Определение по дело №827/2020 на Районен съд - Попово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 януари 2021 г.
Съдия: Маринела Георгиева Стефанова
Дело: 20203520100827
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е № 10

 

          гр.П.,08.01.2021г.

 

Поповският районен съд, в закрито заседание на осми януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА

                                                                                         

като постави за разглеждане гр.д. № 827 по описа на ПпРС за 2020г., установи следното:

 

Производството е по реда на чл.140  ГПК.

Предявен е иск от Д.Н.К. ***, действаща чрез адв.К.П. *** против Т.Н.П. *** за изменение на мерките относно упражняването на родителските права, режим на лични отношения с дете и издръжка  на детето Е.  Т.  Н. поради изменение на обстоятелствата, при които са били определени първоначалните такива. Молбата е подписана от  пълномощник   на ищеца. Приложени са писмени доказателства във връзка с  твърденията и исканията на ищеца. Спазени са законовите изисквания по чл.127 и чл.128 ГПК.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК    постъпи писмен отговор  от ответника Т.Н.П. ***,  с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Съдът счита, след извършената служебна проверка, че исковата молба е редовна  и предявеният иск е  допустим. Следва да бъдат приети и приложени писмените доказателства; да се насрочи  делото за разглеждане в открито заседание; да се съобщи на страните  проекта за доклад по делото;  да бъдат напътени същите към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора; да се допуснат гласните доказателства, сочени; да се изискат писмени доказателства, сочени от страните; да се изиска от ДСП-ОЗД  по  настоящия адрес на детето да изготви писмен социален доклад, както и по всички други предварителни въпроси.

Въз основа на изложените мотиви, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ИСКОВАТА МОЛБА  е редовна и предявеният иск е допустим. 

ПРИЕМА  ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР от ответника, направен в срока, и по реда на чл.131 ал.1 от ГПК.

НАСРОЧВА  първо публично съдебно заседание на 12.02.2021г.,  в 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

 

СЪОБЩАВА  ПРОЕКТА  ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, а именно:

1.обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

а/ за ищеца: Ищцата твърди, че  с  влязло в законна сила Решение №85/ 08.06.2020г. на ВКС, постановено по гр.д. №3317/2019г. по описа на съда, било отменено Решение №23/06.03.2019г., постановено по в.гр.д. №5/2019г. на Окръжен съд- Т. , като спорът бил решен по същество с предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Е., родена на ***г., на бащата Т.Н.П., с право на майката Д.К. да вижда и взема детето всяка нечетна седмица от календарната година, за времето от 18,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя с преспиване; както и през първата половина на всички училищни ваканции, освен по времето на официалните празници и личните празници на детето, когато майката може да вижда и взема детето през всяка четна година за Великден, Коледните и личните празници на детето, а през нечетна година- за Новогодишните и другите официални празници. Със същото решение ВКС  определил местоживеенето на детето да бъде при бащата Т.Н.П.,***.

Ищцата твърди, че непосредствено след приключване на делото пред ВКС станали  известни нови писмени доказателства, които били  от съществено значение за делото и за определяне упражняването на родителските права, с които доказателства  майката не била могла да се снабди своевременно преди разглеждане и решаване на делото. Тези нови доказателства се отнасяли до съществени обстоятелства за живота на детето, а именно къде ще живее  то след постановяване на решението.

Твърди се, че след приключване на делото и във връзка с публикуване решението на ВКС във Фейсбук, познати  й съобщили, че бащата на детето и неговата нова съжителка  закупили недвижим имот, находящ се в гр.****, представляващ къща с дворно място, и че същите извършвали ремонт на къщата,  и били в процес на нанасяне да живеят в ремонтираната къща.

Ищцата твърди, че  новото жилище на ответника е значително по-отдалечено от училището на детето, в сравнение с жилището на майката от училището и от квартала, където към момента живеят детето и баща му,  и където според бащата живеели всички приятели на детето, и там била нейната естествена среда. Тези негови твърдения били възприети и в мотивите на решението на ВКС, които допринесли за вземане на решението.

Освен това ВКС приел, че битовите условия при бащата удовлетворявали най-добрия интерес на детето, а след закупуването и ремонтирането на новия имот от бащата, това вече са условия, които всеки момент щели да променят драстично при напускането на досегашното жилище на бащата и нанасянето в новопридобития имот.

Ищцата счита, че с предстоящото преместване на семейството на бащата в друг квартал, на ново място, който се намира в противоположния край на гр.П., от училището на детето всеки момент щели да настъпят нови обстоятелства, които щели да променят изцяло средата и местоживеенето на детето Е.. Това щяло да  промени драстично не само средата, в която живеело и растяло детето, но и неговите навиците, което обстоятелство било от огромно значение за нейното правилно развитие и възпитание. Е. щяла  да остане за некратък период от време след преместване в новото жилище изолирана, и без среда от свои връстници извън училището. Тази промяна в ежедневието  можело да доведе до стрес, отчуждение и липса на социална среда, което не било в  неин интерес. Променяла се  обичайната семейна среда и обкръжение, все обстоятелствата, мотивирали ВКС да предостави упражняването родителските права на малолетното дете Е. на баща й Т.П.. Не било ясно какви били условията на живот в новопридобитото жилище, тъй като социалният доклад бил изготвен при други обстоятелства- обсъждани били битовите условия в досегашното жилище на бащата, а решението на ВКС било постановено именно въз основа на този социален доклад.

Ищцата твърди още, че при предходното разглеждане на  делото  Е. живяла  повече от една година и половина при майка си и  условията били  същите, повече от отлични за отглеждане на детето.  То било свикнало с тези условия, докато с промяната на местоживеенето на бащата, били с негативни последици за самото дете.

Майката счита, че  с оглед така  променените обстоятелства, в интерес на детето е  то да живее в с.М. с майка си, не само с оглед осъществяването на пълноценен контакт с нея, но и с оглед  изграждането му като една пълноценна личност с положителна ценностна система.  Майката изразява желание връзката между тях да укрепва и да  се заздравява. Съгласна е детето да поддържа контакти с бащата и в тази връзка да не бъде променян режимът на лични контакти с него по начина, по който е уреден сега с майката.

Излага доводи, че  работи на редовна смяна, разполага с лек автомобил, всеки ден шофира до гр.П. и обратно до с.М., и спокойно може да води детето Е. на училище и обратно до с.М.. В дома  си разполага с компютри и отлична интернет връзка с оглед възможността детето да учи и дистанционно, ако това се наложа и миналата учебна година, когато детето било при майка си то учело там, като отново нямало да се промени нищо в тази насока за Е..

На следващо място  майката счита, че е по- пригодна от бащата да отглежда и възпитава детето, тъй като то било от  женски пол, и навлизало в пубертета. Докато детето  живяло повече от година постоянно при майка си в.М., този факт се отразил изключително добре върху развитието му, имало всички необходими жилищни и битови условия за спокойно и щастливо детство.

Ищцата счита, че в конкретния случай предлаганото от нея местоживеене на детето отговаряло на изискванията за сигурна и спокойна среда, отлични битови, медицински, социални, културни и образователни условия, нямало опасност за накърняване на моралните му ценности на християнин, нито данни за синдром на родителска отчужденост, тъй като  Е. имала желание да контактува с баща си, и  което майката насърчавала.  Твърди, че между нея и детето имало изградена силна емоционална и доверителна връзка, като  тя била с висок родителски капацитет.

Предвид гореизложеното,  моли  съда да постанови решение, с което да промени предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Е. Т. Н. от бащата Т.Н.П. на майката Д.Н.К.,  като  се определи местоживеенето на детето при майката а на бащата се определи режим на лични отношения на детето както следва: всяка нечетна седмица от календарната година, за времето от 18,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя с преспиване; както и през първата половина на всички училищни ваканции, освен по времето на официалните празници и личните празници на детето, когато бащата може да вижда и взема детето през всяка четна година за Великден, Коледните и личните празници на детето, а през нечетна година- за Новогодишните и другите официални празници, един месец по време на лятната ваканция на детето, който не съвпада с отпуска на майката, съботните дни, следващи рождения ден на детето през четни години- да прекарва с бащата, а през нечетни- с майката, като страните могат да определят свободно режима на личните отношения на детето с баща му. Претендира си  присъждане на издръжка на детето в размер на 130.00лв., както и разноски по делото.

б./ възраженията на ответника-Ответникът оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана.Счита,  че не са налице нови обстоятелства, които да обуславят търсената от ищцата защита на интересите на малолетната им дъщеря и да налагат промяна на вече утвърдените мерки с решението на ВКС.

Не оспорва, че с Решение № 85/08.06.2020г. по гр.д.№ 3317/ 2019г. на  ВКС са уредените отношенията относно местоживеенето на детето Е., упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката му, както и че  е закупил къща, находяща се в гр.***.

Не е съгласен и оспорва всички останали доводи, факти и обстоятелства, които били изтъкнати в исковата молба.

Твърди, че  Д.К. е узнала за придобиването на имота в деня, в който го закупили на 08.07.2019г., като разбрала това лично от дъщеря им Е. и от него. Този имот бил в състояние непригодно за живеене, поради което след закупуването  му  започнали строително-ремонтни дейности, които продължавали и към момента. Ремонтът  бил на етап, в който  не се знаело кога ще приключи, и никой не живеел в нея. Твърди че, когато закупил къщата, спорът относно родителските права, издръжката, местоживеенето на детето и режима на лични отношения все още не бил приключил окончателно с влязло в сила решение, и Е. живеела при него на адреса, на който ВКС бил разпоредил.

Твърди се още, че Е. се чувствала добре при него и искала да остане да живее при него, а при майка си да ходела в дните, предвидени с режима на лични отношения на майката с детето.

Бащата счита, че исковата молба била предявена изцяло само по желание на майка й, която не се била съобразила с желанията и нуждите на Е.. Твърди  че Е. не желаела да променя начина си на живот и не била съгласна със заявените в исковата молба искания на майка й. Не искала да се явява отново в съда, за да бъде изслушвана относно направения от нея избор при кого от двамата родители да живее за постоянно.

             Твърди се, че всички дела, образувани по инициатива на майката се отразявали негативно на Е., и тя  чувствала силно безпокойство, и  не влияели добре на психиката на детето. С делата  се създавал излишен стрес и напрежение за детето.

Според бащата детето  споделяло, че при него се чувствало добре, че за нея било по-добре да живее в гр.П., защото приятелите й били са тук, по-удобно й било да се вижда с тях и да посещава извънкласните дейности, на които била записана тази учебна година.

Твърди още, че детето се  виждало с нейните приятели на централния градски площад, който се намирал приблизително на равни разстояния от блока, в който живеели и от къщата, която закупили. Освен това Е. била силно привързана към баба си и дядо си, които живеели в съседен блок,  и тя обичала да се вижда с тях често. Бащата изразява и несъгласие  с  посочените  от майката маршрути, който детето изминавало или ще изминава ежедневно.

Не оспорва, че след приключване на делото пред въззивна инстанция с Решение от 06.03.2019г. по гр.д. №5/2019г. по описа на ОС-Т.  Е. отишла да живее при майка си в с.М., като  останала там до м.06.2020г.

За престоя си в с.М. детето споделило, че  няма приятели, а през учебните дни  оставало само в къщата, както и  че по време на дистанционното обучение не  посещавало редовно учебните часове. Също  така нямала извънкласни занимания. През цялата учебна година 2019/2020г., докато  Е. живеела при майка си понижила успеха в училище. Къщата, в която живеела майката се намирала на края на с.М., на улица без изход. Зимата, когато имало снеговалежи, придвижването с автомобил било доста затруднено, защото улиците не се почиствали. Освен това  при лошо време (снеговалежи или гръмотевични бури) доста често  спирал и  тока.

Относно къщата, която закупил, бащата твърди, че била  желана от всички- от него, Е., Ц. и сина й К., с които живеели заедно от 2013г. Къщата  купил със знанието и съгласието на децата, като всяко тях щяло има самостоятелна стая. Децата сами си  избрали обзавеждането за стаите, и включвало всичко необходимо. Къщата била голяма и удобна. Разстоянието от къщата до училището на Е. било 1,1 км., а разстоянието от настоящия й адрес  сега било  800м. Тази минимална разлика  не притеснявало детето. Напротив то се радвало, че ще живее по -близо до центъра на града, където  обичало да се среща с приятелите си. Освен това тази разлика  била несравнима с разстоянието от къщата на майката в с.М. до училището на Е., което било 5,8 км.

Бащата счита, че преместването в къщата за в бъдеще ще бъде положителна промяна в детето, с оглед на това, че щели се подобрят жилищно- битовите условия на живот и тази промяна била изцяло желана и очаквана от нея.. Счита, че тази промяна не би се отразила на всичко останало, свързано с интересите и нуждите на детето като: да ходи при майка си в определените дни; да се среща с приятелите си; да посещава училище и извънкласните занимания и т.н. Твърди, че животът на Е. в гр.П.  й бил организиран по начин, по който тя се чувствала комфортно.

Във връзка с изложените подробни доводи, ответника моли съда да отхвърли така предявения иск  като неоснователен и недоказан.

2.правната квалификация на правата на ищеца: изменение на мерките относно упражняването на родителските права, поради изменение на обстоятелствата, при които са били определени, с правно основание чл.59,  ал.9  във вр. с ал.2 , във вр. с  чл.127, ал.2 от СК

3.кои права и кои обстоятелства се признават:  ответникът не оспорва, че с Решение № 85/08.06.2020г. по гр.д.№ 3317/ 2019г. на  ВКС са уредените отношенията относно местоживеенето на детето Е., упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката му;  че  е закупил къща, находяща се в гр.***, както и че  в периода от 06.03.2019г до м.06. 2020г., детето е живяло при майката, съгласно  Решение по гр.д. №5/2019г. по описа на ОС-Т. .

4.кои обстоятелства не се нуждаят от доказване: посочените в т.3

5.как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти: Ищецът   носи тежестта да докаже, че са изменени обстоятелствата, при които е било постановено първоначалното съдебно решение и които имат значение за предоставяне на родителските права по отношение на детето, режима на лични отношения и както и че в интерес на детето е упражняването на родителските права и определянето на местоживеенето, да бъде предоставено на майката, която носи тежестта да докаже по-добрите си родителски,  възпитателски качества, контрол, полагани до момента грижи и отношение към детето, привързаност на детето към него, възможности за помощ при отглеждането и възпитанието на детето от трети лица – близки на родителя, социално обкръжение, възможностите си за осигуряване на по-добри битови и материални условия за отглеждане на детето.

 

ДА СЕ УВЕДОМИ на осн. чл.15 ал.6 от Закона за закрила на детето,  Дирекция “С. п.” по настоящия адрес на детето – гр. П. за образуваното производство, като се връчи  препис и от настоящото определение на ДСП-гр.П.,  и  им се укаже, че следва да представят подробен писмен социален доклад по делото, в който да посочат къде живее Е.  Т.  Н., ЕГН **********, какви са социално-битовите и материални условия на живот при които живее, с кои други лица съжителства, какво влияние му оказва съжителството с тези лица, емоционалното състояние на детето, емоционалната връзка с родителите му, какви са социално-битовите условия на живот при всеки от родителите и др. съобразно предмета на делото.

ЗАДЪЛЖАВА страните да водят детето Е., в насроченото с.з., с цел изслушването му,  като за това се следва да присъства и социален работник, на осн. чл.15, ал.1 от ЗЗДетето.

ДОПУСКА за приемане и прилагане представените с исковата молба и с отговора  на ответника писмени доказателства.

ДОПУСКА гласни доказателства на страните- по трима  свидетели на всяка от тях,  при „довеждане” , които свидетели следва да водят в насроченото с.з.

ДОПУСКА комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза, която да бъде изготвена от в.л. д-р В. Д. В. – психиатър от гр. Т.  и Б. А. А. – клиничен психолог от гр. Т. , със задача на вещите лица: след като се запознаят с материалите по делото и след лично събеседване с детето, да отговорят на следните въпроси:

1. Какво е емоционалното състояние на детето Е., какви са отношенията между него и всеки един от родителите му и отразяват ли се отношенията между родителите на психиката на детето, както и по какъв начин? Налице ли е емоционална връзка между детето и всеки един от родителите? Ако такава липсва с някой от тях, каква е причината?

2. Как се чувства Е. при общуване с  родителите си и с  лицата, с които към момента  и двамата родители съжителстват?

3. Какви са желанията на малолетната Е. за контакт с всеки от родителите й и какви са причините да желае или да не желае такъв с някой от родителите си? Имало ли е поведение на бащата, майката или на някой от близките им, което да е предизвикало негативна реакция и отношение на Е. към съответния родител? Ако е имало такова, то как това е рефлектирало върху психиката на детето и отношението му към съответния родител?

4. Какво е желанието на детето да живее при всеки един от родителите и да контактува с тях? Какви са причините детето да желае или да не желае да живее при или да контактува с някой от родителите си? Желае ли детето да живее в с.М. с майка си  и  нейния приятел, или неговите желания са да живее в  гр.П. при баща си и жената, с която бащата живее на съпружески начала, ведно с  нейното  дете К.?

5. Каква е степента на физическото и психическото развитие на детето Е. към момента, позволява ли степента на развитието му, като се отчетат възрастовите и интелектуалните особености на детето, да формира собствено мнение по въпросите за желанието си да живее при всеки от родителите и да контактува с тях? Има ли данни за влияние върху детето при формирането на мнение по тези въпроси от страна на някой от родителите и ако да, в какво се изразява това влияние? Манипулирано ли е детето от някой от родителите, и ако  е така от кого  и в какво се изразяват тези манипулации?

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещите лица – в размер на по 200.00 лв. за всяко едно от тях или общо 400.00 лв., вносими от ищцата, в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

УКАЗВА  на страните  по делото, като родители на малолетната Е., че следва да се явят в насроченото с.з., с цел излушването им, на осн. чл.59, ал.6 от СК.

УКАЗВА  на страните по делото, че  следва да представят   удостоверение за доходите, които получават за дванадесет месеца назад, преди завеждане на исковата молба

ДА СЕ ПРИЛОЖИ гр.д. № 57/2017г. по описа на ПпРС.

 

НАПЪТВА страните към постигане на съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.            

            

ПРЕПИС от  определението да се връчи на страните  едновременно с призовките за първото по делото  заседание, на осн. чл.140 ал.3 ГПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ: