№ 1392
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА П. БЕНКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20211110129696 по описа за 2021 година
Производството е образувано по исковата молба на ФИРМА със
седалище и адрес на управление АДРЕС, представлявано изпълнителните
директори чрез юрк.М. спрямо ФИРМА, АДРЕС чрез юрисконсулт К..
Твърди се, че на 23.11.2017г. около 13.05 часа на път У./тунел Л. в
посока Щ. в Република Германия, при управление на влекач марка “МАН“,
модел „*****“, с peг. № *****, с прикрепено към него полуремарке марка
“Шмитц”, модел “*****”, с peг. № *****, водачът Я.К. реализирал верижно
ПТП поради неспазване на дистанция, в резултат на което настъпват
имуществени вреди за ЛА “Ф.”, модел “Г.”, с peг. № *********. Излага се, че
от случилото се са възникнали и неимуществени вреди за водача - Б.Ф.,
изразяващи се в парестезия на кожата и изкривяване на шийните прешлени.
За настъпилото ПТП се излага, че са изготвени документи от компетентни
органи в Република Германия.
Сочи се, че щетата по увредения ЛА е определена на база представени
фактури и калкулация и е предявена по претенция Зелена карта от
Германското бюро в размер на 4 806.21 евро или левовата равностойност в
размер на 9 532.92 лв., която сума от 9 532.92 лв. е заплатена чрез нареждане
за кредитен превод от 06.03.2019г и Gurantee Call. Сочи се, че към датата на
1
събитието за влекача е бил в сила договор за ГО сключена със ФИРМА по
полица № BG/22/11700********* със срок на действие от 10.11.2017 г до
10.11.2018 г.
На основание горното ищецът твърди, че е встъпил в правата на
застрахования собственик на увреденото МПС срещу застрахователя по
задължителна застраховка ГО на автомобилистите на полуремарке, марка
“Шмитц”, модел “*****”, с peг. № ****** по полица с № *****, със срок на
валидност от 07.04.2017г до 06.04.2018г. Твърди се, че тази сума е дължима
от ответното застрахователно дружество в размер от ½ , което е било
определено в такъв размер със СР на Федералния Съд на Германия от
27.10.2010г, BHG, Urteil vom 27.10.2010 - IV ZR 279/08, съгласно което
застрахователят на ремаркето съгласно чл.59, пар. 2, изр. 1VVG a.F от ЗК
трябва да подели половината от щетите - двете застрахователни компании
формират двойна застрахователна полица тъй като комбинацията от влекач и
ремарке трябва да се разглежда като една оперативна единица. Излага се, че
съгласно пар. 7,17,18 StVG собствениците и водачите на ремарке също трябва
да носят отговорност за участието им, което трябва да бъде определено за
композицията на влекача и ремаркето като оперативна единица и тъй като
водачът В. е управлявал и двете превозни средства трябва да важи и
застрахователното покритие на двете превозни средства.
При горното ищецът е поканил ФИРМА да заплати половината от
изплатената сума по лекия автомобил с № 0000-1709-17-617641, но е
постановен отказ. С оглед на постановения отказ ищецът е сезирал съда с
искане за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, по което е образувано
ч.гр.дело с № 6300/2021г. по описа на СРС и е издадена заповед от
05.02.2021г. за сумата от 4766.46 лева, която заповед е оспорена в законния
срок.
При гореизложеното и ангажирайки доказателства се претендира
решение за установяване на вземане в полза на ищеца за сумата от 4 766.46
лв. като вземане за ½ от стойността на изплатеното застрахователно
обезщетение по задължителна застраховка ГО на автомобилистите, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на сезиране на съда –
02.02.2021г. до окончателното й заплащане, както и направените разноски по
водене на делото.
2
В законоустановения едномесечен срок по чл.131 ГПК е постъпил
отговор от ответника, с който исковата молба се оспорва. Излага се, че не е
налице валидна ГО по полица с № ********* със срок на действие
07.04.2017г. до 06.04.2018г. за автомобил полуремарке, марка “Шмитц”,
модел “*****”, с peг. № ******. Излага се, че съгласно решение на Съда на
ЕС от 21.01.2016г. по С-359/ 2014г. и С-475/ 2014г. приложимо следва да бъде
правото на Република България, както и Регламент 864/2007г. на ЕП. Излагат
се съображения по същество и се навежда, че първо ищецът не се следва да
носи отговорност за обезщетяване на вреди от случилото се тъй като е
застраховател по ГО само за ремаркето, а не и за влекача; и второ като се
оспорва механизма на възникване на ПТП се навежда, че вина за случилото се
носи изцяло водачът на ЛА ф.Т. с рег. № *********, който при смяна на
лентите – престрояване от лява в дясна лента, не е пропуснал движещият се в
дясна лента влекач с ремарке като така е допуснал възникване на събитието. В
условията на евентуалност се навежда съпричиняване. Оспорва се и
наведеното твърдение за тотална щета и най-сетне се излага, че заявеният
размер е в завишен размер. Ангажират се доказателства и се претендират
разноски като се оспорват част от доказателствата на ищеца.
Съдът е сезиран с иск с правно основание по чл.415 от ГПК във вр. с чл.
411 КЗ и чл.86 от ЗЗД.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Страните нямат спор и това се установява от заповед по чл.410 от ГПК
от 05.02.2021г. по ч.гр.дело с № 6300/ 2021г. по описа на СРС, че ищецът е с
признато вземане спрямо ответника за сумата от 4 766.46 лева като регресно
вземане за ½ от цялото платено на пострадало от ПТП МПС с рег. №
********* като обезщетение по ГО с полица с № BG/22/11700********* със
срок на валидност от 10.11.2017г. до 10.11.2018г. за виновния за случилото се
ПТП автомобил. Няма спор и това се установява от делото, че след постъпило
възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Не се спори и това се установява от доказателствата по делото, че на
23.11.2017г., около 13.05 часа на път У./тунел Л. в посока Щ. в Република
3
Германия, в срока на застрахователно покритие, поради виновното и
противоправно поведение на водач на влекач марка МАН, модел ****** с рег.
№ *****, застрахован при ищеца по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", с прикачено към него ремарке марка „Шмитц“, модел ***** с
рег. № ******, застраховано при ответника по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", е настъпило ПТП, от което са причинени
имуществени вреди за трети ЛА “Ф.”, модел “Г.”, с peг. № *********. Не се
спори, че по предявена от пострадалия претенция ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 4806.21 евро или 9 532.92 лева,
както и че частите на съответното превозно средство /влекач и ремарке/ са
застраховани при различни застрахователи. Няма спор, че по искането за
регрес до ответника ищецът е с поставен отказ.
Искът е неоснователен със следните съображения на съда:
Съгласно дадени в решение на Съда от 21 януари 2016 година по
съединени дела C-359/14 и C-475/14 разрешения по прилагане на Регламент
(ЕО) № 593/2008 на ЕП и на Съвета от 17 юни 2008 година относно
приложимото право към договорни задължения (Рим I) и Регламент (ЕО) №
864/2007 на ЕП и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото
право към извъндоговорни задължения (Рим II), следва да се тълкува в
смисъл, че приложимото право спрямо регресния иск на застрахователя на
теглещо превозно средство, който е изплатил обезщетение на пострадалите
лица при причинено от водача на това превозно средство произшествие,
срещу застрахователя на тегленото по време на произшествието ремарке, се
определя съгласно чл.7 от Регламент № 593/2008, ако правилата на
деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на
чл. 4 и следващите от Регламент № 864/2007, предвиждат разделяне на
задължението за поправяне на вредата. Съгласно т. 61 и 62 от цитираното
решение на първо място следва да се определи по какъв начин следва да бъде
разпределено обезщетението за претърпени вреди в полза на пострадалите
лица между водача и собственика на теглещото превозно средство, от една
страна, и от друга страна, държателя на ремаркето, в съответствие с
правилата на приложимото национално право по силата на Регламент "Рим
II", а на второ място следва да се определи, в съответствие с член 7 от
Регламент "Рим I", кое е приложимото право спрямо договорите за
застраховка, сключени между застрахователите — ищци в главните
4
производства, и съответните застраховани от тях лица, за да се прецени дали
и в каква степен тези застрахователи могат по пътя на суброгацията да
упражнят правата на пострадалото лице спрямо застрахователя на ремаркето.
От изложеното следва, че чл. 7 от Регламент № 593/2008 се прилага в
случаите, в които правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо
това произшествие по силата на чл.4 и следващите от Регламент № 864/2007,
предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата. Такъв е и
настоящият случай – приложимото материално право в отношенията между
пострадалия и застрахователя на влекача е това на ФРГ, което /на съда му е
служебно известно/ предвижда разделяне на отговорността между
застрахователя на влекача и на ремаркето според приложимата към датата на
събитието прашна уредба. Поради това приложимото материално право в
отношенията между застрахователите на влекача и на тегленото от него
ремарке следва да се определи по реда на чл. 7 от Регламент № 593/2008.
Съгласно чл. 7, параграф 2, доколкото приложимото право не е било избрано
от страните, договорът за застраховка се урежда от правото на държавата, в
която е обичайното местопребиваване на застрахователя. В случая страните
не са избрали приложимо право, като и двамата застрахователи са със
седалище и място на дейност в РБ, поради което и приложимо е българското
право /в този смисъл решение № 261552/29.11.2021 г. по т. д. № 873/2020 г. на
ТО VI-15 състав на Софийски градски съд и др. /. И тъй като искът е с правна
квалификация чл.411, изр. 2 КЗ вр. чл.45 ЗЗД, то ищецът следва да се
установи сключен договор за задължителна застраховка между ищеца и
причинителя на вредата – водач на теглещо превозно средство, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водача на МПС, към което е било прикрепено ремарке, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което и ищецът, и ответникът носят риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 479, ал. 1 КЗ обаче за вреди, нанесени от
ремарке, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално
зависимо от това моторно превозно средство по време на движение, и/или
когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя
по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
5
автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото
моторно превозно средство. Ето защо, доколкото в случая се твърди и
установява към момента на ПТП ремаркето да е било свързано със
застрахования при ищеца влекач, то застрахователят на гражданската
отговорност на последния не отговаря за нанесените от събитието вреди.
С тези мотиви искът на застрахователя по ГО на виновният за
случилото се ПТП водач на влекач към застрахователя на прикрепеното към
него ремарке следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.
Съдът е надлежно сезиран от ответника за присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски. Съгласно текста на чл.78, ал.3 от ГПК
заплатените от ответника разноски при отхвърляне на иска следва да се
поемат от ищцовата страна. Ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца сумата от 200 лева – платено възнаграждение за вещо лице
и 100 лева за възнаграждение на юрисконсулт на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 415 от ГПК във вр. с чл.411 от КЗ
предявения от ФИРМА със седалище и адрес на управление АДРЕС,
представлявано изпълнителните директори чрез юрк. спрямо ФИРМА,
АДРЕС чрез юрисконсулт иск за установяване на вземане за сумата 4 766.46
лева като регресно вземане за ½ от платено обезщетение по застраховка
"Гражданска отговорност" с полица с № BG/22/11700********* за вреди по
ПС “Ф.”, модел “Г.”, с peг. № *********, причинени от пътнотранспортно
произшествие, реализирано на 23.11.2017 г., около 13.05 часа на път У./тунел
Л. в посока Щ. в Република Германия, от влекач МАН, модел ****** с рег. №
*****, застрахован при ищеца, с прикрепено към него полуремарке, марка
“Шмитц”, модел “*****”, с peг. № ******, застраховано при ответника по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и
ОСЪЖДА на основание 78, ал.3 от ГПК чл.411 от КЗ ФИРМА със
6
седалище и адрес на управление АДРЕС, представлявано изпълнителните
директори да заплати на ФИРМА, АДРЕС чрез юрисконсулт сумата от 300
лева за съдебно – деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7