№ 959
гр. *, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д.Б.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120203737 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Д. СТ. СТ. с ЕГН: **********, с адрес:
гр. *, ул. „*“ № 2, против Наказателно постановление № */20.07.2021 г., издадено от
Началник група към ОДМВР-*, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 предл. 5
от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 123, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер
на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец и за нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба” в размер на 10 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление без да се
излагат доводи.
В първото по делото открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
се явява, като посочва, че другият участник в ПТП направил забранен завой.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.*, надлежно призован не изпраща
представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 4-гръб, НП е връчено на жалбоподателя на
27.07.2021 г., а жалбата е депозирана на 30.07.2021 г.). Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 27.05.2021 г., в гр. *, около 17.55 часа, свидетелят К.П. управлявал лек автомобил
„Рено Меган“ с рег. номер *. Същият завил от ул. „Оборище“ и навлязъл по ул. „К*“. Срещу
1
него по ул. „К*“ се движил лек автомобил „Пежо 306“ с рег. номер *, управляван от
жалбоподателя Д.С.. Свидетелят П. забелязал, че С. не гледа пътя, поради което спрял и му
подал звуков сигнал. Тогава жалбоподателят С. предприел маневра разминаване с
управлявания от П. автомобил, при което със страничното огледало на автомобила си
причинил щети по автомобила на П.- драскотини по предния ляв калник. С. не спрял, а
веднага потеглил. Впоследствие разбрал от брат си, че е търсен от органите на Сектор
„Пътна полиция“ и се свързал с тях.
За констатираното св. Д.А.- мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-*, съставил АУАН с бл. № 933616 за извършени три нарушения по ЗДвП- по 44, ал.
1, по чл. 123, ал. 1, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1. Актът бил връчен на нарушителя, които го
подписал, като не записал възражения.
Въз основа на АУАН, на 20.07.2021г. било издадено и процесното НП, като АНО
възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и за нарушение на чл. 44,
ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 предл. 5 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба” в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 80 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец и за нарушение на чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в
размер на 10 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното
производство. Съдът кредитира показанията на св. Д.А. и св. К.П.. Посочените
доказателствени източници са еднопосочни и непротиворечиви, като съдът ги кредитира
изцяло. Особено съществени са показанията на другия участник- П., който последователно
възпроизвежда цялата ситуация. Неговите показания не се оборват от изложеното от С. в
неговите обяснения. На практика, фактическата обстановка по делото е безспорна, като
спорът се съсредоточава върху оценката на фактите.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Началник
група към ОДМВР-*, сектор „Пътна полиция, а АУАН е съставен от компетентен орган,
видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок. Съдът намира, че наказателното постановление е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН. Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани
в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
По отношение на нарушението по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно тази разпоредба при разминаване водачите на насрещно движещите се
пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между
пътните превозни средства. Няма спор, че на посочената в АУАН и НП дата и място
жалбоподателят е управлявал автомобила си, както и че предприел разминаване с
автомобила, управляван от св. П., при което е настъпил контакт между автомобилите и са
били причинени минимални щети по автомобила на свидетеля. Съставът намира, че именно
жалбоподателят следва да носи отговорност за настъпилото ПТП, тъй като св. П. е бил спрял
да се движи. При това положение, независимо дали е бил направил забранен завой,
свидетелят е предоставил изцяло на преценката на С. да реши как да продължи движението
си. След като последният е решил да се размине с автомобила на свидетеля, то той е
следвало да го направи по начин, по който да не предизвика настъпването на щети. Видно е,
2
че тази негова преценка се е оказала неправилна, като по непредпазливост е причинил
материални щети
По силата на разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, който, поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба, ако деянието не съставлява
престъпление. Правилно е препращането към чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. пето, което
предвижда санкция за водач, който не спазва правилата за разминаване. Всички признаци на
нарушението са налице, като при определяне на наказанието за нарушението, наказващият
орган законосъобразно е наложил наказание на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП- глоба от 200
лв., който е размер е фиксиран.
По мнение на настоящия състав не следва да намери приложение разпоредбата на чл.
28 ЗАНН, тъй като от справката за нарушител водач се вижда, че жалбоподателят е
многократно наказван за нарушения по ЗДвП.
По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Съдът намира, че това нарушение също е доказано. Съгласно чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП -
водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието. При ПТП са били причинени имуществени вреди, макар и
минимални, което обаче жалбоподателят е нямало как да знае. Непосредствено след това е
напуснал местопроизшествието и не се е свързал с органите на МВР, докато не е разбрал, че
е бил търсен. С това свое поведение (за което говори и самият жалбоподател), той
препятства установяването на последиците от ПТП, поради което са осъществени
признаците на вмененото му нарушение. Следва да се посочи, че за извършването на това
нарушение в случая е без значение дали другият водач е имал някаква вина, тъй като това
може да бъде установено едва след като участниците изпълнят своите задължения за
съдействие.
По силата на разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до
200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие. Всички признаци на нарушението са налице, като при определяне на
наказанието за нарушението, наказващият орган законосъобразно е наложил наказание глоба
от 80 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. Цялостната санкция
е почти на минимума, предвиден в закона, като са били отчетени всички смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, поради което съдът намира, че размерът е правилно определен.
По мнение на настоящия състав не следва да намери приложение разпоредбата на чл.
28 ЗАНН, по изложените по-горе доводи. Допълнително следва да се посочи, че с НП №
6573/2010/08.07.2010 г. и НП № 4913/2013/18.12.2013 г. на ОДМВР-*, които са влезли в сила
са му налагани наказания за нарушения на разпоредбата на чл. 123 от ЗДвП, т.е. същият е
напълно наясно със задълженията си на участник в ПТП.
По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Съгласно тази разпоредба водачите са длъжни да носят в себе си документи, сред
които и талон от свидетелство за управление. Съставът намира, че извършването на това
нарушение не е доказано. Фактическият състав на нарушението включва освен посочване на
всички признаци от състава му, така и индивидуализирането му по място и време на
извършване. От записаното в постановлението следва изводът, че отговорността на
жалбоподателя е ангажирана за това, че на 27.05.2021 г., около 17.55 часа е извършил
всички вменени му нарушения, т.е. че към момента на настъпилото ПТП не е носил талона
си. От доказателствените материали по делото става ясно, че жалбоподателят е установен
по-късно, респ. по-късно се е срещнал с органите на Сектор „Пътна полиция“. Липсват
3
каквито и да е данни, че в по-ранния момент- на настъпване на ПТП, той не е носил талона
си. Възможно е С. да не е носил талона си по време, когато се е срещнал с полицейските
служители, но за това няма твърдения, поради което и няма как да бъде санкциониран. След
като е недоказано, че в момента на ПТП С. не е носил талона си от свидетелството за
управление, постановлението следва да бъде отменено в тази част.
В заключение, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
първите две нарушения е била правилно ангажирана и НП следва да бъде потвърдено, а
следва да бъде отменено по отношение на третото нарушение.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 1 ЗАНН, *кият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */20.07.2021 г., издадено от Началник група
към ОДМВР-*, сектор „Пътна полиция”, В ЧАСТТА , в която на Д. СТ. СТ. с ЕГН:
**********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № 2, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл.183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 10
лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № */ 20.07.2021 г., издадено от
Началник група към ОДМВР-*, сектор „Пътна полиция”, В ЧАСТТА, в която на Д. СТ. СТ.
с ЕГН: **********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № 2, за нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл.179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 предл. 5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба”
в размер на 200 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 80 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.* в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
4