№ 1205
гр. София, 05.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно частно
гражданско дело № 20221000500292 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274 - 278 от ГПК.
Образувано е по частни жалби на А. Н. Д. и К. Х. М., синдици на
„Корпоративна търговска банка“АД, (в нес.), „Пасифик Инвест“АД (н) и
„Риъл Естейт Проджектс“АД против определение № 264917 от 19.10.2021 г.
по т.д.№ 1531/2017 г. на Софийския градски съд, VІ т.о., 2 състав, с което е
върната исковата молба от 21.04.2017 г. по същото дело, с която синдиците са
предявили срещу „Юлинор“ЕООД иск с правно основание чл. 60а, ал. 1, т. 1
от ЗБН за връщане в масата на несъстоятелността на банката на собствеността
върху 25 244 585 поименни безналични акции от капитала на „Петрол“АД,
всяка с номинална стойност от 1 лев, като имущество с произход от същата
банка и производството по делото е прекратено.
В частната жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка“АД
(в нес.) се твърди, че предявеният иск по делото иск е осъдителен и намира
правното си основание в общата разпоредба на чл.124, ал. 1 от ГПК,
доколкото касае претенция за осъждане на ответника да върне в масата на
несъстоятелността на „КТБ“АД (в нес.) определено имущество и е допустим
като такъв. Наведен довод, че обявената противоконституционност на
нормата на чл. 60а, ал. 1 от ЗБН няма за последица недопустимост на
производството, образувано по този иск, а е относима към неговата
основателност, доколкото съдът не е констатирал липса на абсолютна
1
положителна процесуална предпоставка за съществуването или упражня-
ването на правото на иск, или наличието на отрицателна такава. Посочено е,
че към датата на предявяване на иска нормата на чл. 60а от ЗБН е била
действаща, поради което последващото обявяване на нейната
противоконституционност не се отразява на допустимостта на иска. В
частната жалба на „Корпоративна търговска банка“АД (в нес.) са изложени
оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение в частта, с
която на основание чл. 60а, ал. 2 от ЗБН, банката е осъдена да заплати по
сметката на Софийския градски съд- държавна такса, платима от масата на
несъстоятелността в размер на от 2 932 263,22 лева, независимо от неговата
правилност в прекратителната му част. Твърди се, че законодателят свързва
събирането на държавната такса от масата на несъстоятелността на банката с
отхвърлянето на иска, като последица от неговата неоснователност,
постановена с решение по съществото на спора, докато в случая
производството е прекратено, поради обявена противоконституционност на
разпоредбата на чл. 60а, ал. 1 от ЗБН. Наведен е довод, че до обявяване на
противоконституционността на тази разпоредба синдиците са упражнявали
признато от закона право, като са извършили правомерно действие за
попълване масата на несъстоятелността, без да имат възможността сами да
преценяват наличието на противоречие с конституцията, което се установява
само с решение на Конституционния съд на Република България. Затова се
твърди, че при прекратяване на производството по делото по причини,
независещи от ищеца и след като искът не е отхвърлен с решение по
същество, както изисква нормата на чл. 60а, ал. 2 от ЗБН, няма основание за
възлагане на държавната такса върху банката чрез събирането ù от масата на
несъстоятелността.
Идентични оплаквания за незаконосъобразност на определението в
прекратителната му част се съдържат в частните жалби на третите лица
помагачи на страната на ответника „Пасифик Инвест“АД (н) и „Риъл Естейт
Проджектс“АД, а именно, че обявяването на противоконституционността на
разпоредбата на чл. 60а от ЗБН не обуславя недопустимост на
производството, образувано по предявения с такава квалификация иск, а е
относимо към неговата основателност, поради което не е налице липса на
абсолютна положителна процесуална предпоставка, нито наличие на
отрицателна такава за съществуването или надлежното упражняване на
2
правото на иск. Твърди се, че е налице правен интерес, като предпоставка за
допустимост на иска за попълване масата на несъстоятелността на банката,
който е предявен от надлежно легитимирани лица - синдиците на
несъстоятелната банка, в установения в ЗБН срок и спорът е подведомствен
на съдилищата, както и че правният интерес не е отпаднал с обявяване
противоконституционността на нормата на чл. 60а от ЗБН.
В отговора на ответника „Юлинор“ЕООД на подадените от ищеца и
третите лица помагачи частни жалби, подаден по реда на чл. 276, ал. 1 от ГПК
чрез пълномощника му адв. Т. от САК, се поддържа, че обжалваното
определение е правилно, като е оспорен доводът на жалбоподателя, че
обявяването на противоконституционността на чл. 60а от ЗБН няма за
последица недопустимост на иска, а касае неговата основателност. Посочено
е, че в хода на делото е отпаднало правното основание, от което произтича
исковата претенция, защото обявената за противоконституционна норма е
загубила регулативната си функция, а с това и активната легитимация на
ищеца да упражнява специалната искова защита, уредена в
противоконституционната разпоредба на чл. 60а, ал. 1 от ЗБН. Изразено е
становище, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да
бъде потвърдено.
Частните жалби са допустими, като подадени в процесуално-
преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим
съдебен акт, обжалваем по реда на частното производство, от надлежно
легитимирани лица- ищеца по предявения иск и третите лица помагачи на
страната на ответника, с правен интерес от неговото обжалване, на разгледани
по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Софийският градски съд е бил сезиран с предявен от синдиците на
„Корпоративна търговска банка“АД (в нес.) срещу „Юлинор“ЕООД иск с
правно основание чл. 60а, ал. 1, т. 2 от ЗБН за връщане в масата на
несъстоятелността на банката на 25 244 585 поименни безналични акции от
капитала на „Петрол“АД, записани на името на ответника, като придобити от
него с имущество, с произход от „КТБ“АД (в нес.), преминало през
патримониума на дружествата, конституирани в производството по делото
като трети лица помагачи на страната на ответника, каквито са и частните
жалбоподатели „Пасифик Инвест“АД (н) и „Риъл Естейт Проджектс“ АД. За
3
да постанови обжалвания процесуален резултат- връщане на исковата молба,
поради недопустимост на предявения иск, настъпила след предявяването му и
да прекрати производството по делото, съставът на Софийския градски съд е
изложил съображения за обявената с решение № 8 на Конституционния съд
на Р. България от 27.05.2021 г., пост. по конст. д. № 9/2020 г.
противоконституционност на законовата норма, от която ищецът черпи
основание за претенцията си, като е съобразил и тълкуването на нормата на
чл. 151, ал. 2 от Конституцията на Република България, съдържащо се в
решение № 3 от 28.04.2020 г. по к.д. № 5/2019 г. на Конституционния съд, в
смисъл, че обявената за противоконституционна норма не се прилага по
отношение на заварените и неприключили правоотношения, предмет на
висящи съдебни производства.
Това становище е правилно.
С оглед доводите на частните жалбоподатели, че предявеният по делото
иск е бил допустим към датата на предявяването му, като такъв за попълване
масата на несъстоятелността, ключов за изхода на спора е на първо място
въпросът за действието на решенията на Конституционния съд за обявяване
противоконституционността на закон или на отделна норма от него. Този
въпрос е разрешен в тълкувателно решение № 3/28.04.2020 г. по конст. д. №
5/2019 г. на Конституционния съд, в мотивите на което са дадени разяснения,
че по принцип решението на КС, обявяващо за противоконституционен закон,
действа занапред (ex nunc), а правният му ефект се изразява в неприлагане на
закона от деня на влизане на решението в сила, от който момент насетне той
престава да действа и да регулира обществените отношения, предмет на
неговата уредба (чл. 151, ал. 2, изр. трето от КРБ). Посочено е обаче, че
абсолютното действие занапред на решението за невалидност на закона,
предмет на контрол за конституционност, е несъвместимо с върховенството
на Конституцията, което конституционното правосъдие гарантира, както и че
конституционният законодател имплицитно допуска изключения от
правилото на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конст., за които решението на
Конституционния съд има обратно действие (ex tunc), а именно спрямо
заварените правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни
производства, както и по отношение на тези, които не са приключени по
времето, когато влиза в сила обезсилващото решение на КС (заварени
4
правоотношения). Въздействието на противоконституционния закон спрямо
тях се преустановява изцяло, а регулативната му способност се отнема
спрямо всеки един от елементите на правоотношението, вкл. и спрямо
неговия правопораждащ юридически факт, т.е. в тези случаи действието на
РКС е обратно. От разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от КРБ се извлича и
обратното действие на решенията на Конституционния съд спрямо
правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, независимо
дали те са приключени или неприключени. С решение № 8 от 27.05.2021 г. е
обявена за противоконституционна нормата на чл. 60а, ал. 1 от ЗБН, която
предвижда, че синдикът, временният синдик или фондът могат да предявяват
искове пред съда по несъстоятелността за връщане в масата на
несъстоятелността на получено имущество с произход от банката срещу всяко
трето лице при наличието на три алтернативно предвидени предпоставки :
когато третото лице не е изпълнило насрещна престация или тя е на
значително по-ниска стойност от полученото (т. 1), или когато полученото от
него е под формата на парична и/или непарична вноска в капитала му (т. 2).
Не-основателен е доводът на жалбоподателите, че
противоконституционността на разпоредбата обуславя неоснователност, а не
недопустимост на предявения въз основа на нея иск. Нормата на чл. 60а, ал. 1
от ЗБН регламентира специален осъдителен иск за попълване масата на
несъстоятелността, предявим направо срещу третото лице-
приобретател на имуществото с произход от банката, който по същество
се основава на имплицитно постулирана от законодателя относителна
недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
сделката, сключена при условията на някоя от уредените в законовата норма
хипотези, без да е необходимо обявяването ù с отделен конститутивен иск.
Във всички хипотези неизпълнението на уговореното насрещно задължение,
стойностната нееквивалентност на насрещната престация и естеството на
отчуждителната сделка- парична и/или непарична вноска в капитала на
дружеството-приобретател са елементи от фактическите състави на
притезателното право, упражнимо с уредения в нормата специален
осъдителен иск, които извън тях не са от естество самостоятелно да
обосноват възникването на същото право пряко срещу получателя на
имуществото. Затова с обявяване противоконституционността на нормата на
чл. 60а, ал. 1 от ЗБН искът се явява недопустим, което обуславя
5
приложението на уредения в чл. 130 от ГПК процесуален способ за
десезиране на съда с произнасяне по него чрез връщане на исковата молба.
Именно поради особения характер на иска с предмет притезателно право,
възникващо вследствие трансформацията на имущество, произхождащо от
банката чрез поредица от правни сделки, по част от които последната не е
страна, той не може да бъде квалифициран като такъв, предявен по общия ред
на чл. 124, ал. 1 от ГПК. Противното разбиране, произтичащо от логиката на
жалбоподателите, води до неприемливия извод, че всяко твърдение за
нарушено право, независимо от обстоятелствата, значими за пораждането,
съществуването и/или накърняването му, е от естество да обоснове допустим
иск, което не съответства на закона (в горния см. определение № 45/7.02.2022
г. по ч.т.д.№ 185/2022 г. на ВКС, Т.К., І т.о.).
По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде
потвърдено в частта, с която на основание чл. 130 от ГПК е върната исковата
молба, поради недопустимост на предявения иск и производството по делото
е прекратено.
Настоящият състав намира за недопустима частната жалба на
синдиците на „КТБ“АД (в нес.) срещу определението в частта, с която на
основание чл. 60а, ал. 2 от ЗБН, банката е осъдена да заплати по сметката на
Софийския градски съд държавна такса, с искане за неговата отмяна,
независимо от изхода на спора по делото, по съображения, че нейното
събиране от масата на несъстоятелността е предвидено само при отхвърляне
на иска като неоснователен, но не и в хипотезата на прекратяване на
производството.
В действащия понастоящем процесуален закон не е предвидена
възможност за самостоятелно обжалване на съдебния акт в частта за
разноските, вкл. и когато отмяната му в тази част се претендира независимо
от изхода на спора по делото. В този случай, защитата на страната се
осъществява не чрез обжалване на акта, а по реда на чл. 248 от ГПК чрез
искане за изменението му в тази част от съда, който го е постановил, чието
определение подлежи на обжалване по реда за обжалване на акта, с който са
присъдени. В случая, с частната жалба на синдиците на „КТБ“АД (в нес.) се
претендира самостоятелна защита срещу определението в частта за
дължимата държавна такса по чл. 60а, ал. 2 от ЗБН, независимо от отмяната
6
на същото в частта, с която е върната исковата молба и производството по
делото е прекратено. В този смисъл е оплакването за неправилност на
определението в тази част с искане за неговата отмяна, дори съдът да приеме,
че определението за прекратяване на производството по делото е правилно.
Ето защо частната жалба на синдиците срещу определението в тази част
следва да бъде третирана като молба за изменението му по реда на чл. 248 от
ГПК от постановилия го съд, на който следва да бъде изпратена за
произнасяне.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд,
търговско отделение, 3 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 264917 от 19.10.2021 г. по т.д.№
1531/2017 г. на Софийския градски съд, VІ т.о., 2 състав в частта, с която е
върната исковата молба от 21.04.2017 г. по същото дело, с която синдиците на
„Корпоративна търговска банка“АД (в нес.) са предявили срещу
„Юлинор“ЕООД иск с правно основание чл. 60а, ал. 1, т. 1 от ЗБН за връщане
в масата на несъстоятелността на банката на собствеността върху 25 244 585
поименни безналични акции от капитала на „Петрол“АД, всяка с номинална
стойност от 1 лев, като имущество с произход от същата банка и
производството по делото е прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част може да се обжалва с частна жалба
пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му,
при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2, във връзка с чл. 274, ал.
3 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частната жалба на
синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (в нес.) против същото
определение в частта, с която на основание чл. 60а, ал. 2 от ЗБН, банката е
осъдена да заплати по сметката на Софийския градски съд държавна такса,
платима от масата на несъстоятелността, в размер на 2 932 263,22 лева и
прекратява производството по делото в тази част.
ИЗПРАЩА делото на Софийския градски съд, VІ т.о. 2 състав, за
произнасяне по искането, направено с частната жалба на синдиците на
7
„КТБ“АД (в нес.) против определението в тази част, като такова за
изменението му в частта за разноските, по реда на чл. 248 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8