РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Видин, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Л.В. Л.
Членове:В. Д. С.
Н.Д. Н.
при участието на секретаря А. АНГ. Т=
като разгледа докладваното от Л. В. Л. Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20221300600294 по описа за 2022 година
С присъда № 2/16.09.2022г. по НОХД № 52/2022г. описа на Районен съд Кула:
подсъдимият В. М. В. с ЕГН **********, е признат ВИНОВЕН, за това че на 02 срещу
03.04.2022г. в гр. Кула, общ. Кула, обл. Видин, от място за домуване на автомобили на ОП
„БКС“- гр. Кула, находящо се на ул. „*“ № *, на изхода на гр. Кула за гр. Видин, като
съизвършител със С. В. Н., ЕГН **********, чрез повреждане на преграда, здраво направена
за защита/ разбиване на резервоарна капачка/ на товарен автомобил, сметосъбирач, марка „
Мицубиши фузо кантер 7 Ц 18“ с peг. № *, собственост на Община Кула, предоставен за
ползване на ОП „ БКС“- гр. Кула със Заповед № РД-18-58/29.03.2017г. на кмета на Община
Кула и използване на технически средства - 1бр. отвертка и 2бр. маркучи, и на МПС - лек
автомобил, марка „ Опел“, модел „Астра“, с peг. № *, собственост на Витка Пекова Стоянова
от гр. Кула - баба на Н., е отнел чужда движима вещ , а именно: 30 л. дизелово гориво на
стойност 91,50 лв. /деветдесет и един лева и петдесет стотинки/ от владението на П. П. С. от
гр. Кула - директор на ОП „БКС“ - гр. Кула с ЕИК 0001596290133 и собственост на ОП
„БКС“ - гр. Кула, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да я присвои-
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, за
което и на основание чл.195, ал.1, т.3 и т.4 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК
във вр. с чл. 55, ал. 1, т.1 от НК, на подсъдимия В. е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, изпълнението, на което на основание чл. 66, ал. 1 от
1
НК е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ;
подсъдимият С. В. Н. с ЕГН **********, е признат за ВИНОВЕН, в това че на 02 срещу
03.04.2022г. в гр. Кула, общ. Кула, обл. Видин, от място за домуване на автомобили на ОП
„БКС“- гр. Кула, находящо се на ул. „*“ № *, на изхода на гр. Кула за гр. Видин, като
съизвършител с В. М. В., ЕГН ********** чрез повреждане на преграда, здраво направена за
защита/ разбиване на резервоарна капачка/ на товарен автомобил - сметосъбирач, марка „
Мицубиши фузо кантер 7 Ц 18“ с peг. № *, собственост на Община, предоставен за ползване
на ОП „ БКС“- гр. Кула със Заповед № РД-18-58/29.03.2017г. на кмета на Община Кула и
използване на технически средства - 1бр. отвертка и 2бр. маркучи, и на МПС - лек
автомобил, марка „ Опел“, модел „Астра“, с peг. №*, собственост на Витка Пекова Стоянова
от гр. Кула - баба на Н., е отнел чужда движима вещ , а именно: 30 л. дизелово гориво, на
стойност 91,50 лв. /деветдесет и един лева и петдесет стотинки/ от владението на П. П. С. от
гр. Кула - директор на ОП „БКС“ - гр. Кула с ЕИК 0001596290133 и собственост на ОП
„БКС“ - гр. Кула, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да я присвои -
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, за
което и на основание чл.195, ал.1, т.3 и т.4 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК
във вр. с чл. 55, ал. 1, т.1 от НК, на подсъдимия Н. е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, изпълнението, на което на основание чл. 66, ал. 1 от
НК е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 53 , ал.1, б.“а“ от НК веществените доказателства 1 бр. пластмасово шише,
1 бр. пластмасова туба, 1 бр. армиран маркуч и 1 бр. гумиран маркуч, е постановено да се
отнемат в полза на държавата и да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимите В., и Н., са осъдени да заплатят на ОДМВР
гр. Видин разноски в размер на 85,20/осемдесет и пет лева и двадесет стотинки / за съдебно-
стокова експертиза.
Против присъдата в срок е подадена жалба от подсъдимите, чрез защитника им адвокат Г.
Г.. В жалбата се развиват съображения, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована,
постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че са
нарушени разпоредбите на материалния закон, а постановеното наказание е завишено с
оглед разпоредбите на закона. Иска се да бъде изменена атакуваната присъда, като се
намали наказанието до минимум, съгласно чл.55 от НК, ИЛИ подсъдимите да бъдат
оправдани по повдигнатото им обвинение, ИЛИ делото да бъде върнато за ново разглеждане
от друг състав на първоинстанционния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в с.з. заяви, че жалбата следва да бъде
оставена без уважене и да се потвърди първоинстанционната присъда, която е правилна, а
наложеното наказание е справедливо.
Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен
материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК,
намира, че жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото,
поотделно и в съвкупност, и фактическите положения, които са приети за установени,
2
намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено
значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на подсъдимия. С оглед
установената фактическа обстановка, която ВОС споделя и не намира за необходимо да я
преповтаря в настоящото изложение, КРС правилно е приложил закона, респ. правилно е
направил извод за съставомерно поведение на всеки от подсъдимите по чл.195, ал.1, т.3 и т.4
във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК. Правилно са индивидуализирани
наказанията, които не са несправедливо завишени.
Обстоятелствата, които са от съществено значение с оглед предмета на делото са следните:
На 02 срещу 03.04.2022г. в гр. Кула, общ. Кула, обл. Видин, от място за домуване на
автомобили на ОП „БКС“- гр. Кула, находящо се на ул. „*“ № *, на изхода на гр. Кула за гр.
Видин, подсъдимите В. М. В. и С. В. Н., като съизвършители, чрез повреждане на преграда,
здраво направена за защита /разбиване на резервоарна капачка/ на товарен автомобил,
сметосъбирач, марка „Мицубиши фузо кантер 7 Ц 18“ с peг. №*, собственост на Община
Кула, предоставен за ползване на ОП „ БКС“- гр. Кула със Заповед № РД-18-58/29.03.2017г.
на кмета на Община Кула и използване на технически средства - 1бр. отвертка и 2бр.
маркучи, и на МПС - лек автомобил, марка „ Опел“, модел „Астра“, с peг. № *, собственост
на Витка Пекова Стоянова от гр. Кула - баба на Н., са отнели чужда движима вещ, а именно:
30 л. дизелово гориво на стойност 91,50 лв. /деветдесет и един лева и петдесет стотинки/ от
владението на П. П. С. от гр. Кула - директор на ОП „БКС“ - гр. Кула с ЕИК 0001596290133
и собственост на ОП „БКС“ - гр. Кула, без нейно съгласие. Няколко дена по късно, отнетото
гориво било продадено от подсъдимия Н. на свидетеля Ради Йоханов Радев.
Така установената фактическа обстановка се базира на доказателствата и експертните
заключения от досъдебното производство: показанията на свидетелите И. А. Й., П. Г. П., М.
Е. М, Г. А. Т, П.В. П., Р. Р.Т., В. В. Б., Р. Й. Р., П. П. С. и В. Н. В.ов; заключенията на
стоковедска експертиза; писмени доказателства от ДП. Няма противоречия между
доказателствата, които си кореспондират напълно. Самопризнанията на подсъдимите
напълно се подкрепят от доказателствата.
С оглед установената фактическа обстановка, правилен е и юридическия извод на КРС, че
деянието на всеки от подсъдимите, от обективна и субективна страна, е съставомерно
чл.195, ал.1, т.3 и т.4 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК. Подсъдимите, като
съизвършители са действали при пряк умисъл, при общност на умесъла и с цел
противозаконно да присвоят предмета на посегателство.
Правилен е извода на КРС, че в случая не е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК. По
смисъла на цитирания текст от НК, не е престъпно деянието, което макар формално и да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна. В случая обществената опасност на деянието не се преценява само с оглед
ниската стойност на предмета на посегателство. От съществено значение са следните
обстоятелства, които разкриват наличие на обществена опасност, която е в степен,
чувствително надхвърляща незначителност: извършена е кражба с повече от едно, респ. с
3
две квалифициращи обстоятелства; налице е задружна престъпна дейност; престъплението е
извършено след предварителна подготовка; престъплението е извършено по користна, т.е.
укорима подбуда /желание на подсъдимите, които не са финансово затруднени, да
припечелят незаконно, като продадат нещо което са откраднали/; посегателството е върху
собственост на общинско предприятие, което е затруднило функцията на малката община и
негативното влияние е върху по-широк кръг от хора, респ. жителите на общината.
Предвид горното, неоснователни са доводите на защитата за приложение на чл.9, ал.2 от
НК.
За извършеното престъпление чл.195, ал.1, т.3 и т.4 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 20,
ал.2 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 10 години. КРС е
разгледал делото при условията на глава ХХVІІ от НПК, респ. с оглед чл.373, ал.2 във вр. с
чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК и е след като е преценил, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността на двамата извършители обстоятелства, при което и най – лекото
предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, е приложил чл.58а, ал.4
във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК и е слязъл под най – ниския предел на законопредвиденото
наказание, респ. наложил „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, т.е. най-лекото по
размер законопредвидено наказание от посочения вид. При това положение, ВОС намира, че
индивидуализираното от КРС наказание, не само, че не е несправедливо завишено, но е
достатъчно снизходително. ВОС няма основание да намали наложеното на всеки от двамата
подсъдими наказание, което е съобразено с чл.36 от НК, респ. с генералната и специална
превенции. Относно двамата подсъдими е приложен чл.66, ал.1 от НК, като изпълнението на
наложеното наказание на всеки от тях е отложено за минимален изпитателен срок.
Предвид горното, неоснователни са оплакванията в жалбата за неправилност на присъдата, а
в частност и конкретните такива за несправедливост на наложеното на всеки от
подсъдимите наказание, в насока, че не са съобразени, ниската стойност на отнетото,
изключително младата възраст на подсъдимите и това, че са откраднали гориво, за да се
повозят. Всъщност, КРС е съобразил младата възраст на подсъдимите и ниската стойност на
предмета на посегателство, което наред с другите смекчаващи обстоятелства /визирани в
мотивите на първоинстанционната присъда/, му е дало основание да приложи чл.55 от НК, и
да наложи най-лекото по размер законопредвидено наказание от съответния вид. Освен това,
младата възраст на подсъдимите не следва да се хиперболизира, тъй като те са били на
възраст надхвърляща с години прага на пълнолетието. Ща се касае до подбудата за
извършеното от подсъдимите деяние, тя определено не е „просто за да се повозят“, но е за да
припечелят по престъпен начин. Това както и ниската стойност на предмета на
посегателство ВОС обсъди по-горе, относно липса в случая на хипотезата на чл. 9, ал.2 от
НК.
Присъдата на КРС е правилна и следва да бъде потвърдена
Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Видинският окръжен
съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 2/16.09.2022г. по НОХД № 52/2022г. описа на Районен съд
Кула.
Решението e окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5