Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 52 от 15.03.2022 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 24 по описа за
2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63в от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от „Н.с.”
ЕАД, с ЕИК *********, срещу Решение № 132/02.12.2021 г., постановено по
административнонаказателно дело (АНД) № 893/2021 г. по описа на Районен съд – Дупница,
с което е потвърдено Наказателно постановление (НП)
№ ПО-02-114/18.08.2021 г., издадено от директора на Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район” към Министерството на околната среда и водите (МОСВ).
В жалбата е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Претендира се отмяна на решението и на
наказателното постановление.
В съдебното заседание по делото
юрисконсулт И. М. – процесуален представител по пълномощие на „Н.с.” ЕАД, поддържа жалбата и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
С молба с вх. № 941/21.02.2022 г.
по описа на съда Басейнова
дирекция „Западнобеломорски район” към МОСВ, чрез процесуалния си представител по пълномощие
юрисконсулт ЕмИ. Гикова, оспорва жалбата като неоснователна и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Предмет
на въззивно обжалване е НП № ПО-02-114/18.08.2021
г., издадено от директора на Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район” към МОСВ, с което на „Н.с.”
ЕАД на основание чл. 200, ал. 1, т. 31 от Закона за водите (ЗВ) е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000,00
лева за нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 13 от същия закон, а
именно – за това, че не е изпълнило даденото му задължително
предписание, обективирано в писмо с изх. №КД-03-1238/02.12.2020
г. на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район” (връчено на
дружеството на 04.12.2020 г.), до началото на
поливния сезон 2021 г. (месеците април – октомври) да монтира измервателно устройство, отчитащо ползваните водни обеми от язовир „Дяково” за напояване на поливни площи в района на община Дупница, заложени в
издаденото му Разрешително
за водовземане №003595/29.03.2005 г. от язовир „Дяково” за напояване и
промишлени цели, изменено с Решение № 48/22.02.2010 г. и Решение
№ 26/02.02.2011 г. на министъра на
околната среда и водите, което устройство да
отговаря на изискванията
на Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат
на метрологичен контрол, като за монтирането му се уведоми писмено Басейнова
дирекция „Западнобеломорски район”. Районният
съд е установил от фактическата страна на спора, че при извършена на 01.04.2021
г. проверка от служители на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район” на
обект – бетонова шахта, изградена на отклонение на Дюкер 1
на язовир „Дяково”, на място с географски координати N 42°
18' 55"
и E 23° 05' 56",
във връзка с контрол по изпълнение на горепосоченото
предписание,
е констатирано, че водата от язовир „Дяково”, чрез отклонение на Дюкер 1, се
подава за напояване на земеделски площи в района на гр. Дупница.
В
бетоновата шахта е монтиран спирателен кран, чрез който се регулира подаването
на вода от язовир „Дяково”. В същата не е монтирано измервателно устройство,
което да измерва използваните водни обеми от язовир „Дяково” с цел напояване, съгласно изискванията на разрешителното. Проверяващите са констатирали неизпълнение на горепосоченото предписание. Резултатите
от проверката са обективирани в Констативен протокол №КД-01-456/01.04.2021
г. Срещу дружеството е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № КД-04-40/17.05.2021
г., в
който нарушението е квалифицирано по чл. 48, ал. 1, т. 13 от ЗВ. Въз
основа акта е издадено процесното наказателно постановление, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия.
Районният съд е потвърдил наказателното постановление по съображения за
законосъобразност. Приел е, че в административнонаказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че
административното нарушение е доказано.
В пределите на касационната
проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно
основание настоящият касационен състав намира, че
решението на районния съд е валидно и допустимо. Същото обаче следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд – Дупница, по следните съображения:
Правилен е изводът на
районния съд, че
актът за установяване на административното нарушение и наказателното постановление са съставени в предвидените за това
срокове и от компетентни
органи. Процесното
предписание е следвало да бъде изпълнено до 31.03.2021 г., включително. Нарушението е открито при извършване на
проверката на
01.04.2021 г. Процесният АУАН
е съставен на 17.05.2021 г., т.е. в тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Спазен е и шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаване на наказателното постановление. Съставеният АУАН и издаденото
въз основа на него НП съдържат
реквизитите съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Фактическите
обстоятелства, относими към процесното деяние, както и към съставомерните
елементи на нарушението по чл. 48, ал. 1, т. 13 от ЗВ, са
посочени ясно в акта и в наказателното постановление.
Районният
обаче е постановил обжалваното решение в нарушение на принципа за разкриване на
обективната истина по спора по смисъла чл. 13 от НПК
във вр. с чл. 84 от ЗАНН, с оглед
правомощието си по чл. 107, ал. 2 от НПК да събира доказателствата
по направените от страните искания и по свой почин, когато това се налага за
разкриване на обективната истина. Доколкото от
доказателствата по делото е видно, че издаденото на „Н.с.” ЕАД Разрешително за водовземане №003595/29.03.2005
г. от язовир „Дяково” за напояване и промишлени цели, изменено с Решение №
48/22.02.2010 г. и Решение № 26/02.02.2011
г. на министъра на околната среда и водите, е с краен срок на
действие 29.03.2021 г. (т.е. липсват доказателства
към 01.04.2021 г. дружеството да е водоползвател – титуляр на разрешителното), а във въззивната жалба е посочено, че разрешителното е изменено с Решение
№83/10.05.2021
г. на министъра на околната среда и водите, и в
административнонаказателната преписка не се съдържа заверено копие от това
решение, районният съд е следвало да задължи административнонаказващия орган да
представи такова. Неспазването на задължението по чл. 107, ал. 2 от НПК
във вр. с чл. 84 от ЗАНН
представлява процесуално нарушение и е касационно основание за отмяна на
съдебното решение. По изложените съображения настоящият касационен състав ще
отмени решението на районния съд изцяло,
включително в частта за присъдените на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район” деловодни разноски, и ще върне делото за ново разглеждане
от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото районният съд
следва да изиска от административнонаказващия орган заверено копие от Решение №83/10.05.2021
г. на министъра на околната среда и водите. Освен това, предвид
обективираното в касационната жалба и поддържано в съдебното заседание по
делото от юрисконсулт М. възражение за неспазване на принципа ne
bis in idem, районният съд следва да изиска от
административнонаказващия орган и справка относно това издавани ли са на „Н.с.”
ЕАД други наказателни постановления за нарушение
на процесното предписание, и в случай че са издавани, да го задължи да представи заверени копия от
същите.
По претенциите за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в касационното производство следва
да се произнесе районният съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК във
вр. с
чл. 63д от ЗАНН.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 във
вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във
вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 132/02.12.2021
г., постановено по АНД № 893/2021 г.
по описа на Районен съд – Дупница.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд – Дупница.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.