Решение по дело №1056/2019 на Районен съд - Несебър

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№273

гр. Несебър, 17.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Атанаска Ганева, като разгледа АНД № 1056 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена подадена от „Т.2.” ЕООД срещу наказателно постановление № 358267-F394786/13.09.2019г. на началник на отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 118, ал. 4 ЗДДС вр. чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв. Жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати особено съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Счита, че наложеното наказание не съответства на смекчаващите отговорността обстоятелства. Развива съображения за допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Акцентира на различия в посочените дати в протокола за проверка и АУАН. Излага подробни доводи в насока, че НП е издадено след изтичане на сроковете по чл. 34 ЗАНН. Намира, че мястото на нарушението не е описано по пълен начин. Сочи, че нарушението не е описано в пълнота. Развива съображения за уважителни причини за липсата на съответните документи в обекта. Твърди, че в АУАН е сгрешена посочената като нарушена норма. Намира, че е допуснато нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Развива съображения в насока за приложението на чл. 28 ЗАНН към настоящия случай. Излага, че санкцията е прекомерно висока. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде отменено, алтернативно да бъде изменено и санкцията да бъде определена към най-ниския размер.

Ответната страна в производството – отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, чрез процесуалния си представител, предоставя на съда да вземе решение – с оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

От служители на НАП, сред които и свидетелката Х. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП, била извършена проверка на търговски обект – сладолед и сувенири, находящ се в к. к. „Слънчев бряг”, до хотел „Есперанто”, стопанисван от „Т.2.” ЕООД. За резултатите от проверката бил съставен протокол за извършена проверка № 0336904 от 08.07.2018г. (дата в него първоначално била изписана като 08.08.2018г. и именно такъв екземпляр от протокола бил връчен на жалбоподателя). В хода на проверката в обекта било установено фискално устройство, но липсвали касова книга, свидетелство за регистрация и паспорт на ФУ. При тези данни св. Х. съставила на дружеството АУАН № F394786 от 16.07.2018г. – за липсата в обекта на касова книга на фискалното устройство – нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/2006г. Срещу АУАН било подадено възражение, прието за неоснователно от наказващия орган. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № F394786 от 16.07.2018г., протокол за извършена проверка № 0336904 от 08.07.2018г., ведно с копия от фискални бонове, възражение, заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, извлечение от КДФО при дружеството жалбоподател, свидетелските показания на актосъставителя Х.. Посочените доказателства си кореспондират помежду си и от тях описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин. Самият жалбоподател също не оспорва фактическата обстановка, като неговите възражения са насочени към правната страна на спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП по силата на т. 1.1., буква „г” от заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.

Съдът намира, че при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нормите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН въвеждат задължения за актосъставителя и наказващия орган да опишат в АУАН и НП нарушението, датата на извършването му и обстоятелствата, при които е било извършено. Спазването на тези норми цели гарантиране на правото на защита на наказаното лице, като деянието следва да бъде описано по такъв начин, че за него да става ясно извършването на какво нарушение му се вменява. Безспорно съществен елемент по смисъла на цитираните норми е датата на извършването му. За нарушения като процесното датата на извършването е особено съществен елемент, тъй като коректното й посочване позволява на наказаното лице да организира защитата си по най-пълен начин. Това е така, тъй като съответното наказано лице би могло да ангажира доказателства, че на посочената дата е съхранявало в обекта необходимите документи. Некоректното посочване на датата на нарушението и противоречията в хода на производството, свързани с тази дата, водят до нарушаване правото на защита на лицето, тъй като на практика за него не става ясно срещу какво точно нарушение да се защитава. Датата е от съществено значение и за преценка на сроковете по чл. 34 ЗАНН за издаване на АУАН и НП. В настоящия случай в АУАН и НП е посочено, че нарушението е установено при извършена проверка на 08.05.2018г. в 15:55 часа. Съдът намира обаче, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за извършено на тази дата нарушение. В доказателства по делото (протокол за извършена проверка № 0336904 от 08.07.2018г.) като дата на проверката първоначално е вписана 08.08.2018г., впоследствие коригирана на 08.07.2018г. По данни на свидетелката Х. проверката е била извършена именно на 08.07.2018г. Тези доказателства по никакъв начин не съответстват на отразеното в АУАН и НП, че нарушението е извършено на 08.05.2018г. Т.е. и в акта, и в наказателното постановление извършеното нарушение е описано по некоректен начин, като е посочена дата, която не съответства на датата на извършената проверка. Това противоречие между събраните в хода на производството доказателства и приетите от наказващия орган за установени факти е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като за него не е станало ясно извършването на какво нарушение и на каква дата му се вменява.

Извън изложеното съдът намира, че посочено в АУАН и НП нарушение не е доказано в хода на процеса. Както вече се посочи и в двата акта се твърди, че жалбоподателят е извършил нарушението на 08.05.2018г. Същевременно от доказателствата по делото (протокол за проверка и показанията на св. Х.) е видно, че датата на проверката е 08.07.2018г., респ. нарушението би могло да бъде установено именно на тази дата (няма данни обектът да е проверяван на 08.05.2018г.). Т.е. по делото не са налице никакви доказателства, че на 08.05.2018г. от страна на жалбоподателя е извършено вмененото му нарушение.

С оглед всичко изложено по-горе съдът достигна до краен извод, че обжалваното НП следва да бъде отменено, поради което останалите доводи на жалбоподателя не следва да бъдат обсъждани.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И   :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 358267-F394786/13.09.2019г. на началник на отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на „Т.2.” ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 118, ал. 4 ЗДДС вр. чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: