№ 9106
гр. София, 17.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно
гражданско дело № 20241110100702 по описа за 2024 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на а, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу С. Б. Н. за сумата в размер на 344,68 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № 406520 от 16.03.2020 г., сключен между длъжника и с, вземанията
по който са прехвърлени на заявителя, ведно със законната лихва от 02.01.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 66,69 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 01.06.2020 г. до 21.12.2023 г. и сумата в
размер на 155,40 лева – дължими такси по Тарифа за таксите и разходите, събирани от с.
Съдът, след като разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК и приложения договор за кредит и общи условия към него, намира следното:
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се издаде за вземанията за главница и
лихва за забава, както и за разноските, съразмерно с уважената част от вземанията. Следва
да бъде отказано обаче издаването на такава за сумата от 155,40 лева - дължими такси ,
съображенията за което са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за
изпълнение в срока по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, а съгласно т. 3 – при констатация за наличие на неравноправна клауза или
обоснована вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано
вземане. Тази проверка при заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените
твърдения за обстоятелства, от които произтичат вземанията. Ако съдът констатира, че тази
клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва
да направи извод за нейната евентуална неравноправност.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Претендираната такса обаче не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Видно от
Тарифата уговорените такси не са за допълнителни услуги по договора за кредит, а са за
събиране на просрочени задължения. Такава уговорка за заплащане на такси и разходи за
извънсъдебно събиране на вземането при забава в плащането на погасителните вноски също
е неравноправна, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно
обезщетение за забава. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
1
времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в договора и
това е лихвата за забава, която претенция на ищеца също е предмет на разглеждане по
делото. Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1
ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на
забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка,
излизаща извън присъщите от закона функции, което също влече нищожността . Отделно
от това, съдът приема, извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга, която
се предоставя на потребителя. Това е дейност, извършвана от кредитодателя в негов интерес
и за охраняване на неговите интереси, която дейност е свързана с управлението на кредита.
Ето защо, съдът приема, че уговарянето на тези такси е в нарушение и на чл. 10а ЗПК.
Предвид изложеното вземанията, произтичащи от такива клаузи, не могат да се
отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно.
С оглед горното съдът намира, че е налице основание по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК
за отхвърляне на подаденото заявление в посочените по-горе части.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните разноски
съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от 18,15 лева до пълния
заявен размер от 25 лева за платена държавна такса и над сумата от 36,29 лева до пълния
дължим размер от 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на а, ЕИК ,, срещу С. Б. Н., с ЕГН **********, в частта, с
която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
сумата от 155,40 лева – дължими такси по Тарифа за таксите и разходите, събирани от с,
както и в частта, в която се претендират разноски за държавна такса над сумата от 18,15
лева до пълния заявен размер от 25 лева и разноски за юрисконсултско възнаграждение над
сумата от 36,29 лева до пълния дължим размер от 50 лева.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2