Р
Е Ш Е Н И Е
Номер ……………… Година 2012 Град
В.
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На пети септември Година две хиляди и дванадесета
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
СОНЯ НЕЙКОВА
Членове: А.
ПОПОВ
РОСИЦА
ТОНЧЕВА
Секретар
Хр. Христова
Прокурор А. Атанасов
като
разгледа докладваното от съдия Попов
ВНОХД
№ 893 по описа на
съда за 2012
г.,
за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК и е
образувано по жалба
на С.Я.Я. срещу присъда № 326 на
ВРС, 32-ри състав,
постановена на 06.06.2012г. по НОХД № 1128/12г.
С обжалваният съдебен акт,
въззивникът С.Я. е бил
признат за ВИНОВЕН за престъпление по чл.195
ал.1 т.3 и т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.
чл.18, ал.1 от НК, за това, че на 22.02.2012г. в гр. В., в съучастие като съизвършител с Д. К. М. и М.Г.Г., чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на
имот - масивна входна врата, с китайска брава и секретен патронник с тристранно заключване и допълнителни секрети и използване на техническо средство
- метален лост /кози крак/, направил
опит да отнеме
неустановени по количество и вид чужди движими вещи
от жилище, находящо се в гр.
В., ж.к. „****" от владението на Т.С.Ч., без негово съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на
дееца причини, за което му
е наложено НАКАЗАНИЕ "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от
ТРИ МЕСЕЦА, изтърпяването на
което на осн.чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Подсъдимият М.Г.Г. също е
бил признат за ВИНОВЕН за престъплението по
чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.
чл.18, ал.1 от НК, за което му е било наложено НАКАЗАНИЕ "ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА" за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, изтърпяването на което на осн.чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
С присъдата Г. е бил признат за ВИНОВЕН и за престъпление по чл. 216, ал.1 от НК за това, че на същата дата, в гр. В.,
унищожил метална врата брава и патронник собственост на Т.Ч. с обща стойност на
вещите 508.80 лева, за което му е наложено НАКАЗАНИЕ "ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА" за срок от ТРИ МЕСЕЦА, изтърпяването на което на осн.чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Същевременно Г. е осъден да заплати на гражданския ищец Т.С.Ч. сумата от
508,80/петстотин и осем лв. и осемдесет ст./,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
деянието по чл.216 ал. 1 от НК. На осн. чл. 23 от НК, на подс. М.Г.Г. е определено едно общо най - тежко
наказание, а именно наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА, изтърпяването на което на осн. чл. 66, ал.1 от НК
е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
По същество в жалбата се навеждат доводи за неправилност
на присъдата. Сочи се, че лиспва съставомерен признак на престъплението –
предмет, а дори и да се приеме, че е извършено, съдът е следвало не да
квлаифицира деянието като опит, а да приложи чл. 18, ал.3 и да освободи
жалбоподателя от отговорност поради това, че същият се е отказал доброволно да
извърши престъплението. Моли се съдът да отмени първоинстанционната присъда и
да признае жалбоподателя за невинен.
Постъпили са и писмени бележки от процесуалния
представител на подсъдимия М.Г., в които същият сочи, че поддържа жалбата,
изхождаща от подсъдимия Я., на изложените в нея основания, като същевременно
твърди, че и неговият подзащитен е невинен и следва да бъде оправдан с нова
присъда на въззивния съд.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът счита
жалбата за неоснователна, а присъдата на ВРС за правилна и законосъобразна.
Гражданският
ищец моли присъдата на ВРС да бъде потвърдена.
Подсъдимият
Г. сочи, че не се присъединява към жалбата на другия подсъдим Я..
Процесуалният
представител на подсъдимия Я. поддържа
жалбата на изложените в нея основания. Допълнително сочи, че разрушаването на
прегради все още не може да се счита за опит за кражба, престъплението е
недоказано, а присъдата незаконосъобразна, тъй като не почива на събраните по
делото доказателства.
В
дадената му последна дума подсъдимият Я. заявява, че признава за грешката си и
съжалява за стореното.
След
преценка на доводите, изложени в жалбата, както и предвид позицията на страните,
както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 313 и 314
от НПК, настоящият състав намери жалбата за неоснователна, като съображенията
за това са следните:
От
фактическа страна въззивният съд приема за установено следното:
На 22.02.2012г., около 16 -17 ч. подсъдимият Г., подсъдимият Я. и
осъденото лице М. отишли в ж.к. „****", гр. В., ***,
с намерение да отнемат вещи от този апартамент. За целта лицата предварително
се били снабдили с метален лост - „кози крак", който следвало да послужи
за механично въздействие върху вратата на апартамента, с оглед осигуряване на
достъп до имуществото, намиращо се в същия. Подсъдимият Г. и подсъдимият Я. се
качили на ет. 4, а според уговорката им осъденото лице М. останал пред блока да
следи да не дойде някой, който с поведението си да застраши реализирането на
замисъла. Междувременно подсъдимият Г. започнал да кърти бравата на вратата на
ап. 63 с помощта на ,, козия крак".
В същото време към дома си се
прибирала свидетелката В. П., която живеела в ж.к. „****" бл. ***.
Качвайки
се по входното стълбище, тя забелязала наличие на дървени стърготини на
площадката на третия етаж, а непосредствено след това възприела и шум от
гласове. Качването на св. П. по
стълбите било възприето и от двамата подсъдими, които притеснени от появата на
лице във входа се качили на петия етаж. След като стигнала до четвъртия етаж, П. забелязала, че около ключалката и бравата на
вратата на съседа й от апартамент № 63 има видими следи от удар с твърд предмет,
както и наличие на отвор, осигуряващ видимост във вътрешността на жилището. Тя
отключила бързо своя апартамент и влязла вътре като веднага заключила входната
си врата. Активирала охранителната камера, окото на която било монтирано на
шпионката на вратата, а камерата била свързана с телевизора. Впоследствие св. П.
се обадила на родителите си и на собственика на апартамент № 63 - св. Т.Ч., за
да ги уведоми за случая, които от своя страна сигнализирали на органите на ОД
на МВР -В. за извършваното посегателство.
Междувременно
подсъдимият Г. и подсъдимият Я. слезли отново на четвъртия етаж и подсъдимият Г.
продължил да кърти бравата на вратата, а подсъдимият Я. стоял до него. През
това време св. П. наблюдавала двамата подсъдими на телевизора в апартамента си
посредством включената охранителна
камера, която осигурявала видимост през шпионката на вратата на апартамента й.
Въпреки
положените усилия, подсъдимият Г. не успял да разбие бравата на вратата,
съответно по друг начин да отвори същата, за да осигури достъп до апартамента.
През това време, подсъдимият Я., видимо напрегнат и притеснен от възможността
да бъдат разкрити с оглед продължителния неуспех в опитите за осигуряване
достъп до апартамента, приканвал подсъдимият Г. да напуснат
местопроизшествието. Невъзможността да отвори вратата, въпреки старанието и
проявеното активно поведение, мотивирало подс. Г. да
се откаже от намерението си, притеснен от евентуално разкриване.
Междувременно
полицейски автопатрул в състав от дежурните полицейски служители - св. М. и св.
Д. пристигнали на местопроизшествието. В момента, когато полицейските служители
се насочили към вх. А на бл. 17, те забелязали подсъдимите да излизат от блока.
Предвид подадената със сигнала информация за извършено противоправно деяние от
две лица, св. М. и св. Д. предприели проверка на самоличността на младежите.
Междувременно св. П. наблюдавала през прозорците на апартамента, в който
живеела и забелязала, че полицаите разговарят с двете лица, които правели опит
да проникнат в съседния апартамент. Впоследствие св. Д. извършил събеседване
със св. П., в което същата потвърдила, че именно проверяваните от полицаите
пред входа лица са тези, във връзка с които тя е подала сигнала.
След като
подсъдимият Я. обяснил на св. Д., че заедно с подс. Г.
и с помощта на метален лост „кози крак" са се опитали да влязат в ап.63,
същият посочил на полицейския служител мястото, където са оставили средството
за извършване на деянието, а именно - в междуетажното пространство на
стълбището на входа.
На
22.02.2012 с протокол за обиск и изземване в неотложни случаи по реда на 219,
ал.2 от НПК, от подс. Я. били иззети вещи, подробно
описани в протокола, /л. 29
от
делото/.
От изготвената съдебно - дактилоскопна
експертиза се установява, че дактилоскопни следи № 1,
2, 4, 5, 6, иззети при оглед на местопроизшествие от 22.02.2012г. в гр. В., ж.к. „****"
бл. *** са идентични с дактилоскопни
отпечатъци на лява и дясна длан на лицето М.Г.Г..
Видно от заключението на съдебно - оценителната експертиза, пазарната
оценка на масивна входна врата с брава, патрон тристранно заключване и допълнителни
секрети възлиза на 508.80лв.
С влязло в сила
на 02.03.2012 г. определение на
ВРС за одобряване на постигнато
между подс. Д. М., неговия защитник и ВРП споразумение, подсъдимият е признат за виновен за
извършване на деянието, предмет на обвинителния акт, с който са възведени обвиненията срещу подс. Г. и подс. Я..
Изложената
фактическа обстановка, съдът счита за безспорно установена от доказателствата
по делото- показанията на свидетелите Ч., М., Д. и П., които се
подкрепят от веществените доказателства по делото, писмените доказателства - заключенията на изготвените по
делото съдебно-оценителна експертиза и съдено – криминалистическа /дактилоскопна/ експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие,
протоколите за извършено разпознаване и свидетелството за съдимост на
подсъдимите, както и обясненията на подсъдимите Г. и Я., които правилни са
кредитирани от първоинстанционния съд само
досежно обстоятелството, че са се намирали на
местопроизшествието и са опитали да разбият вратата на процесното
жилище.
Правилни са и правните изводи на състава на ВРС досежно вината на подсъдимите Г. и Я., както и съставомерността и правната квалификация на извършените от
тях престъпления.
В
жалбата се излагат мотиви за незаконосъобразност на присъдата, които са
несъстоятелни според въззивния съд, а именно за
недоказаност на престъплението по чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.
чл.18, ал.1 от НК за
двамата подсъдими и при алтернативност за наличието на доброволен отказ от извършването му. Видно от доказателствата по
делото и установените факти е, че подсъдимите не са успели да проникнат в процесното жилище и са се задържали твърде дълго време,
което значително е увеличило риска да бъдат разкрити, поради което, а също и
поради факта, че са усетили присъствието на св. П., са се уплашили да не бъдат
разкрити /видно от показанията на св. П., а и от обясненията на самите
подсъдими/ и са решили да прекратят опита да проникнат в жилището. Фактът, че
вратата не е поддала на усилията им и те не са успели да я отворят с наличните
им инструменти за времето, за което е било нужно да сторят това без да бъдат
забелязани, е обективен и не зависи от волята им, тоест ако вратата беше
поддала, те биха довършили намерението си да извършат кражба, тоест не са се
отказали доброволно да влязат в жилището, а поради обективни, независещи от
волята им причини- неочаквано здравата врата, както и присъствието на св. П.,
което са усетили /и заради което в един момент са се качили на горната стълбищна площадка/. Като извод от това се налага липсата
на предпоставките за приложението на
института на чл. 18, ал.3 от НК. Другият аргумент на защитата е за
липсата на съставомерност на действията на
подсъдимите по чл.195 ал.1 т.3 и
т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК, тъй
като липсва конкретно дефиниран както в обвинителния акт, така и в присъдата
предмет на престъпление. Безспорно престъплението кражба е резултатно, когато е
довършено. Във различните фази на престъпна дейност, престъплението може да е
наказуемо, и без да е довършено. Във фазата на опита, какъвто е и конкретния
случай, съгласно чл. 18, ал.2 от НК, наказуемо е започнатото изпълнение на
умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено, а и да е
довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца
общественоопасни последици. Следва да се отбележи също така,
че законът не предвижда в хипотезата на чл. 195 от НК, като обективен признак
на състава, деецът предварително да е набелязъл и да
е знаел какви точно вещи ще отнеме. Напротив, както често се случва на
практика, а и съдебната практика е категорична и познава безчет случаи, в които
деецът прониква в чуждо жилище с цел извършване на кражба, без предварително да
знае какво се намира там и какви вещи ще открадне.
Водим от горното
и на основание чл. 334, т.6 и чл. 338 от
НПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда № 326, постановена на 06.06.2012г. по НОХД № 1128/12г. от ВРС, 32-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: