РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Разград, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Атанас Д. Христов
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20253300500067 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК ********* против
Решение № 151 от 29.10.2024 г. по гражданско дело № 316/2024 г. по описа на Районен съд -
Кубрат, в частта с която са отхвърлени установителните искове по чл.422 ГПК против И. Ф.
С. за разликата от 1387.83лв. до претендираната главница от 1448.50лв., 68.49лв.
възнаградителна лихва от 28.05.23г. до 17.07.23г., 376.74лв. обезщетение за забава от
28.05.23г. до 14.02.24г.;426.69лв., такса за разглеждане. Счита,че в договора ясно е определен
ГПР/на стр. 1 от Договора за кредит и в т. 2. на Част III от Разходи по кредита в Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити/. Изрично
е посочено, че ГПР, т.е. Общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени
като годишен процент от общият размер на предоставения кредит е в размер на 56.40 %.
При изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за
посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си,
съответно няма да бъдат начислявани допълнителни разходи, предизвикани от забава в
плащанията. Потребителят е приел и се е съгласил с двата акта. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК
ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република
България, което в процесния случая е спазено при подписване на договора за кредит и
1
неговото действие. Непосочването на начина, по който е изчислен ГПР съобразно единната
математическа формула по Приложение № 1, не може да засегне способността на
потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Таксата за разглеждане е включена в
ГПР, като ГПР съгласно чл.19 от ЗПК не надвишава императивно определената от
законодателя граница. ГПР в размер на 56.40 % и е в законовия размер, тъй като ГПР - то не
надвишава пет пъти размера на законната лихва, към датата на сключване на договора и
съответно не може да става дума за недействителност на договора на това основание.
Договорното възнаграждение представлява възнаградителна лихва за отпуснатия кредит.
Същото не противоречи на добрите нрави и е в законово допустим размер. Годишният
лихвен процент по кредита е в размер на 22 %. Кредитополучателят следва да заплаща
кредита, съгласно Погасителния план към Договора за кредит, като кредита следваше да
бъде погасяван на 24 месечни вноски, на всяко 28 - мо число, месечна вноска в размер на
96.34 лева, и една изравнителна вноска в размер на 96.67 лева. В случай, че Клиентът е
допуснал просрочие на дължимите от него плащания, той дължи на Кредитора, освен
договорените възнаградителни лихви, и обезщетение за забава. Уговорената такса за
разглеждане в размер на 426.69 лв. не е неравноправна клауза, тъй като таксата е изчислена
съгласно индивидуалните условия за кредит, който е заявен от ответника. Таксата е указана
и в Стандартния европейски формуляр, имащ за цел да уведоми потребителя за условията по
кредита. В този смисъл, същата е била известна при подписване на договора, а с
подписването му ответника се е съгласил с всички условия по договора, в това число с
прилагането на таксата, в предварително известния нейн размер. По този начин таксата е
станала и индивидуално приложим елемент на договора. Неоснователни са твърденията, че
с така договорената такса се цели заобикаляне на закона и по-конкретно заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК (скрит разход по договора за кредит). Съгласно т. 8.4 от
Рамково споразумение „Таксата за разглеждане представлява таксата, заплащана от Клиента
на Кредитора за преглед на искането за кредит, за осигуряване на средства по кредита,
сключване на Договор кредит или изменения на Споразумението по т. 6.10 от Процедурата“
Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би
била сключена и без недействителните й части.
Молят съда да отмени Решение № 151 от 29.10.2024 г. по гражданско дело № 316/2024 г. по
описа на Районен съд - Кубрат, с което съдът частично е отхвърлил претенцията над
дружеството за разликата от 1 387.83 лв. до претендирайите като неплатена главница по
договора 1 448.50 лв„ както и претендираните 68.49 лв. - възнаградителна лихва начислена
за периода 28.05.2023 г. до 17.07.2023г., 376.74 лв. - обезщетение за забава начислено за
периода 28.05.2023г. до 14.02.2024г., 426,69лв. - такса за разглеждане, като неоснователни.
Претендират и разноски за юрисконсулт от 450лв. Въззиваемият И. Ф. С. не е депозирал
отговор по въззивната жалба. Не се явява и в с.з.
Съдът намира,че първоинстанционният съд правилно е установил релевантните по делото
факти, а именно: С договор за кредит № L319305 „ЮтеКредит България“ ЕООД е
2
предоставил на И. Ф. С. кредит в размер 1499.17 лв. със срок на погасяване 24 месеца, с
краен срок на договора 28.03.2025г., при годишен процент на разходите (ГПР) 56.40 % и
годишен лихвен процент 22%. Договорена е и такса за разглеждане в размер 445,25лв.
Кредитополучателят се е задължил да погасява задължението си на равни месечни вноски в
размер на 99.34лв., като всяка месечна вноски включва главница, договорна лихва и такса за
разглеждане на кредита. От главницата ответникът е платил 50.67лв. С 450.17лв. от
отпуснатата сума е погасен кредит № L304112 при същия кредитор.
При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна
страна.Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
С разпоредбата на чл.143 ЗЗП, към която изрично и пряко препраща чл.24 ЗПК, е уредена
обща клауза за неравноправност на уговорките в потребителските договори, вкл. и за
потребителския кредит. Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител,
представлява всяка неиндивидуално определена уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при кумулативно проявление на
тези предпоставки. Клаузите не са индивидуално определени, когато са предварително
изготвени от търговеца, респ. потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, по арг. от чл.146 ал.2 ЗЗП; уговорени са във вреда на потребителя, а
именно накърняват се уредени в закона права на потребителя, респ. увреждат се негови
законни интереси, не отговарят на изискванията за добросъвестност, респ. на
добросъвестната търговска практика. В ЗЗП и ЗПК не е налице законово определение на
понятието "добросъвестност", но от общите правила на гражданското право, уреждащи
изискванията за добросъвестност в преддоговорните отношения, тълкуването на
действителната обща воля на страните при породено договорно правоотношение и при
изпълнение на действително възникнало договорно задължение, може да се изведе
дефиниция за използвания в ЗЗП термин "добросъвестност", на чието изискване следва да
отговарят уговорките в договорите за потребление. Те трябва да са съответни на
установената и наложила се в обществото нравствена норма на честно, почтено поведение
на всеки участник в гражданския и търговския оборот при сключване и изпълнение на
сделки за потребление, като чрез техните проявни форми се изгражда понятието за
добросъвестната търговска практика – съвкупност от правила, определящи пазарното
поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не
нарушават добрите нрави, не създават опасност за изменение на икономическото поведение
на средния потребител и са в противовес на наложилите се нелоялни търговски практики,
които са забранени от закона; уговорката да води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя, като тази несъразмерност е значителна, когато е
налице съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора,
водеща до тяхната нееквивалентност, както и в несъответствие във възможността им да
упражнят своите права за защита по договора. В разглеждания случай договарянето на такса
3
за разглеждане в размер на 445,25лв. не представлява такса или комисиона за допълнителни
услуги по смисъла на чл.10а, ал. 1 от ЗПК. Предвидената в процесния договор такса за
разглеждане по естеството си е свързана с усвояване и управление на кредита, а според
императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В §1, т. 1
от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за
допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от
тази категория. Допълнителните услуги по смисъла на чл.10а, ал. 1 ЗПК са свързани с
договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на
страните, например, издаването на удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит,
за размера на текущото задължение и др. Дейностите, за които частният жалбоподател
претендира, че се дължи такса за разглеждане, са във връзка с изпълнение на задълженията
на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл.
10а, ал. 2 от ЗПК. Начиляването на таксата води до неоснователно обогатяване на кредитора.
Клаузата се явява неравноправна по смисъла на изложените по-горе съображения.
По-нататък, разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗПК определя съдържанието на годишния процент
на разходите по кредита като общи разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК е регламентирано, че ГПР не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България. Конкретно в
разглеждания случай ГПР в договора е определен на 56.4 %, при прогнозен допустим
максимален ГПР към момента на сключване на договора 60.85%,/ към 01.03.2023г. ОЛП е
бил 2.17%, а законната лихва е била 12.17%, като максималния допустим размер на ГПР е 5
х 12.17% или 60.85%/. В случая не е налице противоречие с разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК
за надвишаване на максималния допустим размер на ГПР.
Ищецът – сега жалбоподател твърди, че таксата за разглеждане на кредита е включена в
ГПР. В изпълнение на горните изисквания за добросъвестност и спазване на добрата
търговска практика, потребителят трябва да е ясно информиран как е образуван размерът на
ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочения процент ГПР следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Налице е нарушение обаче, тъй като
в договора кредиторът се е задоволил с посочването на лихвения процент по заема, такса за
разглеждане и ГПР. Уговорените възнаградителни лихви и такса за разглеждане са в общ
размер от 813.32лв. Съотношението главница спрямо такса и лихви при липса на други
уговорки би следвало да води до уговорен размер на ГПР от 54.25%, а не 56.40%. Липсато
на разписана методика на формиране годишния процент на разходите и неясно формиран
ГПР, противоречик на ЗПК, защото са неясни както компонентите, така и математическият
алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. Посочването само с
4
цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите
изисквания. Нарушена е разпоредбата на чл.11 т.10 ЗПК относно предоставяне на
потребителя на пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован
избор дали да го сключи.
Горното нарушение води до недействителност на договора на осн. чл.22 ЗПК, което пък
влече последиците на чл.23 с.з. и при това положение длъжникът има задължение за
връщане само на главницата и законна лихва върху нея от датата на подаване на заявлението
в съда, след приспадане на извършените от длъжника плащания в общ размер от 111.34лв.,
за което същият е представил справка на л.47 от първоинстанционното дело. Правилно
районният съд е изчислил размера на дължимата главница на 1387.83лв. Претенциите за
дължимост на акцесорните вземания – предмет на настоящия иск, са неоснователлни и като
ги е отхвърлил, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който
следва да бъде потвърден.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 151/29.10.2024г., постановено по гр.д. №316/2024г. по описа на РС-
Кубрат.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5