О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
гр. С. , 25.03.2019г.
Софийският Окръжен съд , Наказателно отделение, ТРЕТИ въззивен състав в закрито заседание на 25.03.2019г., в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. КРИСТИНА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдия Бозаджиева, ВЧНД № 138 / 2019 г. по описа на Окръжен съд С., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.243,ал. 7 и сл. от НПК.
СОС, в качеството му на инстанция по въззивен контрол на актовете на прокуратурата по чл.243 НПК е сезиран с жалба против определение под № 16 от 30.01.2019г. на РС- К.. по ЧНД № 385/2019г., с което е потвърдено постановление на РП- К. от 21.06.2018г. по пр.пр. № 116/2017г. на РП- К., ДП № 12 /2017г. на РУ – Г., по силата на което е прекратено наказателното производство образувано и водено против П. А. П. с ЕГН **********, за това, че на 19.02.2017г. в с. М., община Г., не е изпълнил постановеното определение от 06.02.2017г. по гр.д. №372/2016г. на РС – К., относно личните контакти на майката Р. Де Ф. С. с А. П. П.а и Й. П. С. П. - престъпление по чл.182, ал.2 НК.
В жалбата се излага, че и при третото по ред произнасяне на първоинстанционния съд в производството по чл.243, ал.5 от НПК, същият отново не е извършил дължимата съгласно посочената разпоредба проверка на прекратителното постановление на прокурора, съгласно указанията дадени му от въззивната инстанция. Твърди се, че и при това произнасяне, първостепенният съд отново не е анализирал поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, включително и с оглед на тяхната противоречивост събраните доказателства по делото, поради което и извел необосновани и неправилни фактически констатации. Твърди се, че първия съд кредитирал показанията на свидетелката Ц. С., лице което пресъздавало косвени възприятия, свързани с твърдения на извършителя за поведение на жалбоподателя, но без да посочи защо приема едни твърдения за верни, без да са били събрани доказателства в тази насока. Като неправилна фактическа констатация се сочи и констатацията на първия съд, че пострадалата С. е сигнализирала разследващите органи само за посочените в атакувания с жалбата акт четири дати, което не отговаряло на наличните доказателства. Твърди се, че по делото са събрани доказателства установяващи множество на брой дати, на които свидетеля П. П. не е осигурил контакт на пострадалата с децата им. Като необоснована се сочи и възприета от първоинстанционния съд констатация, че е налице категоричен отказ на децата да тръгнат с майка си, като е кредитирал показанията на св. А., които визирали виновно и неправилно поведение от страна на майката при посещенията ѝ при децата, без да е отчел, че същите са настройвани срещу майката и че нямат пряк достъп до нея, както и че са деца в риск и като такива са включени в Списъка на деца в риск на Агенцията за закрила на детето. Сочи се още, че при изграждане на изводите си за липса на извършено от свидетеля П. престъпление по чл.182 ал.2 от НК, първоинстанционният съд не е обсъдил несъмнено установените по досъдебното производство факти, свързани с образувана срещу свидетеля П. прокурорска преписка за неизпълнение на определения режим на лични контакти между малолетните му деца и майка им - депозираните от свидетелката С. сигнали за изпитвани от нея затруднения при осъществяване на личен контакт с децата на датите 18.02.2017 г., 04.03.2017 г., 19.03.2017 г., 01.04.2017 г., 06.05.2017 г. - с действията на свидетеля П. по време на срещите между свидетелката С. и децата, на които П. не допускал да присъстват приятелките на жалбоподателката – свидетелите Г. и П.. Твърди се, че първоинстанционният съд е обсъдил показанията на свидетелките Р. З. Г. и И. И. П., като от същите приел за установено, че при посещенията на децата, майка им винаги водела с нея приятелки, които бащата П. П. не допускал, както и обстоятелството, че майката пропускала понякога определения ѝ режим на лични контакти с децата, без да отчете, че присъствието на други хора с майката е наложено от обстоятелството, че последната е пострадала от побой, нанесен ѝ от бащата, за което пред СРС е било образувано гр.д. №87941/2017г. по Закона за защита от домашно насилие. Твърди се още, че първостепенният съд пространно е преразказал показанията на свидетелката С., като по отношение на останалите разпитани по делото свидетели Р. Г. и И. П. единствено посочил, че са приятелки на майката, които бащата не е допуснал до дома си. В жалбата се излага още, че първоинстанционният съд не е анализирал в цялост събрания по делото доказателствен материал. Сочи се, че в атакувания с жалбата акт не е обсъден фактът за наличието на образувана пр.пр. №661/2016год. на РП – С. срещу бащата П., както и цялостното му поведение при изпълнение на определения режим на лични контакти на децата със тяхната майка. В жалбата се поддържа, че обжалвания съдебен акт не съдържа изводи за приетите и неприетите за установени факти по воденото производство, анализ на доказателствата в цялост и съответните правни изводи. Че не са посочени доказателствата и доказателствените средства, които са наложили извод за приемането за установена на конкретната фактическа обстановка за действителна, въз основа на които е прието от първия съд, че липсват от обективна и субективна страна елементите на престъплението по чл.182, ал.2 от НК. В заключение се иска от въззивната инстанция да отмени обжалваното определение на първоинстанционния съд, като незаконосъобразно и необосновано.
Съдът като разгледа оплакванията, съдържащи се в жалбата, прецени събраните доказателства на досъдебното производство, и осъществи цялостен служебен контрол над обжалваното определение и постановление на базата на приложимите законови разпоредби, намира за установено следното:
Досъдебното производство № 12 от 2017 г. по описа на РУ на МВР - гр.Г. е било образувано срещу П. А. П., с ЕГН **********, за престъпление по чл.182 ал.2 от НК, на основание чл. 212 ал.1 от НПК с постановление на прокурор при Районна прокуратура – гр.К. от 04.04.2017 г., а именно за това, че на 19.02.2017 г., в с.М., С. обл., не е изпълнила постановено от Районен съд К. определение от 06.02.2017 г. по гр.дело № 372/2016 г. по описа на КРС, относно личните контакти на майката Р. Де Ф. С. с А. П. П.а и Й. П. П..
В хода на разследването по така образуваното наказателно производство, няма привлечено при условията на чл.219 ал.1 от НПК в качеството му на обвиняем, лице.
С
постановление на прокурор при Районна прокуратура – гр.К. от 21.06.2018 г. по
пр. пр. № 116/2017 г. по описа на РП К.,
ДП № 12/2017 г. по описа на РУ – гр.Г., на основание чл.199, чл.243 ал.1 т.1,
вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по посоченото
досъдебно производство.
За да прекрати разследването, РП е приела, че липсва съставомерно деяние по чл.182,ал.2 НК. Настоящият състав намира така формирания извод за произволен, тъй като не са изложени убедителни съображения, основани на анализ на елементите от състава на престъплението и тяхната подкрепеност с доказателствата, които ги обосновават/ респ. – ги оборват. В тази връзка следва да се отбележи изискването на процесуалния закон, за мотивиране на актовете на съда и прокуратурата, а особено онези, с които се слага край на наказателното производство и които подлежат на инстанционен контрол.
На свой ред Районен съд – гр.К., с определение от 05.09.2018 г., постановено по ЧНД № 228 по описа на съда за 2018 г., е потвърдил изцяло горното прекратително постановление като правилно, обосновано и законосъобразно.
С определение от 15.10.2018г. постановено по в.ч.н.д. № 586/2018 г. по описа на СОС, въззивния съд по реда на чл.243 ал.7 и сл. от НПК е отменил определението от 05.09.2018 г., постановено по ЧНД № 228 / 2018 г. на РС – К. и е върнал делото за ново разглеждане и произнасяне по реда на чл.243, ал.4-5 НПК от друг състав на същия съд. Въззивният съд е приел, че в контролирания съдебен акт, липсват изложени фактически и правни съображения по същество, по въпросите, дали са ангажирани по досъдебното производство доказателства за извършено престъпление и ако са събрани такива, дали са налице доказателства за неговия автор, обуславящи и обосноваността на прокурорското постановление от процесуалноправна страна.
С определение от 22.10.2018г. по ЧНД №313/2018г. по описа на РС – К., друг състав на първоинстанционния съд, отново е потвърдил прекратителното постановление от 21.06.2018 г. по пр. пр. № 116/2017 г. по описа на РП К., ДП № 12/2017 г. по описа на РУ – гр.Г., което е отменено с определение от 06.12.2018г. по в.ч.н.д. №704/2018г. на СОС. Въззивният съд отново е върнал делото за ново разглеждане и произнасяне по реда на чл.243, ал.4-5 НПК от друг състав на същия съд поради допуснати процесуални нарушения, като незаконосъобразен и необоснован, с оглед липсата на фактически и юридически анализ на доказателствения обем по делото, както и липсата на съдебни правни доводи за законосъобразност и обоснованост на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство.
С обжалвания в настоящото производство съдебен акт, определение под №16 от 30.01.2019г. по ЧНД № 385/2019г. на РС- К., за трети път е потвърдено постановление на РП- К. от 21.06.2018г. по пр.пр. № 116/2017г. на РП- К., ДП № 12 /2017г. на РУ – Г., като отново не са изпълнение указанията на СОС, при последното му произнасяне като въззивна инстанция. В обжалвания с настоящата жалба съдебен акт, както и в потвърденото с него прекратително постановление на прокурора, липсва анализ на доказателствата основан на правилата за преценка на съвкупността по НПК, като същите са тълкувани превратно. В атакуваното определение първия съд е напуснал предмета на доказване въвеждайки факти, които са неотносими към същия, а именно: съдържанието на документи, изпаднали от чантата на майката; присъствие на нейни приятелки при предаване на децата. Посочените факти, нямащи отношение към състава на чл.182, ал.2 от НК, освен всичко останало, илюстрират и липсата на безпристрастност у решаващите органи.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд с атакувания съдебен акт е осъществил за трети пореден път съществено процесуално нарушение, което освен липса на мотиви може да бъде преценено като отказ от правосъдие, тъй като вместо да осъществи реален контрол по отношение на фактическите и правни изводи в постановлението на РП – К., се е задоволил с техническо копиране на определението на РС – К. при предходното разглеждане на жалба срещу прекратителното постановление, което по съществото си съставлява липса на произнасяне.
По силата на КРБ и закона прокурорът, като господар на досъдебната фаза притежава суверенна власт по отношение на обвинителната функция да определя правната квалификация и лицето, към което да насочи отговорността. Щом обаче е проведено разследване и образувано досъдебно производство, тази функция не се осъществява произволно, а след задължителна преценка на годността, надеждността и достатъчността на доказателствата и доказателствените средства, събрани в хода на разследването. В тази връзка интелектуалната и доказателствено-правна дейност на Прокуратурата по съставяне и мотивиране на Постановление по чл.243 НПК следва да съответства на същите критерии, заложени от законодателя за качество на мотиви към актовете на съда-присъди и решения. Волята на решаващия орган следва да бъде изразена убедително и ясно и да изхожда от всестранен анализ на съвкупността от доказателства, оценката им и преценката за достоверност при взаимното им съпоставяне, като се прилагат правилата на формалната логика. Доказателствата, следва да се възприемат и тълкуват според действителното им съдържание и смисъл и да не им се придава смисъл, какъвто нямат. В настоящия случай цялата конструкция на постановлението за прекратяване на наказателното производство, както и на атакувания с жалбата съдебен акт, с който е потвърдено същото, е изградена на посочване на отделни части от показанията на разпитаните по делото свидетели при игнориране и необсъждане на съществени за предмета на доказване факти.
Предвид гореизложеното и на осн. чл.243, ал.7,вр. ал.5 т.3, НПК съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА Определение под № 16 от 30. 01. 2019г. на РС- К. по ЧНД № 385/2018г., с което е потвърдено постановление на РП- К. от 21.06.2018 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 12/2017 г. по описа на РУ на МВР гр.Г., пр. пр. № 116 от 2017 г. на РП гр.К. , по силата на което е прекратено наказателното производство и ВРЪЩА делото на РС- К. за ново разглеждане и произнасяне по реда на чл.243 ал.4-5 НПК от друг състав на същия първоинстанционен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.