ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 798
Шумен, 07.06.2024 г.
Административният съд - Шумен - , в закрито заседание на седми юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | БИСТРА БОЙН |
Като разгледа докладваното от съдия БИСТРА БОЙН административно дело № 20247270700163 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.166 ал.4 от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172 ал.6 от Закона за движение по пътищата ЗДвП).
Административното дело е образувано по жалба на П. Н. Д. с [ЕГН] депозирана срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0869-000294/22.04.2024г. на ВПД Началник група към ОД на МВР- Шумен, сектор ПП Шумен, с която е разпоредено временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността на жалбоподателя, но не повече от 18 месеца, на осн.чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП. Моли се за отмяна на Заповедта, като незаконосъобразна.
Делото е насрочено за второ съдебно заседание на 11.07.2024г. след проведено едно открито съдебно заседание на 30.05.2024г.
На днешната дата е депозирано искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта до решаването на спора по същество, понеже заповедта в тази ѝ част ще доведе до значителни вреди- жалбоподателят полагал грижи за родителите си и имал нужда от свидетелство за управление, за да ги води на периодични посещения при специалисти. Представя доказателства за здравословното състояние на Н. Х. и С. А.. Не представя доказателства за родствена връзка между него и тези лица.
Съдът като взе предвид приложените в делото доказателства, прие за установено следното:
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0869-000294/22.04.2024г. издадена от ВПД Началник група към ОД на МВР- Шумен, сектор ПП Шумен, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП- временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и са отнети документи СУМПС [номер]. Заповедта е издадена, след като при проверка от служители на ОД на МВР на 22.04.2024г. около 11:25 в [населено място], било установено, че жалбоподателят, като водач на МПС [Марка] модел „Транспортер 2.5 ТДИ“ с рег.№ [рег. номер], управлява след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с Д. Ч. 5000, отчел положителен резултат за бензодиазепини. На водача бил издаден талон за медицинско изследване и съставен АУАН.
Общото правило в административния процес е, че оспорването има суспензивен ефект и спира изпълнението на акта. Изключение от общия принцип е допускането на предварително изпълнение на акта със закон или с разпореждане на административен орган. Съгласно чл.172 ал.6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената ПАМ. Следователно, налице е допуснато по силата на закона предварително изпълнение. Когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, предварителното изпълнение може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.
Забрана за съдебен контрол по отношение на предварителното изпълнение на ПАМ, в ЗДвП не е уредена. Налице е и оспорване на законосъобразността на административния акт, за който специалния закон допуска предварително изпълнение. Следователно, искането за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ е допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно.
Съгласно Тълкувателно решение № 5/8.09.2009 г. на ОС на Върховния административен съд при допуснато по силата на специален закон предварително изпълнение на административен акт /какъвто е процесният случай/, приложим при съдебния контрол за законосъобразност на административния акт е чл.166 ал.2 от АПК. От анализа на посочената разпоредба следва, че в тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение е да докаже вероятността за причиняване на оспорващия на значителна или трудно поправима вреда. Според правната теория, за значителни се преценяват вреди, които имат посочено материално изражение, а като трудно поправими вреди, тези, които касаят ценности като живот и здраве. Необходимо е да се докаже и високата вероятност за тяхното настъпване в патримониума на молителя.
В подадената жалба се сочат значителни вреди, произтичащи от невъзможност от периодично транспортиране на неговите родители до болнични заведения в други градове. Представят се като писмени доказателства единствено Епикриза за оперативно лечение на Н. Х. от миналата година, видно от която лицето е изписано в добро общо състояние, с подобрение и е предписано домашно лечение с медикаменти и Епикриза на С. А. от 23.04.2024г. с диагноза- хронично ревматоидно заболяване и назначени контролни изследвания през три месеца. Представени са и Решения на ТЕЛК от 2022г. по отношение на третите за делото лица с определен процент неработоспособност. Липсват доказателства за необходимост от управление на МПС именно от жалбоподателя за транспортиране на лицата до болнично заведение. Не е посочено кога и къде конкретно се налага да бъдат на посещение и поради каква причина това не може да се осъществи от трето лице или с обществен транспорт. Следователно, не са налице доказателства за вероятността за причиняване на оспорващия на значителна или трудно поправима вреда от липсата на свидетелство за правоуправление на МПС. Произтичащите от наложената заповед неудобства за жалбоподателя, свързани с вероятен необходим превоз на родителите му по степен на важност, не са съпоставими с основанията по чл.60 ал.1 АПК, нито са противопоставими на защитения с предварителното изпълнение по чл.172 ал.6 ЗДвП обществен интерес по чл.171 ЗДвП. Наложената ПАМ е с преустановителен и превантивен характер именно за да не се допуска управление на МПС след употреба на вещества, които влияят на състоянието, възприятията и реакциите на водача. Искането е за спиране на акт, по отношение на допуснато за него предварително изпълнение, по силата на закон- ЗДвП и за разлика от предварителното изпълнение, допуснато с разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК, законодателят е въвел презумпция, че общественият и държавният интерес надделяват над личния.
От жалбоподателя не се сочат нови обстоятелства, които да обосноват спирането на предварителното изпълнение на заповедта. Като такива не могат да бъдат разглеждани и резултатите от кръв и урина дадени за изследване в лабораторни условия- заверено копие от Фиш за токсикохимичен анализ от взета кръвна проба на 24.04.2024г. от ВМА- Варна с отрицателен резултат за наркотични вещества и Протокол с резултати от изследвания от Лаборатория „Рамус“ с отрицателен резултат от комбиниран тест за наркотични вещества 6 параметъра, след които и бензодиазепин. Тестовете са изготвени значителен период от време след полевия тест и същите не могат да бъдат съобразени като новонастъпило обстоятелство, доколкото не е известна тяхната степен на достоверност спрямо употребата на наркотични вещества към времето на нарушението- 22.04.24г. По делото е приложен издаден на жалбоподателя Талон за изследване № 142496, с който му е предоставена възможност да се яви в спешно отделение при МБАЛ Шумен до 45 минути от връчването на талона за вземане на биологична проба. Към момента липсва резултат от изследването на водача, който следва да даде отговор на релевантния въпрос за наличието на наркотично вещество в кръвта на жалбоподателя.
Към настоящия момент на преценка на предпоставките на чл.166 ал.2 от АПК за спиране на предварително изпълнение на оспорения административен акт, съдът не намира наличието на такива.
При съобразяване на горните факти и обстоятелства се налага извод за неоснователност на искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта и същото следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран и на основание чл.166 ал.3 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. Н. Д. с [ЕГН] за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0869-000294/22.04.2024г. на ВПД Началник група към ОД на МВР- Шумен, сектор ПП Шумен, с която е разпоредено временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността на жалбоподателя, но не повече от 18 месеца, на осн.чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП.
На основание чл.172 ал.5 от ЗДвП определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл.138 ал.3, във вр.с чл.137 от АПК.
| Съдия: | |