Определение по дело №2589/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.166, ал.2, вр. ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Постъпило е искане от Б. С. В., чрез адв. Д., за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM-8951/28.10.2024 г. на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, с която за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, установено с АУАН серия GA № 3279042/28.10.2024г. и на основание чл.22 ЗАНН и чл.171, т.2А, буква „б“ от ЗДвП, на В. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС, за срок от 180 дни.

ЗППАМ № GPAM-8951/28.10.2024 г. е обжалвана от В. по реда на чл.172, ал.5 ЗДвП, вр. чл.145 и сл. АПК, и в тази връзка пред Адм.съд - Варна е образувано адм.д. № 2589/2024г., по което е релевирано искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта.

В. твърди, че ЗППАМ е незаконосъобразна по смисъла на чл.146, т.4 АПК, т.к. противоречи на материалния закон. Твърди и че при издаването на заповедта не са спазени разпоредбите на чл. 59, ал.1 и ал.2 от АПК, което е съществено процесуално нарушение. Административния орган не е взел предвид факта, че закона допуска прекратяване на регистрация на ППС на собственик на МПС, който управлява превозното средство. В случая МПС е придобито в СИО, което се установява от удостоверение за граждански брак и справка за регистрация на МПС, което е придобито на 11.04.2024 г. В. е собственик само на ½ от МПС, съпругата му В. – В. не е извършила нарушение на ЗДвП за да понесе подобно ограничение. Моли да се спре допуснатото предварително изпълнение, сочи, че В. и съпругата му ползват семейния автомобил, който е основно средство с което двамата работят. Семейството има дете на 5 години, а липсата на автомобил би ги оставило без реализиране на трудови доходи. При отхвърляне на молбата в тази част ще и бъде причинени значителна и трудно поправима вреда, жалбоподателката ще е в невъзможност да управлява автомобила си, да се придвижва до работното си място и да изпълнява служебните си задължения. По изложените съображения иска съдът да постанови определение, с което на основание чл.166, ал.2 АПК да спре предварителното изпълнение на ЗППАМ № GPAM-8951/28.10.2024 г.

Ответната страна - н-к група към ОДМВР - Варна, Сектор „Пътна полиция“, не изразява становище по искането за спиране на предварителното изпълнение.

Настоящият съдебен състав като съобрази доводите в жалбата и приложените към административната преписка доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 28.10.2024 г. е съставен АУАН серия GA № 3279042 на Б. В., за това, че на 28.10.2024 г. В. управлявал товарен автомобил с рег. № [рег. номер], в [населено място], по ул. „****“, посока [улица]като отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Д. Т. 5000, с фабричен номер ARSD0025. Издаден е талон за медицинско изследване, нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.

Във връзка с вмененото на В. нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, със ЗППАМ № GPAM-8951/28.10.2024 г. на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС – товарен автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. № [рег. номер], за срок от 180 дни.

От извършената справка в КАТ е установено, че лекия автомобил е придобит от жалбоподателя на 11.04.2024 г.

Оспорената ЗППАМ е връчена на В. на 28.10.2024 г., настоящата жалба е депозирана пред административния орган на 29.10.2024 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.171 за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ. Съгласно чл. 171, т.2а б.“б“ от ЗДвП прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.2 ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Съгласно чл. 172, ал.2 т.4 от ЗДвП в случаите по чл. 171, т. 2, букви "в", "к", "л", "м" и т. 2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т. 2а се изземват и табелите с регистрационен номер.

Съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП обжалването на заповедите по чл.172, ал.1 се извършва по реда на АПК, а съгласно ал.6 на с.р. подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.

Доколкото искането за спиране е направено при наличие на висящо производство по оспорване на ЗППАМ № № GPAM-8951/28.10.2024 г. – настоящото адм.д. № 2589/2024г., искането за спиране на предварително изпълнение е ДОПУСТИМО.

По същество, същото е НЕОСНОВАТЕЛНО.

В случая, съдът е сезиран с искане за спиране на допуснато по силата на закон предварително изпълнение на административен акт, което следва да се разгледа по реда на чл.166, ал.4, вр. ал.2 АПК.

Съгласно чл.166, ал.4 АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2.

Според чл.166, ал.2 АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60, ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

От анализа на цитираните разпоредби следва, че за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже липсата на предпоставките предвидени в разпоредбата на чл.60, ал.1 АПК, както вида и вероятността за настъпване на твърдените вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни или трудно поправими като основание за спирането му. За да допусне предварително изпълнение по силата на закона, законодателят е презумирал наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 АПК и тяхното съществуване не следва да се доказва от органа. Жалбоподателят следва да докаже наличието на някоя от посочените в чл.60, ал.1 АПК предпоставки, в резултат на което по отношение на него да е налице защитим по см. на чл.60, ал.1 АПК личен интерес, противопоставим с по-голяма тежест от презумирания от законодателя. Жалбоподателят следва да обоснове твърде вероятното настъпване на значителни или трудно поправими вреди за себе си. За значителни се преценяват вреди, които имат определено материално изражение, а като трудно поправими – вреди, които ограничават/засягат основни права и/или ценности. Необходимо е да се докаже и високата вероятност за тяхното настъпване в патримониума на молителя.

В конкретния случай жалбоподателят твърди, че поради прекратяване на регистрацията на ППС въз основа на ЗППАМ ще е в невъзможност да ползва превозното средство, тъй като работата му и тази на съпругата ми е свързана с управление на МПС. Сочи, че превозното средство е основно за двамата и няма да могат да реализират приходи. От събраните по делото доказателства се установява, че МПС е товарен автомобил. Съгласно представените трудови договори и длъжностна характеристика е видно, че В. работил като крупие в казино, а от 2020 г. е управител на игрална зала. За изпълнение на трудовите задължения на жалбоподателя не е необходимо управление на МПС. По делото не са представени доказателства, че закупения в СИО товарен автомобил може да се ползва от съпругата на жалбоподателя, доколкото за това е необходимо тя да притежава категория, различна от посечените от нея в СУМПС. Доводите на В., че МПС е закупено в режим на СИО, не води до извод, че допуснатото със заповедта предварително изпълнение е незаконосъобразно

В случая В. не сочи конкретни вреди /по вид и размер/, които биха настъпили в патримониума му от предварителното изпълнение на оспорената заповед. Твърдят се единствено хипотетични такива, вредите не се презумират от закона, а подлежат на посочване и доказване пред съда. Както се сочи в определение № 13409/07.11.2017 г. на ВАС по адм. дело № 12080/2017 г., настъпването на вредата трябва да е достатъчно вероятно, тя трябва да е установена по своя вид и размер, за да се извърши преценка от съда дали е значителна или трудно поправима. Посочените обстоятелства се установяват с доказателства, представени от оспорващия. В случая такива не са представени, не е извършено и позоваване на конкретни вреди, размер и т.н., които биха настъпили от предварителното изпълнение на акта.

Предвид изложеното, искането по чл. 166, ал. 4 АПК е неоснователно и следва да се отхвърли.

Водим от горното, Административен съд-Варна, двадесет и втори състав,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Б. С. В., [ЕГН], за спиране на допуснатото по силата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП предварително изпълнение на ЗППАМ № GPAM-8951/28.10.2024 г. на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, на осн. чл.166, ал.3 АПК.