ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1225
гр.Плевен, 25.06.2019 год.
Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в
закрито съдебно заседание на двадесет и
пети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Цветелина Кънева
като
разгледа докладваното от съдията административно
дело №639/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
В Административен съд Плевен е
подадена искова молба от Е.Ц.И. срещу ГДИН-София с посочено правно основание
чл.284 от ЗИНЗС и цена на иска 30000лева.
В исковата молба се твърди, че през
м.март в килия 323 в затвора Враца е бил настанен за съжителство с л.св.Е. Р., който е
психично болен. Твърди се, че воден от факта, че го лазят и хапят дървеници Р. всяка нощ палел огън в килията с цел да ги изгори.
Твърди се, че действията на психично болния са породили в ищеца чувство на
страх, описано като закононарушение по чл.3 от ЗИНЗС. Твърди се още, че на
05.12.2016г. е бил приведен в затвора Плевен за изтърпяване на наказание
лишаване от свобода, а на 01.06.2018г. е
бил преместен за доизтърпяване на наказанието в затвора Враца. Сочи се, че през
цялото време на изтърпяване на наказанието си в тези затвори е бил хапан от
дървеници, въпреки многократните си молби към служителите на затворите да бъдат
създадени условия на подходяща жизнена среда за изтърпяване на наказанието.
Твърди се, че това бездействие на затворническата администрация е нарушило
правата му по чл.2 т.3 и чл.3 от ЗИНЗС. В заключение се иска: 1. Да бъде
установено нарушението от страна на администрацията на затвора Плевен и затвора
Враца, които чрез действията си и бездействията си са го поставили в положение
на тормоз и унижение; 2. Да бъде осъден ответника ГДИН да преустанови
практиката на закононарушение по чл.3 от ЗИНЗС и да се въздържа за в бъдеще от
такива закононарушения; 3. Да бъде осъден ответникът да заплати обезщетение в
размер на 30000лева представляващи репарация за претърпените неимуществени
вреди – породено чувство на страх, тормоз, безсилие, малоценност, унижение,
незачитане на човешките права и т.н., ведно със законната лихва за периода от
момента на установяване на нарушението до окончателното изплащане на сумата.
Посочен е периода, за който е претенцията – от 05.12.2016г. до 28.05.2019г.
Към исковата молба са приложени
допълнително молба за предоставяне на безплатна правна помощ и молба за
освобождаване от държавна такса и разноски по делото, като се твърди, че няма
доходи, тъй като на 29.05.2019г. е излязъл от затвора. Приложени са декларации
за имуществено състояние
Във
връзка с направените искания съдът е указал на ищеца да представи конкретни
документи, въз основа на които да бъде направена преценка за основателността на
исканията.
Съдът служебно е извършил проверка,
като от НБД „Население“ е направена справка за постоянен и настоящ адрес на Е.Ц.И.,
както е направена справка и в ТР за регистрирани фирми. Изискана е информация
от Д“МДТ“ при Община Плевен за притежаване на движимо и недвижимо имущество и
от ТД на НАП-Велико Търново, офис Плевен за наличие на доходи, които са
предоставени.
От страна на ищеца И. е представена
единствено декларация за материално и гражданско състояние, в която е отразено
че няма доходи.
След като се запозна с материалите
по делото по отношение на искането за освобождаване от държавна такса и
разноски и предоставяне на безплатна правна помощ, съдът намира следното:
На основание чл.83, ал.2 от ГПК, такси и разноски по
производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че
нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът
взема предвид: 1. доходи на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото
състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното
състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта и 7. други констатирани
обстоятелства.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице
кумулативно предвидените в законовите разпоредби предпоставки за освобождаване
от заплащане на държавна такса по делото. Целта на освобождаването от такси и
разноски по производството по реда на чл. 83, ал. 2
от ГПК е да се осигури достъп до правосъдие за защита на засегнати
материални права и/или интереси на лица, чието имуществено състояние не
позволява поемането (изцяло или частично) на разходите за съдебното
производство. Както е посочено и по-горе, на лицето е указано, че следва да представи
доказателства от съответните компетентни органи за обстоятелствата по чл.83,
ал.2 от ГПК, въз основа на които съдът ще извърши преценка дали искането е
основателно. От негова страна е представена само декларация, но от служебно
събраната информация съдът намира, че не са налице кумулативно изискващите се
от нормата на чл.83, ал.2 от ГПК обстоятелства, въз основа на които да може да
се направи извод, че имущественото състояние на молителя обосновава
освобождаване от внасяне на държавна такса по делото. Видно от събраните по
делото доказателства е, че лицето е с постоянен адрес ***, като не е женен и
няма деца; няма регистрирани на негово име фирми, както и няма данни за
осигуряване на лицето и данни за подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за доходи за
2018г. От предоставената от Д“МДТ“ при Община Плевен информация обаче, се
установява, че И. е декларирал притежание на движима вещ-лек автомобил, като
няма недвижимо имущество. Служебно е известно на настоящия съдия-докладчик още,
за което са приложени по делото и доказателства, че И. има дължимо вземане от
държавата в размер на 700лева по адм.дело №723/2017г., въз основа на издаден
изпълнителен лист. Установява се също, че лицето е в
трудоспособна възраст, няма данни за здравословни проблеми, поради което и няма
пречка да работи, при наличие на подходяща работа, и да получава възнаграждение за положения
труд. Целта и смисъла на разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК е доказване на
относително трайна липса на средства, която препятства заплащането на д.т. по такъв начин, че
отделянето дори на минимална парична сума би
лишило заплащащият от средства за
посрещане на други, жизненонеобходими потребности. Не без значение е и
обстоятелството, че размерът на държавната такса е сума в много нисък размер.
Ето защо, съдът намира, че за ищеца не са налице всички кумулативно изискващи
се обстоятелства, които да дават основание на съда да приеме, че искането на молителя
за освобождаване от заплащането на държавна такса и разноски по делото е
основателно, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.
По отношение искането за предоставяне на безплатна
правна помощ съдът намира следното:
Безплатната правна
помощ по реда на Закона за правната помощ се предоставя в два случая: когато по
закон е предвидена задължителна адвокатска защита или представителство, и на
второ място – по преценка на съда. Съгласно чл.23, ал.3 от Закон за правната
помощ, по граждански и административни дела правна помощ се предоставя в
случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните
компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на
адвокатско възнаграждение. Съдът формира преценката си, като взема предвид
доходите на лицето или на неговото семейство; имущественото състояние,
удостоверено с декларация; семейното
положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта;
други обстоятелства. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице
кумулативно предвидените в законовите разпоредби предпоставки за предоставяне
на безплатна правна помощ. В конкретния случай характерът на производството
пред настоящия съд е такова, че по закон не се предвижда задължителна
адвокатска защита. На следващо място, не са налице и предпоставките за
предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда. Както е посочено и
по-горе, И. е декларирал притежание на движима вещ-лек автомобил, има дължимо
вземане от държавата в размер на 700лева, въз основа на издаден изпълнителен
лист по адм.дело №723/2017г. на Административен съд Плевен, както и е в
трудоспособна възраст, няма данни за здравословни проблеми, и няма пречка да
работи, при наличие на подходяща работа,
и да получава възнаграждение за положения труд. Ето защо, искането за
предоставяне на безплатна правна помощ следва да бъде оставено без уважение.
Съдът намира, че подадената исковата молба е
нередовна. Посоченото правно основание е чл.284 от ЗИНЗС, но в петитума се
прави искане за установяване на закононарушение, неговото преустановяване и
въздържане за в бъдеще от такова закононарушение, което се установява в
производство по реда на чл.276 и сл. от ЗИНЗС, като в същото време се иска и
присъждане на обезщетение в размер на 30000лева за причинени неимуществени
вреди.
В тази връзка на И. следва да бъде указано да
конкретизира изрично дали се касае за искане по реда на чл.276 и сл. от ЗИНЗС
за защита от действия и бездействия, представляващи нарушение на забраната по
чл.3 от ЗИНЗС или за искова претенция по реда на чл.284 и сл. от ЗИНЗС, при
която държавата отговаря за вредите, причинени на лишения от свобода от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3 от ЗИНЗС.
По отношение на дължимата
държавна такса, следва да бъде указано на ищеца да внесе същата и представи по
делото документ за това.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за Е.Ц.И. за предоставяне
на безплатна правна помощ по адм.дело №632/2019г по описа на Административен
съд Плевен.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ подадената искова молба от Е.Ц.И.
с посочено правно основание чл.284 от ЗИНЗС.
УКАЗВА на Е.Ц.И., в 7- дневен срок от съобщението, да отстрани
следните нередовности на исковата молба:
1.Да конкретизира изрично дали се касае за искане по
реда на чл.276 и сл. от ЗИНЗС за защита от действия и бездействия,
представляващи нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС или за искова претенция
по реда на чл.284 и сл. от ЗИНЗС, при която държавата отговаря за вредите,
причинени на лишения от свобода от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, като има предвид, че
производството по чл.276 и сл. от ЗИНЗС и това по чл.284 и сл. от ЗИНЗС са две
самостоятелни и различни производства, с различни ответници, предмет на
доказване и правен резултат, поради което следва да се посочи в хипотезата на
кое от двете производства е подадена от него исковата молба.
2. Ако се касае за производството по чл.276 от ЗИНЗС,
да посочи ясно и конкретно кои са действията, респ. бездействията на орган по
изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на
забраната по чл.3 от ЗИНЗС; срещу кого е насочено искането – срещу орган по
изпълнение на наказанията или съответно длъжностно лице; какво се иска от съда
да разпореди– прекратяване на тези действия, респ.бездействия, или извършване
на действия с цел прекратяване на забраната по чл.3 от ЗИНЗС.
3.Ако се касае за производството по реда на чл.284 от ЗИНЗС, да посочи изрично какъв е размерът на твърдяните вреди от действията на
л.св.Р. и какъв е размерът на твърдяните вреди от
бездействията на администрацията на затворите в Плевен и Враца, като
конкретизира и за кой период се претендират; да посочи нарушение на кое от
условията по чл.3 от ЗИНЗС представляват; както и каква е пряката
причинно-следствена връзка и какво се иска от съда.
УКАЗВА, че при неизпълнение в срок подадената искова
молба ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е.Ц.И. за
освобождаване от държавна такса и разноски по делото.
УКАЗВА на Е.Ц.И., в 7- дневен срок от получаване на
съобщението, да внесе по сметка на Административен съд – Плевен държавна такса
в размер на 10 лева и да представи по делото документ за внесена държавна
такса.
УКАЗВА, че при неизпълнение в срок подадената искова
молба ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на оспорване с частна жалба пред
Върховен административен съд в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението в
частта, с която е оставено без уважение искането за предоставяне на безплатна
правна помощ и искането за освобождаване от държавна такса и разноски по
делото, в останалата част не подлежи на оспорване.
Препис от определението да се изпрати на Е.Ц.И..
СЪДИЯ: /п/