Решение по дело №63/2022 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 юни 2022 г. (в сила от 29 юни 2022 г.)
Съдия: Светла Петкова Робева
Дело: 20227190700063
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 април 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

№ 85

гр. Разград, 29.06.2022 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА - СТОЕВА

МАРИН МАРИНОВ

с участието на секретаря Пламена Михайлова и прокурора МАРИН ТОДОРОВ, като разгледа докладваното от съдия Робева КАНД № 63 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Постъпила е касационна жалба от А. Р. Б. от гр. Р. против Решение № 57 от 01.04.2022 г., постановено по АНД № 20213330200743 по описа на Районен съд – Разград, с което е потвърдено наказателно постановление № 21-1075-001256 от 23.11.2021 г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Разград. С потвърденото наказателно постановление за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от същия закон на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, за което си излагат подробни писмени съображения. Иска се решението да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.

Ответникът не ангажира становище по жалбата.

Окръжна прокуратура - Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и оспореното решение следва да бъде оставено в сила. 

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Установените от въззивния съд факти са следните: На жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GА, № 471185 от 14.11.2021 г. за това, че на 14.11.2021 г. около 00,20 ч. в гр. Разград, по ул. „Княз Борис” в близост до ОУ„Васил Левски“ е управлявал на л.а. „Опел Астра“ с рег. № ******** след употреба на алкохол, установено по надлежния ред с „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARNA – 0172, като електронната скала на техническото средство е отчела 0,77 промила алкохол в издишания въздух. Издаден е Талон за медицинско изследване бл. № 083704. Нарушението е квалифицирано по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

С оспореното по касационен ред решение въззивният съд е потвърдил наказателното постановление по съображения, че АУАН и НП са съставени в предвидените срокове, от надлежен орган и при спазване на изискванията за форма и съдържание. Констатираното нарушение е доказано и правилно е приложена санкционната разпоредба.

Въззивният съд е преценил като неоснователни възраженията на жалбоподателя, че не му е бил издаден талон за медицинско изследване, тъй като е бил подписан от свидетеля по АУАН и е бил придружен само от 7 стикера. За да отхвърли тези доводи, съдът е взел предвид показанията на актосъставителя Й. Й. и свидетеля по акта Л. М., които установяват, че жалбоподателят не е приел показанията на техническото средство и му е бил връчен талон за медицинско изследване с 8 бр. стикери. Според св. Б. – съпруга на жалбоподателя, той отишъл в болницата, за да даде кръв за изследване, но след известно време излязъл с обяснението, че не е могъл да даде кръвна проба поради това, че стикерите не били попълнени правилно. Въззивният съд не е взел предвид показанията на св. Б., тъй като не е възприела лично поведението на съпруга си вътре в ЦСМП при МБАЛ – Разград. Преценил е, че за необходимите две кръвни проби е следвало да бъдат попълнени само четири от осемте стикера и толкова са били предоставени на жалбоподателя, а липсващият един от тях се дължи на недобросъвестното му поведение. Поради това е заключил, че жалбоподателят не се е явил за изследване в указания в талона срок, с оглед на което и съгласно  чл. 15, ал. 6 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, следва да се приемат показанията на техническото средство.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Въззивният съд е потвърдил наказателното постановление при правилно приложение на материалния закон.

Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП забранява на водача да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба 500 лв., съгласно чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Доказано е по делото, че жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 0,77 на хиляда. Този факт е установен по предвидения в закона начин - с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол чрез измерването му в издишвания въздух.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че при заявеното от него оспорване на показанията на техническото средство талонът за изследване е издаден от свидетеля по АУАН, а не от актосъставителя, което е попречило на извършването на медицинското изследване и е ограничило правото му на защита. Процедурата по издаване на талона за изследване е уредена в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 3, ал. 2 и чл. 6, ал. 5 и ал. 6 от наредбата талонът за изследване се попълва и връчва на водача от контролен орган по ЗДвП. Като мл.автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Разград служителят Л. М. има качеството на контролен орган и може да издаде талона. Законодателят не е предвидил изискване негов издател да е единствено и само служителят, който е съставил АУАН. Още повече, че попълването на талона за медицинско изследване предхожда съставянето на АУАН, в който се вписва номера на талона. Съгласно чл. 33 и сл. от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, тази дейност се осъществява от наряди и всеки служител от състава им има правомощията на контролен орган. Следователно, талонът за изследване е издаден от компетентен контролен орган и е бил надлежно връчен на жалбоподателя, при което обективно не са били налице пречки той да се яви за вземането на кръвна проба.

Жалбоподателят твърди, че е получил само три редовно попълнени стикери и това е причината да не му бъде извършено медицинско изследване. Подобна теза е нелогична и касационната инстанция споделя съображенията на въззивния съд в тази насока. В допълнение следва да се отбележи, че липсват доказателства за това жалбоподателят да е бил вписан в регистъра на Спешното отделение при МБАЛ – Разград и да му е било отказано от медицинските специалисти вземане на кръвна проба. При липсата на такива доказателства се налага изводът, че не се е явил за медицинско изследване, поради което и в съответствие с чл. 15, ал. 6 от наредбата относно алкохолната концентрация определящи са показанията на техническото средство.

Правилно и административнонаказващият орган, и въззивният съд са преценили, че жалбоподателят е осъществил фактическия състав по чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП и следва да бъде наказан с предвидените наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. Наказанията са в абсолютни размери и не подлежат на изменение съгласно чл. 27 ЗАНН.

Предвид изложеното и на основание чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 57 от 01.04.2022 г., постановено по АНД № 20213330200743 по описа на Районен съд – Разград.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/       

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:1./п/ 

      

                                                                                         2./п/