Р Е Ш
Е Н И Е
№………./………………..2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на шести декември две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА
ДРИНГОВА
МАЯ
НЕДКОВА
при секретаря С.Т.,
като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно гражданско дело
№ 2092 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивната жалба вх. № 41251/04.08.2016 г. от Н.Н.Г., чрез адв.
Вл.Д., срещу решение №
2687/30.06.2016 г., поправено с решение № 3320/14.09.2016г.,
двете постановени по гр.д.№ 6383/2015 г. по описа
на ВРС, ХLІ състав, с което е допусната делба между тримата съсобственици при квоти, както следва:
1200/2516 ид.ч. за С.С.В., 1187/2516
ид.ч. за него и 129/2516 ид.ч.
за Н.Д.В.. Считайки така постановеното решение за неправилно ,поради допуснати
нарушения на процесуалния закон и погрешно
приложение на материалния закон по подробно изложените в жалбата съображения, се моли да бъде
отменено в частта, в която
се приема, че Н.Д.В. е собственик на спорния имот при квота от
129/2516кв.м.ид.ч. Иска да бъде допусната
делбата при квоти 600/1258
за С.С.В. и 658/1258 за него самия, като Н.Д.В. бъде изключен от делбата. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
е постъпил писмен отговор
от С.С.В., чрез адв. М.К., с която се оспорва въззивната жалба на Н.Н.Г., като неоснователна. Поискал е от съда да бъде отхвърлена
жалбата и да му
бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Писмен отговор е депозиран
и от Н.Д.В., чрез адв. М.Г., в който
излага съображенията си за неоснователност на въззивната жалба на Н.Н.Г..
Н.Д.В., чрез адв. М.Г., е предявил насрещна въззивна жалба вх. № 50412/30.09.2016г. срещу решение
№ 2687/30.06.2016 г., поправено с решение №
3320/14.09.2016г., двете
постановени по гр.д.№ 6383/2015 г. по описа
на ВРС, ХLІ състав, с което е прието, че спорните 258кв.м.ид.ч. са придобити
от майка му Н.И.Г. и съпруга
й Н.Н.Г. по давност в режим на СИО. Сочи, че майка му е останала едноличен
собственик на тези
258кв.м.ид.ч., след като се
е разпоредила с притежаваните
от нея 1000кв.м. / с 400.00кв.м. в полза на съпруга си и в негова полза с 600кв.м./, т.к. още от придобиването на имота от нейна страна той е бил с
площ от 1258кв.м. След смъртта на майката
собствените й 258кв.м. са придобити от двамата й наследници по закон-той самият и преживелият съпруг Н.Н.Г., при равни части от 129кв.м.
Смята, че делбата следва
да бъде допуснати при квоти от 600/1258ид.ч. за С.С.В., 529/1258ид.ч. за Н.Н.Г. и
129/1258из.ч. за него-Н.Д.В.. В условията на евентуалност се моли да бъде потвърдено решението на ВРС.
В писмен отговор
на въззивната жалба Н.Н.Г.,
чрез адв. Вл.Д. е възразил по наведените от Н.Д.В. оплаквания. Поискал
е от съда да потвърди обжалваното решение.
С частна жалба
вх. № 48696/20.09.2016г. Н.Н.Г., чрез адв. Вл.Д., насочена
срещу определение № 9846/14.09.2016г. по гр.д.№ 6383/2015 г. по описа на ВРС, ХLІ състав, постановено
по реда на чл. 248 от ГПК е поискал да бъде отменено и Н.Д.В. да бъде осъден да му плати разноски в
размер на сумата от 1000.00лв. за първата
инстанция, при прекратяване на делото
по иска на Н.Д.В.. По настоящото производство е
поискал и присъждане на сторените
разноски в размер на 16.00лв., представляваща заплатена от него държавна такса
и преводна такса.
В с.з. на 06.12.2016г. въззивникът Н. Н. Г., чрез процесуалния си представител адв.
Вл.Д. поддържа въззивната
си жалба, намирайки постъпилия писмен отговор от страна на С.С.В. за недопустим, доколкото
първоинстанционното решение не е обжалвано
по отношение на неговата квота в съсобствеността.
С.С.В., чрез адв. М.К. е оспорил въззивната жалба. Поискала е присъждане на
разноски с представянето на списък
по чл. 80 от ГПК. Н.Д.В., чрез адв. М.Г. е заявил, че
оспорва въззивната жалба на Н.Н.Г. и поддържа насрещната си въззивна жалба, както и, че оспорва постъпилата частна жалба. Заявил е, че няма претенции за заплащане на разноски, но възразява
за прекомерност на заплатеното
от Н.Н.Г. адвокатско възнаграждение.
ВОС съобрази следното:
Исковата молба първоначално е била подадена от С.С.В. и Н.Д.В., чрез адв. М.К.,
срещу Н.Н.Г. с искане за делба на съсобствения
между тях поземлен имот. Констатирайки липсата на представителна власт у адв.
М.К. по отношение на Н.Д.В. и липсата на потвърждаване на действията й без
представителна власт, първоинстанцинният съд е прекратил производството по исковата му
претенция и доколкото се е твърдяло наличието на съсобственост е конституирал Н.Д.В. като
ответник по делото.
В исковата си претенция С.С.В.,
чрез адв. М.К. е посочил, че страните по делото са
съсобственици на Поземлен имот с
идентификатор № 10135.2723.859 по КК и КР на гр.Варна, одобрени със Заповед
РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.Варна, м. „Траката"/„Ваялар" и
начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м), с площ по кадастрална
карта 1258 кв.м., а по акт за акт за собственост 1000 кв.м., с номер по
предходен план 1449, при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори №№
10135.2723.85, 10135.2723.9509, 10135.2723.857 и 10135.2723.858. Поискал е
делба на съсобствения имот при квоти: 600/1258 кв.м.
идеални части за себе си-С.С.В., 529/1258 кв.м. идеални части за Н.Н.Г. и 129/1258 кв.м. идеални части за Н.Д.В..
Ищецът С.С.В. е изложил, че е придобил 600 кв.м.
идеални части от процесния имот от баща си Спас В.С.
по силата на договор за дарение. Спас В.С. от своя страна придобил 590 кв.м.
идеални части чрез договор за покупко-продажба сключен с ответника Н.Д.В. и 10
кв.м. идеални части по договор за замяна, като и двата договора са били сключени на
23.02.2012г. Ответниците Н.Д.В. и Н.Н.Г. са наследници, в качеството си на син и на преживял
съпруг на Н.И.Г., починала на 17.04.2011г. Н.И.Г. била собственик на 1000 кв.м.
идеални части от имот, целият с площ от 3000 кв.м. дарен от баща и с договор за
дарение, обективиран в НА № 57, том 8, д.№
2738/21.07.1965г. Н.И.Г. дарила 400 кв.м. идеални части на съпруга си -
ответника Н.Н.Г. и прехвърлила останалите 600 кв.м.
идеални части на сина си - ответника Н.Д.Н. срещу задължение за издръжка и
гледане. Твърди още, че процесният имот бил обособен
като самостоятелен по силата на договор за доброволна делба от 09.11.2004г.,
когато бил измерен с технически средства. Оказало се, че площта му е 1257кв.м.,
а при влизане в сила на КК и КР-1258кв.м. Счита, че разликата от 258кв.м. е
собственост на наследодателката Н.И.Г.. Тя е придобила
по давност тези 258 кв.м, идеални части от имота, тъй като е владяла имота от момента
на придобиването му по дарение на 21.07.1965г и до смъртта си на 17.04.2011г. Ищецът
поддържа, че по описания начин е възникнала съсобственост върху процесния имот между него и ответниците.
Той е придобил 600 кв.м. идеални части от имота дарени му от баща му Спас С., а
преди това придобити от ответника Н.В.. Ответникът Н.Г. придобил 400 кв.м.
идеални части от имота, дарени му от съпругата му Н.И.Г., а двамата ответници, в качеството им на наследници на Н.И.Г. са
придобили при равни дялове, притежаваните от нея по силата на давностно владение върху 258 кв.м. идеални части от имота.
Поискал е от съда да допусне делба на процесния имот при
посочените от него квоти.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника Н.Н.Г.. Същият
не оспорва, че ищецът С.С. е собственик на 600 кв.м.
идеални части от имота, но оспорва ответникът Н.Д.В. да е съсобственик с
посочената в исковата молба квота. Оспорва още и твърдението, че общият за ответниците наследодател Н.И.Г. да е придобила по давност
258 кв.м. ид.ч., докато е била жива, тъй като е
владяла имота от 21.07.1965г. до 17.04.2011г. Ответникът твърди за себе си, че е
придобил по давност тези 258 кв.м. ид. ч., като още
през 1976-1977г. със знанието и без
противопоставянето на съпругата си Н.И.Г. и в присъствието на баща й е оградил
имота и поставил врата. Ограденото от него тогава пространство било това, което
съществува и до момента. Той преимуществено посещавал имота, обработвал го,
засял овошки, поставил закупена от него дървена барака, в периода от 1978 до
1990г. със свои средства извършил застрояване на стая и маза, както и на баня и
тоалетна, а в последствие втора стая и гараж, както и кладенец в двора. Няколко
години по-късно съпругата му Н.И.Г. му дарила 400.00квм. от собствените си
1000.00кв.м. В този период от време живял в дървената барака, а съпругата му
идвала рядко. Живяла и отглеждала малолетния си син Н. ***. След 1990г.
съпругата му заживяла постоянно в построената от него сграда и живяла там до
смъртта си. Тя била във влошено здраве и не обработвала и не полагала грижи за
имота. През 2003г. здравето й се влошило, била трудно подвижна. През 2005г.
била диспансеризирана, а няколко години по-късно получила инсулт и в
последствие починала. Само той полагал грижи за съпругата си. Синът й, на
когото през 1996г. прехвърлила собствените си 600кв.м.ид.ч.,
срещу задължението му да се грижи за нея и я гледа, като си запазила право на
ползване след навършване на пълнолетие заживял самостоятелно в града, където
работел и рядко посещавал майка си. За извършеното от 1978-1993г. строителство
той се снабдил с КП от 24.10.2000г., изд. от Район Приморски на Община Варна. С
оглед изложеното е направил извод, че съпругата му Н.И.Г. не е владяла и не е
придобила по давност спорните 258кв.м.ид.ч. от имота,
а ги е придобил той, за което се е снабдил с КНА за собственост. Н.Д.В. не е
собственик на част от спорния имот и не следва да взема участие в делбата. Ако
не се възприемат от съда твърденията му относно придобиването на тези 258кв.м.,
би следвало да бъде посочено, че ги е придобил с Н.И.В. по давност в режим на
СИО, като дяловете в съсобствеността са различни от посочените в исковата
молба: 64.5/258ид.ч. за Н.Д.В. и 193.5/258ид.ч. за него. Въвежда и твърдението
за неделимост на спорния имот. Моли за
допускане на процесния имот до делба при квоти
600/1258 кв.м. идеални части за С.С.В. и 658/1258
кв.м идеални части за него Н.Н.Г.. Иска да бъде
обезсилен КНА за собственост вх.рег. № 3569, № 171, т. 8, д. №
1634/19.02.2015г., на осн. чл. 537, ал. 1 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба и от Н.Д.В., чрез особения му представител адв. М.Г..
В отговора си е навел твърдения, че предвид безспорния факт, че от момента на
ограждане на имота до настоящия момент не са променяни границите му, а измерен
с точни измервателни уреди, същият е с площ от 1258кв.м., то Н.И.Г. е останала
едноличен собственик на спорните 258кв.м. по давност. Счита, че следва да бъде
обезсилен КНА, представен от Н.Н.Г.. Делбата следва да
бъде допусната при квоти: 600/1258 за С.В., 129/1258 за него Н.В. и 529/1258 за
Н.Н.Г.
За да се произнесе по спора, съдът има предвид следното
от фактическа страна:
С договор за дарение, обективиран в НА № 67, т. 8, д. № 2738/1965г. на варненски
нотариус, И.
А.
Д. е дарил дъщеря си Н.И.Д. с лозе от 1 декар, в м. „Ваялар",
Варненско землище, при граници И. Н., С. К., С. Д. и С. Д., което е част от лозето му, цялото от 3 дка,
при общи граници: С.
К.,
К.
М.,
М.
К.,
С.
Д.
и И.
Н.
От удостоверение за граждански
брак, издадено въз основа на акт за брак № 1218 на длъжностното лице по
гражданско състояние в ГНС-Варна се установява, че Н.Н.Г.
и Н.
А.
Г.
са съпрузи от 05.12.1975г.
Видно от НА № 25, т. 33, д. №
12077/1994г. на варненски нотариус Н.И.Г. е дарила на съпруга си Н.Н.Г. 400/1000ид.ч. от собственото си придобито в
индивидуална собственост лозе, цялото от 1000кв.м., в землището на Варна, м. „Ваялар“, при посочени съседи.
С договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран
в НА № 24, т. 20, д. № 5346/1996г. Н.И.Г.
е прехвърлила на сина си Н.Д.В. следния свой придобит в индивидуална
собственост недвижим имот, а именно: 600/1000ид.ч. от лозе, цялото с площ от
1000кв.м. в землището на Варна, м. „Ваялар“, при посочени съседи, срещу задълженито
му да поеме издръжката и гледането й. Прехвърлителката
си е запазила правото на ползване върху прехвърлената част докато е жива.
С договор за доброволна делба от
09.11.2004г., вписан в Сл.по вписванията-Варна на 10.11.2004г., т. 15, вх.рег.
№ 25837, в общ дял на Н.Н.Г. и Н.Д.В. е поставен дял
Трети с пл. № 1449 с площ по графични данни 1257кв.м. Възпроизведена е уговоркото,
съгласно която ползвателката Н.И.Г., която не участва
в доброволната делба и която има
запазено право на ползване върху имот пл. № 1449, предмет на делбата си запазва
правото на ползване върху 600кв.м., собствени на Н.Д.В. в новообразувания дял
трети.
Според удостоверение
за наследници № 445/11.05.2011г., изд. от Община Варна Н.И.Г. е починала на
17.04.2011г., а като нейни наследници по закон се легитимират Н.Н.Г.-съпруг и Н.Д.В.-син.
Видно от НА № 66, т.
1, рег. № 1707, дело № 50/2012г. на нотариус С. Д., Н.Д.В. е заменил със
С.В.С.
само 10кв.м. от собствените си ид.ч. от ПИ с
идентификатор 10135.2723.859 по КК на гр. Варна, м. „Траката/“Ваялар“, с площ на целия от 1257кв.м. по акт за собственост
и 1258кв.м. по КК, с номер по предходен план 1449, при посочени граници,
придобивайки движима вещ. .
С договор за
покупко-продажба, обективиран в НА № 67, т. 1, рег. №
1708, дело № 51/2012г. на нотариус С. Д., Н.Д.В. е продал на Спас В.С. 590кв.м.ид.ч. от ПИ с идентификатор 10135.2723.859 по КК на гр.
Варна, м. „Траката/“Ваялар“,
с площ на целия от 1257кв.м. по акт за собственост и 1258кв.м. по КК, с номер
по предходен план 1449, при посочени граници.
С НА № 16, т. 5, рег.
№ 11539, дело № 449/2013г. С. В.С.
е дарил на сина си С.С.В. придобитите от него в индивидуална собственост 600кв.м.ид.ч. от ПИ с идентификатор 10135.2723.859 по КК на гр.
Варна, м. „Траката/“Ваялар“,
с площ на целия от 1257кв.м. по акт за собственост и 1258кв.м. по КК, с номер
по предходен план 1449, при посочени граници, като дарителят си е запазил
безвъзмездно право на ползване върху недвижимия имот до края на живота си.
Видно от КНА № 16, т. 1, рег. № 686, д.
№ 16/2015г. на нотариус Б. В., Н.Н.Г. е признат
за собственик на 258кв.м.ид.ч. от ПИ с идентификатор
10135.2723.859 по КК на гр. Варна, м. „Траката/“Ваялар“, с площ на целия от 1258кв.м. по КК, с номер по
предходен план 1449, при посочени граници ксе снабдил
с нотариален акт за собственост на 258 кв.м. ид.ч. от
поземлен имот.
Пред ВРС са изслушани показанията на
две групи свидетели: Н.
С.
К.
и Г.
Д. К., двете без родство и дела със страните,
водени от ищеца и И.
М.
К.,
съжителстваща на съпружески начала с Н.В. и М. Й. И., без родство и дела
със страните, водени от ответника Н.В..
Свидетелите Н. К. и
Г.
К.
установяват, че от 1981-82г. са съседи на спорното място и имат впечатления от
имота. От тогава само Н. се грижел за местото, но пътувал и отсъствал по
няколко месеца. Като се връщал изкоренявал лозя, садял дръвчета, започнал да
строи, като до 1985-86г. построил маза, после баня и тоалет, построил стая,
кладенец, гараж. Съпругата на Н. Н. идвала рядко на имота. По-често започнала да
идва след 1998-2000г. Била болна и не обработвала земята. След това се
разболяла, пенсионирала се по болест и легнала болна след 2001-02г. Н. се
грижел за нея. Тя почти не излизала. С таксита я водел на лекари. Свидетелите
не знаят да е домакинствала. Там и починала. От бащата на Н.-дядо И., който идвал на
мястото разбрали, че имотът от 3дка е бил негов. Разделил го по равно между
трите си деца. Най-напред имало ограда само от едната страна. От другата-не,
защото имотът граничел с имотите на брата и сестрата на Н. Н.
го оградил и подменил старата ограда. Синът на Н. идвал рядко в имота.
Живеел в града. Св. К.
отрича да е живял постоянно на вилата. Когато Н. го нямало, идвал от време на
време при майка си, когато тя не е добре.
Свидетелката К. сочи, ч познава Н. от
2005г., а от 2006г. заживяли съвместно на квартира.
Ходила е на имота при майка му. Тя се залежала след като си счупила крака между
2007-2008г. Ходели сутрин на имота, защото и двамата работели нощна смяна,
водели я на лекар, после й купували лекарства, носели храна. Н. гонел Н. от
имота, като му казвал, че няма нищо там. От Н. знаела, че като малък живял с
майка си и втория си баща в града, а по-късно на вилата с тях. Не са правили
двамата нищо по двора, защото не са имали свободно време.
Св. И. поддържа,
че през лятото на 2000г. гостувала със семейството си на вилата за около месец.
Мястото било оградено с мрежа. Г. пътувал и отсъствал по това време, затова не
се познават. Майката на Н. се грижела за имота. Имало в двора овошки. Брали
сливи. Имало сяти домати и краставици. Н. и майка му
ги обработвали. В двора имало патета и зайчета, които отглеждали също Н. и
майка му. След 2000г. виждала майката на по кафе.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Настоящият състав е сезиран с иск с правно основание чл.
34 от ЗС, във фазата по допускане на делбата.
Неоснователно е оплакването на въззивника
Г., че във въззивното производство не следва да
участва С.С.В., защото няма жалба относно квотата му
при която следва да бъде допусната делбата на съсобствения
имот и решението в тази част е влязло в сила. Дори и да няма жалба в тази част,
съсобствениците са задължителни необходими другари и не следва да бъде
провеждано въззивно производство в отсъствието на
някой от тях.
Решаващият състав намира въззивната
жалба на Н.Н.Г. за основателна.
За да направи този извод съдът има предвид това, че през
1965г., видно от НА 67/1965г. на варненски нотариус Н. И. А. е придобила по дарение лозе с площ 1дка, което е част от
цялото от 3дка във Варненското землище, в
м. „Ваялар“. Сключвайки брак през 1975г. с Н.Н.Г., през 1994г. Недялка Генкова е дарила на съпруга си
400/1000ид.ч. от лозето си, цялото от 1000кв.м. През 1996г. Н. Г. е прехвърлила по договор срещу гледане и издръжка на
сина си Н.Д.В. собствените си 600/1000ид.ч. от имота си, целият с площ от
1000.00кв.м., запазвайки си правото на ползване върху прехвърлените ид.ч., като при съставянето на НА № 24/1996г. на варненския
нотариус е била представена и скица № 63/96г. от РТБ Чайка. От така посочените
обстоятелства, за които не се спори между страните може да се посочи, че и до
1996г. имотът, който е бил дарен на праводателката е бил с площ 1000.00кв.м. Дори и да поддържат водените от Н.Г.
свидетели, че той лично е бил оградил имота до 1981г. и оградата не е местена
до момента, то не се установява, че оградата е била построена по действителните
имотни граници на ПИ с настоящ идентификатор № 10135.2723.859. Нито Н.Г. лично, нито той в режим на СИО със
съпругата си Недялка Генкова е могъл да придобие по давност спорните по казуса
258кв.м. от този имот, понеже поне до 1996г имотът е бил с площ от 1000кв.м. и по
скица. Освен това никой не би могъл да твърди намерение за своене
за нещо, за което дори не е имал данни, че съществува и следователно може да
придобие по давност, а осъществяваната фактическа власт дори и да е била по
отношение на имот с площ от 1258кв.м., това не е било достатъчно за да придобие
разликата от 258кв.м. За пръв път в доброволната делба от 2004г. имотът, който
е поставен в общ дял на Н.Г. и Н.В. е посочен и то по графични данни, т.е. при измерване по скица с площ от 1257кв.м. или
приблизително 1258кв.м., като имот с пл. № 1449 по КП.
След като с доброволната делба в общ дял на Н.Г. и Н.В. е
поставен имота с пл. № 1449 по КП с площ по графични данни от 1257кв.м. т.е.
1258кв.м., както е посочена площта към момента, то следва да се приеме, че чак
тогава е възникнала възможността да бъде придобита разликата от 258кв.м. от
някого.
Съставът приема, че именно Н.Г. е придобил тези 258кв.м.ид.ч. от придобития по доброволната делба имот. Би следвало
да се приеме, че Н.Г. имайки 400/1000кв.м.ид.ч. по
дарение, а Н. Велков 600/1000кв.м.ид.ч. по договор за
гледане и издръжка, но са придобили имот с площ от 1258кв.м., то те се явяват
собственици съответно на 503.20/1256кв.м.ид.ч. и
754.80/1258кв.м.ид.ч. от имот пл. № 1449 по КП, като
се има предвид, че не се спори между страните и не се твърди от тях друго
съотношение по отношение на площта от 1000кв.м. Спорът тече относно разликата
от 258кв.м. Би следвало да се приеме, че всеки един от тях според квотата си в
съсобствеността върху 1000кв.м.ид.ч. придобива
собствеността и по отношение на тези 258кв.м.ид.ч. и
с прости аритметични пресмятания по израза 400кв.м. х 1258кв.м. / 1000кв.м. =
503.20кв.м.ид.ч. и израза 600кв.м. х 1258кв.м. /
1000кв.м. = 754.80кв.м.ид.ч.
Следва обаче с оглед представените доказателства за придобиване
на тези 258кв.м. от Н.Н.Г.-КНА за собственост № 16,
т. 1, рег. № 686, д. № 16/2015г. на нотариус Б.Василев и направеното от С.В. и Н.В.,
съгласно приетото с ТР № 11/202г. на ОСГК, тежестта на доказване е на оспорващия.
Видно от показанията на разпитаните свидетели Н. К. и Г. К., Н.Г. е бил този, който е обработвал и полагал грижи за
имота. Не следва да бъде прието, че само той е осъществявал фактическа власт.
Майката на Н.В. е ползвала имота също, доколкото не се установява Н.Г. да е отнел
владението от нея. Тя е владяла поне за сина си собствените му, както е
уговорено в договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане 600/100кв.м.ид.ч., а същата
уговорка е възпроизведена и в договора за доброволна делба. Тя обаче, не следва
да бъде прието, че е придобила със съпруга си спорните 258кв.м.ид.ч. по давност, доколкото е починала на 17.04.2011г.,
когато не са били изминали още изискуемите се 10 години от датата на
доброволната делба- 09.11.2004г. Съставът приема за доказано ,че съсобственикът
Н.В. е загубил владението на получените от него по силата на договора за
доброволна делба 154.80кв.м.ид.ч. от имота, над
притежаваните и до делбата 600/1000кв.м.ид.ч. и те са
придобити само от Н.Г. към 09.11.2014г., поради което се е снабдил с КНА за
собственост № 16, т. 1, рег. № 686, д. № 16/2015г. на нотариус Б.В. за 258кв.м.ид.ч. от ПИ с идентификатор № 10135.2723.859, идентичен с
имот № 1449 по предходен КП. Този извод се налага, като се вземат предвид
твърденията на Г., оплакванията на Н.В. и С.В., че Н.Г. не е допускал до имота
съсобственика си Спас В.С. при придобиване на ид.ч.
на Н.В. по силата на НА № 66/2012г. на нотариус Св.Д. и НА № 67/2012г. на нотариус Св.Д. от негова страна, както и от показанията на водената от Н.В.
свидетелка Ирена Кирилова, че Н.Г. гонел Н. и му казвал, че няма нищо от имота.
Вярно, че на 23.04.2012г. Спас В. е пратил НП рег. № 2041, т. 1, № 77 на
нотариус Ж.К. до Н.Г.
с искане да му предаде владението на имота, подал е жалба № 8489/09.06.2014г.
до ВРП и на 02.09.2014г. сигнал до Община Варна, но това не са действия по
смисъла на чл. 116, с които давността се прекъсва. Изтекла е, както беше казано
на 09.11.2014г. и Н.Г. се е снабдил с КНА за собственост, като собственик на
придобитите от него 258кв.м.ид.ч. от делбения имот.
Към момента съсобственици са С.С.В.,
при квоти от 600/1258кв.м.ид.ч., доколкото Н.Д.В. е прехвърлил общо на Спас В.С.
собствените си 600.00кв.м.ид.ч. от имот с
идентификатор № 10135.2723.859 по КК и КР на гр. Варна, а той на сина си С.С.В. придобитото от Н.Д.В. и Н. Н. Г., съответно при квота
от 658/1258кв.м., имайки 400кв.м.ид.ч. по дарение и 258кв.м.ид.ч.
от делбения имот е придобил по давност.
Н.Д.В., отчуждавайки всичко каквото е имал и загубвайки ид.си част от спорните 258кв.м.ид.ч.,
придобити от Н.Н.Г. по давност, следва да бъде
изключен от делбата.
Това не се отразява на квотата на С.С.В.,
а само на тази на Н.Н.Г., която следва да е 658/1256ид.ч., а не както ВРС е
посочил-1187/2516ид.ч. Доколкото с обжалваното решение квотата на С.С.В. е посочена в размер на 1200/2516ид.ч., а би следвало
да бъдат определени квотите на всички съделители с
еднакъв знаменател, за прецизност следва да бъде посочено във въззивното решение,
че квотата на същия е в размер на 600/1258ид.ч.,
резултат получен чрез преобразуване в проста дроб чрез деление на 2. В тази
връзка и само за прецизност следва да бъде отменено първоинстанционното
решение и в тази част и постановено друго, с което квотата на С.С.В. бъде посочена като 600/1258ид.ч., която идеална част е
идентична по размер с посочената от ВРС като 1200/2516ид.ч.
Настоящият състав намира, че следва да бъде уважена и
частната жалба на Н.Н.Г.. Следва да бъде отменено
обжалваното определение и допълнено първоинстанционното
решение в частта за разноските. Действително след като е бил връчен препис от
исковата молба на ответника Н.Н.Г., той е организирал
защитата си, като е ангажирал адвокат и му е платил адвокатско възнаграждение
от 1000.00лв., видно от доказателствата на л. 81 и 82 от първоинстанционното
дело. Същото не е прекомерно с оглед материалния интерес по предявения установителен иск, производството по който в последствие е
било прекратено, с оглед данъчната оценка на имота и разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, но според действителната фактическа и правна сложност на спора.
Н.В. следва да бъде осъден да заплати на Н.Г. сумата от 1000.00лв., на осн. чл.
78, ал. 4 от ГПК.
С оглед изхода на спора за въззивната
инстанция Н.В. следва да бъде осъден да заплати на Н.Г. сумата от 1042.00лв.,
представляваща разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, съобразени с
доказателствата за сторени такива на л. 55-57 по делото. Според действителната
фактическа и правна сложност на делото и разпоредбите на Наредба №
1/09.07.2004г. заплатеното адвокатско възнаграждение от Н.Г. не е прекомерно,
въпреки направеното в този смисъл възражение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 2687/30.06.2016 г., поправено с решение №
3320/14.09.2016г., двете
постановени по гр.д.№ 6383/2015 г. по описа на ВРС, ХLІ състав, с което е допуснато извършването на делба
на следния недвижим имот: Поземлен имот
с идентификатор № 10135.2723.859 по КК и КР на гр.Варна, одобрени със Заповед
РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен
адрес гр.Варна, район „Приморски", м. „Траката"/„Ваялар" и начин на трайно ползване: Ниско застрояване
(до 10м), с площ по кадастрална карта 1258 кв.м., представляващ имот с пл. №
1449 по предходен КП, при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори №№
10135.2723.85, 10135.2723.9509, 10135.2723.857 и 10135.2723.858 в частта в която е прието, че е съсобствен между съделителите С.С.В., с ЕГН ********** и адрес ***, Н.Н.Г., с ЕГН ********** и адрес ***
и Н.Д.В., с ЕГН ********** и адрес ***, както
и в частта в която са определени квотите в съсобствеността, както следва: за
С.С.В. - 1200/2516 ид.ч.,
за Н.Н.Г. - 1187/2516 ид.ч.
и за Н.Д.В. - 129/2516 ид.ч. от имота и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА да се извърши делба на процесния Поземлен
имот с идентификатор № 10135.2723.859 по КК и КР на гр.Варна, одобрени със
Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес гр.Варна, район „Приморски", м. „Траката"/„Ваялар" и начин на трайно ползване: Ниско застрояване
(до 10м), с площ по кадастрална карта 1258 кв.м., представляващ имот с пл. №
1449 по предходен КП, при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори №№
10135.2723.85, 10135.2723.9509, 10135.2723.857 и 10135.2723.858 само между съделителите С.С.В., с ЕГН ********** и адрес *** и Н.Н.Г.,
с ЕГН ********** и адрес ***, като изключва от делбата Н.Д.В. ЕГН ********** и адрес *** и при
квоти както следва: за съделителя С.С.В.
600/1258ид.ч., а за съделителя Н.Н.Г.-658/1258ид.ч.,
на осн. чл. 34 от ЗС.
ОТМЕНЯ
определение № 9846/14.09.2016г. по гр.д.№ 6383/2015 г. по описа на ВРС, ХLІ състав, с което е отхвърлена молбата на Н.Н.Г.,
с ЕГН ********** за допълване на решение № 2687/30.06.2016г., в частта му за
разноските, на осн. чл. 248 от ГПК и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА на осн. чл. 248 от ГПК решение № 2687/30.06.2016 г., поправено с решение №
3320/14.09.2016г., като
ОСЪЖДА Н.Д.В.
ЕГН ********** и адрес *** да заплати на Н.Н.Г., с
ЕГН ********** и адрес ***, разноски за първата инстанция в размер на 1000.00лв., на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.Д.В. ЕГН **********
и адрес ***
да заплати на Н.Н.Г., с ЕГН **********
и адрес ***, разноски
за въззивната инстанция в размер на 1042.00лв.,
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280, ал.1
от ГПК, в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: