Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 611 23.04.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и
четвърти март две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния
състав:
Председател: Атанаска
Атанасова
при секретаря Г.
Драганова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело
№429 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
постъпила жалба от В.Е. Александер М., гражданин на Финландия, представляван от
пълномощника адв. И. Л.
Найденов от АК- Бургас, против Заповед № 21-0769-000234 от 01.02.2021 г.,
издадена от Р. Паязова- началник на група в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР- Бургас, за налагане на принудителна административна мярка-
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
В жалбата са наведени доводи за нищожност на обжалваната
заповед, поради некомпетентност на нейния издател, алт.- за незаконосъобразност
на същата, поради съществени нарушения на административнопроизводствени правила,
нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. В нея се
сочи, че не е налице никоя от хипотезите на чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № I-45
от 24.03.2000 г., тъй като адресатът на заповедта е финландски гражданин, който
не пребивава в Република България. На следващо място е отбелязано, че същият не
владее български език, а производството е водено без преводач. Твърди се също,
че срещу М. са издадени две наказателни постановления, преди да изтече 3-
дневния срок за депозиране на възражения против АУАН. Оспорват се констатациите
на административния орган. По същество се иска отмяна на заповедта.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява, редовно
уведомен. Процесуалният представител на същия поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства.
Моли за отмяна на заповедта.
Ответникът не се явява и не изпраща представител в
съдебното заседание, редовно уведомен. Представя административната преписка.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по
същество, съдът намира за установено следното:
Със заповедта, предмет на съдебната проверка за
законосъобразност, е наложена на основание чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП принудителна
административна мярка „прекратяване регистрацията на ППС“- товарен автомобил
марка „Пежо“- кемпер с рег. № VJZR 87 за срок от шест месеца. В мотивите на
заповедта е посочено, че на 31.01.2021 г. около 12.30 в гр. Бургас, на ул.
„Янко Комитов“ № 4, товарният автомобил е управляван от жалбоподателя с
концентрация на алкохол в кръвта му 0.92 промила, установена с химическа експертиза.
Отбелязано е също, че при излизане на товарния автомобил от частен паркинг на
посочения адрес, са нарушени правилата за движение, в резултат на което са
нанесени материални щети по паркирани леки автомобили „Ауди“ и „Хюндай“. Констатациите
на полицейските служители при извършената проверка на водача, отразени в съставения
акт за установяване на административно нарушение бл. № 968889 от 31.01.2021 г.,
са възприети изцяло от административния орган.
Според настоящия съдебен състав жалбата е основателна.
Оспорената Заповед № 21-0769-000234 от 01.02.2021 г. е
издадена от компетентен орган- началник на група в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР- Бургас, оправомощен със заповед № 251з-209 от 18.01.2017 г. на директора
на ОДМВР- Бургас, в предвидената от закона писмена форма.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят не пребивава в
Република България и поради това е неприложима Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. Съдът намира този довод за
неоснователен. На основание чл. 1, ал. 2 от същата наредба, тя се прилага и
спрямо гражданите на Европейския съюз. Жалбоподателят е гражданин на Финландия,
която е член на Европейския съюз, считано от 1 януари 1995 г. От данните по делото е
видно, че на посочената в оспорената заповед дата същият е пребивавал законно
на територията на Република България- съгласно Директива 2004/38/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година гражданството на
Съюза дава на всеки гражданин на Съюза основно и индивидуално право да се движи
и пребивава свободно на територията на държавите-членки при съблюдаване на
постановените в Договора ограничения и условия и на мерките, взети за
прилагането му.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
нарушения на административнопроизводствени правила в производството по издаване
на заповедта. Заповедта е надлежно мотивирана от административния орган. Налагането
на принудителната мярка се основава на констатациите при извършената от
служители на МВР проверка, съдържащи се в както в съобразителната част на
заповедта, така и в останалите документи, налични в преписката по издаването
и́, поради което и с оглед разясненията, дадени с Тълкувателно решение №
16/31.03.1975 г., ОСГК на ВС, съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.
59, ал.2, т.4 от АПК.
Неоснователно е възражението за допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствени правила, изразено в неизпълнение
изискването на чл. 14, ал. 2 от АПК. Видно от приложената по делото докладна
записка от Х. Д.
Христов, мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, на
жалбоподателя е осигурен превод при извършване на всички процесуални действия в
административното производство, с което е осигурено правото му на защита.
Ирелевантни са доводите за издаване на наказателни постановления срещу М.,
преди изтичане на 3- дневния срок за депозиране на възражения против АУАН- те
биха били относими само в производството по обжалване на издадените наказателни
постановления. Предметът на доказване в настоящото производство обхваща обстоятелствата,
относими към материалноправните предпоставки за издаване на заповедта, а
издаването на законосъобразно наказателно постановление не е сред тях.
Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните
административни мерки са изчерпателно посочени в чл. 171 от ЗДвП. Според нормата
на чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, посочена от административния орган като
правно основание за издаване на обжалваната заповед, за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения се прилага принудителна административна мярка- прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5
на хиляда- за срок от 6 месеца до една година. Нормата изисква кумулативна
наличност на следните предпоставки: 1) управление на моторно превозно средство
и 2) концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. В случая не е доказана
първата от тях. В приложените по делото докладни записки е отбелязано, че настъпилото
ПТП с материални щети по паркирани леки автомобили „Ауди“ и „Хюндай“ е посетено
от полицейските служители около 13.00 часа на 31.01.2021 г., т.е. след като е
приключило, и следователно те не са възприели лично и непосредствено
обстоятелствата, при които е настъпило, респ. не са възприели факта на
управление на автомобила от жалбоподателя. В докладните записки не се съдържат
данни за свидетели-очевидци при извършване на деянието. Данни за участие на
жалбоподателя в ПТП и изобщо за управление на МПС към релевантния момент не се установяват
и от останалите материали в административната преписка. Доколкото съдържащите
се в заповедта констатации в този смисъл се оспорват от жалбоподателя, те
следва да бъдат доказани от наказващия орган с допустимите от закона
доказателствени средства. Това процесуално задължение в случая не е изпълнено.
Не е доказано наличието на съставомерно деяние, извършено от адресата на
заповедта, поради което следва да се приеме, че не е налице една от изискуемите
материалноправни предпоставки за налагане на принудителната административна
мярка.
Ето защо обжалваният
административен акт следва да се отмени, като незаконосъобразен.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 21-0769-000234 от 01.02.2021 г.,
издадена от Р. Паязова- началник на група в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР- Бургас, за налагане на принудителна административна мярка-
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: