№ 2184
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря ДИАНА К. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110136547 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на В. К. В., чрез адв. В., с която срещу . са
предявени отрицателни установителни искове за признаване за установено, че ищецът
не дължи на ответника /съобразно допуснатото определение от 26.01.2023 г. уточнение
на исковата молба/ старо салдо, състоящо се от главница в размер на 585,78 лева по
издадени фактури в периода 28.07.2012 г. – 27.11.2018 г. вкл.; лихви за забава върху
тази главница в размер на сумата от 152,27 лева, както и главница за потребени ВиК
услуги за периода 20.12.2018 г. – 20.03.2022 г. в размер на сумата от 95,60 лева.
Ищецът твърди, че има качеството потребител на услугите, доставяни от ищеца
на адреса на водоснабдения имот: гр. Банкя, . въз основа на неформален договор за
доставка на ВиК услуги, като ищецът бил титуляр на партида с кл. № .. На 18.10.2021 г.
ищецът е намерил на оградата на имота си констативен протокол, съгласно който
ответникът претендирал от него сума в размер на 800,28 лева, част от която -
просрочена. Съгласно протокола ответникът щял да преустанови водоснабдяването в
имота на 03.11.2021 г. Оспорва тези действия на ответника като незаконосъобразни. По
искане на ищеца ответникът издал справка за дължимите суми, която обаче била
неясна. Видно от нея е било прибавено старо салдо извън периода, в т.ч. и суми за 2012
г. Счита, че претенцията на ответника е необосновано завишена. На 22.06.2022 г.
ищецът намерил на оградата на имота си друг констативен протокол. Поддържа, че
имотът се ползва само сезонно, съответно, че ползваната вода е в много по-малки
количества от претендираните и начислени от ответника. Релевира възражение за
погасяване по давност на вземанията за главници и лихви, начислени от ответника, за
периода до м.06.2019 г. Искането е да се признае за установено, че ищецът не дължи
на ответника процесните суми.
1
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
исковете. Твърди, че страните са обвързани от валидна облигационна връзка за
доставка на ВиК услуги до процесния имот, регулирана от публично известни общи
условия. Поддържа, че в имота са извършвани реални отчети на водомерите и съгласно
показанията на уредите са фактурирани дължимите от ищеца суми като стойност на
предоставените услуги. Поддържа, че претендираната от ищеца сума е реално
дължима, с оглед което и исковете са неоснователни.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
В тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск е да
докаже, че страните са се намирали в облигационни правоотношения за доставка на
ВиК услуги до посочения имот (че ищецът е собственик на имота през исковия
период), доставени са ВиК услуги за начислената стойност с изискуемото по стандарт
качество, паричното задължение е възникнало, настъпила е неговата изискуемост,
вземанията съществуват и са налице обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране
на давността за погасяване на вземанията. В тежест на ищеца е да установи
възраженията си срещу вземането на ответника.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на
този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и
канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните
и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии
/населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в §
1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на
ВиКуслуги", това са юридически или физически лица- собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1
от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в
редакция- попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС
на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. / е указано, че потребители на ВиК
услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право
на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл.
2, ал. 1 от Общите условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
/собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи
условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен
ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
С доклада по делото съдът е обявил на страните, че с оглед становищата им,
намира за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че помежду им през
процесния период е съществувало облигационно правоотношение по договор за
доставка на ВиК услуги при общи условия, одобрени от КЕВР в сила от 28.08.2016 г.,
публично достъпни на следния ел.адрес: Obshti uslovia 2016.pdf (sofiyskavoda.bg), по
който договор ищецът има качеството потребител за водоснабден имот, находящ се на
2
адрес: гр. Банкя, .. С оглед изявленията на процесуалния представител на ищеца следва
да се посочи, че не се оспорва също така, че във водоснабдения имот е имало през
процесния период монтиран узаконен водомер /СТИ/, който макар и рядко е отчитан от
служители на ответника, както и че в имота ищецът е ползвал услугата доставка и
пречистване на питейна вода.
От приетото в производството заключение на съдебно-техническата и
счетоводната експертиза, която настоящият съдебен състав кредитира като обективно
изготвено от специалисти, притежаващи необходимите специални знания, се
установява, че процесният имот е водоснабден, като в същия се ползват следните
услуги: доставка на вода с питейни качества, като доколкото не е била изградена друга
инфраструктура в имота не са доставяни други услуги. В имота през 2012 г. е бил
монтиран водомер, чиято метрологична годност е изтекла и на 09.10.2018 г. същият е
бил подменен с нов с метрологична годност до 2023 г. Съгласно техническата част на
експертизата за периода 27.02.2019 г. – 28.03.2022 г. в имота са доставени 45 куб.м.
вода, като доставените количества съответстват на фактурираните такива от оператора.
Стойността на услугите възлиза на сумата от 84,31 лева, като са били издадени общо
38 бр. фактури. Експертите са установили, че по партидата на ищеца при ответника
няма плащания. Последното плащане е било на 11.12.2008 г. Съгласно техническата
част на експертизата при прилагане на интерполация размерът на главницата за
предоставените на ищеца от ответника услуги /доставка на питейна вода до имота/ за
периода 01.06.2019 г. – 28.03.2022 г. е в размер на сумата от 110,69 лева. Данните от
водомера през исковия период са били отчитани от проверител, като потребителят е
отказвал достъп за отчет на уреда в имота. След това обаче са били извършвани реални
отчети и е направено изравняване по партидата на ищеца. Видно е от приложенията
към експертизата, че реални отчети са били извършени на 27.06.2019 г., 27.09.2019 г.,
29.09.2021 г.
От счетоводната част на експертизата съдът приема за установено, че ответникът
е начислил към задълженията на ищеца за периода 20.12.2018 г. – 28.03.2022 г. старо
салдо в размер на сумата 585,78 лева – главница за периода 28.07.2012 г. – 27.11.2018 г.
и лихви за забава в размер на 152,27 лева /общо 738,05 лева/, като за периода
27.02.2019 г. – 28.03.2022 г. са били начислени суми по фактури на стойност общо
84,31 лева. Размерът на неплатената сума за процесния период с вкл. старо салдо е в
размер на 822,36 лева. Съгласно заключението, размерът на задълженията по фактури,
издадени в периода 27.09.2019 г. – 28.03.2022 г. е в размер на сумата от 110,35 лева. Не
се установява за имота да са начислявани други суми.
От приетото заключение на КСТСчЕ, вкл. приложенията към същата, съдът
приема за установено по делото, че макар и през големи интервали от време,
водомерът в имота на ищеца е бил реално отчитан, като при тези отчети е
констатирана консумация на питейна вода в имота - факт, който ищецът, чрез
процесуалния си представител, е признал в хода на производството.
От заключението на вещите лица съдът приема, че водомерът в имота на ищеца
е бил изправен за периода след подмяната му през 2018 г. Следва да се подчертае, че
нормативната уредба /напр. чл.34а, ал. 5, чл. 35, ал. 1, ал. 2, ал. 4 от Наредбата/ допуска
отчетът да бъде извършван и в срок, различен от едномесечния. В конкретния случай
по делото е установено, че уредът в имота на ищеца е бил отчитан, като в периодите, в
които не е извършван отчет, е начислявана минимална консумация в размери по
Таблица 2 от счетоводната част на заключението. Съдът следва да обърне внимание, че
съгласно общите условия, приложими към договора, ищецът разполага с възможност
3
да подава самоотчети, по които да бъде фактурирано потребеното количество питейна
вода чрез подаване на данни за показанията на водомера към ответника, респ. за
липсата на консумация на услуги. Само по себе си липсата на редовно отчитане на
водомера в имота не може да се третира като неизпълнение от страна на ответника на
договорно задължение, водещо до отпадане на задължението на потребителя да
заплаща цената на начислените в съответствие с действащата нормативна уредба
стойност на ВиК услуги, още повече в конкретния случай ищецът сам заявява, че
имотът се ползва сезонно, т.е., че не през цялата година е обитаем, съответно
осигуряването на достъп до уредите за отчет, може да е свързано с логистични
затруднения за ищеца.
Предвид изложеното, съдът приема за установено, че страните са били
обвързани от валидно правоотношение за доставка на ВиК услуга – доставяне на вода
с питейни качества до имота на ищеца, като през процесния период ответникът е
доставял на ищеца тази услуга и е издавал фактури след реален отчет и прогнозно
потребление, като след отчитане на водомера в имота е извършвано изравняване, което
е отразявано по клиентската сметка на ищеца. Следователно и ответникът е установил
по делото, че е изправна страна по договора.
Следва да бъде разгледано заявеното от ищеца възражение за погасяване на
вземанията на ответника за период от три години преди предявяване на иска по
давност.
Възражението за изтекла погасителна давност се явява основателно. В случая е
приложима тригодишната давност, доколкото задълженията за заплащане цената на
предоставените ВиК услуги представляват "периодични плащания" по смисъла на чл.
111, б. "в" ЗЗД (ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС), тъй като се
характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари,
имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми. Съгласно чл. 31, ал. 2 от общодостъпните и приложими в
отношенията между страните общи условия към договора, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране. Ползвайки заключението на СКТСчЕ, съдът приема, че
непогасена по давност е сума в размер на 110,35 лева, за която ищецът е издал фактури
в периода 27.09.2019 г. – 28.03.2022 г., с посочен от техническата част период на
доставка на услугите 01.06.2019 г. – 16.03.2022 г.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен
иск следва да бъде уважен за следните суми: за главница в размер на 585,78 лева по
издадени фактури в периода 28.07.2012 г. – 27.11.2018 г. вкл. както и за лихви за забава
върху тази главница в размер на сумата от 152,27 лева. За горницата до пълния
предявен размер предявеният иск следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
Сторените от ищеца разноски са в размер на 500 лева – за държавна такса,
адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице. Съобразно изхода от спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на страната се следват разноски в размер на сумата от
448,75 лева.
Ответникът е сторил разноски, тъй като е внесъл депозити за вещи лица в общ
4
размер на 500 лева. В производството страната е представлявана от юрисконсулт,
който е подал отговор на исковата молба и е релевирал доказателствени искания със
същия. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. НЗПП съдът определя възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100 лева. Съобразно изхода от спора и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъди сумата от 61,50 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от В. К. В., ЕГН **********,
чрез адв. З. В., със съдебен адрес: . срещу ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „. Борис III” № . искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
ищецът не дължи на ответника главница за предоставени на следния адрес: гр. Банкя, .
ВиК услуги на стойност сумата от 585,78 лева по издадени фактури в периода
28.07.2012 г. – 27.11.2018 г. вкл.; както и лихви за забава върху тази главница в размер
на сумата от 152,27 лева, поради погасяване на вземанията по давност, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 822,36 лева.
ОСЪЖДА„., ЕИК ., седалище и адрес на управление: гр. София, бул.". ." № . да
заплати на В. К. В., ЕГН **********, чрез адв. З. В., със съдебен адрес: ., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 448,75 лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА В. К. В., ЕГН **********, чрез адв. З. В., със съдебен адрес: . да
заплати на „., ЕИК ., седалище и адрес на управление: гр. София, бул.". ." № . на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 61,50 лева - разноски за
производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5