№ 1142
гр. Пловдив, 04.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20225300501019 по описа за 2022 година
Производство по чл.274 и сл.от ГПК.
Образувано е по частна жалба на И.С.У., ЕГН: ********** от гр.П.,
бул.“Ц.Ш.“ № *********, *********, подадена чрез пълномощника му
адвокат П.Д., против Определение № 3252 от 26.03.2022 г. постановено по
гр.д.№ 120078 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, XXI гр.с., с което
е върната исковата молба на жалбоподателя и производството по делото е
прекратено. Излагат се съображения за неправилност на определението.
Поддържа се, че твърдените факти за изтичане на срока на погасителната
давност и цесия на вземането са настъпили след приключване на заповедното
производство и издаването на изпълнителния лист. Моли да се отмени
обжалваното определение.
На основание чл.129, ал.3 ГПК препис от жалбата не се връчва.
Пловдивският окръжен съд, като прецени данните по делото, намира за
установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения
срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Производството пред първостепенния съд е образувано по предявен от
И.С.У. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск с правно основание чл.124, ал.1
ГПК във връзка с чл.439 ГПК за приемане за установено по отношение на
ответното дружество, че ищецът не дължи вземания, присъдени със Заповед
за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№ 10376/2010 г. на РС
Пловдив, XIII гр.с. и за принудителното събиране, на които е образувано
изп.д№ 78/ 2020 г. на ЧСИ Петя Николова с рег.№ 911 с район на действие ОС
1
Пловдив.
В исковата молба са изложени твърдения,че заповедта за изпълнение е
редовно връчена на ищеца. Посочено е, че от ищеца не е подавано
възражение по чл.414, ал.1 ГПК, не е искано спиране на изпълнението по
чл.420 ГПК, не е подавано възражение по чл.423 ГПК, не е обжалвано
разпореждането за незабавно изпълнение по чл.419 ГПК и не е предявяван
иск по чл.424 ГПК. Заявено е, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. На
29.10.2021 г. на ищеца била връчена покана за доброволно изпълнение по
изп.д.№ .д№ 78/ 2020 г. на ЧСИ Петя Николова и уведомление от 03.01.2020
г., изходящи от ответника, с което на длъжника било съобщено, че
вземанията са прехвърлени от първоначалния кредитор.Твърди се, че преди
образуване на изп.дело вземанията са били погасени по давност, която е
започнала да тече от 06.07.2010 г. - датата на подаване на заявление за
издаване на заповедта за изпълнение. Заявява се, че вземането е прехвърлено
на ответното дружество, което не е породило действие спрямо ищеца. Твърди
се, че погасяването на вземането по давност и прехвърлянето на вземането са
факти, настъпили след приключване на производството, по което е издадено
изпълнителното основание, с което обосновава допустимостта на предявения
иск.
С Разпореждане от 12.01.2022 г., исковата молба е оставена без
движение с указания към ищеца да посочи кога е образувано изп.дело въз
основа на изп.лист; да мотивира правен интерес от иска, тъй като се позовава
на давностен срок от 06.07.2010 г., който е изтекъл към момента на изтичане
на срока за възражение по чл.414, ал.2 ГПК; ако поддържа иска - да посочи
кога заповедта е влязло в сила, съответно период на давност след този
момент; да посочи извършени ли са действия и плащания в хода на изп.дело.
Със заявление, депозирано на 24.01.2022 г. ищецът е уточнил, че
изп.дело №78 /2020 г. на ЧСИ Петя Николова е образувано на 19.07.2020 г.
Уточнил е, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, тъй като е съобщена
по друго изп.дело, с което е обосновал твърдението си, че прехвърлянето на
вземанията и срокът на погасителната давност са факти, настъпили след
приключване на производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Посочил е, че не разполага с данни за предходното изп.дело и
поради тази причина не може да уточни обстоятелствата по т.3, 4 и 5 от
разпореждането, тоест кога заповедта е влязло в сила, съответно - период на
давност след този момент; да посочи извършени ли са действия и плащания в
хода на изп.дело. Заявил е, че по възражението за изтекла погасителна
давност е посочил начален момент. Останалите въпроси в това число дали и
кога е изтекъл срокът имали отношение към евентуалните твърдения на
ответника за спиране и прекъсване на давността, каквито по делото все още
нямало.
С последващо разпореждане от 02.02.2022 г. районният съд е оставил
повторно исковата молба без движение като е изложил отново указанията си,
2
доколкото е приел, че същите на се били изпълнени от ищеца.
Разпореждането е връчено на пълномощника на ищеца на 16.02.2022 г., който
в указания едноседмичен срок не е изпълнил указанията на районния съд.
Последвало е постановяването на обжалваното определение, с което
районният съд е върнал исковата молба, поради неотстраняване на
нередовностите в срок. РС е изложили е съображения за недопустимост на
иска, след като е приел, че погасителната давност и прехвърлянето на
вземането са били налице към момента на получаване на препис от изп.лист
и е следвало да бъдат релевирани в срок за възражение по чл.414 ГПК, което
се твърди от ищеца, че не е сторил. С оглед на изложеното районният съд е
приел, че твърдените факти нямат характер на новонастъпили, поради което
предявеният иск по чл.439 ГПК е недопустим.
Обжалваното определение е правилно. Ищецът не е изпълнил
законосъобразните указания на първоинстанционния съд и не е изложил
обстоятелства, които обосновават допустимостта на предявения иска по
чл.439 ГПК. Новонастъпилите обстоятелства, на които се позовава ищецът за
предявяването на иска по чл.439 ГПК са погасяването на вземането по
давност, считано от 06.07.2010 г. и прехвърляне на вземането. Според
твърденията на ищеца, поканата за доброволно изпълнение и уведомлението
за прехвърляне на вземането са му връчени на 29.10.2021 г. Последното
индикира на извода, към този момент е изтекъл срокът на погасителната
давност, предвид твърдяната начална дата 06.10.2010 г. и доколкото общият
давностен срок по чл.110 ЗЗД е петгодишен, независимо от липсата на
уточнения от ищеца за периода на давността, за което са му били дадени
указания от районния съд и същите не са били изпълнени в срок. Също така
според твърденията на ищеца, на 29.10.2021 г. е бил уведомен за цесията.
Ищецът сочи, че не е подал възражение в срока по чл.414 ГПК за
недължимост на вземането, а заповедта за изпълнение е влязла в сила.
Настоящият съдебен съства намира, че с влизане в сила на заповедта за
незабавно изпълнение се е преклудирала възможността за ищеца да оспори
задълженията си със сега изложените възражения, които е могъл да релевира
преди изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал.2 от ГПК.
Наведените от ищеца обстоятелства за недължимост на вземането биха могли
да бъдат предмет на изследване в исково производство, образувано по иск на
заявителя по чл. 422 вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за установяване на вземането,
във връзка с постъпило в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК възражение от
длъжника срещу заповедта за изпълнение. С влизане в сила на заповедта за
изпълнение, вземаното, предмет на същата, се счита в отношенията между
страните за безспорно установено, което изключва възможността да бъде
оспорено впоследствие от длъжника с възражения, които е могъл да направи
към съответния релевантен момент – едномесечен срок за подаване на
възражение по чл. 414 от ГПК. Доколкото последното не е било сторено, за
длъжника липсва възможност да въвежда сега поддържаните обстоятелства
по исковия ред на чл. 439 от ГПК, поради настъпила преклузия относно тези
3
факти. Като е пропуснал този срок, всички възражения срещу погасяването
на вземането по давност, считано от 06.07.2010 г. и касателно уведомяването
за цесията, а оттам и дължимостта на паричните притезания на новия
кредитор, удостоверени във влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК, са преклудирани и искът с правно основание чл. 439 от ГПК, основан
на тези факти, е недопустим.
С оглед на изложеното, съдът намира обжалваното определение за
правилно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба като неоснователна
ще се остави без уважение.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3252 от 26.03.2022 г. постановено по
гр.д.№ 120078 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, XXI гр.с., с което
е върната исковата молба на И.С.У. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД и
производството по делото е прекратено.
Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок
от връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4