РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. гр. Лом, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Боряна Ал. Ангелова
при участието на секретаря Росина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело №
20211620100951 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79 и чл.86
от ЗЗД.
Производство по реда на чл.238 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 30.03.2018 год., по ч.гр.д. 577 по описа на
ЛРС за 2018г. е издадена заповед по чл.410 ГПК, срещу ответника, по
настоящето дело, връчена по реда на чл.47 ГПК. Това е дало основание за
депозиране на настоящата ИМ.
Ответника е родвно призован, при отказ да получи призовката.
В срока по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по
делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Съдът, след като прецени, че са налице формалните предпоставки по
чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – ответника е отказал да получи
преписа от исковата молба и приложенията към нея . Същият в срока по
чл.131 ГПК, не е представил отговор на исковата молба и не се представлява
в първото заседание по делото, не е направено искане за разглеждането му в
отсъствието на негов представител, указани са му последиците от
неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от
неявяването на негов представител в първото заседание по делото, както и че
е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства
и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови
неприсъствено решение, като уважи исковете.
1
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото
решение не се мотивира по същество.
Ответника дължи плащане и на направените от ищцата разноски в този
процес и по заповедното производство, тъй като с поведението си е дал
основание за него.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
На основание чл.422,ал.1 от ГПК , ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че
Н. Т. Б. с ЕГН: ********** от гр.Л, ул.”К” № , област Монтана , дължи на „ ТИ БИ
АЙ Банк” ЕАД, вписано в ТР при Агенцията по вписвания с ЕИК *********- главница:
895.85 лева/осемстотин деветдесет и пет лева и 85 ст./, лихва- обезщетение за забава: 43.03
лева за периода 15.6.2017 година до 15.03.2018 година, ведно със законната лихва, начиная
от 29.03.2018 година до изплащане на вземането, за което е издадена заповед по чл.417
ГПК по ч.гр.д. 577/18г. ЛРС.
ОСЪЖДА Н. Т. Б. /със снети по делото данни/ да заплати на“Ти би ай банк“ , с ЕИК
*********, сумата от :
1. По заповедното производство : – 175.00 лв./сто седемдесет и пет лева/.
2. По исковото : 510.00 лв. /петстотин и десет лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
2