Решение по дело №2164/2021 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 208
Дата: 14 април 2022 г. (в сила от 14 април 2022 г.)
Съдия: Мария Ангелова Ангелова
Дело: 20215640102164
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. гр. Хасково, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20215640102164 по описа за 2021 година
Предявен е от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.”България” №49, бл.53Е, вх.В, чрез юрисконсулт Р. И.
И., против ОГН. ЕМ. Г. с ЕГН:********** от **********, и АНГ. ИВ. СТ. с
ЕГН:********** от ****************, иск с правно основание чл.415 ал.1 т.3 и ал.4 от
ГПК, вр. чл.9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/, вр. чл.79 ал.1, чл.86 ал.1 и чл.121 и
сл. от ЗЗД.
Ищецът твърди, че в законоустановения срок по чл.415 ал.1 от ГПК и в изпълнение
на разпореждане по ч.гр.д. № 1425/2021 г. на ХРС, предявявал настоящия си иск относно
вземанията си солидарно срещу ответниците в общ размер на 7 956,98 лв., включващо: 3
481,50 лв. главница; 1 264,55 лв. договорно възнаграждение за периода 25.04.2020 г. –
08.05.2021 г.; 1024,70 лв. възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга
Фаст; 1 552,50 лв. възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга Флекси;
540,20 лв. лихва за забава от 26.04.2020 г. /дата на изпадане в забава/ до 08.05.2021 г. /датата
на предсрочната изискуемост/; 93,53 лв. законна лихва от 08.05.2021 г. /датата на
предсрочната изискуемост/ до 23.06.2021 г. /без периода 13.03.2020 г. - 13.07.2020 г./;
представляващи неизплатени задължения по договор за потребителски кредит /ДПК/ №
30042758474/ 24.02.2020 г., сключен помежду им. ДПК бил сключен при следните
параметри: сума на кредита – 3 600 лв., срок на кредита – 24 месеца, размер на вноската –
221 лв., годишен процент на разходите /ГПР/ – 48,83 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ - 41
%, лихвен процент на ден – 0,11 %, общо задължение по кредита – 5 304,01 лв. По избран и
закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителна
услуга „Фаст“ – 1 080 лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителна услуга
„Флекси“ – 1 620 лв., размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги – 112,50
лв. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо задължение – 8
004,01 лв., общ размер на вноска – 333,50 лв., дата на погасяване – 25-ти ден от месеца.
Съгласно Декларации т.Б към ДПК, неразделна част от него били Общи условия /ОУ/, които
били предадени при подписване на договора и с които длъжникът внимателно се запознал
1
преди подписване на договора, приел ги е и нямал забележки към тях, като се задължил да ги
спазва, за което положил подписа си под ДПК и под ОУ. Съгласно Декларации т.А, на
клиента се предоставяла безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна разбираема форма, на
български език информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На база на
същия и на разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството, клиентът преценявал,
доколко предлаганият ДПК съответствал на неговите възможности и финансово състояние.
Правели се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, които предлагало дружеството,
като при желание за ползването му, клиентът подписвал споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги. Длъжникът поемал задължение по ДПК, според
горепосочените му клаузи. Съгласно ОУ, вр. чл.121-127 от ЗЗД, ответницата като
съдлъжник по договора, се задължила да отговаря за изпълнение на задължението при
условията на договора. Ищецът изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора,
като на 24.02.2020 г. превел парична сума в размер на 3600 лв. по посочена от ответника
банкова сметка. Съгласно чл.4 от ОУ към договора, ответниците дължали на ищеца
договорно възнаграждение за изтегления кредит, предварително определено и разсрочено в
погасителния план. Предвид основанието, на което се търсело неизплатеното вземане, към
датата на предсрочната изискуемост, неизплатеното договорно възнаграждение от длъжника
възлизало на 1 264,55 лв., считано от падежа на първата неизплатена вноска 25.04.2020 г. до
датата на предсрочната изискуемост – 08.05.2021 г. Съгласно ДПК и чл.15 от ОУ, клиентът
можел да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора, което не
било задължително условие за сключване на договора. За клиент, избрал да се възползва от
тази възможност, към датата на сключване на договора възниквало задължение, да заплати
дължимото за избраната услуга възнаграждение, като същото се разсрочвало за плащане в
погасителния план, като част от всяка една погасителна вноска. Така и при действието на
чл.9 от ЗЗД, страните се съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните в
договора услуги „Фаст" и „Флекси", срещу възнаграждения съответно от 1 080 лв. и 1 620
лв. по двете услуги били заплатени, съответно сумите от 55,30 лв. и 67,50 лв., като дължими
оставали съответно 1 024,70 лв. и 1 552,50 лв. Закупените от длъжника допълнителни услуги
„Фаст" и „Флекси" съдържали следните възможности: приоритетно разглеждане на искането
на длъжника за отпускане на кредит - представители на ищеца извършили всички
необходими действия за проучването на кредитното досие на длъжника, подготвили
нужните документи и сключили договора в максимално кратки срокове, като услугата
„Фаст" била използвана от длъжника; отлагане на определен брой погасителни вноски – по
реда и при условията по т.15.2.1 от ОУ, като длъжникът въпреки предоставената
възможност със закупената от него услуга „Флекси", не се възползвал от същата;
намаляване на определен брой погасителни вноски при намаляване на дохода на длъжника,
възможност за намаляване с до 75 % размера на определен брой погасителни вноски, според
т.15.2.2 от ОУ, като длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от него
услуга „Флекси", не се е възползвал от същата; смяна на падежната дата на вноските –
уговорка, даваща на длъжника гаранцията, че ако се сменя датата на заплащане на
месечното му възнаграждение, същият ще може да променя и падежната дата по кредита си,
така че да е удобна за него /т.15.2.3 от ОУ/, като длъжникът въпреки предоставената
възможност със закупената от него услуга „Флекси", не се е възползвал от същата. Ищецът
твърди, че ответниците не изпълнявали поетите договорни задължения и направили само
една пълна и една непълна погасителни вноски, видно от приложено извлечение по сметка
към ДПК, като след изпадането в забава и съгласно чл.12.3 от ОУ - на 08.05.2021 г. ДПК бил
обявен за предсрочно изискуем от страна на ищеца, за което на длъжниците било изпратено
уведомително писмо. Предсрочната изискуемост настъпила преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, за което длъжникът бил уведомен – на адреса,
посочен във всички документи в договора, но писмото не било потърсено от получателите.
Към момента погасеното от ответниците било в размер на 343,80 лв., отнесено изцяло по
погасителния план към договора. За периода от изпадането им в забава на 26.04.2020 г. до
обявяване на кредита за предсрочно изискуем 08.05.2021 г., те дължали и лихва за забава в
остатъчен размер от 540,20 лв. Ищецът претендирал и 93,53 лв. законна лихва от 08.05.2021
2
г. /датата на предсрочната изискуемост/ до 23.06.2021 г., както и законна лихва от датата на
входиране на заявлението до изплащане на вземането. Искът се явявал основателен и
доказан и следвало да бъде уважен. Кредиторът, чрез упълномощен от него кредитен
експерт, представял на клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит и
с негова помощ бил длъжен надлежно да попълни, провери и подпише всички клаузи и
данни на ДПК. Ако изпълнени били всички условия, кредиторът се задължавал да отпусне
на клиента парични средства с параметрите по т.VI. Потребителят имал възможността и да
се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи
обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ, което ответникът не сторил, а усвоил предоставената в
заем сума, което било показателно за съгласието му за получаване на заема при одобрените
параметри. Ответникът се съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към
който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, с правото си да се откаже
от сключения договор и с погасяването на кредита. Поради неизпълнението на договорното
задължение, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК в Районен съд – Хасково, като образувано било ч.гр.дело №
1425/2021 г. Съдът отхвърлил заявлението в цялост, като на основание чл.415 ал.1 т.3 и ал.3
от ГПК ищецът предявявал настоящия осъдителен иск.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди
ответниците да му заплатят солидарно сумата в общ размер от 7 956,98 лева, включваща
подробно описаните по-горе вземания, както и направените по делото разноски.
Ответниците не депозират отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок, не се явяват и не изпращат представител в съдебно
заседание и не вземат становище по иска.
В депозирана преди съдебно заседание молба процесуалният представител на ищеца
прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като взе предвид, че ответниците не депозират отговор в срока по чл.131 от
ГПК, не изпращат представител в съдебно заседание, не вземат становище по предявените
против тях искове и не правят искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, счита, че
са налице визираните в закона условия за постановяване на неприсъствено решение
съгласно разпоредбата на чл.238 ал.1 от ГПК.
Имайки предвид гореизложеното и като взе предвид, че в случая са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, както и че от данните по
делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция и
предвид липсата на оспорване на твърденията на ищеца, съдът намира, че следва да се
уважи предявения иск с правно основание чл.415 ал.1 т.3 и ал.4 от ГПК, вр. чл.9 от ЗПК, вр.
чл.79 ал.1, чл.86 ал.1 и чл.121 и сл. от ЗЗД.
Следва да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят на ищеца направените в
заповедното и настоящото исково производство разноски в размер общо на 501,94лв., от
които 401,94лв. – държавна такса и 100лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.239 ал.2 от ГПК, съдът


РЕШИ:
ОСЪЖДА ОГН. ЕМ. Г. с ЕГН:********** от **********, и АНГ. ИВ. СТ. с
ЕГН:********** от ******************, да заплатят солидарно на „Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”България” №49, бл.53Е, вх.В, чрез юрисконсулт Р. И. И., сумата общо от 7956,98лв., от
която 3481,50лв. главница; 1264,55лв. договорно възнаграждение за периода 25.04.2020г. –
3
08.05.2021г.; 1024,70лв. възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга
Фаст; 1552,50лв. възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга Флекси;
540,20лв. лихва за забава от 26.04.2020г. /дата на изпадане в забава/ до 08.05.2021г. /датата
на предсрочната изискуемост/; 93,53лв. законна лихва от 08.05.2021г. /датата на
предсрочната изискуемост/ до 23.06.2021г. /без периода 13.03.2020г. - 13.07.2020г./;
представляващи неизплатени задължения по договор за потребителски кредит /ДПК/ №
30042758474/ 24.02.2020 г., сключен между страните, както и направените в заповедното и в
настоящото исково производство разноски в размер общо на 501,94лв.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239 ал.4 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете


Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
4