Р Е Ш Е Н И Е
№ 9
гр.Плевен, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, втори
състав, в открито съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
при
секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов
административно дело № 875 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС).
Делото е образувано по жалба
на „ХЕПИ БАЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Плевен, ул. „Княз Ал. Батемберг“ №5, ет.2, представлявано от Л.С.С., срещу
Заповед за налагане на принудителна административна мярка №11300/20.09.2022 г.,
издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в
дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален
контрол" в ЦУ на НАП /ПАМ/.
Със същата е наредено запечатване на търговски обект – магазин, находящ се в гр. Плевен. ул.“Княз
Ал. Батемберг“ № 5, ет. 2, стопанисван и експлоатиран от „Хепи Бай“ ООД с ЕИК
*********, и забрана за достъп до него
за срок от 10 /десет/ дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187,
ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
В жалбата се излагат
оплаквания за незаконосъобразност на процесната заповед, тъй като
принудителната административна мярка не е съобразена с принципа за съразмерност
по чл.6 от АПК. Сочи се, че съгласно чл.22 от ЗАНН предназначението на
принудителната административна мярка се определя като правно средство за
предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Това означава, че
налагането на принудителна административна мярка е последица от налагане на
административно наказание. Излагат се съображения, че ПАМ се налага само при
висока обществена опасност на деянието, представляваща извънредни обстоятелства,
каквато в случая не е налице. Единствено наличието на опасност с висока степен
на вероятност от реално увреждане предопределя задействането на принудителна
административна мярка. Върху органите, прилагащи принудителни административни
мерки лежи тежестта на доказване на непосредствена и висока степен на опасност
на деянието, представляващо административно нарушение. Именно заради това е
изискването на чл.186 ал.3 от ЗДДС заповедта, с която се налага принудителната
административна мярка да бъде мотивирана. Жалбоподателят счита, че обжалваната
Заповед №11300/20.09.2020 г. не съдържа подобни мотиви, не са изложени факти и
обстоятелства, от които да може да се направи основателен извод, че е била
налице непосредствена опасност с висока стенен на вероятност от реално
увреждане на фиска. Излага съображения, че принудителните административни мерки
нямат и не могат да имат характер на санкция и на тях не могат да бъдат
възлагани посочените в мотивите на обжалваната заповед функции предупреждаване
и превъзпитание на нарушителя и възпитание и предупреждение върху останалите
правни субекти, а налагането на принудителната административна мярка в
конкретния случай не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са регламентирани
в ЗАНН. Запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на
нарушението, за което е издадена обжалваната заповед, тъй като то е довършено
към момента на установяването му. Тази мярка не би могла да доведе до
предотвратяване или отстраняване на вредните последици от неотчитане на
продажбите, тъй като установяването на неотчетените приходи за предходен период
и съответните им данъчни задължения може да стане единствено с ревизионен акт,
в рамките на ревизионно производство, съгласно изричната разпоредба на чл. 110,
ал. 2 от ДОПК. Доколкото липсва презумпция, че във всеки един случай
продължаването на търговската дейност в обекта ще бъде в нарушение на
изискванията за отчитане на продажбите, запечатването не може да бъде оправдано
и от предотвратяване на други нарушения от същия вид.
Жалбоподателят твърди,
че от разпоредбите на чл. 186, ал. 1 във връзка с чл.187, ал. 4 от ЗДДС,
съгласно който ПАМ се прекратява от органа, който я е приложил, след като бъде
доказано от наказаното лице, че глобата или имуществена санкция е заплатена
изцяло, следва извод, че налагането на
НАМ е недопустимо без нарушителят да има качеството наказано по административен
ред лице, тоест преди издаване на наказателното постановление. В
настоящият случай е видно, че към датата на издаване на процесната Заповед - 20.09.2022
г., срещу дружеството не е започнало административно наказателно производство. След като към момента на издаване на
заповедта за ПАМ, акт за установяване на административно нарушение не е
издаден, мярката е наложена за факти, които не са получили правна квалификация в констативния акт и не
са послужили като основание за образуване на административно наказателно
производство за нарушение, предвидено в чл. 186 от ЗДДС.
В жалбата се излага и оплаквания във връзка с продължителността на
наложената ПАМ. Сочи се, че по отношение на определената от административния
орган продължителност на наложената мярка органът действа при оперативна
самостоятелност. Определената продължителност на ПАМ от 10 дни не надхвърля законоустановения
максимален срок, но мотивите относно преценените от органа обстоятелства са
общи и не кореспондират с направените от него правни изводи. Взети са предвид
тежестта на нарушението и последиците от същото, без обаче да се уточни каква е
тежестта и какви са последиците; големината и местоположението на търговския
обект; наличието на значителен поток от хора и разнообразието на предлаганите
стоки, без да се поясни каква е връзката им със запечатването на обекта именно
за 10 дни. Наказателно постановление /НП/ и предупреждението,
на които се позовава АО са отпреди 3 години. Ето защо се твърди, че фактически
липсват конкретни мотиви относно продължителността на
срока на наложената ПАМ, посочен е само големият размер на касовата наличност,
без обаче да са преценени в съвкупност всички относими обстоятелства, което не дава
възможност за извършване на проверка за съответствието на акта с целта на
закона и представлява отменително основание по чл.146, т.2 от АПК.
В жалбата се твърди и че е налице нарушение на
принципа на съразмерност, и по-специално правилото, регламентирано от чл. 6,
ал. 5 от АПК, съгласно което административните органи трябва да се въздържат от
актове и действия, кои го могат да причинят вреди, явно несъизмерими е
преследваната цел. Принудителната административна мярка предотвратява преди
всичко извършването на търговска дейност и реализирането на приходи, което
освен че ограничава правата на търговеца, води и до пропуснати приходи за
държавата от данъци.
Прави се искане в случай, че съдът приеме, че е налице доказано и
обективно съставомерно нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/2006 г.
на МФ и чл.185, ал.1 от ЗДДС, да се приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за неотчетена продажба на
стойност 23,00 лв. която е пренебрежимо ниска, при размер на дължимия за нея
ДДС от 3,84 лв., т.е. обществената опасност както на деянието, така и на дееца
е изключително ниска.
Излагат се доводи, че установената разлика между касовата и фактическата
наличност, противно на приетото от издателя на заповедта, не доказва
извършването и на други нарушения от същия вид, тъй като горното е възможно е
да се дължи например на невзет оборота от предходния ден от управителя на
дружеството. Ето защо се твърди, че изводът на органа по приходите, че в
търговския обект е създадена организация, която няма за цел спазване на
данъчното законодателство е несъответен
на наличните доказателства.
В заключение е
направено искане да бъде отменена като незаконосъобразна оспорената заповед.
От ответника не е подаден писмен отговор на жалбата,
въпреки предоставената му възможност с Определение № 2377/23.11.2022 г. /л.л.49-50/.
В съдебно заседание жалбоподателят „ХЕПИ БАЙ“ ООД, представлявано от Л.С.С. –
редовно призован, се представлява от адв. В.П., която поддържа жалбата по
изложените в нея съображения. Прави искане да се постанови
решение, с което да се отмени обжалваната заповед.
Допълнително излага доводи, че с разпоредбата
на чл. 186, ал. 1, б. „а“, вр. с ал. 3, вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят
действително е приел и предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на
органа по приходите или от оправомощено от него лице, която да съдържа
изложение на предвидените в закона предпоставки. Според чл. 186, ал. 1, б. „а“
от ЗДДС в приложимата към датата на проверката редакция, ПАМ „запечатване на обект за срок от 30 дни“,
независимо от предвидените глоби и имуществена санкция, се прилага на лице,
което не спази реда или начина по издаване на съответния документ. В нормата на
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение лицата да регистрират и отичат
извършените от тях продажби чрез ФКБ или чрез издаване на касова бележка, които
са регламентирани в Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Съгласно разпоредбата на чл.
187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява
и достъпа до обекта. Органът обаче е бил длъжен да съобрази продължителността
на срока на мярката, с оглед на всички
факти и обстоятелства в конкретния случай. Т.е. при определянето
продължителността на срока, той действа
при оперативна самостоятелност, което следва от използваният по чл. 186, ал. 1
израз „до 30 дни“. В конкретния случай
ПАМ е наложена в нарушение на чл. 3, ал. 1 от цитираната наредба, вр. чл. 118,
ал. 1 ЗДДС, поради неизпълнение на задължението да бъде издадена ФКБ при
извършване на получено плащане в брой. По делото е безспорно установено, вкл.
от събраните по преписката доказателства, че при извършена контролна проверка
от органите по приходите на 14 септември при извършена покупка на обща стойност
23 лева, от дружеството не е издаден фискален бон при извършване на плащането.
Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят
на клиента фискална бележка. В правомощията си по чл. 186 от ЗДДС, в условията
на обвързана компетентност НАП е издал процесната заповед за констатираното
нарушение, но в мотивите на заповедта не
се обосновава срокът, за който е издадена процесната ПАМ и продължителността,
която е определена е в колизия с принципа за съразмерност, регламентиран от
разпоредбата на чл. 6 от АПК и при несъответствие с целта на закона. Процесуалният
представител на жалбоподателя излага доводи, че въпреки предвиденото в
разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС налагане на ПАМ независимо от глобите и
имуществените санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с
оглед предвидените в чл. 22 от ЗАНН законови цели, които административният
орган не е съобразил. В този контекст налагането на ПАМ не би могло да
преустанови евентуално административно нарушение, нито да предотврати вредни
последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането
му от приходите и съответно, ако има такова нарушение, дружеството нарушител ще
понесе санкцията, предвидена в закона.
Като реплика относно
твърденията на ответника за системни нарушения от страна на жалбоподателя, адв.П.
излага доводи, че в административната преписка действително е налично
предупреждение от 2019 г., за което обаче няма доказателства, че е връчено на
„Хепи бай“ ООД. Ако се приеме, че същото действително е връчено и дружеството
жалбоподател е надлежно уведомено, то следва да се съобрази обстоятелството, че
това се е случило преди три години, т.е. не може да бъде прието, че се касае за
системно нарушение на данъчното законодателство. Във връзка с представените
наказателни постановления адв.П. излага твърдения, че такива не са връчвани на
„Хепи бай“ ООД до този момент, и дори да се връчат за в бъдеще, те няма да имат
отношение към тази ПАМ, която се обжалва към момента.
В заключение прави искане да
бъде отменена оспорената заповед и претендира присъждане в полза на
жалбоподателя на направените разноски.
Ответникът по жалбата – началник отдел „Оперативни дейности“ – В.Търново, Дирекция „Оперативни
дейности“, Гл. дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП – редовно призован, се
представлява от гл. юрк. М. Ж, която изразява становище за неоснователност на
жалбата и прави искане за отхвърлянето ѝ. Излага доводи, че жалбоподателят
е системен нарушител на данъчното законодателство, но въпреки това, както и
факта, че са установени две нарушения по време на извършената проверка, при
това с една не малка разлика в касовата наличност – 2093.70 лв., наказващият
орган е наложил ПАМ в един нормален размер от 10 дни при предвиден от закона максимален
такъв от един месец. Твърди, че и
издадените за нарушенията наказателните постановления са с глоби в минимален
размер от 500 лева, при предвидена санкцията от 500 до 2000 лева. Прилага
списък с разноски и писмена защита и моли да бъдат присъдени разноски. Алтернативно,
ако разноските на жалбоподателя са над минималния размер, прави възражение за
прекомерност. В представена писмена защита /л.59/ допълнително твърди, че
запечатването на обекта няма да доведи до несъразмерно тежки последици за жалбоподателя.
Спазен е принципът за съразмерност, мярката не е наложена за максималния срок,
срокът съответства на тежестта на извършеното нарушение и не ограничава правата
на търговеца в степен, надхвърляща необходимостта за осъществяване на
преследваната от закона цел.
Административен съд - Плевен,
втори състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази
доводите на страните и представените доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Предмет на делото, образувано
по жалба на „ХЕПИ
БАЙ“ ЕООД, е Заповед за налагане на принудителна административна мярка №11300/20.09.2022
г. /л.л.17-20/. В обстоятелствената част на
същата е посочено, че при извършена проверка на 14.09.2022 г. в 12:10 ч. в
търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от Допълнителни разпоредби на
Закон за данък върху добавената стойност /ДР на ЗДДС/ - магазин, находящ се в
гр. Плевен, ул. “Княз Ал. Батемберг“ № 5, ет. 2, стопанисван и експлоатиран от
„Хепи Бай“ ООД с ЕИК *********, е установено, че не за всяко плащане, направено
в брой, се издава фискална касова бележка /ФКБ/ от монтираното, инсталирано, въведено в експлоатация в търговския обект, технически изправно фискално
устройство /ФУ/. Констатирано е, че в търговския обект са налични два броя
фискални устройства: 1. модел TREMOL, регистрационен
номер в НАП 4071248/12.04.2019 г., индивидуален номер /ИН/ на ФУ ZK 131256 и индивидуален номер на
фискалната памет /ИН на ФП/ 50168058 и 2. модел TREMOL, регистрационен номер в НАП 4071291/12.04.2019 г.,
индивидуален номер /ИН/ на ФУ ZK 131357 и
индивидуален номер на фискалната памет /ИН на ФП/ 50168159.
Преди
легитимация за времето от 12:00 ч. до 12:10 ч. е извършено скрито наблюдение от
проверяващият екип, от което е установено едно лице, пазаруващо на касата, на
което е издадена фискална касова бележка.
На
14.09.2022 г., преди легитимация на проверяващият екип е направена контролна
покупка в 12:10 ч. на един брой часовник на стойност 17.00 лв., един брой
батерия на стойност 0.50 лв. и ръкохватки на стойност 5.50 лв., всичко на обща
стойност 23.00 лв. Стоките са заплатена в брой от В.В. - орган по приходите, с
банкнота от 50.00 лв. /петдесет лева/. Плащането е прието лично от Л. В. -
продавач в обекта в момента на проверката и съдружник в „Хепи Бай“ ООД. За
извършеното плащане не е издадена и предоставена ФКБ от монтираното, работещо и
технически изправно фискално устройство в търговския обект, модел TREMOL, регистрационен номер в НАП
4071248/12.04.2019 г., индивидуален номер /ИН/ на ФУ ZK 131256 и индивидуален номер на
фискалната памет /ИН на ФП/ 50168058, и/или бележка от прономерован.
прошнурован и комбиниран кочан сторно - касови бележки.
В
търговския обект са налични два броя книги за дневните финансови отчети.
В хода
на проверката са представени свидетелство за регистрация на фискалното
устройство, договор за сервизно обслужване № 26759/06.05.2022 г.. валиден до
06.05.2023 г. и договор за сервизно обслужване № 26766/06.05.2022 г., валиден
до 06.05.2023 г., паспорт на фискалното устройство и кочан с касови бележки.
Обектът
на проверката представлява магазин с търговска площ 1600 кв.м. Няма инсталиран
програмен продукт за управление на продажбите. Има един POS терминал, свързан с ОББ. Зад
касата има компютърна конфигурация, която по думи на представляващата, се
използва за кореспонденция със счетоводството. В обекта се предлагат за
продажба дрехи, обувки от 2.00 лв. до 70.00 лв., козметика от 1.00 лв. до 20.00
лв., чанти от 2.00 лв. до 200 лв., домашни потреби от 0.20 лв. до 60 лв.
Обектът разполага с два броя каси. Представен е договор за наем на обект с площ
2256.69 кв.м. от 07.09.2021 г. с месечен наем в размер на 11 500 лв., сключен с
„Вико Слав Инженеринг“ ЕООД. Работното време на търговския обект е от
понеделник до неделя - 08:00 ч. до 19:00 ч. По данни от регистър
административнонаказателни преписки на лицето има издадени Предупреждение № 479244-F518694/22.11.2019 г. за извършено
нарушение на разпоредбите на чл. 26, ал. 1, т. 6 и т. 7 от Наредба Н-18/2006 г.
и НП № 440195-F482040/03.06.2019 г. за извършено нарушение на
разпоредбите на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Задълженото лице има регистрация по
ЗДДС. Дейността на задълженото лице се облага текущо по реда на ЗКПО. В
последната подадена годишна данъчна декларация за 2021 г. лицето декларира
данъчна печалба. След извършена проверка е установено, че задълженото лице към
19.09.2022 г. няма данъчно- осигурителни задължения.
Съставен
е и опис на наличните парични средства в касите.
За фискално устройство модел TREMOL, регистрационен номер в НАП 4071248/12.04.2019 г., индивидуален номер /ИН/
на ФУ ZK 131256 и индивидуален номер на
фискалната памет /ИН на ФП/ 50168058 е съставен опис лично от Л. В.. Установено
е следното: разчетена касова наличност от фискалното устройство 418.50 лв.,
фактическа наличност 2093.00 лв., въведена сума в касата 200.00 лв., изведени
пари от касата 0.00 лв.
За фискално устройство модел TREMOL, регистрационен номер в НАП 4071291/12.04.2019 г., индивидуален номер /ИН/
на ФУ ZK 131357 и индивидуален номер на
фискалната памет /ИН на ФП/ 50168159 е съставен опис лично от Л. С.. Установено
е следното: разчетена касова наличност от фискалното устройство 407.50 лв.,
фактическа наличност 826.70 лв., въведена сума в касата 200.00 лв., изведени
пари от касата 0.00 лв.
Установеното
наличие на положителна касова разлика е общо в размер на 2093.70 лв.
За
установените факти и обстоятелства е съставен Протокол за извършена проверка серия
АА, № 0466218/14.09.2022 г., подписан без възражения от присъстващото в
търговския обект лице, съставен на основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл.
50, ал. 1 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс.
От
направените констатации следва, че „Хепи Бай“ ООД с ЕИК *********, в качеството
си на задължено лице по Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите,
не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, с
което се изпълнява състава на чл. 25, ал.1, вр. ал. 3, във вр. с чл. 3, ал. 1
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1
и ал. 4, т. 1 от ЗДДС и се явява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1,
б. „а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка на основание
чл. 186, ал. 3 от ЗДДС.
Посочено
е, че установеното се потвърждава от приложените доказателства: протокол за
извършена проверка обр. Кд 78 cep. АА №
0466218/14.09.2022 г., дневен финансов отчет № 021554 от 14.09.2022 г. и дневен
финансов отчет № 057085 от 14.09.2022 г., контролна лента на електронен носител
за 14.09.2022г., изведена от двете фискални устройства, опис на наличните
парични средства в касата към момента на проверката - два броя, справка Кд 127.
Предвид
изложеното на основание чл. 186 от Закона за данък върху добавената стойност е
наложена принудителна административна
мярка - запечатване на търговски обект – магазин, находящ се в гр. Плевен.
ул.“Княз Ал. Батемберг“ № 5, ет. 2, стопанисван и експлоатиран от „Хепи Бай“
ООД с ЕИК *********, представлявано от С.С.Л. и забрана за достъп до него за срок от 10 /десет/ дни на
основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност.
С оглед
на изложените констатации, за да се предотврати и преустанови извършването на
административните нарушения и вредните последици от тях, са налице необходимите
предпоставки, съгласно чл. 186. ал. 1 от ЗДДС за налагането на принудителна
административна мярка. Съобразявайки характера на административната принуда и
засягането на обществените отношения, свързани с отчетността е намерено, че е
налице висока степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за
многократно проявление на установеното нарушение във времето. Законосъобразното
отчитане и регистриране на извършените продажби чрез фискалното устройство,
налично и работещо в съответния обект, както и правилното определяне на
реализираните доходи са от съществено значение за охраната на държавния интерес
във финансовата сфера, като извършеното нарушение нанася пряка щета на
държавния бюджет. Спазването на стриктна финансова и бюджетна дисциплина
представлява важно условие за защитата на обществения интерес и правилното
функциониране на държавата. В конкретния случай, задълженото лице е допуснало
нарушение на данъчното законодателство, касаещо отчетността което води до
неотчитане на приходи.
При
определяне продължителността на запечатване на обекта са взети предвид следните
критерии:
-тежест
на извършеното нарушение:
-повторност
на нарушението - няма;
-цялостното
поведение на търговеца:
-вида и обема на упражняваната в
съответния обект дейност;
-типа и големината на търговския
обект, местоположението му и клиентопотока:
Срокът е
подходящ с оглед постигане целите на мярката, състоящи се в зашита на интереса
на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите
чрез фискалното устройство в проверения търговски обект, правилното отчитане на
реализираните обороти, когато това е задължително и стриктното спазване на
изискванията за съхранение на документи от/във връзка с фискалното устройство в
обекта, както и осъществяване на превенция срещу превръщането на установеното
противоправно поведение в трайна практика. Срокът е съобразен с целта нарушителят
да промени начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият
резултат е правилно отчитане на дейността, индиректният - недопускане на вреда
за фиска. Въпреки, че е запознат с изискванията за съответния вид дейност,
търговецът е извършил административно нарушение, с което засяга основния ред в
търговския оборот и следва да бъдат предприети мерки за защита на фиска, като
се предотврати за определен от органа по приходи срок възможността за
неотчитане на приходите от страна на търговеца, а също така и да се коригира
поведението му към спазване на отчетността и начисляването на дължимите данъци
върху реализираните обороти.
В този
смисъл категорично е налице важен държавен интерес от преустановяване на
констатираното противозаконно поведение.
Посочено
е, че запечатването следва да се извърши в 14 /четиринадесет/ дневен срок от влизане в сила на заповедта
Посочен
е редът за запечатване и срокът за обжалване.
Заповедта
е връчена на 27.07.2022 г., видно от разписката на л.20.
Същата е
обжалвана по административен ред, видно от приобщеното решение №
ГДФК-137/03.10.2022 г. /л.л.21-24/. Видно от същото, жалбата е приета за
неоснователна и е отхвърлена. Решението е съобщено на 19.10.2022 г., видно от
разписката на л.24, гръб. Жалбата срещу процесната заповед по съдебен ред е
подадена на 28.10.2022 г., видно от вх.№ на органа /л.3/.
От останалите доказателства
се установява следното:
По делото е приобщен Протокол за извършена проверка сер.
АА № 0466218/14.09.2022 г., ведно с дневни отчети и контролни ленти
/л.л.25-30/, като съдържанието им е точно възпроизведено в процесната заповед
при описанието на фактите.
Приобщени
са още:
Предупреждение
№ 479244-F518694/22.11.2019 г. /л.л.33-34/ за извършено от дружеството нарушение
на разпоредбите на чл. 26, ал. 1, т. 6 и т. 7 от Наредба Н-18/2006 г. В същото
се сочи, че издадена ФКБ не съдържа задължителни реквизити по сочените
разпоредби, като не е наложена административно наказание, а дружеството е
предупредено на основание чл.28, буква „а“ от ЗАНН; НП №
440195-F482040/03.06.2019 г. за извършено нарушение на разпоредбите на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС
/л.л.31-32/, от което е видно, че дружеството е наказано поради по-късно
подадено заявление за регистрация по ДДС; АУАН от 22.09.2022 г. /л.л.35-36/, от
който е видно, че дружеството е привлечено към отговорност за нарушение на
разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., констатирано
при проверката, извършена на 14.09.2022 г. Приобщено е и НП, издадено въз
основа на същия АУАН /л.л.62-63/; АУАН от 22.09.2022 г. /л.л.37-38/, от който е
видно, че дружеството е привлечено към отговорност за нарушение на разпоредбата
на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., констатирано при проверката,
извършена на 14.09.2022 г. Приобщено е и НП, издадено въз основа на същия АУАН
/л.л.60-61/; АУАН от 08.10.2022 г. /л.л.39-40/, от който е видно, че
дружеството е привлечено към отговорност за нарушение на разпоредбата на чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., констатирано при последваща проверка,
извършена на 01.10.2022 г.
По
делото е приобщена и Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. /л.41/, с която
изпълнителният директор на НАП определя различни длъжностни лица, включително
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане
на ПАМ запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, като подадена от легитимирано
лице с правен интерес – адресат на наложената с обжалваната заповед
принудителна административна мярка, в законово установения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност,
е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗДДС, принудителната
административна мярка "запечатване на обект" се прилага с мотивирана
заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По
делото е представена и приета като доказателство Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г.
на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, са
определени началниците на отдели "Оперативни дейности" в Дирекция
"Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол"
в Централното управление на Националната агенция за приходите да издават
заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС /л. 41 от
делото/. Следователно обжалваната Заповед за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС № 11300/29.09.2022 г. е издадена от
материално компетентен административен орган – Началник отдел "Оперативни
дейности" – Велико Търново в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му
правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите се
реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени
са правното основание за упражненото от Началник отдел "Оперативни дейности" –Велико Търново, в дирекция "Оперативни
дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП правомощие
и фактическото основание за осъщественото публично право за налагане на
ограничителната административна мярка от гл. т. на констатираното
правонарушение, датата и мястото на неговото извършване, като са изложени
отделни мотиви за продължителността на срока на мярката. С оглед на което съдът
приема, че е изпълнено изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за
постановяване на мотивиран административен акт.
Съдът не констатира допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното административно
производство.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
обжалвания административен акт обхваща преценката налице л. са установените от
административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в
акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за
неговото издаване норма, съответно - следват л. се разпоредените с акта правни
последици.
В случая на оспорващото дружество е наложена ПАМ по
чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" от ЗДДС, според която норма принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ
за продажба по чл. 118; По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при
прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се
забранява и достъпа до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези
обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от
упълномощено от него лице. Следователно юридически факт, пораждащ правомощието
на органа в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС да наложи ПАМ запечатване на обект /кумулативно с нея
и при същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС -
забрана на достъпа до обекта/, е неиздаване на съответен документ за продажба
по чл. 118 от закона.
В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е
предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът
и начинът за издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от
ИАСУТД и задължителните реквизити, които трябва да съдържат, са регламентирани
в издадената въз основа на законовата делегация по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин /чл. 1, ал. 1, т. 4 от Наредбата/.
По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, всяко лице е длъжно
да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във
или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги.
По аргумент от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3,
ал. 1 от Наредбата, задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко
плащане, с изключение на случаите на плащане чрез внасяне на пари в наличност
по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен
превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Въз основа на посочената
нормативна регламентация следва извода, че неспазването на изискването
/неизпълнението на задължението/ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр.
с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, се субсумира във фактическия състав на
законово предвиденото материалноправно основание за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" от ЗДДС.
В случая от събраните по делото доказателства по
несъмнен начин се установява описаната в обжалваната заповед фактическа
обстановка, а именно че на 14.09.2022 г. при извършена от служители на при ЦУ
на НАП, ГД "Фискален контрол", отдел "Оперативни дейности"
– Велико Търново проверка на търговски обект по смисъла § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин, находящ се в гр. Плевен,
ул. “Княз Ал. Батемберг“ № 5, ет. 2. стопанисван и експлоатиран от „Хепи Бай“
ООД с ЕИК ********* е установено, че за извършена от проверяващите в 12.10 часа
контролна покупка на обща стойност 23, 00 лв. /един
брой часовник на стойност 17.00 лв., един брой батерия на стойност 0.50 лв. и
ръкохватки на стойност 5.50 лв./, не е била издадена фискална касова бележка, нито бележка от кочан
за ръчни касови бележки. Посочените обстоятелства не се оспорват от
жалбоподателя, а и са удостоверени с Протокол за извършена проверка сер. АА №
0466218/14.09.2022 г., който протокол, съставен по установения ред и форма от
органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална
доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за
установените факти и обстоятелства, съгласно
чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Правилно
установеното при извършената проверка неиздаване на фискална касова бележка е
квалифицирано като нарушение на императивното изискване по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ и съответно като юридически факт пораждащ правомощието на органа в
хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, да наложи ПАМ запечатване на обект, което включва
съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС забрана
на достъпа до обекта, поради неиздаване на съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС.
При установено нарушение на реда или
начина за издаване на документ за продажба, правоприлагащият административен
орган е длъжен да наложи принудителната административна мярка "запечатване
на търговския обект", за обекта, в който е осъществена противоправната
деятелност – т.е. органът действа в условията на обвързана компетентност. Законът
не регламентира възможност за всеки конкретен случай органът да извършва
преценка дали при наличие на нормативно установените фактически предпоставки да
наложи или не мярката по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС,
принудителната административна мярка запечатване на обект се налага за срок до
30 дни. В случая наложена на жалбоподателя с оспорената заповед принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект – магазин, е за срок от
10 дни.
Съдът приема, че при определяне на срока на наложената
ПАМ, не е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК -
продължителността на налагането на мярката е в разумно съотношение на
пропорционалност между охраняваните с прилагането на принудителна
административна мярка обществени отношения, касаещи данъчното облагане и
засегнатите интереси на дружеството. Неоснователни са оплакванията в жалбата за
немотивираност на акта в частта му досежно продължителността на срока, за който
се налага ПАМ. Продължителността на срока на мярката решаващият административен
орган е мотивирал с тежестта на извършеното нарушение, като е съобразил липсата
на повторност,
цялостното поведение на търговеца, вида и обема на упражняваната в съответния
обект дейност, типа и големината на търговския обект, местоположението му и клиентопотока.
Определянето на срока на ПАМ
като такава от 10 дни /т. е. между минималния и средния размер/, е обосновано и
от гледна точка на целите на налаганото ограничение - промяна в начина на
извършване дейността в търговския обект, като прекият резултат е правилно
отчитане на дейността чрез регистрирането и отразяването на реалния търговски
оборот, а индиректният - недопускане вреда за фиска. Касае се за
законоустановена цел, тъй като нормата на
чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на принудителни административни мерки за
предотвратяването и преустановяването на административни нарушения. Като
релевантно за определяне продължителността на срока на ПАМ, правилно е
преценено и обстоятелството, че при извършената проверка е констатирано, че по
данни, разчетени от двете фискални устройства за паричните средства, е установена
положителна разлика в касовата наличност в размер на 2093,70 лева. За ФУ са
разчетени касови наличности съответно 418,50 лева и 407,50 лева, във всяко от
тях е въведена сума от 200 лева, и реално е отчетена сума като приходи по всяко
от двете ФУ съответно 218,50 лева и 207,50 лева. Положителната разлика от 2093,70
лева, която е констатирана сочи, че голяма част от оборота в търговския обект е
формиран от нерегистрирани и съответно неотчетени чрез ФУ продажби на стоки,
което релевира извършени множество нарушения, свързани с неиздаване на отчетен
документ за извършените продажби и сочи на потенциална възможност реализираните
приходи да не се отчитат по надлежния ред. Това създава вероятност и да не
могат да бъдат установени действителните задължения на търговеца за данъци,
респективно да не се внесат дължими данъци от реализирани приходи, което се
свързва с вреда за републиканския бюджет. При условие, че установеният
нерегистриран и неотчетен оборот в размер на 2093,70 лева, е бил реализиран за
около четири часа работа на обекта /с работно време от 08:00 часа до 19:00
часа/, обоснован е извода, че е налице реална възможност за реализиране високи
търговски обороти, които не се регистрират и отчитат по съответния ред.
Значителният размер на установените при проверката като неотчетени чрез
фискалните устройства приходи, правилно е прието като релевиращо системност в
поведението на търговеца. Следва да се отбележи, че срокът, за който се налага
ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, не се
свърза с размера на неотчетената продажба, а със самият факт на нерегистрирането ѝ в контекста на другите установени при
проверката обстоятелства, индициращи нееднократно извършване на констатираното
нарушение /нерегистриране и неотчитане чрез издаване на фискална касова бележка
от ФУ на множество извършени в обекта продажби на стоки/, имащо за последица
укриване на приходи, които не могат да бъдат постоянно контролирани, също и
определени по размер в тяхната съвкупност. Ето защо съдът приема, че
продължителността на срока на наложената ПАМ е определена при съобразяване на
охраняваните с прилаганата принудителна административна мярка обществените
отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки и услуги в
търговските обекти и респ. с фискалните интереси на държавата, която защита е в
законово очертаните рамки - съобразно целите на закона, без да се засягат права
и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. Оспореният административен акт се явява постановен при
правилно приложение на материалния закон, като прилагането по отношение на
обжалваната ПАМ, освен че е фактически, правно и доказателствено обосновано от
гл. т. наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, се основава и на
необходимост от налагането на мярката за постигане на предвидената в закона
цел. В този смисъл наложената с обжалваната заповед ПАМ не налага необосновани
и неоправдани ограничения на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от
необходимото за целта, за която актът се издава.
По отношение на останалите твърдения на
дружеството, съдът съобразява следното:
Въпреки
че производството по ЗАНН за налагане на административно наказание и
производството по ЗДДС налагане на ПАМ започват при настъпването на едни и същи
факти, това са различни производства, които се развиват пред различни органи, и
при които се постановяват различни правни актове. Както изрично сочи чл.186,
ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок
до 30 дни, се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
Следователно налагането на тази мярка не е обусловено, нито зависи от
надлежното съставяне и връчване на АУАН, нито от издаването, връчването и
влизането в сила на НП. По тези причини твърденията, изложени в жалбата за
обратното, са неоснователни.
Излагането на съображения по отношение на
размера на сумата като обосноваващо срока на продължителност на ПАМ е напълно
достатъчно дори самостоятелно да обуслови законосъобразно мотивиране на
заповедта. В случая работното време на обекта е от 08.00 часа, като до 12.10
часа, когато е извършена проверката, са отчетени продажби от двете ФУ в размер
на малко над 400 лева. Същевременно касовата наличност е с над 2000 лева
по-голяма от отчетената. Доколкото стоките в магазина не са на значителна
стойност, не може да се приеме, че разликата се дължи на единична неотчетена
покупка. Такава разлика може да се формира само от десетки неотчетени покупки. Правилно
е прието, че значителният размер на неотчетения оборот показва висока степен на
обществена опасност. Твърденията, че е възможно неотчетения оборот да е поради
невземане на средствата от предишния ден, е неоснователно, доколкото и в двете
каси са надлежно посочени въведените суми в началото на работния ден, които са
по 200 лева във всяка каса, и които средства са съобразени от АО. Ако оборотът
от предходния ден не е бил взет, не е имало никаква пречка да бъде въведен в
действителния му размер. Въвеждането на различна сума в размер на 200 лева във
всяка от касите показва, че случаят не е такъв.
С оглед на изложеното съдът намира, че
обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от
закона форма, постановена в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби, при спазване на административно-производствените правила и
съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането на
ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в тежест на
жалбоподателя „Хепи Бай“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Плевен, ул. „Княз Ал. Батемберг“ №5, ет.2, следва да бъде възложено заплащането на разноски за
възнаграждение за реално осъществената от юрисконсулт правна защита на
административния орган, определено в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от ЗПП. Делото не е с висока фактическа и правна сложност, поради
което искането на процесуалния представител на ответника в частта му над 100
лева следва да се остави без уважение.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 от АПК съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ХЕПИ БАЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, ул. „Княз Ал. Батемберг“ №5, ет.2, срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №11300/20.09.2022 г. на Началник
отдел "Оперативни дейности"–Велико Търново, в дирекция
"Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол"
в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „ХЕПИ БАЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Плевен, ул. „Княз Ал. Батемберг“ №5, ет.2, да заплати на Националната агенция
за приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ответника за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение в частта му над 100 лева, до поискания размер от 200 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се оспорва пред ВАС в 14 дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: