РЕШЕНИЕ
Гр.Кърджали, 22.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският
районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и тринадесети юли две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Невена Калинова
при секретаря Марияна Суркова като разгледа докладваното
от съдията гр.д. N 1244 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е установителен иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за вземане на ищеца „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК - Застраховане”
АД, ЕИК 12165177, гр.София, от ответника М.И.А., при твърдения, че ищецът като застраховател плаща на 04.04.2017г. на увредения собственик на МПС марка „ВАЗ“,
модел „21061 1500С“, с рег. N РВ 8635 АС, застрахователно обезщетение от 179.08 лв. за
имуществени вреди от настъпило ПТП, причинено от ответника при управление на
МПС марка „Опел“, модел „Комбо“, с рег. N СТ 4333 СА, на ул.Христо Анастасов в гр.Асеновград, около 19.50 ч., без
ответникът да има правоспособност на водач и след като употребил на алкохол.Плащането
е по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен със
застрахователна полица N BG/23/116002359673/07.09.2016г., със срок на валидност
от 07.09.2016г. до 06.09.2017г., по
която ответникът е застрахован като водач на МПС. За ПТП-то е съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица N 113/2016г. по описа на РУ – Асеновград при
ОД на МВР-Пловдив и е взето административно отношение с АУАН от 22.12.2016г.
Ищецът релевира, че с изплащането на застрахователно обезщетение,
в качеството си на застраховател се
суброгира в правата на увреденото лице и има право да упражни регресното си
вземане спрямо длъжника, за размера на изплатеното застрахователно обезщетение,
на основание чл.500, ал.1 т.1, предл. 1-во и ал.2 от КЗ и сторените
ликвидационни разноски от 15 лв., след
като ответникът бил поканен да изпълни вземането с покана за доброволно
изпълнение, като претендира за установяване на вземането поради възразяване на
издадената за вземането заповед за изпълнение по 410 от ГПК по ч.гр.д. N 935/2019г. по
описа на РС – Асеновград, IV състав. В съдебно заседание ищецът не се
представлява, но поддържа иска с писмено становище чрез упълномощения адвокат.
Ответникът по иска М.И.А. подава
отговор на исковата молба чрез назначения му от съда особен представител, с
който оспорва иска.В съдебно заседание особеният представител на ответника счита
иска на ищеца за основателен.
Районният съд като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема следното:
Предявен е установителен иск
по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 т.2 от ГПК за парично вземане по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. N 935/2019г. по описа на РС-Асеновград, в
размер на 194.08 лв., от което 179.08 лв. регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски, на основание
чл.500, ал.1 т.1 предл.1-во, вр. ал.2 от КЗ.
Ищецът е застраховал отговорността на
собственика Росица Ганчева Ганчева, както и на всяко лице, което на законно
основание ползва лек автомобил марка „Опел“, модел „Комбо“, с рег. N СТ 4333
СА, за периода от 07.09.2016г. до 06.09.2017г., с договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, сключен със застрахователна полица N BG/23/116002359673/07.09.2016г.,
по който е уговорено разсрочено плащане на застрахователната премия – на
вноски с падеж 07.09.2016г.,
07.12.2016г., 07.03.2017г. и 07.06.2017г.. На 22.12.2016г. така посоченото МПС
се управлява от ответника М.И.А. без свидетелство за правоуправление, в
частност като неправоспособен, както и
след употреба на алкохол - 2.48 промила в кръвта, установена с дрегер.Съставеният
и неоспорен Констативен протокол от 22.12.2016г. за ПТП от служител при РУ –
Асеновград при ОД на МВР – Пловдив, в който данните за застрахователната полица
на ППС, управлявано от ответника не се четат, сочи ответника за причинител на
ПТП-то, който поради липса на контрол над автомобила блъска паркираното МПС
марка „ВАЗ“, модел „21061 1500С“, с рег. N
РВ 8635 АС, както и друго МПС, щетата на което не е процесна. Ангажирана е административно-наказателната
отговорност на ответника, видно от НП N 16-0239-002046/04.01.2017г.
на началник РУП към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с налагане на наказание на
основание чл.150 от ЗДвП, чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП за управление
на ППС като неправоспособен водач, без ППС да е преминало технически преглед и
без ответникът като водач да избира
скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на
видимост, интензивност на движение и др. обстоятелства, за да спре пред
предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, като АУАН 2060 от
22.12.2016г. е подписан без възражения от ответника в качеството му на
нарушител. Ангажирана е административно-наказателната отговорност на ответника,
видно от НП N 16-0239-002045/04.01.2017г.
на началник РУП към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с налагане на наказание на
основание чл.638, ал.3 от КЗ за управление на ППС без сключена задължителна
застраховка гражданска отговорност към дата 22.12.2016г., като АУАН 2059 от
22.12.2016г. е подписан без възражения от ответника в качеството му на
нарушител. За така посочените актове в административно – наказателното
производство, доказателствената сила на които не е оспорени от страните по
делото, важи чл.189, ал.2 от ЗДвП - редовно съставените по реда на закона
актове имат доказателствена сила до доказване на противното.
Ангажирана е наказателната
отговорността на ответника, видно от НОХД
N 1203/2016г. на РС Асеновград, по
което с влязло в сила Споразумение, имащо сила на присъда, ответникът е признат
за виновен в това, че на 22.12.2016г. в гр.Асеновград е управлявал МПС –
товарен автомобил, марка „Опел“, модел „Комбо“ с ДК N СТ 4333 СА с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1.2 хиляда/2.48 промила/, установено надлежния ред – с
техническо средство Алкотест дрегер 7510 ARBA с фабричен номер 0090, поради което и на основание чл.343б, ал.1 от НК и
чл.55, ал.1 т.1 и ал.3 от НК, с налагане
на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от девет месеца.
В резултат на ПТП-то, при ищеца, по
искане на увредения собственик А.Р.Р. е образувана преписка по щета за
причинените вреди на МПС марка „ВАЗ“, модел „21061 1500С“, с рег. N РВ 8635 АС, оценени на 179.08 лв., като
обезщетението от 179.08 лв. е изплатено от ищеца на 04.04.2017г.. с платежно нареждане
за кредитен превод, след което двукратно ищецът изпраща до ответника покана за
доброволно плащане на регресна щета, с искане да му се заплати платеното на
увредения обезщетение от 179.08 лв..
Съгласно чл. 429, ал.1 т.1, вр. чл.432, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие,
като увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност". Съгласно чл. 477, ал.1-ал.3 от КЗ обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.По тази застраховка
застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и
всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването
на моторното превозно средство на законно основание, и трети лица са всички
увредени лица с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди, които
като правоимащи лица имат право на обезщетение за вредите, които произтичат
само от качеството им на пострадали лица.Поради което и доводът на особения
представител за разминаване в индивидуализиращите данни на ППС, на което са
причинени щети, относно рамата и модела на автомобила, са без значение, тъй
като се установява, че именно на този автомобил с регистрирания му държавен
номер, собственост на увреденото лице, са причинени щети с ПТП-то, настъпило
поради виновното поведение на ответника.
Ищецът извежда легитимацията си
на кредитор на ответника, като твърди, че предмет на вземането му е платеното
на увредения застрахователно обезщетение. Основанието на предявения регресен
иск възниква от фактически състав, който включва ПТП като деликт, при който делинквентът е застрахован
и в това си качество управлява МПС без свидетелство за правоуправление и след
употреба на алкохол, и изплащане на застрахователно обезщетение на правоимащото
лице.
Установени са настъпилото ПТП,
причинено от ответника като водач, който управлява МПС на 22.12.2016г. под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма и без да притежава правоспособност за управление на съответната
категория моторно превозно средство, причинените от ПТП-то имуществени щети на
чуждо имущество, предявяване на претенция пред застрахователя от увредения,
размерът на щетите, определяне и изплащане на обезщетение за вредите на увреденото
лице, както и сключена с ищеца към датата на ПТП-то задължителна застраховка
„ГО“, при условията на чл.490, ал.2, вр. чл.368, ал.3 от КЗ, на основание на
която ищецът да плати застрахователно обезщетение, при което са налице
предпоставките същият да се суброгира съгласно чл.500, ал.1 т.1 предл.1-во и
ал.2 от КЗ в правата на увредения и да получи от ответника платеното
обезщетение, защото ответникът е управлявал моторното превозно средство без
свидетелство за управление и след употреба на алкохол над разрешеното
количество, като всяко едно от посочените две обстоятелства само по себе си
обосновава регресния иск на застрахователя. В тези хипотези застрахователят се
освобождава от задължението по договора за застраховка към застрахования при
задължителното застраховане "Гражданска отговорност", като обезщетява
вредите на третите лица, причинени от застрахования собственик по време на
управление на МПС или причинени от друго лице, което ползва МПС на законно
основание.Правото на регрес на застрахователя към застрахования настъпва след
като плати обезщетението на третото увредено лице и на основание чл.422, ал.1
от ГПК следва да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът има
вземане в размер на сумата 179.08 лв.
изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди от непозволено
увреждане от пътно транспортно произшествие/ПТП/ на 22.12.2016г., причинено от М.И.А.
при управление на МПС без свидетелство за правоуправление и под въздействие на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК в съда - 07.05.2019г. до окончателното й изплащане, за което
вземане е издадена Заповед N 526/09.05.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 935/2019г. на Районен съд-Асеновград.Не
следва в полза на ищеца да се признава вземане за ликвидационни разноски от 15
лв., за каквито заповед за изпълнение не е издадена, защото предмет на делото и
предмет на доказване е определеното от правното твърдение на ищеца в исковата
молба по чл.422 от ГПК съществуване на подлежащото на изпълнение вземане, за
което е издадена посочената по-горе заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.Ликвидационни разноски от
15 лв. ищецът не е претендирал в заповедното производството и такива не му се
следват съгласно чл.500, ал.1, вр. чл.433 от КЗ, които регламентират, че регресното право има свой
обем само платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски.
С оглед крайния изход на делото и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски в настоящото
производство в пълен размер - от 25 лв. за държавна такса, 360 лв. за адвокатско възнаграждение и 180
лв. за възнаграждение на особения представил, осъществил правна помощ на
ответника, както и има право на разноски в заповедното производство в пълен
размер - от 25 лв. за държавна такса и 360 лв. за адвокатско възнаграждение. Така
посочените разноски са дължими от ответника.
Мотивиран от горното, Районният
съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено спрямо М.И.А.
с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, и с постоянен адрес ***, че Застрахователно акционерно дружество "ОЗК
- Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, гр. София, п.к. 1301, р-н Възраждане, ж.к.Възраждане, ул.Света София N 7, ет.5, има
вземане в размер на сумата 179.08
лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди от непозволено увреждане от пътно транспортно произшествие на
22.12.2016г., причинено от М.И.А., при
управление на МПС без свидетелство за правоуправление и под въздействие на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявление по чл.410 от ГПК в съда - 07.05.2019г. до окончателното й изплащане, за което
вземане е издадена Заповед N 526/09.05.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 935/2019г. на Районен съд-Асеновград.
ОСЪЖДА М.И.А.
с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, и с постоянен адрес ***, да заплати на
Застрахователно акционерно дружество "ОЗК - Застраховане" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, гр. София, п.к. 1301,
р-н Възраждане, ж.к.Възраждане, ул.Света София N 7, ет.5,
сумата 565 лв., представляваща разноски по настоящото дело, и сумата 385
лв. разноски по заповедното ч.гр.д. N 935/2019г. на Районен
съд – Асеновград.
Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския окръжен
съд в 2-седмичен срок от връчването му.
Съдия: