Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 11.10.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното
заседание на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря
Емилия Кривачкова, разгледа докладваното от съдия
Елица Йорданова гр. д. № 4349 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство
е образувано по искова молба, вх. № 42818/ 29.03.2019 г., с
която Т.М.К. ***, с ЕГН **********, е предявил против П.на Р Б.иск за
осъждането му да му заплати сумата от 50 000 лв., обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в резултат на незаконното му обвинение, от които 25 000 лв.
за причинените му болки и страдания в резултат на задържането му под стража за
68 дни, и 25 000 лв. за причинените му болки и страдания в резултат на
незаконното му обвинение по чл. 195 ал. 2, вр. ал. 1
т. 4 и т. 7, вр чл. 194 ал.1 от НК, вр. чл. 20
ал. 2, вр. чл. 28 ал. 1, вр.
чл. 18 ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
29.10.2014 г. – датата на влизане в сила на присъдата, до окончателното им
изплащане, претендирани са съдебно – деловодни
разноски.
Съобразно изложените в
исковата молба твърдения, претендираните от ищеца
вреди са в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение по НОХД № 10354/
2013 г. по описа на СРС, НО, 121 – и
състав, по което е бил оправдан. Досъдебно производство – ЗМ № 1644/ 04.07.2010
г. по описа на ІV РУП на СДВР е било образувано срещу „Неизвестен извършител“
за това, че на същата дата в около 03.30. ч. от подстанция „Витоша“ на ЧЕЗ, находяща се на бул. „България“, в района на НДК, чрез
използване на техническо средство – режещ инструмент, е отнел чужди движими
вещи – кабел СТВ 3х185х95, намерен навит на 19 бр. кангали
с различен цвят, от владението на Б.И.Д.ов – служител
на ЧЕЗ, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои. На
06.05.2012 г. ищецът бил спрян за проверка по време на управление на собствения
си т. а. „Фиат Дукато“ с ДК№ ********, бил уведомен,
че е обявен на общодържавно издирване за извършена кражба на 04.07.2010 г. и
бил отведен в ІV РУП на СДВР. Представил доказателства – договор за покупко – продажба с нотариална заверка подписите, с рег. №
8244/ 02.05.20102 г. на нотариус № 039 на НК, с район на действие СРС, според
който ищецът не притежавал правото на собственост върху автомобила към
04.07.2010 г., но въпреки това той бил отнет с протокол за доброволно
предаване. На същата дата му било повдигнато обвинение за извършването на 04.07.2010
г. престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4, вр. чл. 194
ал. 1 от НК и му била взета мярка за процесуална принуда „Задържане под стража“
за 72 часа. В постановлението отбелязал, че има проблеми със сърцето, на което
изявление никой не обърнал внимание. На 09.05.2012 г. прокурор от СРП внесъл
искане в РС гр. София за налагане на мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, по което искане било образувано НЧД № 8590/ 2012 г. на СРС, НО, 3 – и
състав. Въпреки тежкото здравословно състояние на ищеца, за което представил
документи и релевираните възражения му била наложена
най – тежката мярка за неотклонение с определение, което било потвърдено с
друго такова от 15.06.2012 г. по ВЧНД № 2340/ 2012 г. на СГД, НО, Х – и състав.
Т.М.К. представил медицински документи и решения на ТЕЛК, установяващи тежкото,
неговото и на детето му, здравословно състояние, фиш за спешна медицинска
помощ, пристигнала в ареста, които документи не били съобразени от съда, а му
било препоръчано да не извършва престъпления, за да се грижи за детето си.
Поради рязко влошаване на здравето му, на 13.06.2012 г. бил изведен от ареста и
настанен в Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода,
където бил лекуван до 22.06.2012 г., като тежкото му здравословно състояние,
описано в издадената епикриза, изпратена до МП, както
и до наблюдаващия прокурор. Мярката за неотклонение на ищеца била изменена с
определение от 13.07.2012 г. от ХVІ въззивен състав
на СГС, който разпоредил незабавното му освобождаване. Задържането под стража
на Т.М.К., въпреки тежкото му здравословно състояние, продължило 68 дни, от
06.05.2012 г. до 13.07.2012 г. Районна прокуратура гр. София внесла против него
два обвинителни акта, като по втория било образувано НОХД № 10354/ 2013 г. на
СРС, НО, 121 – и състав. С присъда от 13.10.2014 г. ищецът бил признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, като присъдата, като
необжалвана влязла в законна сила.
От епикриза,
изх. № ДК-07-0004, ИЗ № 5715/ 10.08.2010 г. на УНБАЛСМ „Св. Екатерина“ ЕАД, Т.М.К.
страда от ИБС, НАП – акцелерирала, едноклонова коронарна болест, АХ – ІІ степен, дислипидемия. В издадената от СБАЛЛС епикриза
№ 424/ 197 от 22.06.2012 г. е посочено, че страда от хипертония, АРТ ар ІІ ЕТ
ИБС – Ангина пекторис ставиле,
хиперлипидемия, куста ренис синистра, установена е и е дигностицирана огромна киста в левия бъбрек, която налага
оперативно лечение.
Задържането под стража на
ищеца влошило здравето му и му донесло много отрицателни емоции. С привличането
му в качеството му на обвиняем бил обявен за престъпник, бил потиснат и
притеснен, че е обвинен неоснователно. Твърдял, че е невинен, включително
предал товарния си автомобил уж доброволно, за да подпомогне разследването,
независимо, че от представените документи ставало ясно, че към момента на
извършване на престъплението не е бил негов собственик. През периода на
задържането под стража бил в непрекъснато напрежение, което се увеличавало
поради факта, че съдът, с изказванията си, изказвал предположение, че е
виновен. Много приятели и познати се отдръпнали от семейството му, разбирайки
за повдигнатото му обвинение, други се отдръпнали от него след освобождаването
му от ареста. Доброто му име било сринато, приятелите и близките му повярвали
едва след като им показал оправдателната присъда. Чувствал се потиснат от
изявленията на съдията, че следва да се въздържа от извършването на
престъпление, за да се грижи за децата си. До преди задържането си под стража
работел с жената, с която живее на съпружески начала от 20 години, на „Женския
пазар“, където продавал плодове и зеленчуци. Автомобилът използвал, за да
закупува стока от борси извън гр. София. Със задържането на автомобила останал
без работа и доходи, жена му натрупала заеми, които не можел да изчисти. При
тези съображения ищецът настоява ответникът да бъде осъден да му заплати
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, причинени му от незаконното
му обвинение в извършването на тежко умишлено престъпление по чл. 195 ал. 2, вр. ал. 1 т. 4 и т. 7, вр. чл.
194 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2, вр.
чл. 28 ал. 1, вр. чл. 18 ал. 1 от НК в размер на 50
000 лв., от които 25 000 лв. за обвиняването му в престъпление, в извършването
на което е оправдан, и 25 000 лв. за незаконното му задържане под стража в
размер на 68 дни, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане на
оправдателната присъда в законна сила – 29.10.2014 г. до окончателното им
изплащане, претендира разноски и адвокатско възнаграждение.
По реда и при условията на чл.
131 ал. 1 от ГПК П.на Р България, чрез Софийска градска прокуратура, чрез
прокурор К. К., е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за
допустимост, но неоснователност на заявените от ищеца претенции по основание и
размер. Липсвали доказателства против ищеца да е била постановена влязла в сила
оправдателна присъда и не били представени доказателства, които да установявали
елементите на фактическия състав на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ. Претендираното обезщетение за вредите от незаконното
задържане под стража не представлявало самостоятелен иск, тъй като вредите се
поглъщали от тези за незаконно обвинение. Исковата претенция за неимуществени
вреди била недоказана, тъй като липсвали доказателства за претърпени от ищеца
вредни последици, не се твърдяло ответникът да е разгласил обстоятелствата
около воденото против ищеца наказателно производство с цел да му навреди.
Мярката за неотклонение „Задържане под стража“, налагането и, както и отказите
за изменянето и били извън компетенциите на Прокуратура на РБ, ерго не следвало единствено да отговаря за вредите.
Продължителността на задържането не била прекомерна, нито неразумно и
необосновано дълга. По отношение на условията в ареста ответникът не бил
легитимиран да отговаря. Доказателствата по делото не установявали причинната
връзка между действията на П.по наказателното производство и констатираните
заболявания на ищеца, дори заболяването „огромна киста“ било установено именно
при преглед по време на задържането му, т. е. не се е развило до този етап по
време или в резултат на задържането му. При влошаване на здравословното
състояние на ищеца е бил незабавно освободен. Загубата на паричен доход не
представлявала неимуществени вреда, иск за имуществени вреди не бил предявен,
освен това не били представени и доказателства за трудова заетост
непосредствено преди привличането на Т.М.К. като обвиняем. Не били представени
доказателства за твърденията на последния, че съпругата му била принудена да
взема заеми, както и за причинно – следствената връзка между същите, ако били
сторени, и наказателното производство. Независимо от обективния характер на
отговорността по ЗОДОВ, ищецът носел тежестта да докаже с конкретни
доказателства причинените му неимуществени вреди. Предявеният иск бил твърде
завишен по размер и не отговарял на критериите за справедливост и надхвърлял
търсената обезщетителна функция. Липсвали
доказателства както за вида, характера и интензитета на твърдените да са
търпени вреди, така и за причинно – следствената връзка между същите и
действията на ответника. Претендираният размер на
обезщетението надхвърлял обществения критерий за справедливост, не бил
съобразен с икономическия стандарт в страната и целял не обезщетяване, а
облагодетелстване на ищеца. Досъдебното производство, въпреки фактическата и
правна сложност на делото, приключило в разумни срокове и участието на ищеца в
него приключило възможно най – кратко, не са представени доказателства за
неразумно забавяне. По реда на ЗОДОВ ответникът можел да отговаря единствено за
вреди, причинени на ищеца, но не и на трети лица като жената, с която живеел на
семейни начала. Оправдателната присъда заличила напълно вредните последици за
ищеца относно негативното отношение към личността му от близки и приятели. С оглед
предходната му съдимост претърпените от него вреди били с по – нисък
интензитет. По отношение на претендираната законова
лихва върху главното парично задължение е релевирано
възражение за погасяването му поради изтичане на предвидената в закона
тригодишна погасителна давност за периода от 29.10.2014 г. до 18.04.2016 г.
Уважаването на акцесорната претенция било обусловено
от основателността на главния иск. Настоява за отхвърляне на претенциите.
Ищецът черпи основанието за
своите претенции от нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.
С оглед становищата на
страните и събраните по делото доказателства, Софийски градски съд приема за
установено от фактическа страна следното:
Досъдебно производство № 1644/
2010 г. по описа на 04 РУ „Полиция“ към СДВР е било образувано срещу неизвестен
извършител на 06.07.2010 г. С постановление от 24.01.2012 г. в качеството на
обвиняем е бил привлечен Т.М. К.за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4, вр. чл. 194 ал. 1 от НК, за това, че на 04.07.2010 г. в
около 00.30 ч.в гр. София, от подстанция „Витоша“ на ЧЕЗ, находяща
се до бул. „България“, чрез използване на неустановен режещ инструмент, отнел
чужди движими вещи – 19 бр. навити на кангали кабели
със сечение СВТ 3х185х95, с различен цвят, с обща дължина 190 м. на обща
стойност 30 400 лв., от владението на Б.И.Д.ов,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. На 09.05.2012 г.
СРП внесла в съда искане за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ по отношение на ищеца, по което било образувано ЧНД № 8590/ 2012 г. по
описа на СРС, което било уважено с определение от същата дата. Мярката за
неотклонение на ищеца е била изменена от „Задържане под стража“ в „Подписка“ на
13.07.2012 г. с определение по ВЧНД № 3382/ 2012 г. на СГС, НО, ХVІ въззивен състав, с което определението на СРС, НО, 94 – и
състав, от 04.07.2019 г. по ЧНД № 12208/2012 г. е било отменено. От приложените
по тези производства доказателства е видно, че ищецът е бил приет за лечение на
13.06.2012 г. в СБАЛЛС, в която е посочено, че е хронично болен с рискови
фактори за ИБС, артериална хипертония ІІ ст., хиперлипедимия.
Описано е, че при ехографско изследване е била
открита огромна киста в левия бъбрек с размери 6.9/ 6.4, което налага в
неотложен порядък консултация с уролог в МВР болница и евентуално оперативно
лечение. По наказателното производство е била приложена епикриза
на Т.М.К. от 10.08.2010 г., издадена от УНСБАЛ „Св. Екатерина“ ЕАД, в която е
поставена диагноза ИБС, НАП – акцелерирала, едноклонова коронарна болест, АХ – ІІ степен, дислипидемия.
На 03.08.2012 г. СРП внесла
обвинителен акт срещу Т.М.К. за престъпление по чл. 195 ал. 2, вр. ал. 1 т. 4, вр. чл. 194 ал.
1, вр. чл. 20 ал. 2, вр.
чл. 18 ал. 1, вр. чл. 28 ал. 1 от НК, за това, че на
04.07.2010 г. в около 00.30 ч. в гр. София, от подстанция „Витоша“ на ЧЕЗ до
бул. „България“, в съучастие с
неустановени лица и чрез използване на неустановен режещ инструмент направил
опит да отнеме чужди движими вещи – 19 бр. навити на кангал
кабели със сечение СВТ 3х185х95, с
различен цвят, с обща дължина 190 м. на обща стойност 30 400 лв., която
стойност е в големи размери, от владението на К.М.Б.– ръководител звено и МОЛ
на „ЧЕЗ Разпределение България“ АС, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и е останало
недовършено на фазата на описа по независещи от дееца причини, по което било
образувано НОХД № 14622/ 2012 г. на СРС.
По досъдебното производство е приложен
протокол за доброволно предаване от 06.05.2012 г. на товарен автомобил м.
„Фиат“, модел „Дукато“, с ДК№ ********, собственост
на Т.М.К. въз основа на договор за покупко – продажба
на МПС от 02.05.2012 г. С постановление от 31.07.2012 г. прокурор при СРП е
отказал връщането му.
С протоколно определение
производството по НОХД № 14622/ 2012 г. на СРС, НО, 122 – и състав, е било
прекратено. Нов обвинителен акт е бил внесен от СРП на 10.06.2013 г. С присъда
от 13.10.2014 г., влязла в сила на 29.10.2014 г. ищецът е бил признат за
невиновен в извършването на горното престъпление и е бил оправдан по
повдигнатото му обвинение.
Ищецът е ангажирал гласни
доказателства в подкрепа на своите твърдения.
От показанията на св. А.Х.П., съсед на ищеца се установява, че последният бил
задържан под стража. Заедно с жена си работели на пазара, имали сергия, на
която продавали плодове и зеленчуци и притежавали бус,
с който зареждали стока. При задържането на ищеца микробусът бил задържан в
полицията и не бил върнат около две години. Жената на Т. престанала да работи,
изпаднала в затруднено положение, тъй като издържала две ненавършили пълнолетие
деца, започнала да взема пари назаем.
Св. К.М.К., брат на ищеца, е заявил, че Т.
имал бус, с който зареждал общо 10 сергии за продажба
на плодове и зеленчуци на пазара. След задържането на буса
жена му не можела да работи, свиделят и други роднини
подпомагали семейството, защото брат му имал две малки деца.
Св. М.Б.Б.,
жената, с която Т.М.К. живее на съпружески начала, е потвърдила, че двамата са
работили на две сергии на пазара и бусът им бил
необходим за зареждане на стока, както и за зареждане на съседни обекти,
пътували до с. Огняново, обл. Пазарджик, за
закупуване на стоки от производител. След задържането на ищеца, свидетелката не
била в състояние да поддържа сама търговска дейност, тъй като синът им с
умствено изоставане, бусът им бил върнат на
02.09.2014 г., след около 2,5 години след задържането му на 06.05.2012 г.
Финансово семейството било зле. Разчуло се за задържането на Т. и хората
започнали да говорят лошо за него. Той бил сърдечно болен от 2010 г. и при
задържането му се наложило да го водят по спешност в болницата при затвора,
където му открили киста на бъбрека. В затвора получил миокарден
инфаркт, наложило се да бъде опериран, кистата не била премахната. В
последствие ищецът претърпял още сърдечни операции, имал поставени два сърдечни
байпаса, в каквато насока са представените по делото две епикризи
от МБАЛ „Национална кардиологична болница“.
В тази връзка е приложено удостоверение
за раждане на Я.Т.К. и етапна епикриза и епикриза от МБАЛ „Александровска“,
в която е описана диагноза „Умерена умствена изостаналост със значително
нарушение в поведението, изискващо внимание или лечение“.
От обективно изготвеното и
прието от съда заключение по назначената СМЕ се установява, че към 05.06.2012
г. ищецът е боледувал от артериална хипертония, исхемична
болест на сърцето, дислипидемия, киста на левия
бъбрек и полип на жлъчния мехур, като последните две са били новооткрити
заболявания през периода 05.06.2012 г. – 13.07.2012 г., но са съществували
преди началото на този период. Посочените заболявания са били без обостряния и
не са представлявали пречка за задържането му под стража. По време на престоя
му в следствения арест ищецът е съобщил за тежест и болка в сърдечната област,
задух, болка в кръста и микционни смущения, които
симптоми са сочели на обостряне на заболяванията му, поради което е бил насочен
за лечение и диагностично уточняване в СБАЛС. Според вещото лице, заболяванията
на ищеца са били от естество при обострянето им да доведат до опасност за
живота му, която се влияе от начина му на живот, спазване на определен режим и
най – вече приема на адекватна терапия.
От заключението на вещото лице
по назначената от съда съдебно – психологическа експертиза де установява, че по
време на задържането си ищецът не е споделял оплаквания, които да са налагали
прегледи, свързани с психическото му състояние. Тъй като задържането му под
стража представлява необичайна ситуация, ищецът е имал чувства за
несправедливост с данни за тревожно – депресивни характеристики, които, по
негови данни, са достигнали ниво на декомпенсация и
опит за суицид, както и че е приемал непредписана
медикаментозна терапия. Вещото лице е посочило, че опитът за суицид би следвало да е регистриран и да е предписана
медикаментозна психиатрична терапия и вероятно препоръка за специализирано
лечение, за каквито няма данни в медицинската документация на ищеца. Ищецът не
е споделял да е проявявал депресивна или тревожна симптоматика преди
задържането или такава да се е проявявала след освобождаването му от
следствения арест. Състоянието му може да бъде определено като такова с повишен
стрес, не достигащ до степен на разстройство, като то е отшумяло след освобождаването
му. Вещото лице сочи, че не може да бъде направена категорична причинно –
следствена връзка между състоянието и задържането му. Наличните тревожно –
депресивни характеристики се свързват с телесното му състояние, тъй като са
типични за сърдечната патология, като е препоръчително да се консултира с
психиатър.
При така изложените фактически
данни Софийски градски съд достига до следните правни изводи:
Предявената от Т.М.К. против П.на
Р.Българския иск черпи правното си основание си от нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3
от ЗОДОВ и е процесуално допустима.
Според тази законова
разпоредба, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, П.или съда при обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление. За да възникне основанието за обезщетение за вреди,
следва да бъдат установени кумулативно всички елементи на състава на чл. 2 ал.
1 т. 3 от ЗОДОВ, а именно да е образувано наказателно производство против
конкретно лице, то да е привлечено към наказателна отговорност в качеството на
обвиняем, включително и да му е наложена мярка за неотклонение, като
наказателното производство бъде прекратено било защото деянието не съставлява
престъпление, било защото не е извършено от обвиняемото лице.
По незаконно
повдигнатото обвинение на ищеца е била
наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ през периода от 06.05.2012 г.
до 13.07.2012 г. включително. Мярката за неотклонение представлява незаконно задържане, тъй като е постановена по обвинение,
което е било незаконно. След като не се касае за
претендиране на обезщетение за незаконно задържане под стража без
значение развитието на наказателното производство, а за незаконно обвинение, по което е било
постановено задържането, то обезщетението за последното следва
да бъде включено
в обезщетението, произтичащо
от незаконното обвинение.
В настоящата хипотеза против
ищеца е било образувано досъдебно производство - дознание № 16447/ 2010 г. на 04 РУ - СДВР, по което е бил
внесен обвинителен акт в ДРС. Образувано било НОХД № 14622/ 2012 г., а след
връщане делото на П.и внасяне на нов обвинителен акт – НОХД № 10354/ 2013 г.,
по което Трая М.К. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение по чл. 195 ал. 2, вр. ал. 1 т. 4, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 20 ал.
2, вр. чл. 18 ал. 1, вр.
чл. 28 ал. 1 от НК.
П.на РБ, dominus
litis в досъдебното производство, е пасивно
легитимирана да отговаря по исковете за вреди, причинени на граждани от
незаконно обвинение, в този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на
ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. Следователно са налице формалните и материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността
на ответника, т. е. за основателност на предявената претенция.
Ищецът претендира репариране
на причинените му неимуществени вреди в резултат на повдигнатото му незаконно
обвинение. Неимуществените
вреди са тези, които накърняват личните, непрехвърлими
субективни права, които произтичат от естествените права, като например право
на живот, на свободно придвижване по територията на земята, чест, достойнство,
добро име и т.н. В понятието "неимуществени вреди" се включват всички
телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания,
които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на
лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време. Болките най-често
са резултат от физическото увреждане на лицето, докато страданията в повечето
случаи са следствие от психологическо увреждане и негативни емоционални
изживявания на лицето. Лицата, на които законът дава право да търсят
обезщетение за неимуществени вреди са само физическите лица, тъй като само те
могат да чувстват болки и страдания. Неимуществените вреди не могат да се
оценят в пари, затова законът (чл. 52 ЗЗД) дава възможност обезщетението да се
определя от съда по справедливост. Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.
понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. В този смисъл
следва да се извърши преценка на конкретните обстоятелства, които носят
обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед
спецификата на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, от който
произтича отговорността на държавата за вреди, като критерий за преценка е
въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило
наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото
обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици.
По силата на общото правило на
чл. 154 от ГПК, ищецът носи доказателствената тежест
да установи при условията на пълно и главно доказване в процеса на своите
твърдения относно претърпените от него неприятни психологически и емоционални
изживявания и социален дискомфорт /неимуществени
вреди/ във връзка с незаконното обвинение, което му е било повдигнато. В
настоящото производство е доказал факта на незаконното обвинение, за тежко по
смисъла на чл. 93 т. 7 от НК престъпления. Наказанието, предвидено от
законодателя за престъпленията по чл. 195 ал. 2 от НК е „лишаване от свобода“
от три до петнадесет години. Това сочи, че над ищеца
е тегнела угрозата от налагането на
едно значително по тежест наказание, което обуславя по - висок
интензитет на търпените от ищеца
негативни последици от обвинението. Мярката за неотклонение, която му е била наложена, е била най – тежка по вид
„задържане под стража“ и е била с продължителност 68 дни, т. е. период по –
голям от два месеца. В резултат на незаконното му обвинение и свързаното с това
задържане ищецът е претърпял значителни физически и душевни страдания и
социален дискомфорт. От доказателствата по делото
става ясно, че още към момента на задържането му под стража е имало медицински
данни за сърдечно страдание, което, макар и да не е съставлявало пречка за
налагането на най – тежката мярка за неотклонение според заключението на СМЕ,
се е обострило в резултат на условията на задържане.
В тази насока експертът сочи, че ищецът е съобщил за тежест и болка в
сърдечната област, задух, болка в кръста и микционни
смущения, което сочи на влошаване на сърдечното му заболяване. По отношение на
откритата към този момент киста в бъбрека и полип в жлъчния мехур, а и самото
сърдечно заболяване, то те не са възникнали, нито са в пряка връзка със задържането
му под стража и незаконното му обвинение.
В резултат на незаконно
повдигнатото обвинение е било задържано собственото на ищеца МПС в значителен
период от време. Същото е било предадено доброволно, но не е било върнато в
период, по – голям от две години. На Т.М.К. не е било повдигнато обвинение за
извършване на престъпление по чл. 195 ал. 1 т.4
от НК – чрез използване на МПС, поради което задържането на автомобила е
било лишено от основание. През този период семейството му е останало без
доходи, тъй като е използвало микробуса, за да зарежда стока на сергиите на
пазара, където са работили.
Задържането на ищеца е станало
известно на съседите му и е било обсъждано в средата, в която е живеел. От
показанията на св. Благоева става ясно, че информацията се е разпространила и
хората са започнали да говорят лошо за него.
В резултат на незаконното
обвинение и задържането под стража Т.М.К. е чувствал душевен дискомфорт. Според вещото лице по СПЕ,състоянието му може
да бъде определено като такова с повишен стрес, не достигащ до степен на
разстройство, като то е отшумяло след освобождаването му, с уточнението, че
тревожно – депресивната симптоматика е във връзка и със сърдечното му
заболяване.
В случаите на причинени
неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от значение е как обвинението в извършване на престъпление се е отразило
върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа и
достойнството на увредения. С оглед заключението по СПЕ, че негативните изживявания
у ищеца са отшумели с освобождаването и оправдаването му, това води настоящия
съдебен състав на извода, че претърпените от ищеца вреди са със сравнително
среден по тежест интензитет и възстановяване на психологичното и емоционалното
му здраве е настъпило.
При тези съображения съдът
счита, че са установени в настоящото производство фактът на незаконно
обвинение, по което ищецът е бил оправдан, задържането му под стража, влошаване
на физическото му здраве, негативните му емоционални и психологически преживявания
и социален дискомфорт и лишаването на близките му от
доходи посредством задържането на собственото му МПС. Гласните доказателства
установяват причинно – следствената връзка между тях, следователно са налице
основания за тяхното репариране.
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно
определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл
справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия
състав на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата
за вреди, като критерий за преценка е въведен и дългият несъобразен с разумния
срок период, през който е продължило наказателното преследване, характера на
престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и
свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна
степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие,
като съдът следва да съобрази всички тези доказателства от значение за реално
претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, за да
постанови решение в съответствие с този принцип. Съобразявайки горните
обстоятелства, съдът счита, че справедливо спрямо претърпените от ищеца
неимуществени вреди, е обезщетение в размер на 30 000 лв., като за разликата
над този размер до предявения от 50 000 лв. следва да бъде отхвърлена.То
съответства напълно на повдигнатото му обвинение за тежко престъпление, на
незаконното му задържане за срок от 68 дни, на влошаване на физическото му
здраве и на интензитета на негативните емоционални преживявания в тази насока.
Ищецът е претендирал паричното обезщетение ведно със законната лихва,
считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда по НОХД № 10354/
2013 г. по описа на СРС, НО, 121 състав. Акцесорната
претенция, черпеща правното си основание от нормата на чл. 86 от ЗЗД е
процесуално допустима и основателна, съгласно постановките на т. 4 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г.,
ОСГК.
Ищцовата страна е
претендирала съдебно – деловодни разноски. Съобразно чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ,
ответникът следва да бъде осъден да и заплати държавната такса в размер на 10
лв.
В договора за правна защита и съдействие е посочено, че адвокатският
хонорар в размер на 1000 лв. е договорен, но не е отбелязано да е платен,
поради което не следва да му бъде присъден.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да заплати на Т.М.К. ***, с ЕГН **********, сумата от 30
000лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за нанесените му
неимуществени вреди – задържане под стража за периода от 06.05.2012 г. до 13.07.2012 г. включително, влошаване на
здравословното му състояние и обостряне на сърдечното му заболяване, психически
и емоционални страдания, негативни душевни преживявания и дискомфорт
и лишаване семейството му от доходи в следствие на незаконното му обвинение за
престъпление по чл. 195 ал. 2, вр. ал. 1 т. 4, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 20 ал.
2, вр. чл. 18 ал. 1, вр.
чл. 28 ал. 1 от НК, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 10354/
2013 г. на СРС, НО, 121 състав, ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от 29.10.2014 г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ищцовата претенция за разликата над посочения размер от 30
000 лв. /тридесет хиляди лева/ до предявения размер от 50 000 лв. /петдесет
хиляди лева/ като неоснователен.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да заплати на Т.М.К. ***, с ЕГН **********сумата от 10
лв. /десет/, представляващи съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. София.
СЪДИЯ: