, ал.1, пр.3 ЗДвП,
както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на ВЛ. ОЛ. КР. отгр.София, ул.”..........
разноски по делото в размер на 360лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6