№ 878
гр. Русе, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20224520100314 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от
ГПК.
Ищецът В. Н. Д. твърди, че по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
било образувано изп.дело срещу него с № 932/2013 г. по описа на ЧСИ Милкана
Македонска, с район на действие Окръжен съд - Русе, въз основа на издаден изп.лист
по ч.гр.д.№ 3753/2013 г. по описа на Районен съд-Русе. Съгласно същия, В.Д. бил
осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД сумата 2685,38 лева,
представляваща просрочена просрочена главница по договор за кредит. Съгласно
съобщение за актуализиран дълг, изх.№ 23296/13.12.2021 г., ищецът дължал на
„Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД сумата 4283.47 лева, от които: главница 1895,57
лв.; законна лихва - 469.68 лв.; неолихвяеми вземания - 1223.45 лв., а на ЧСИ такси по
ТТРЗЧСИ - 704. 77 лв. Ищецът твърди, че вече е погасил чрез плащане на парични
вноски, доброволни и от запор, дълга по изпълнителния лист, заедно със законната
лихва и с таксите на ЧСИ.
Като кредитополучател по Договор за кредит № PLUS-01326788/17.01.2009 г. с
кредитор „БНП Париба“, в периода 20.01.2009 г. - 24.03.2013 г. извършвал редовни
плащания на дълга с 20 бр. вносни бележки по сметка на кредитора. След образуване
на изп. дело ищецът направил 6 доброволни вноски в касата на ЧСИ в общ размер 490
лв. След получаване на запорно съобщение от 02.06.2014 г., на В.Д. бил наложен запор
на трудовото възнаграждение, получавано от фирма „Кора България“ ЕООД, в общ
размер 403,72 лв. /или 4 вноски от по 100.93 лв./. От наложен запор на трудовото му
1
възнаграждение във фирма „Панемат“ ООД били правени ежемесечни удръжки и
превеждани отново по сметката на ЧСИ на обща стойност 560 лв. От наложен запор на
трудовото му възнаграждение в „Стад Близнаков“ ЕООД били правени ежемесечни
удръжки и превеждани по сметката на ЧСИ суми в общ размер 675 лв. От наложен
запор на трудовото му възнаграждвние в „Лео Кан“ ЕООД били правени месечни
удръжки и преведени по сметката на ЧСИ общо 1100 лв.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че не му дължи сумата по изп.лист, издаден по ч.гр.д.№
3753/2013 г. по описа на РС-Русе, от 4 283.47 лв., от които: главница 1895, 57 лв.,
законна лихва - 459.68 лв., неолихвяеми вземания - 1223. 45 лв. и такси по ТТРЗЧСИ -
704. 77 лв., като погасена чрез плащане.
В отговора на исковата молба ответникът „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД,
гр.София, твърди, че на 17.01.2009 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД
(предишно наименовение „ДжетФайненс
Интернешънъл" АД), с универсален правоприемник БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.", клон България, в качеството му на кредитор, от една страна и В. Н. Д., в
качеството му на кредитополучател, от друга, бил подписан договор за кредит №
PLUS-01326788. Вследствие тези договорни правоотношения между страните,
кредиторът "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД финансирал кредитополучателя, за
когото възникнало задължение да издължи кредита, съгласно условията по сключения
договор. Общата дължима сума, която е следвало да бъде върната по сметка на
кредитодателя в края на периода, била в размер на 5676,09 лв. Тъй като ищецът не
заплатил цялата дължима сума по кредита, кредиторът се снабдил със Заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 3753/2013 г. по описа на Районен съд-Русе за сумите:
неизплатена главница — 2685,38 лв., възнаградителна лихва - 720,03 лв., мораторна
лихва - 740,05 лв., законна лихва върху главницата от 18.06.2013 г. до изплащане на
вземането и разноски по делото в размер на 182,91 лв. На 28.10.2013 г., въз основа на
процесния изпълнителен лист от 10.09.2013 г., било образувано изп.дело № 932/2013 г.
по описа на ЧСИ Милкана Македонска, рег. № 831. Както посочил и самият ищец, в
периода ноември 2013 г. — май 2014 г. от същия били направени доброволни вноски в
общ размер 490 лв. Последвало налагането на запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника при работодателя „Кора България" ЕООД, в резултат на което постъпили
удръжки в общ размер 403,72 лв. От работодателя „Панемат" ЕООД в изпълнение на
наложен запор постъпили суми в общ размер 540 лв., като имало разлика от 20 лв.
между посоченото от ищеца и отразяванията на плащанията по изп.дело № 932/2013 г.,
направено от ЧСИ Милкана Македонска. В периода 2014-2015 г. ответникът не е бил
взискател по горецитираното изп.дело. Следващият източник на плащания бил
работодателят "Стад Близнаков" ЕООД, като удръжки от трудовото възнаграждение на
ищеца били правени в периода май 2015 - януари 2016 г., а общият размер на сумите
2
бил 675 лв. Последният работодател, от който постъпили суми по изп.дело, бил ,,Лео
Кан" ЕООД, като общият размер на сумите бил 1000 лв., постъпили с два превода по
500 лв. Така по изп.дело били постъпили суми в общ размер 3108.72 лв., които били
недостатъчни за погасяването на всички дължими суми. На 14.09.2018 г. между "БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, в качеството му на цедент и ,,Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, в качеството му на цесионер, бил сключен договор за
цесия, по силата на който "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България,
прехвърлило вземанията си по сключения с В. Н. Д. договор за кредит № PLUS-
01326788 на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. Ответникът изпратил
уведомление за извършеното рехвърляне на вземания до длъжника, което не било
получено на адреса. Това обстоятелство било удостоверено с обратна разписка,
надлежно оформена от служител на „Ми МБ Експрес" ООД.
Претендира отхвърляне на иска и присъждане на направените от ответника
деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено следното:
Отрицателният установителен иск по чл.439, ал.1 от ГПК, с който длъжникът в
изпълнението може да се брани, като оспори съществуването на изпълняемото право,
изключва възможността искът да се основава на факти, преклудирани със сила на
пресъдено нещо, формирана по влязлото в сила решение, въз основа на което е издаден
изпълнителния тлист /чл.439, ал.2 от ГПК/. Ако искът е основан на такива факти, то
той на общо основание / чл.299, ал.2 от ГПК/ би бил недопустим.
В случая ищецът основава претенцията си на обстоятелства, настъпили след
приключване на ч.гр.д. № 3753 по описа за 2013 г. на РС-Русе. По същество се твърди,
че вземането на ответника е погасено чрез извършени множество доброволни и
принудителни плащания след издаването на изп.лист, поради което искът се явява
процесуално допустим.
Разгледан по същество, той е неоснователен.
По делото е приложен заверен препис от цитираното по-горе изп.дело, образувано
на събиране вземането срещу ищеца по изп.лист, издаден по ч.гр.д. № 3753/2013 г. на
РС-Русе.
Въз основа на него е изготвено, прието и неоспорено заключението по назначената
съдебно-икономическа експертиза. От същото се установяват следните обстоятелства:
Към датата на поканата за доброволно изпълнение по изп.дело № 932/2013 г. по описа
на ЧСИ Милкана Македонска, а именно 31.10.2013 г., общият размер на дълга на
ищеца е възлизал на 5 145 лв., от които: главница 2685,38 лв., 101 лв. законна лихва от
18.06.2013 г. до 31.10.2013 г., 720.03 лв. възнаградителна лихва, 740.05 лв. мораторна
лихва, 715.63 лв. разноски и такси по ТТРЗЧСИ. При проверката експертът установява,
3
че за периода 28.10.2013 г. – 25.01.2022 г. /до образуване на настоящото дело/ сумите,
постъпили за погасяване дълга на ищеца, са в общ размер 3 108.72 лв. Същите са
посочени в подробна справка – Приложение № 1 към заключението. В самата искова
молба сумите, които ищецът твърди, че е заплатил на ответника, възлизат на 3328.72
лв. Макар и с малка разлика от изчислените от вещото лице, същите още към датата на
образуване на изп.производство са били недостатъчни за погасяване на целия дълг, а от
тогава са изминали почти девет години.
След частичното погасяване със събраните суми на вземанията на ЧСИ за такси
в размер на 162 лв., пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ от 263.53 лв., главница
789.81 лв., законна лихва до 28.02.2019 г. в размер на 1257.84 лв., договорна и
мораторна лихви – 236.63 лв., разноски по заповедното производство 182.91 лв.,
разноски по изп.дело – 150 лв. и 66 лв. авансово платени от взискателя такси, то към
настоящия момент В.Д. дължи суми по изп.лист за: главница – 1895.57 лв.,
неолихвяеми вземания – 1223.45 лв., законна лихва – 617.64 лв. и такси по ТТРЗЧСИ –
744.19 лв. Или общият размер на дълга към 16.05.2022 г. възлиза на 4480.85 лв.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на сумите
по цитирания по-горе изп.лист се явява неоснователен и следва да бъде оставен без
уважение.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, в тежест на ищеца са направените от ответника
деловодни разноски в размер на 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от В. Н. Д., с ЕГН **********,
против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ 21, Бизнес Център „Люлин-6“,
ет.2, отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК за недължимост на сумите,
предмет на изпълнително дело № 20138310400932 по описа на ЧСИ Милкана
Македонска, с рег.№ 831 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд-Русе, образувано
въз основа на изпълнителен лист от 10.09.2013 г., издаден по ч.гр.д.№ 3753/2013 г. по
описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА В. Н. Д., с ЕГН **********, от гр.Русе, ж.к.“з.и.“, бл.“И“, вх.2, ет.5,
ап.23, да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, гр.София, с ЕИК
*********, 300 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5