Решение по дело №1278/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 950
Дата: 7 ноември 2019 г. (в сила от 28 януари 2021 г.)
Съдия: Даниела Дончева Михова
Дело: 20192100501278
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 121                  Година 2019, 07 ноември                       гр.Бургас

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд,                    четвърти въззивен граждански състав

на седми октомври                                  година две хиляди и деветнадесета,

в откритото заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА

секретар ……………….

като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова

въззивно гражданско дело № 1278 описа за 2019 година

 

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по подадените от А.П.Р., гражданин на Руската Федерация, роден на *** г. в гр.Челябинск, и на София Г.К., гражданин на Руската Федерация, родена на *** г. в гр.Челябинск, двамата със представлявани от пълномощника им адв.Т.П. от БАК, въззивни жалби против решения, постановени по гр.д.455/2014 г. по описа на Несебърски районен съд, както следва:

въззивна жалба (вх.№ 4216/05.06.2019 г. по описа на НРС) против решение № 608 от 07.05.2019 г., с което съдът е отказал да допусне по искане на въззивниците, поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 81/09.06.2017 г. на квотите на страните от по 1/6 ид.ч. за А.Р. и С.К. и 4/6 ид.ч. за М.Р., на по 1/3 ид.ч. за всеки в решението по допускане на делбата, както и в решение по чл.247 от ГПК № 143/27.09.2017 г., като до делба вместо ½ ид.ч. от имот 39164.15.297.14 - сграда тип БЗ с РЗП 149,51 кв.м. да бъде допуснат до делба целият имот; и

въззивна жалба (вх.№ 6657/27.08.2019 г. по описа на НРС) против решение № 520 от 17.07.2019 г., с което съдът е допуснал поправката на очевидна фактическа грешка в решение № 68/27.04.2018 г. по гр.д.455/2014 г. по описа на НРС, като:

в абзац трети от диспозитива на решението по извършване на делбата стойността на двуетажна масивна сграда /къща/, тип БЗ с РЗП 149,51 кв.м. с идентификатор 39164.15.297.14, вместо изписаното цифром 54424 лв., следва да се чете 108 847 лв;

в абзац четвърти от диспозитива на решението по извършване на делбата, вместо изписаното: ОСЪЖДА за уравнение на дяловете А.П.Р., гражданин на Р.Федерация, роден на *** г. в гр.Челябинск да заплати на М.Р. с ЕГН - ********** сумата от 8 132 лв, следва да се чете: ОСЪЖДА за уравнение на дяловете А.П.Р., гражданин на Р.Федерация, роден на *** г. в гр.Челябинск да заплати на М.Р. с ЕГН - ********** сумата от 35 344 лв;

в абзац пети от диспозитива на решението по извършване на делбата, вместо изписаното: „ОСЪЖДА за уравнение на дяловете София Г.К., гражданин на Р.Федерация, родена на *** г. в гр.Челябинск да заплати на М.Р. с ЕГН - ********** сумата от 8 132 лв“, следва да се чете: ОСЪЖДА за уравнение на дяловете София Г.К., гражданин на Р.Федерация, родена на *** г. в гр.Челябинск да заплати на М.Р. с ЕГН - ********** сумата от 35 344 лв.

 

Въззивните жалби са подадени против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, от легитимирано лице, поради което са допустими.

 

Въззиваемата М.А.Р. е оспорила подадените жалби като неоснователни с писмен отговор в срока по чл.263 от ГПК.

По отношение на въззивната жалба (вх.№ 4216/05.06.2019 г. по описа на НРС) против решение № 608 от 07.05.2019 г., се твърди, че самата молба по чл.247 от ГПК по своята същност представлява обжалване на влязъл в сила съдебен акт, тъй като искането за промяна на квотата на съделител не е от категорията на очевидната фактическа грешка. Сочи се, че както решение № 81 от 09.06.2017 г. по гр.д.455/2014 г., с което е била допусната делбата, така и решение № 143 от 27.09.2017 г., с което по реда на чл.247 от ГПК съдът е приел, че до делба следва да се допусне „1/2 ид. ч. от имот представляващ двуетажна масивна сграда (къща), тип Б3 с РЗП 149,51 кв. м. с идентификатор №39164.15.297.14”, са влезли в сила и не са оспорвани от въззивниците. Твърди се, че изложените в жалбата доводи са относими само в процедура по обжалване на решенията, но не и в такава по реда на чл.247 от ГПК.

По отношение на въззивната жалба вх.№ 6657/27.08.2019 г. по описа на НРС, против решение № 520 от 17.07.2019 г. се твърди, че изложените от въззивниците претенции са вътрешно противоречиви и взаимно изключващи се, като дори не е посочено какъв резултат се иска от съда да постанови след отмяна на обжалваното решение. Посочва се, че в резултат от подадената молба по чл.247 от ГПК, съдът е само е поправил стойността на двуетажната жилищна сграда от 54 424 лв на 108 847 лв, като съответно е коригирал и стойността на уравнението на дяловете на всеки един от ищците. Твърди се, че ищците не възразяват срещу това, че в дял им е поставен целия имот, при положение, че до делба е допусната само ½ ид.част от него, а възразяват само срещу уравнението, което следва да заплатят. Сочи се, че ако не са били съгласни с решението за възлагане, ищците е следвало да оспорят решение № 68/27.04.2018 г., а не решение № 520 от 17.07.2019 г. На следващо място се твърди, че изложените доводи за неправилно определяне на квотите не може да бъде предмет на настоящата въззивна жалба, тъй като квотите са определени с решението по допускане на делбата - решение № 81 от 09.06.2017 г. и разсъжденията какво е искал съдът да допусне до делба и при какви квоти, е следвало да бъдат изложени във фазата по допускане на делбата, а не по извършването й, а решение № 81 от 09.06.2017 г. не е било обжалвано от въззивниците.

Претендира се потвърждаване на обжалваните решения и присъждане на разноски за въззивното производство. Също не се сочат нови доказателства.

 

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

С влязло в сила решение № 81 от 09.06.2017 г. по гр.д.455/2014 г., Несебърският районен съд е допуснал извършването на съдебна делба между А.П.Р., гражданин на Р.Федерация, роден на *** г., София Г.К., гражданин на Р.Федерация, родена на *** г. и М.А.Р., гражданин на Р.Федерация, на няколко недвижими имота, находящи се в с.Кошарица, в.с.“Слънчев хълм“, изградени в поземлен имот с идентификатор 39164.15.297, между които – и на 17500 ид.ч. представляващи двуетажна масивна сграда /къща/, тип БЗ с РЗП 149,51кв.м. с идентификатор 39164.15.297.14, при квоти: от 1/6 ид.ч. за А.П.Р.; 1/6 ид.ч. за София Г.К. и 4/6 ид.ч. за М.А.Р..

С решение № 143 от 27.09.2017 г. по НРС е допуснал поправката на очевидна фактическа грешка в решение № 81/09.06.2017г. по гр.д.455/2014 г. по описа на НРС като е постановено на страница 13 от решението, първи абзац, редове 6,7 и 8 от диспозитива на решението за допускане до делба на множество имоти, находящи се в с.Кошарица, в.с.Слънчев хълм, изградени в имот с идентификатор 39164.15.297 по КК и КР на с.Кошарица, общ.Несебър, вместо изписаното: „17500 ид.ч. представляващи двуетажна масивна сграда /къща/, тип БЗ с РЗП 149,51 кв.м. с идентификатор 39164.15.297.14“, да се чете: „1/2 ид.ч. от имот представляващ двуетажна масивна сграда /къща/, тип БЗ с РЗП 149,51кв.м. с идентификатор 39164.15.297.14“. По този начин делбата е допусната върху 1/2 ид.ч. от имот представляващ двуетажна масивна сграда /къща/, тип БЗ с РЗП 149,51кв.м. с идентификатор 39164.15.297.14, като квотите на страните са останали същите. Решение № 143 от 27.09.2017 г. по НРС не е било обжалвано от страните и също е влязло в сила.

С решение № 68 от 27.04.2018 г. НРС е извършил делбата на допуснатите до делба имоти като по отношение на имота с идентификатор 39164.15.297.14, постановил, че поставя в общ дял на А.П.Р. и София Г.К., имота представляващ двуетажна масивна сграда /къща/, тип БЗ с РЗП 149,51 кв.м. с идентификатор 39164.15.297.14, като стойността на къщата е 54 424 лв, при стойност на квотата на А.Р. от 27 212 лв и стойност на квотата на София К. от 27 212 лв, и осъжда за уравнение на дяловете А.П.Р. да заплати на М.Р. сумата от 8 132 лв и София Г.К. да заплати на М.Р. сумата от 8 132 лв. Това решение също е влязло в сила след необжалването му от А.Р. и София К., и влизане в сила на определение № 1833 от 02.10.2019 г. по гр.д.1278/2019 г. на БОС за връщане на подадената от М.Р. въззивна жалба.

С решение № 520 от 17.07.2018 г. НРС е допуснал поправката на очевидна фактическа грешка в решение № 68/27.04.2018 г. по гр.д.455/2014 г. на НРС, както следва: В абзац трети от диспозитива на решението по извършване на делбата стойността на двуетажна масивна сграда /къща/, тип БЗ с РЗП 149,51кв.м. с идентификатор 39164.15.297.14 вместо изписаното цифром 54 424 лв, следва да се чете 108 847лв. В абзац четвърти от диспозитива на решението по извършване на делбата, вместо изписаното: ОСЪЖДА за уравнение на дяловете А.П.Р., гражданин на Р.Федерация, роден на ***г. в гр.Челябинск да заплати на М.Р. с ЕГН - ********** сумата от 8 132 лв, да се чете: ОСЪЖДА за уравнение на дяловете А.П.Р., гражданин на Р.Федерация, роден на ***г. в гр.Челябинск да заплати на М.Р. с ЕГН ********** сумата от 35 344 лв. В абзац пети от диспозитива на решението по извършване на делбата, вместо изписаното: „ОСЪЖДА за уравнение на дяловете София Г.К., гражданин на Р.Федерация, родена на ***г. в гр.Челябинск да заплати на М.Р. с ЕГН - ********** сумата от 8 132 лв“, да се чете: ОСЪЖДА за уравнение на дяловете София Г.К., гражданин на Р.Федерация, родена на ***г. в гр.Челябинск да заплати на М.Р. с ЕГН ********** сумата от 35 344 лв. Това решение е обжалвано от съделителите А.Р. и София К. с въззивна жалба вх.№ 6657/27.08.2019 г. по описа на НРС.

С решение № 608 от 07.05.2019 г., НРС е оставил без уважение молбата на А.Р. и София К., за поправка в Решение № 81/09.06.2017 г. на квотите на страните от по 1/6 ид.ч. за А.Р. и София К., и 4/6 ид.ч. за М. Рекманова, на по 1/З ид.ч. за всеки в решението по допускане на делбата, както и в решение по чл.247 ГПК № 143/27.09.2017 г., като до делба вместо ½ ид.ч. от имот 39164.15.297.14 - сграда тип БЗ с РЗП 149,51кв., да бъде допуснат до делба целият имот. Това решение също е обжалвано от А.Р. и София К. с въззивната жалба вх.№ 4216/05.06.2019 г. по описа на НРС.

 

Относно въззивната жалба (вх.№ 4216/05.06.2019 г. по описа на НРС) против решение № 608 от 07.05.2019 г., съдът намира следното:

Въззивниците се твърдят, че решението на НРС е недопустимо, а по същество – неправилно и необосновано. По-конкретно се твърди, че решение № 81 от 09.06.2017 г. по гр.д.455/2014 г., с което е била допусната делбата, е било съобразено с влязло в сила решение № V-109/27.11.2015 г. по в.гр.д.1515/2015 г. на БОС, с което е установено, че по отношение на процесиите имоти, изградени в ПИ с идентификатор 39164.15.297, преживялата съпруга М.Р. е собственик на различни идеални части от четири недвижими имота, изградени в поземлен имот с идентификатор 39164.15.297, като за останалата ид.част от всеки от тях, съдът е приел, че е придобита при условията на СИО. Въззивниците сочат, че по отношение на процесния имот с идентификатор 39164.15.297.14 с цитираните решения е било установено, че същият е придобит в режим на СИО от двамата съпрузи. При това положение се твърди, че неправилно решение № 81 от 9.6.2017 г. е поправено с решение № 143 от 27.09.2017 г., с което съдът е приел, че до делба следва да се допусне „1/2 ид. ч. от имот представляващ двуетажна масивна сграда (къща), тип Б3 с РЗП 149,51 кв.м. с идентификатор №39164.15.297.14”, т. е само тази 1/2 ид.част от имота, принадлежаща на починалия съпруг и наследодател на страните, като останалите имоти са допуснати до делба като придобити в режим на СИО. Твърди се, че ако волята на съда е да допусне до делба наследствено имущество (1/2 от имот с идентификатор 39164.15.297.14), делбените квоти следва да бъдат определени по реда на чл. 9 от ЗН - по 1/3 ид. ч за всеки от съделителите, а ако волята на съда е да допусне до делба имотите в режим на СИО, делбените квоти са определени правилно, но тогава до делба следва да бъде допуснат целия имот с идентификатор 39164.15.297.14. Претендира се отмяна на обжалваното решение и вместо това постановяване на допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 81 от 9.6.2017 г. като ВМЕСТО „....от 1/6 ид.ч. за А.П.Р., гражданин на РФедерация, роден на *** г. ; 1/6 ид.ч. за С.Г.К., гражданин на РФедерация, родена на *** г. и квота от 4/6 ид.ч. за М.А.Р., гражданин на РФедерация, ЕГН **********” се запише „...от 1/3 ид.ч за А.П.Р., гражданин на РФедерация, роден на *** г.; 1/3 ид. ч. за С.Г.К., гражданин на РФедерация, родена на *** г. и квота от 1/3 ид.ч. за М.А.Р., гражданин на РФедерация, ЕГН ********** или се поправи допуснатата очевидна фактическа грешка в решение №143 от 27.09.2017 г. за поправка на очевидна фактическа грешка като вместо „1/2 ид. ч. от имот представляващ двуетажна масивна сграда (къща), тип Б3 с РЗП 149,51 кв. м. с идентификатор №39164.15.297.14” се запише „имот представляващ двуетажна масивна сграда (къща), тип Б3 с РЗП 149,51 кв. м. с идентификатор №39164.15.297.14”.

Съдът намира обжалваното решение за допустимо, тъй като липсват процесуални пречки за произнасянето му, а искането за поправка на очевидна фактическа грешка в съдебен акт, респ.инициативата на съда да го стори, не са ограничени със срок.

По същество съдът намира решението за неправилно.

Съгласно чл.247, ал.1 от ГПК, съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Очевидна фактическа грешка представлява всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно проявление в писмения текст на решението.

В мотивите на решение № 81 от 09.06.2017 г. по гр.д.455/2014 г., с което е била допусната делбата, съдът изрично се е позовал на влязлото в сила решение № V-109/27.11.2015 г. по в.гр.д.1515/2015 г. на БОС, с което е установено, че по отношение на процесните имоти, изградени в ПИ с идентификатор 39164.15.297, преживялата съпруга М.Р. е собственик на различни идеални части от четири недвижими имота, изградени в поземлен имот с идентификатор 39164.15.297, като за останалите идеални части е прието, че са придобити при условията на СИО. За процесния имот с идентификатор 39164.15.297.14 обаче е било установено, че същият е придобит в режим на СИО от двамата съпрузи, поради което е било потвърдено първоинстанционното решение по гр.д.418/2014 г. на НРС, с което бил отхвърлен искът на М.Р. за приемане за установено по отношение на ответниците А.Р. и София К., че М.Р. е изключителен собственик на този имот поради придобиването му при пълна трансформация на лични средства. Позовавайки се на решение № V-109/27.11.2015 г. по в.гр.д.1515/2015 г. на БОС, първоинстанционният съд е изложил мотиви (стр.10 от решението), че „бидейки установено, че имотите са били придобити в режим на СИО, то преживялата съпруга притежава своята ½ ид.част от СИО, като оставащата ½ ид.част на починалия съпруг, образуваща наследствената маса, се разделя на равни части между децата и преживелия съпруг“. В следващия абзац на решението съдът е посочил, че „въз основа на горното, в наследствената маса влизат при квоти от по 1/6 ид.част за всеки от двамата ищци-низходящи на наследодателя и квота от 4/6 ид.части за преживелия съпруг … 17500 ид.ч. представляващи двуетажна масивна сграда /къща/, тип БЗ с РЗП 149,51кв.м. с идентификатор 39164.15.297.14“.

С оглед извършената с решение № 143 от 27.09.2017 г. по НРС поправката на очевидна фактическа грешка в решение № 81/09.06.2017 г. на описанието на допуснатия до делба имот с идентификатор 39164.15.297.14, съдът приема, че волята на съда е била да допусне до делба собствената на наследодателя на страните 1/2 ид.ч. от имот представляващ двуетажна масивна сграда /къща/, тип БЗ с РЗП 149,51кв.м. с идентификатор 39164.15.297.14, при квоти по 1/3 ид.част за всеки от съделителите от тази процесна ½ ид.част, допусната до делба, тъй като, съгласно изложените от съда мотиви, останалата 1/2 ид.ч. от имота се притежава от преживялата съпруга. По този начин квотите на страните в целия имот действително са 4/6 ид.части за М.Р. и по 1/6 ид.част за всеки от двата съделители А.Р. и София К., но за допуснатата до делба 1/2 ид.ч. от имот от имот с идентификатор 39164.15.297.14, квотите на съделителите са по 1/3 ид.част за всеки, което налага отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на решение в посочения смисъл.

Настоящият състав приема, че по този начин не променя постановения по същество резултат, а само го привежда в съответствие с изразената от първоинстанционния съд воля в мотивите на решението му.

 

По отношение на въззивната жалба против решение № 520 от 17.07.2019 г. (вх.№ 6657/27.08.2019 г. по описа на НРС), съдът намира следното:

Въззивниците твърдят, че решението е неправилно, тъй като с решението по извършване на делбата - решение № 68/27.04.2018 г., съдът е поставил в дял на ищците не допуснатия до делба 1/2 ид.част от имот с идентификатор 39164.15.297.14, а целия имот, без да съобрази, че ½ ид. ч от имота не е предмет на делбата, според решението по допускането й. Твърди се, че в мотивите на обжалваното решение съдът приема, че при изчисляване на уравнението в диспозитива погрешно е взел за база 50% от стойността на неподеляемата къща, но всъщност той не би могъл да направи друго, предвид наличието на влязло в сила решение по допускане на делбата, с което е допусната до делба именно 1/2 ид. част от имот с идентификатор 39164.15.297.14. В този смисъл действително в решенията по делото е допусната очевидна фактическа грешка от съда, но тя не е тази, която съдът е поправил в обжалваното решение, а в неправилно допускане до делба на 1/2 ид. ч от къща Б3, вместо целия имот, въпреки очевидната му воля да допусне до делба целия имот, придобит по време на брака на ответника с наследодателя на страните, като се има предвид определените от съда квоти в размер на 4/6 за преживялата съпруга и по l/6 за децата. Ако волята на съда е била да допусне до делба само 1/2 ид. част от този имот, тогава преживялата съпруга би следвало да получи дял равен на дела на всяко дете, предвид разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗН, т.е. по 1/з ид. ч за всяка от страните.

Обжалваното решение е допустимо, а по същество, според настоящия състав, и правилно.

Действително с решение № 81 от 09.06.2017 г., поправено с решение № 143 от 27.09.2017 г., съдът е допуснал до делба 1/2 ид. ч. от имот представляващ двуетажна масивна сграда (къща), тип Б3 с РЗП 149,51 кв. м. с идентификатор 39164.15.297.14. И двете решения са влезли в сила.

Видно от диспозитива на решение № 68/27.04.2018 г., с което е извършена делбата, съдът е поставил в дял на ищците не допуснатата до делба 1/2 ид.част от имот с идентификатор 39164.15.297.14, а целия имот. В мотивите на решението няма съображения за допускане до делба на 1/2 ид.част от имота с идентификатор 39164.15.297.14. Правилно или не, решението по извършване на делбата е влязло в сила и с него в общ дял на съделителите А.Р. и София К., е поставен имотът, представляващ двуетажна масивна сграда /къща/, тип БЗ с РЗП 149,51кв.м. с идентификатор 39164.15.297.14, т.е.целият имот. В процедурата по чл.247 от ГПК съдът не може да поправя грешките, допуснати при формиране на волята си, нито като краен резултат да изменя формираната си воля. В настоящия случай, именно поради волята си да постави в (общ) дял на съделителите А.Р. и София К. целия имот с идентификатор 39164.15.297.14, първоинстанционният съд е констатирал несъответствието на тази своя воля с постановения по повод стойностите на имота и на дяловете на съделителите резултат, при който неправилно е приел, че „стойността на къщата е 54 424 лв, при стойност на квотата на А.Р. от 27 212 лв и стойност на квотата на София К. от 27 212 лв“.

След като първоинстанционният съд, в съответствие с формираната си воля, е поставил в дял на съделителите А.Р. и София К. целия имот с идентификатор 39164.15.297.14, следва да бъдат поправени (по реда на чл.247 от ГПК) както стойността на поставения в дял на двамата съделители имот, стойността на техните дялове, и сумите, които всеки от тях дължи на съделителката М.Р. за уравнение на дяловете, тъй като това е била волята на съда – да се посочи истинската стойност на имота и на дяловете на страните и да се уравнят дяловете на съделителите.

По изложените съображения съдът приема, че правилно НРС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 68/27.04.2018 г. по гр.д.455/2014 г. по описа на НРС като:

в абзац трети от диспозитива на решението по извършване на делбата стойността на двуетажна масивна сграда /къща/, тип БЗ с РЗП 149,51 кв.м. с идентификатор 39164.15.297.14 вместо изписаното цифром 54 424 лв, се чете 108 847 лв;

в абзац четвърти от диспозитива на решението по извършване на делбата, вместо изписаното: ОСЪЖДА за уравнение на дяловете А.П.Р., гражданин на Р.Федерация, роден на ***г. в гр.Челябинск да заплати на М.Р. с ЕГН - ********** сумата от 8 132 лв, се чете: ОСЪЖДА за уравнение на дяловете А.П.Р., гражданин на Р.Федерация, роден на ***г. в гр.Челябинск да заплати на М.Р. с ЕГН - ********** сумата от 35 344 лв; и

в абзац пети от диспозитива на решението по извършване на делбата, вместо изписаното: „ОСЪЖДА за уравнение на дяловете София Г.К., гражданин на Р.Федерация, родена на ***г. в гр.Челябинск да заплати на М.Р. с ЕГН - ********** сумата от 8 132 лв“, следва да се чете: ОСЪЖДА за уравнение на дяловете София Г.К., гражданин на Р.Федерация, родена на ***г. в гр.Челябинск да заплати на М.Р. с ЕГН - ********** сумата от 35 344 лв.

По този начин всеки от съделителите е получил дял на стойност, съответна на квотата му в целия имот (4/6 за преживялата съпруга и по 1/6 за децата), отговарящ на стойността на квотата на съделителите в допуснатата до делба наследствена ½ идеална част от имота (по 1/з ид. ч за всяка от страните).

И в този случай съдът намира, че не се извършва подмяна на изразената от съда воля, а само привеждане на крайния резултат в съответствие с нея.

 

С оглед постановения резултат – уважаване на едната от двете въззивни жалби и отхвърляне на другата, на всяка от страните следва да се присъдят половината от направените от нея съдебни разноски – на въззивника А.Р. следва да се заплатят 551,74 лв (половината от сбора на внесените за двете въззивни жалби държавни такси – 1088,48 лв и 15 лв; не са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение), а на въззиваемата М.Р. следва да се заплатят разноски в размер на 1000 лв (половината от заплатения от нея адв.хонорар от 2000 лв).

Съдът констатира, че по втората въззивна жалба (вх.№ 4216/05.06.2019 г.) въззивниците са заплатили държавна такса в размер само на 15 лв, вместо дължимите с оглед материалния интерес 1088,48 лв, поради което следва да бъдат осъдени да доплатят по сметката на съда разликата от 1073,48 лв.

 

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯВА решение № 608 от 07.05.2019 г. по гр.д.455/2014 г. по описа на Несебърски районен съд, като ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 81/09.06.2017 г. по гр.д.455/2014 г. по описа на Несебърски районен съд, като на стр.13 от решението, абзац първи от диспозитива, по отношение на недвижим имот 1/2 идеална част от имот 39164.15.297.14,  сграда тип БЗ с РЗП 149,51 кв.м. (съгласно решение № 143 от 27.09.2017 г. по гр.д.455/2014 г. на НРС, постановено по реда на чл.247 от ГПК), ВМЕСТО израза „по 1/6 ид.част за А.П.Р. и С.Г.К. и 4/6 ид.части за М.А.Р., ДА СЕ ЧЕТЕ: по 1/3 (една трета) ид.част за всеки от съделителите за А.П.Р., С.Г.К. и М.А.Р..

ПОТВЪРЖДАВА решение № 520 от 17.07.2019 г. по гр.д.455/2014 г. по описа на Несебърски районен съд.

ОСЪЖДА А.П.Р., гражданин на Р.Федерация, роден на ***г. в гр.Челябинск и София Г.К., гражданин на Р.Федерация, родена на *** г., да заплатят на М.А.Р., гражданин на Р.Федерация с ЕГН **********, съдебни разноски за въззивното производство съобразно постановения резултат, в размер на 1 000 лв (хиляда лева).

ОСЪЖДА М.А.Р., гражданин на Р.Федерация с ЕГН **********, да заплати на А.П.Р., гражданин на Р.Федерация, роден на ***г. в гр.Челябинск съдебни разноски за въззивното производство съобразно постановения резултат, в размер на 551,74 лв (петстотин петдесет и един лева и седемдесет и четири стотинки).

ОСЪЖДА А.П.Р., гражданин на Р.Федерация, роден на ***г. в гр.Челябинск и София Г.К., гражданин на Р.Федерация, родена на *** г., да заплатят на по сметката на Бургаски окръжен съд сумата от 1073,48 лв (хиляда седемдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща доплащане на дължимата, съобразно материалния интерес, държавна такса по въззивната жалба вх.№ 4216/05.06.2019 г. по описа на НРС.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

 

                                                                                          2.