РЕШЕНИЕ
№ 1482
гр. Пловдив, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20245300502632 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на ищеца по спора Т. В.
Б. срещу Решение № 2295/22.05.2024 г., пост. по гр.д. № 7 153/2023 г. на РС - Пловдив, с
което са отхвърлени предявените от въззивника срещу Общинско предприятие
Дезинфекционна станция – гр. Пловдив искове по чл. 344 ал. 1 т.т. 1 и 2 и т. 3 вр. чл. 225 ал.
1 от КТ.
Поддържаните оплаквания са за неправилност на решението, искането -за неговата
отмяна и уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор за неоснователност на жалбата.
Жалбата е допустима – в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл . 263 от ГПК.
Предмет на въззивното производство е и частна жалба на ответника Общинско
предприятие Дезинфекционна станция – гр. Пловдив срещу постановеното по
първоинстанционното дело в производство по чл. 248 ал. 1 от ГПК Определение №
7697/21.06.2024 г., с което е отказана неговата молба за увеличаване на присъдените му
разноски, съставляващи заплатеното от него възнаграждение за един адвокат - присъждане
на възнаграждението в пълния му договорен и заплатен размер, доказан по делото.
По частната жалба е депозиран отговор от Т. Б. за нейната неоснователност.
Частната жалба е допустима – в срок от надлежна страна срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от
ГПК.
Съдът установи следното:
1
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от Т. В. Б.
срещу Общинско предприятие Дезинфекционна станция – гр. Пловдив искове по чл. 344 ал.
1 т.т. 1 и 2 и т. 3 вр. чл. 225 ал. 1 от КТ.
Няма спор и е установено по делото, че по силата на трудово правоотношение между
страните ищецът, считано от 01.07.2003 г. е заемал длъжността „ *** „ в ответното
предприятие, от която е бил уволнен с атакуваната Заповед № 1/17.03.2023 г. на
работодателя, считано от 20.03.2023 г. на основание чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ – промяна на
изискването досежно необходимото за длъжността образование.
По делото е безспорно установено, че към датата на уволнението от работодателя по
надлежния ред е утвърдена нова длъжността характеристика за заеманата длъжност, според
която изискващото се за нея образование е „ висше техническо „, образователна
квалификационна степен / ОКС / „ магистър“, като съгласно предходната длъжностна
характеристика, изискващото се образование е било „ висше „, ОКС „ магистър „ , каквото
ищецът е притежавал като завършил през 1982 г. пълния курс на обучение на Висшия
Институт за Физическа култура / ВИФ / „ Георги Димитров „ – гр. София.
Възведените доводи за незаконосъобразност на уволнението са, че работодателят
извършил уволнението в хипотеза на злоупотреба с право, т.к. промяната в изискуемото се
за длъжността образование не почивало на обективни критерии / производствената
необходимост и/или други такива/ във вр. с изпълнението на работата, а било направено
единствено с цел неговото уволнение, което работодателят не могъл да осъществи на
другите предвидени за това основания по КТ предвид ползваната от ищеца синдикална
защита. Сочи и че уволнението му е извършено само няколко месеца преди да придобие
право на пенсия. В насока „ злоупотреба с право „ са възведени още доводи, че не му е
предложил работа на друга длъжност / в т.ч. и на длъжности, които той е заемал в
предприятието преди 01.07.2003 г. / при наличието на незаети такива, на които е назначил
впоследствие външни лица в нарушение на КТД, даващ предимство на съкратените
служители да заемат вакантните длъжности. В тази насока се позовава и на настъпило след
приключване на устните състезания пред районния съд обстоятелство, а именно че година и
половина след уволнението му на длъжността „ *** „, считано от 01.11.2024 г. г. е назначено
лице, което не притежава изискуемото се по новата длъжностна характеристика висше
техническо образование. Счита още за него да е налице хипотеза на т.1а от ТР №4/01.02.2021
г. на ВКС, ОСГК – според която основанието за уволнението по чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ не е
налице, ако още при сключването на трудовия договор работникът/служителят не е
отговарял на възведените от работодателя изисквания за образование и квалификация за
изпълняваната работа.
Същите доводи се поддържат и във въззивната жалба срещу първоинстанционното
решение за отхвърляне на исковете, след като е прието от съда да не се установява
уволнението да е извършено при злоупотреба с права доколкото изискването за „ висше
техническо „ образование по новата длъжността характеристика не е извършено самоцелно,
а е свързано с характера на изпълняваната работа и специфичните функции на длъжността,
т.е. длъжностната характеристика не е променена с единствената цел уволнението на ищеца.
Посочено е още, че промяната досежно изискуемото се образование е законосъобразна –
доколкото изискващият се за длъжността образователен ценз не е нормативно установен, а
нейната целесъобразността е извън обхвата на съдебния контрол.
При служебната проверка на обжалваното решение по чл. 269 изр. 1 от ГПК, същото
се явява валидно и допустимо. При проверката относно неговата правилност – във връзка с
възведените доводи в жалбата и пред въззивния съд и представените за тях доказателства в
хипотеза на чл. 266 ал. 2 т. 2 от ГПК, настоящата инстанция намира решението за правилно.
Основанието за прекратяването на трудовия договор е налице – противно на
2
поддържаното от въззивника – ищец.
Едностранно променено от работодателя по надлежния за това ред е изискването за
притежаваното от работника/служителя образование за заемането на длъжността „ ***„ -
което изискване не е установено с нормативен акт. Съдебният контрол за законосъобразност
на уволнението по чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ включва и преценката дали работодателят не е
злоупотребил с правата си в аспекта да е извършил уволнението с единствената цел да
прекрати трудовия договор с конкретния работник/служител, която преценка съдът
извършва на база възведени и доказани от ищеца конкретни факти и обстоятелства, от които
да може да се направи категоричен извод в насока твърдяната злоупотреба с права. В случая
не е налице разминаване на логично относимото за заемане на длъжността „ *** „
образование и нововъзведеното такова от работодателя „ висше техническо образование „, в
която насока съдът съобразява и характера и естеството на работата на тази длъжност,
посочени в длъжностната характеристика, раздел „ Трудови задачи и задължения,
характеризиращи съдържанието на длъжността“, които са съответни и на посочените такива
в предходната длъжностна характеристика, раздел „ Описание на длъжността „. Т.е.
нововъзведеното от работодателя образование – не само „ висше „, но и висше техническо„
напълно отговаря на същността на длъжността. След уволнението на въззивника, на
длъжността е назначено лицето Р.Д. Г. на основание представена диплома за завършено през
1990 г. полувисше образование в Институт по машиностроене и електротехника - гр.
Пловдив по специалността: Технология на машиностроенето и уредостроенето „, т.е.
назначено е лице с висше техническо образование, ОКС „ бакалавър „ - чл. 42 ал. 1 б. „ а „
от ЗВО вр. § 32 ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗВО / ДВ бр. 41/2007 г. / вр. § 5 от ПЗР на ЗВО. По
ниската клафикационна степен – бакалавър, вместо магистър, също не обосновава извод за
злоупотреба с права при уволнението на ищеца, предвид притежаваното от него образование
/ висше, специалност „ физическа култура „/ и същевременно предвид признатата от закона
възможност на работодателят да приеме, че по ниската от възведената ОКС „ магистър „ не
представлява обективна причина за изпълнение на трудовите функции, изпълняващи
съдържанието на длъжността и то при положение, че за нея не е имало кандидат с висше
техническо образование, притежаващ и ОКС „магистър „.
Хипотеза на чл. 1а от казаното ТР не е налице, т.к. същата предвижда изначално
несъответствие между възведеното от работодателя образование и притежаваното такова от
работника/служителя – т.е. още при назначаването си на съответната длъжност той да не е
отговарял на това изискване за заемането й. В случая – както се каза по горе, въззивникът е
отговарял на изискванията за заемане на длъжността при назначаването си на нея и в
частност на изискването за висше образование/магистър, което изискване е впоследствие
променено и на което Б. вече не отговаря – висше техническо образование/магистър. Т.е.
изменението на изискващото се от работодателя образование за заемането на длъжността е
настъпило след възникване на трудовоправната връзка и на това изискване въззивникът не
отговаря.
Предвид изложеното налага се извод, че в случая работодателят не е упражнил
превратно по смисъла на чл. 8 ал. 1 от КТ правото си да въведе ново изискване за
образователен ценз за длъжността „ *** „. При това положение сами по себе си и във
взаимовръзка доводите, че за уволнението по чл. 328 ал.1 т. 6 от КТ законът не предвижда
приложение на синдикалната защита за въззивника, както и че той е уволнен само месеци
преди да придобие право на пенсия без да му е предложена работа в предприятието на
друга длъжност, която е квалифициран да заеме, не обосновават извод за твърдяната от него
злоупотреба с права от работодателя при уволнението му, съответно не обосновават извод за
неговата незаконосъобразност.
Предвид изложеното правилно искът по чл. 344 ал. 1 т. 1 е отхвърлен. Съответно
правилно са отхвърлени и исковете по чл. 344 ал. 1 т.т.2 и 3 от КТ, т.к. тяхното уважаване е
3
предпоставено изцяло от уважаването на иска по чл.344 ал. 1 т. 1 от КТ.
Предвид изложеното жалбата на ищеца по спора е неоснователна.
Първоинстанционното решение се потвърждава като правилно.
По частната жалба на насрещната страна
Доводите за неприсъдените разноски, съставляващи разликата между договореното и
заплатено възнаграждение за един адвокат от 3 020 лв. и присъденото такова в размер на 900
лв., се основават на това, че то не е прекомерно / както неправилно приел районният съд /,
т.к. по делото са проведени шест съдебни заседания и във всяко от тях процесуалният
представител на ответника по спора се е явявал лично – без значение, че в някои от
заседанията ход на делото не е даван поради поискано отлагано от ищеца. Освен това по
делото били представени доказателства в значителен обем, в т.ч. и с преписи за ищеца.
Освен това, възнаграждението е в съответствие с установените от Наредба № /9.7.2004 г.
минимални размери на адвокатските възнаграждения. Развиват се още доводи, че
процесуалното представителство не е по реда на чл. 38 от ЗА , съответно съдът не може да
определя адвокатското възнаграждение по свое усмотрение, както и че заплатилата
възнаграждението от 3 020 лв. страна е общинско предприятие с фиксиран бюджет и
разходите му са строго контролирани от принципала съгласно Система за финансово
управление и контрол.
Възраженията са неоснователни.
Като краен резултат определения размер на възнаграждението на ответната по спора
страна районният съд е определил на база фактическата и правна сложност на делото с
оглед вида и количеството на извършената работа и при съобразяване и с обстоятелството,
че адвокатският труд е висококалифициран. Фактическата и правна сложност на делото се
явява единственият критерий относно размера на полагащото се на страната адвокатско
възнаграждение, т.к. на основание Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22
националният съд не е обвързан от предвидените в казаната Наредба № 1/2004 г. минимални
размери на адвокатските възнаграждения, а е свободен сам да определи справедливия
размер възнаграждение на база горепосочения единствен критерий, без значение дали го
определя в хипотеза на чл. 38 от ЗА или на база договор за правна помощ. Без значение е и
че в случая страната, заплатила адвокатско възнаграждение е общинско предприятие.
Следователно, частната жалба е неоснователна и се оставя без уважение.
По гореизложените доводи настоящия съд определя и дължимото се на
въззиваемата страна възнаграждение за един адвокат за въззивното производство в размер
на 900 лв., т.к. приема за основателно възражението на насрещната страна – въззивника Б.,
за прекомерност на договореното и заплатено такова от 3 020 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 2 295/22.05.2024 г., пост. по гр.д. № 7 153/2023 г. на РС –
Пловдив.
Оставя без уважение частната жалба на Общинско предприятие Дезинфекционна
станция – гр. Пловдив, Булстат 0004715040569 с правно основание чл. 248 ал. 3 от ГПК
срещу Определение № 7 697/21.06.2024 г., пост. по гр.д. № 7 153/2023 г. на РС – Пловдив.
Осъжда Т. В. Б., ЕГН – ********** да заплати на Общинско предприятие
Дезинфекционна станция – гр. Пловдив, Булстат *** разноски за въззивното производство в
4
размер на 900 / деветстотин / лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок,
считано от 10.12.2024 година.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5