Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното
заседание петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря Ирена
Апостолова, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 10700 по
описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното
производство е образувано по искова
молба, с вх. №105784/
06.08.2018 г., с която А.И.К., с ЕГН **********, и Н.В.К., с ЕГН **********,***,
чрез процесуалния им представител са предявили против „Ю.Б.“ АД със седалище и
адрес на управление ***, с ЕИК ********, искове, както следва:
-
За признаване на установено в
отношенията между страните, че договорните клаузи на чл. 1 ал. 1 от сключения
между тях договор за потребителски кредит № HL 40522/ 27.06.2008 г., в
частите, регламентиращи задължение в швейцарски франкове, на чл. 6 ал. 2, в
частта на изречение първо „швейцарски франкове“ и изречение второ, са нищожни;
-
За признаване на установено в
отношенията между страните, че договорните клаузи на чл. 2 ал. 3 § 1 от
сключения между тях договор за потребителски кредит № HL 40522/ 27.06.2008 г.,
в частта относно начина на определяне размера на левовата равностойност на
задълженията в швейцарски франкове, са нищожни;
-
За признаване на установено в
отношенията между страните, че договорните клаузи на чл. 3 ал. 5, чл. 6 ал. 3 и
чл. 12 от сключения между тях договор за потребителски кредит № HL 40522/
27.06.2008 г., са нищожни;
-
За осъждане на ответника да
заплати на А.И.К. сума в размер на 33 251,82 лв., представляващо недължимо
надвзети за периода от 07.08.2013 г. до 01.09.2015 г. включително, суми за възнаградителна
лихва въз основа на курсови разлики по договор за потребителски кредит № HL
40522/ 27.06.2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането;
-
За осъждане на ответника да
заплати на А.И.К. сума в размер на 154 785,77 лв., представляваща
недължимо платени на 01.09.2015 г. суми по договора за рефинансиране за
погасяване на недължими курсови разлики по договора в швейцарски франкове, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
до окончателното и изплащане, който иск е увеличен по размер на 3 072, 78
лв. и се счита предявен в размер на 157 858, 55 лв.;
-
За осъждане на ответника да заплати на ищците
сума в размер на 4 674,48 швейцарски франка с левова равностойност
7 930,68 лв. по курса на БНБ към датата на подаване на исковата молба в
съда, представляваща разликата между предварително уговорените и реално
заплатените месечни вноски за лихва по договор за потребителски кредит № HL
40522/ 27.06.2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на дължимата сума, който иск е
увеличен по размер с 1 402,12 швейцарски франка и се счита предявен в
размер на 6 076,63 швейцарски франка с левова равностойност 10 309,50
лв. по курса на БНБ ;
-
за признаване на установено в
отношенията между страните, че ищците не дължат сума в размер на 8018,77
швейцарски франка, с левова равностойност към датата на предявяване на иска 13 604,57
лв., поради извършено на основание чл. 103, ал. 2 ЗЗД прихващане с главницата
по Договор за потребителски кредит № HL72764/ 14.08.2015 г., която сума представлява лихви,
получени без основание от ответника за периода от 07.09.2010 г. до 07.07.2013 г.;
-
за признаване на установено в
отношенията между страните, че ищците не дължат сума в размер на 39 910,37 лв.
поради извършено на основание чл. 103, ал. 2 ЗЗД прихващане с главницата по
Договор за потребителски кредит № HL72764/ 14.08.2015 г., която сума представлява курсови
разлики получени без основание от ответника за месеците от 07.09.2010 г. до 07.07.2013
г.
Съобразно изложените в исковата молба
твърдения, на 27.06.2008 г. между страните бил сключен договор за кредит договор
за потребителски кредит № HL 40522, по силата на който банката – ответник е
отпуснала на ищците парна сума в швейцарски франкове, в размер на
равносттойността в швейцарски франкове на 180 000 евро по курс „купува“ за
швейцарски франк към евро на банката към датата на усвояване на кредита, за
срок от 276 месеца, като възнаградителната лихва е договорена в размер на 6,15
%, включващ базовия лихвен процент на банката за кредити в швейцарски франкове
в размер на 4,5 % и надбавка от 1,65 пункта. Месечната вноска е била
увеличавана от ответника едностранно, тъй като още на 07.07.2008 г. ответникът
е започнал да прилага базов лихвен процент за кредити в швейцарски франкове в
размер на 5 %, като лихвата е била от порядъка на 6,65 %.
Ищците, в качеството на
кредитополучатели, се ползват от установената от ЗЗП защита, като в договора за
кредит се съдържат неравноправни клаузи, както следва:
В частите, регламентиращи задължения в
швейцарски франкове, съгласно чл.1, ал.1 от първия договор, чл.6, ал.2, в
частта на изречение първо, по отношение на швейцарски франка и на изречение
второ, както и на чл.23, ал.1 и ал.2 от процесния договор за кредит. Клаузите
били неравноправни, тъй като разрешеният кредит в швейцарски франкове се
усвоявал по „блокирана сметка“ на кредитополучателя - настоящ ищец и се
превалутира служебно от банката в евро по търговски курс купува швейцарски
франк към евро на самата банка. Следователно кредитополучателите никога не са
имали възможност да усвоят и получат собствеността върху валута швейцарски
франкове.
Съгласно чл.6, ал.2 от Договора погасяването
на кредита се е извършвало във валута, в която същият е разрешен - швейцарски
франкове, но банката се е лишила от имущество на стойност в евро, като на
практика кредитът е индексиран в швейцарски франкове. Клаузите използвали
икономическата и правна неосведоменост на ищците, освен това договорите
съдържали клаузи, върху съдържанието на които ищците не могли да влияят, нито
били запознати с валутния риск и не били запознати с икономическите последици
от постигнатите уговорки.
На 14.08.2015 г. страните сключили нов
договор за ипотечен кредит HL72764, по силата на който банката предоставила на
ищците парична сума в размер на 491 000 лв., с който предсрочно бил
погасен кредита по първия договор в швейцарски франкове в размер на
252 766,88 швейцарски франка.
Клаузите от втория договор били
неравноправни, по отношение на чл.2, ал.3, §1 в частта, регламентираща начина
на определяне на размера на левовата равностойност на задълженията в търговски
курс купува швейцарски франкове на чл.2,
ал.3 §2 в същия смисъл. Практическият резултат от механизма, въведен от банката
за служебно превалутиране по курс „безкасов продава“ на банката към датата на
откриване на заемната сметка е понасяне на валутния риск от
кредитополучателите, тъй като полученият от банката ресурс в лева отговоря на
завишената цена на търговски курс купува швейцарски франка, като по този начин
се елиминира валутния риск за банката. Неравноправни били и клаузите на чл.3,
ал.5 на чл.6, ал.3 и чл.12 от Втория договор за кредит, относно едностранната
промяна на лихвения процент от банката, невъзможност кредитополучателите да се
запознаят предварително с клаузите на сключения договор или да ги сключат
индивидуално, непосочването в договора на методиката, на която се определя
лихвеното ниво, предоставяне на една от страните по договора на възможността
едностранно да увеличава цената по кредита, в частта на възнаградителната
лихва, да тълкува понятието базов лихвен процент и предвид факта, че ищците не
са разбирали икономическите последици от промяната от промяната на лихвените
нива по кредите, поради това, че на тях не са били разяснени при сключване на
процесния договор за кредит спецификата на механизма, при който ще се изменя
цената на финансовия ресурс.
Ищците оспорват, че по първия договор
за кредит са получили сума в швейцарски франкове, тъй като им била необходима
валута евро или лева. Банката ги убедила да сключат договори във валута
швейцарски франкове поради изгодната лихва, като по този начин им е била
предоставена подвеждаща информация. Банката настояла да им бъде отпуснат кредит
в швейцарски франкове, тъй като доходите им не били достатъчни, за да получат
кредита във валута евро или лева. Швейцарският франк се определял като „валута
– убежище“, известен със своята стабилност. Банката разполагала с ресурс да
прогнозира тренда на курса на швейцарския франк и че ще търпи повишение, но не
разяснила това на кредитополучателите.
Клаузите в договора били
неравноправни. Тези клаузи от договора, които се твърди в първоначалната искова
молба да са неравноправни, са такива, поради липсата на ясен и разбираем език,
което води до нарушаване изискването за прозрачност на договорните клаузи вкл.
по отношение точния механизъм, публичността и информацията, предоставена от
банката при договаряне на кредитите, представен на кредитополучателите преди
сключването на договора за договорните условия и за последиците от това
сключване. Следвало да бъде ясно каква е общата себестойност на сключения заем,
включително методиката, по която той се определя по вътрешно обменния курс на
банката за продава-купува за чужди валути, която преценка е изцяло в нейна
дискреция.
Ищците твърдят, че клаузите в първия
договор за потребителски кредит били нищожни в частта относно договореностите
във валута швейцарски франкове, тъй като реално договорът бил сключен за кредит
в евро и служебно превалутиран от банката – ответник, като по този начин
валутния риск бил възложен на потребителя, което водело до явно неравновесие
между страните. Последвалото увеличение на курса на швейцарския франк спрямо
други валути, лева и евро, довело до недължимо внасяне от страна на ищците на
сумата от 33 251,82 лв. за периода от 07.08.2013 г. до 01.09.2015 г.
включително. Поради едностранното увеличение на лихвения процент от страната на
банката – ответник, ищците внесли в повече от дължимите суми в размер на 4
674,48 швейцарски франка с левова равностойност 7 930,68 лв. по курса на БНБ
към датата на подаване на исковата молба в съда.
Вторият договор за ипотечен кредит в
лева бил изтеглен за рефинансиране и пълно погашение на първия потребителски
кредит в швейцарски франкове, като в този случай ищците погасили увеличената
стойност по първия кредит от порядъка на 8018,77 швейцарски франка с левова
равностойност към датата на предявяване на иска 13 604,57 лв., която сума
представлява лихви, получени без основание от ответника за периода от
07.09.2010 г. до 07.07.2013 г. по първия договор. Поради промяна в курсовите
разлики в швейцарския франк за периода от 07.09.2010 г. до 07.07.2013 г. ищците
погасили с втория кредит 39 910,37 лв., като в тази връзка и на основание чл.
103, ал. 2 ЗЗД релевират възражение за прихващане с главницата по Договор за
потребителски кредит № HL72764/ 14.08.2015 г., която сума представлява получена
без правно основание от ответника за месеците от 07.09.2010 г. до 07.07.2013 г.,
поради промяна в курса на валутата
„швейцарски франк“.
Според ищците, поради курсовите
разлики на валутата по първия кредит, ищците, изтегляйки втория кредит,
погасили в повече сума в размер на 154 785,77 лв.
Настояват след прогласяване
нищожността на клаузите на договорите, които са в техен ущърб като потребители,
банката ответник да бъде осъдена да заплати конкретното посочените парични
суми, като същевременно се признае недължимостта на други, като всички се претендират
със следващата се законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното изплащане. Претендират разноски и адвокатско
възнаграждение.
По реда и в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът „Ю.Б.“ АД, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен
отговор, в който се е противопоставил на допустимостта на заявените претенции,
тъй като ищците не разполагали с правен интерес да релевират възражение за
прихващане, доколкото не предявили осъдителни, а установителни искове. Исковата
молба била нередовна, тъй като не ставало ясно как се претендират сумите от
ответниците. Исковете били неоснователни, тъй като първият договор и съобразно
тълкуването на СЕС бил сключен в чуждестранна валута, предвид което клаузите на
чл. 1 ал. 1, чл. 6 ал. 2 изр. 1 от първия договор не можело да бъдат заместени
от повелителни правни норми.
Ответникът оспорва твърденията на
ищците, че фактическата валута, в която бил сключен първия договор за кредит,
била евро. В клаузите му, подписани и от ищците, било посочено, че се сключва
швейцарски франкове, но с равностойността на 180 000 евро, която
договореност не променя вида валута, в която договорът е сключен. Лихвата е
била изменяна двукратно след първоначалното сключване на договора. Сумата по втория кредит е била използвана за
рефинансиране и пълно погасяване на кредита по първия договор. Неоснователни
били твърденията, че ищците били лишени от възможност да се запознаят с
клаузите на договорите и да окажат влияние върху договорките. Същите сами
настоявали да сключат договор в швейцарски франкове заради съответната лихва на
банката за тази валута, независимо, че сключили няколко валутни сделки както в
евро, така и в лева, в съответствие с валутата, която им е била необходима, без
да е налице служебно превалутиране от страна на банката. В тази връзка били
неоснователни твърденията им, че били подведени от служители на ответника.
Нямало основание да се приеме, че изпълнението на договора бил различен от
валутата, в която бил сключен. Неоснователни били оплакванията, че ищците
платили без правно основание сумата от 9 019,77 швейцарски франка.
Договорите за кредит били валидни и клаузите им не били недействителни като
неравноправни за потребителя. Първият, а и вторият договор за кредит бил
сключен след индивидуално протекъл договорен процес с ищците, като същите били
наясно с условията им. Договорът в швейцарски франкове е бил сключен при
променлива, а не фиксирана лихва, поради което били неоснователни твърдения, че
клаузите му водели до съществено неравновесие между правата на страните. Неоснователни
били доводите за недействителност на клаузите. Исковете за връщане на суми от
банката на ищеца А.К. били неоснователни. Не следвало да бъде уважавано възражението
за прихващане, тъй като вземането на банката все още не било изискуемо и
ликвидно.
Постъпила молба-становище от
ответника, в която са изложени твърдения сходни с тези в първоначалния отговор
на ИМ, като се оспорват твърденията на ищеца, че валутата, в която е бил отпуснат
и усвоен кредита в Първия договор за кредит е в евро и че пълното предсрочно
погасяване на задължението по него е извършено в сума лева, тъй като вторият
процесен договор е в лева. Обстоятелството, че кредитите са ползвани в различна
валута от тази, в която са усвоени, не променят основните уговорки от тези по
договора. Погасяването на задължението по Първия договор за кредит е ставало
или с внасяне на каса на месечни суми в уговорената валута - швейцарски
франкове или при закупуване срещу лева
на швейцарски франкове от банката. Ответникът никога не е извършвал служебно
превалутиране от сметките на ищците с цел погасяване на задължението по кредит.
Настоява за отхвърляне на исковете,
претендира разноски и адвокатско възнаграждение.
С оглед релевираните от страните
доводи, съображения и възражения и ангажираните от тях доказателства, Софийски
градски съд приема за установено от фактическа страна следното:
На 27.06.2008 г. страните по делото
сключили договор за потребителски кредит № HL
40522,
по силата на който „Ю. И Е.Д.Б.“ АД, чийто правоприемник е „Ю.Б.“ АД е
предоставила на А.И.К. и Н.В.К. кредит за текущи нужди в швейцарски франкове в
размер на равностойността на 180 000 евро по курс „купува“ за швейцарски
франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, а кредитополучателите
са се задължат да върнат сумата съобразно условията на договора. Според чл. 2
ал. 1 от договора, разрешеният кредит се усвояват по блокирана сметка в швейцарски
франкове на А.И.К., като съгласно ал. 3 усвоеният кредит се превалутира
служебно от Банката в евро по търговски курс „купува“ за съответната валута в
деня на усвояването. Чл. 3 ал. 1 предвижда, че за усвоения кредит кредитополучателят
дължи на банката годишна лихва, формирана като сбора от базовия лихвен процент
/БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата в швейцарски
франкове плюс договорна надбавка от 1,65 пункта, като към момента на
сключването на договора базовия лихвен процент е от порядъка на 4,5 %. Съгласно ал. 5 на чл. 3, действащият БЛП на
банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните, като банката уведомява кредитополучателите
за новия размер на БЛП за жилищни кредити. Крайният срок за погасяване на
кредита е 276 месеца, като кредотополучателите го погасяват във валутата, в
която той е разрешен и усвоен, на месечни вноски, включващи главница и лихви,
съобразно погасителен план, подписан от страните. Според чл. 6 ал. 3, при промяна на БЛП
размерът на месечните вноски се променя автоматично в съответствие с
промяната. Ал. 4 на с. чл. предвижда
формирането на курс „продава“ на швейцарския франк към евро на банката,
формиран от официалния курс „купува“ на евро към лева на същата, разделен на
официален курс „продава“ на швейцарския франк към лева за съответния ден.
Към договора за кредит е приложен
погасителен план, носещ подписите на всеки от ищците.
На 14.08.2015 г. между страните е бил
сключен договор за банков кредит № HL72764, по
силата на който ищците са получили от ответника банков кредит в размер на
491 000 лева със срок на усвояване
до 04.09.2015 г., след изтичането на който срок задължението на банката
да предостави сумите отпада. Съгласно чл. 2 ал. 3, на датата на откриване на
заемната сметка, сумата, получена от банката по този договор или част от нея,
равна на левовата равностойност на задълженията в швейцарски франкове по
договор за кредит № HL 40522, се усвояват по заемната сметка на А.К. по
последния, по обявения от банката обменен курс „безкасов продава“ към датата на
откриването и. След постъпването на средствата по посочената сметка, същите се
превалутират безкасово служебно от банката от лева в швейцарски франк по
обявения от банката обменен курс „безкасов продава“. Кредитополучателят е дал
своето изрично съгласие за така описаната банкова операция, като поема всички
разноски за платежните операции. Съгласно чл. 2 А от договора, страните изрично
са се договорили, че общият размер на кредита, който се усвоява по този
договор, се разпределя на две части, към които се прилагат следните условия:
първата част от главницата, неолихвяема главница, в размер на 16 % от общия
размер на кредита, върху която се начислява 0 % фиксирана лихва, като по
отношение на останалата част от главницата, в размер на 84 %, се начислява
референтен лихвен процент плюс договорна надбавка в размер на 5, 419 пункта,
като за референтен лихвен процент ще се ползва лихвения индекс 6 – месечен СОФИБОР,
приложим за съответния период на начисляване на лихвата. Към договора е
приложен погасителен план, подписан от всеки от ищците.
Към исковата молба са представени
погасителен план по първия договор за потребителски кредит /л. 129/, който не
носи печат на ответника или подпис на негов служител, в който са отразени
сумите за плащане, както и действително внесените от ищците суми за
погасяването му. Дължимата лихва възлиза на 129 021,12 евро, като в
резултат на промяна на лихвения процент е внесена такава в размер на 146 878,29
евро. Поради разликата в курса на швейцарския франк, ищците са внесли лихви в
повече в размер на 17 857,17 евро, а за периода след 07.08.2013 г. –
4 674,48 евро, които съответства на суми в лева – 27 779,48 лв.,
съответно след 07.08.2013 г. – 7 959,37 лв. В следствие на курсовата
разлика за целия период ищците са надвнесли 84 829, а след 17.08.2013 г. -
33 251,82. Представена е и справка относно валутните курсове /л. 130/ и
превалутиране на главницата от швейцарски франка в лева по първоначален курс
1,20 към курс за деня 1,816, при който се получава разлика в лева от порядъка
на 154 785,77 лв. Справката не носи печат на ответника, нито отчита
първоначалния курс или този за деня /продава, купува, касов или безкасов/.
Ищецът представя също така данни
относно разпечатка относно лихвите на „Пощенска банка“ АД при ипотечни кредити
в швейцарски франкове /л. 131 – л. 142/. Част от писмените документи съдържат
описание на валутата на Швейцария като следваща тренда на лихвите на валутите
лев и евро, но с по – бавен темп, както и внезапното повишение на валутата на
швейцарски франк спрямо другите валути, което е довело до повишение на месечните
вноски по кредите, отпуснати в тази валута.
Като свидетел в рамките на настоящото
производство е бил разпитан Б. А.К., син на ищците, който твърди да е
придружавал своите родители до банката – ответник. Първият договор бил сключен
в швейцарски франкове, но ищците получили евро. При разговори със служители на
банката били представяни готови бланки, които били предварително подготвени и ищците
не можели да влияят върху съдържанието им. Не им била представена писмена
методология относно едностранното увеличаване на лихвите, нито били наясно с
рисковете от внезапна промяна на валутния курс. Договорът в швейцарски франкове
бил предложен от банката като най – изгоден за самите потребители. Не са се
насочвали към оферти на други банки и не са търсили сключването на договор за
банков кредит в евро или лева към 2008 г. Към този момент родителите му нямали нужда от швейцарски
франкове, а от евро, като питали относно предлаганите от банката услуги.
Банката от своя страна не е настоявала ищците да сключат конкретен договор за
кредит в съответната валута, а е предложила офертите си. Ищците избрали банката
– ответник заради изгодните условия, като родителите му, и двамата с висше
образование, в действителност са сключили договора за кредит в швейцарски
франкове.
От заключението на вещото лице по
назначената ССЕ, прието като обективно и компетентно изготвено, се установява,че
по силата на сключен между страните договор за потребителски кредит № HL 40522
/27.06.2008 г., „Ю.Б.“ АД, е предоставила кредит в швейцарски франкове в размер
на равностойността на 180 000 евро в полза на ищците, като съгласно чл.2, ал.З
усвоеният кредит в швейцарки франкове се превалутира от банката в евро по
търговски курс „купува" на банката в деня на усвояването. Съгласно чл.З,
ал.1, за усвоения кредит се дължи годишна лихва в размер на сбора на Базовия
лихвен процент на банка за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП), валиден
за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.65
пункта. Към момента на сключване на настоящия договор БЛП на банката за жилищни
кредити в швейцарски франкове е в размер на 4.5%, съответно лихвеният процент
по кредита към датата на сключване на договора е 6,15%. Съгласно погасителни план
към договора, анюитетната месечна погасителна вноска е в размер на 2 099,23 швейцарски
франка /CHF/ , като първата вноска е дължима на 07.08.2008 г. Кредитът е бил усвоен
на 07.07.2008 г. при курс на швейцарския франк към еврото 1,6466386, при който
усвоеният кредит е в размер на 296 395 CHF. Централният курс на БНБ към тази дата
е бил в размер на 1,21593 лв. за 1 CHF.
Съгласно представения по делото договор
за банков кредит № HL 72764/ 14.08.2015 г. ,„Ю.Б."АД е предоставила ищците
кредит в размер на 491 000 лева за целите на пълно предсрочно погасяване на
задълженията по договор за кредит № HL 40522 /27.06.2008 г., посочен по-горе.
Кредитът по този договор е бил усвоен на 01.09.2015 г., като сметката на А.И.К.
в лева е била заверена със сумата от 459 024,65 лв. С тази суми са погасени
задълженията по № HL 40522 /27.06.2008 г. в размер на 252 766,88 CHF при курс
1.816000 лв. за 1 CHF. В договор № HL 72764 /14.08.2015 г. е уговорено 16 % от
общия размер на кредита да е неолихвяема главница. Останалата част от
главницата се олихвява с лихвен процент, представляващ сбор от б-месечния
СОФИБОР и надбавка в размер на 5, 419 пункта.
По договор за потребителски кредит №
HL 40522 /27.06.2008 г. до дата на последната вноска на 07.08.2015 г. са
платени общо суми за главница, лихви и такси в размер на 201 471,68 CHF. Задълженията
по кредита са били погасени чрез отпуснатия кредит по договор за банков кредит
№ HL 72764 /14.08.2015 г. Задълженията първия договор, изчислени към 01.09.2015
г. и включват: остатъчна главница в размер на 251 275,60 CHF, възнаградителна
лихва - 1 239,63 CHF, застраховки 251,65
CHF или общо превалутирани 252 766,88 CHF,
като при валутен курс (лв./1 CHF) от 1,81600 това се равнява на 459 024,65 лв.
По втория банков кредит от 14.08.2015 г. до датата на последната вноска на
21.08.2020 г. е била издължена сума в размер на 82 337,16 лв., като е
останала главница в размер на 303 203,55 лв. За същия период е била
платена лихва в размер на 97 602,88 лв. и неолихвяема главница в размер на
18 361 лв., като е останала непогасена такава в размер на 55 082,94
лв. Лихвите през периода от сключването на договора за потребителски кредит от
27.06.2008 г. до датата на предсрочното погасяване на кредита по него са
формирани като сбор от Базовия лихвен процент на банка за жилищни кредити в
швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата
плюс договорна надбавка от 1.65 пункта, като в табличен вид е посочено, че за
периода 07.07.2008 г. – 16.10.2008 г. годишния лихвен процент е бил от порядъка
на 6,65; от 16.10.2008 г. до 07.10.2012 г. – 7,65; а от тази дата – 7,40. Според
вещото лице в методологията на банката за определяне на базовия лихвен процент
няма посочена математическа формула, по която да се изчислява и да определя
относителната тежест на отделните компоненти, включени в него. Дължимата
възнаградителна лихва по първия договор за потребителски съобразно договорения
лихвен процент 6,15% е, както следва: за периода от 07.09.2010 г. до 07.07.2013 г. -
49 029,64 CHF; а за периода от 07.08.2013 г. до 01.09.2015 г. - 33 514,30 CHF.
Платената възнаградителна лихва по договора след увеличаването на лихвения
процент е: за периода от 07.09.2010 г.
до 07.07.2013 г. - 61 312,27 CHF; а за периода от 07.08.2013 г. до 01.09.2015
г. - 41 293,16 CHF. Разликата между платената и дължимата възнаградителна лихва
по договор за потребителски кредит № HL 40522 /27.06.2008 г. е: за периода от 07.09.2010 г. до 07.07.2013 г. -
12 282,63 CHF; а за периода от 07.08.2013 г. до 01.09.2015 г. -7 778,86 CHF. При
увеличения лихвен процент банката е приложила нов погасителен план, по който
ищците са погасили по-малко главница от дължимата при първоначалните условия на
договора с 6 920,06 CHF, тъй като при
увеличаване на лихвения процент се увеличава анюитетната вноска и се изменя
съотношението между главницата и лихвата, при което се увеличава частта за лихва
и се намалява частта за главница, в случая с 6 920,06 CHF. Вещото лице е дало
отговор на въпроса какъв е размерът на надвнесените суми в резултат на увеличаване на курса на швейцарския франк и
погасяването на кредита по договор за потребителски кредит № HL 40522 от
27.06.2008 г. в швейцарски франкове, като е посочило, че за периода от 07.09.2010
г. до 07.07.2013 г. разликата е в размер на 17 033,42 евро (33 314,47 лева); а за
периода от 07.08.2013 г. до 01.09.2015 г. - 15 036,99 евро (29 409,79 лева). Съгласно
плана на банката за погасяване на кредита, към 01.09.2015 г. остатъчното
задължение за главница по кредит № HL 40522/ 27.06.2008 г. е в размер на 251
275,60 CHF е превалутиран в лева при курс 1.816000 лв. за 1 CHF и е определено
в размер на 456 316,49 лв. Ако остатъчното задължение за главница към
01.09.2015 г. по този договор за кредит, в размер на 251 275,60 CHF, се
превалутира в лева при първоначалния курс 1,18777 лв. за 1 CHF, то дължимата
главница по новия кредит № HIL 72764 /14.08.2015 г. би била в размер на 298
457,94 лв. В този случай вещото лице определя „надвзетата“ сума за главница под
формата на курсова разлика, в резултат на увеличаване на курса на швейцарския франк,
е в размер на 157 858,55 лв. Вещото лице е дало определение на понятието
„арбитражна“ сделка, в случая валутна арбитражна сделка е сделка за покупко-
продажба на една валута срещу друга. Обичайно се извършва с цел да се спечели
от разликите в курсовете на една и съща валута на различни пазари в едно и също
време. Уточнило е, че при превалутирането банката не извършва превод от своя
разплащателна сметка в швейцарски франкове, а осчетоводява задължението на
кредитополучателя по счетоводна сметка, отчитаща предоставени кредити в
швейцарски франкове. В представените бордера по делото всички суми в
чуждестранни валути се посочват и отчитат и в левовата им равностойност по
курса на БНБ към съответната дата на операцията. Вещото лице е направило също
така анализ на движението на курса на швейцарския франк, като е посочило, че
най – нисък е бил в периода 05.04.2007 г. - 07.08.2008 г., през който е бил
по-нисък от 1,2 лв. за 1 CHF, а най – висок - през периода 15.01.2015 г. – 21.04.2015
г., през който е превишавал 1,9 лв. за 1 CHF. В съдебно заседание вещото лице е
заявило, че валутни прогнози трудно могат да бъдат направени, защото са с малка
вероятност на сбъдване и са най – общи, тъй като могат да бъдат направени на
база исторически данни. Според вещото лице, банката също не е била в състояние
да направи прогноза. Повишаването на швейцарския франк през 2008 г. не се дължи
на икономическата криза през 2007 г. – 2008 г., а на решение на Централната
Швейцарска банка, което не може да бъде прогнозирано, тъй като е уникално
решение. Методология за определяне на лихвени проценти (БЛП) и стойностите на
БЛП, предвижда определянето му
като сбор от следните компоненти: трансферна
цена на ресурса и буферна надбавка. Трансферната цена на ресурса се формира от
разходите, които банката при привличане на паричен ресурс, в това число: пазарните
(бенчмаркови) лихвени мерители - Софибор, Юрибор, Либор; рисковата премия,
приложима за банката при привличане, на финансов ресурс; директните нелихвени
разходи на банката по привличания паричен ресурс - минимални задължителни
резерви (МЗР), фонд за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) и др. От своя
страна буферната надбавка включва оценката под формата на лихвена премия на
нивото на риска при най- кредитоспособните клиенти и абсорбира временните
пазарни сътресения в лихвените нива в размер до 0.50% (на годишна база). Съгласно
методологията, при промяна на един или повече от изброените компоненти, е
налице основание за актуализация на БЛП. Отговорен орган за началното
определяне и следващи промени в размера на БЛП е Комитетът по управление на
активите и пасивите към банката. БЛП по жилищни кредити в швейцарски франкове са
променяни както следва: от 07.07.2008Г.
- на 5,00 %; от
10.10.2008г. - на 7,20 %; от 10.09.2012 г.
- на 6,95 %. Въз основа на Методология за
определяне на базисен лихвен процент вещото лице е дало заключение, че банката е имала основание да увеличи лихвения
процент през м.07.2008 г. и м.10.2008 г., но не е следвала изменението на
посочените показатели в посока на намаляване на БЛП. Вещото лице е пояснило
какво е икономическото съдържание на компонента на Методологията „трансферна
цена на ресурса", въз основа на който е определен референтният БЛП на
Банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, респ. евро, като е посочило,
че трансферната цена на ресурса се формира от разходите, които Банката прави
при привличане на паричен ресурс, в това число: пазарните (бенчмаркови) лихвени
мерители - Софибор, Юрибор, Либор; рисковата премия, приложима за Банката при
привличане на финансов ресурс; директните нелихвени разходи на Банката по
привличания паричен ресурс - минимални задължителни резерви (МЗР), фонд за
гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) и др. Трансферната цена на ресурса
характеризира цената, на която банката акумулира финансови средства от
физически и юридически лица, и която ползва за осъществяване на кредитната си
дейност. Банката е определяла различни БЛП за договорите за жилищен кредит в
различна валута - лева, евро, щатски долари и швейцарски франкове, като вещото
лице в табличен вид е посочило конкретните стойности, от които е видно, че БЛП
за кредитите в швейцарски франкове е по – нисък с около 3 пункта спрямо този за
останалите валути. Погасяването на процесния кредит е извършвано от банковата
сметка на кредитополучателя в швейцарски франкове. Захранването на тази сметка
е извършвано чрез покупко-продажба на швейцарски франкове срещу лева, вноски по
сметката на суми в швейцарски франкове, превод от сметка на кредитополучателя в
лева и превод на сума в швейцарски франкове от трето лице. Общо внесени на каса
в лева е била сумата от 197 861,49 CHF; внесени на каса в швейцарски франкове е
сумата от 4 810,00 CHF; общо преведени от левовата сметка на ищеца са били 131,19
CHF и е бил извършен валутен превод в
размер на 1 CHF от сметка на трето лице. средногодишният курс на
швейцарския франк се е увеличил с 52,04 % през 2015 г. спрямо този за м. 06.
2008 г. По-съществени увеличения са настъпили през 2010 г., 2011 г. и 2015 г.
През 2016 г. е налице намаление на курса, което обаче не може да компенсира
увеличенията за периода 2007 г. - 2015 г. Вещото лице е посочило, че швейцарският
франк винаги е бил разглеждан като една от сигурните световни валути, който
имидж се обуславя от сравнително ниските нива на публична задлъжнялост на
страната, силната местна икономика, както и традиционно консервативната
политика на Швейцарската централна банка. В периода м. 12.2008 г. започва
тенденция на трайно покачване на курса на швейцарския франк към еврото. Основен
фактор за това движение е развиващата се и продължителна дългова криза,
обхванала САЩ и Западна Европа. Тя поражда търсенето от много инвеститори на
по-сигурно убежище за своите финансови средства, за каквото се приема
швейцарския франк.
Върху курса на франка оказа също и
обезценяване на стойността на валутите, в което се включиха водещите централни
банки. Целта е изкуствено подобряване на конкурентоспособността на износа на
една страна, чрез намаляване на покупателната стойност на нейната валута. След
известен период относително въздържание, Швейцарската централна банка също се
включва в тази тенденция с оправданието, че скъпият франк намалява
конкурентоспособността на износа на страната. Тя фиксира своеобразно дъно на
цената на еврото спрямо франка при обменен курс от около 0,83 евро за 1 франк,
или 1,20 франка за евро. По този начин банката се опитва да гарантира, че
швейцарските стоки няма да станат прекалено скъпи за бързо изпразващите се
джобове на европейските потребители. За да защити това ниво, тя е била
принудена да проведе сериозна парична експанзия, изкупувайки големи количества
евро с цел запазването на желаното ниво на обменния курс. Тази политика успява
да задържи валутния курс на франка към еврото на относително постоянно ниво в
периода между м.09.2011 г. - м.12.2014 г. В резултат обаче валутните резерви на
Швейцарската централна банка, чиято стойност във франкове се повиши от малко
под 200 до над 500 млрд. за период от няколко години, надхвърляйки 80% от БВП
на страната. В средата на м.януари 2015 г. Швейцарската централна банка взема
решение да изостави обвързването на франка с еврото, в резултат на което само в
рамките на един ден франкът повишава стойността си спрямо еврото със 17%.
Вещото лице приема, че не е възможно достоверно да се прогнозира повишението на
курса на швейцарския франк към еврото и лева на международните пазари спрямо
еврото и лева след м.юни 2008 г. въз основа на динамиката на курса на
швейцарския франк на международните пазари в период 2005 г. - м.юни 2008 г. В
допълнителното заключение вещото лице е посочило, че усвоената на 01.09.2015 г.
по договора за банков кредит № HL72764 от 14.08.2015 г. главница е в размер на
459 024.65 лв., като е уговорено 16% от общия размер на кредита да е
неолихвяема главница, а останалата част от да главницата се олихвява с лихвен
процент, представляващ сбор от б-месечния СОФИБОР и надбавка в размер на 5,419
пункта. Към 01.09.2015 г. олихвяемата част от кредита е в размер на 385 580,71
лв., върху която банката начислява лихва, а неолихвяемата част от главницата е
в размер на 73 443,94 лв. Вещото лице е дало заключение, че общият размер на
неолихвяемата главница възлиза на 73 443,94 лв. Вещото лице е определило „надвзетите“
суми от ответника под формата на курсови разлики, в резултат на увеличаване на
курса на швейцарския франк и погасяването на кредита по договора за
потребителски кредит № HL 40522 от 27.06.2008 г. в швейцарски франкове: за
периода от 07.09.2010 г. до 07.07.2013 г. - 16 242,96 евро (31 768,47 лева); и за
периода от 07.08.2013 г. до 01.09.2015 г. - 14 391,12 евро (28 146,58
лева). Общият размер на дължимите съобразно курса на швейцарския франк към
датата на сключване на договора за потребителски кредит вноски възлизат в
размер на 162 563,25 лв., а реално платени на датата на падежите съобразно
курсовата разлика с в размер на 222 478,30 лв., като в резултат на курсовата
разлика ищците са платили в повече 59 915,05 лв. или 30 634,08 евро. Вещото
лице е изчислило курсовите разлики, формиран върху сбора на лихвите и
главницата съобразно първоначалният погасителен план, като в този случай „надвзетите“
от ответника суми под формата на курсови разлики в резултат на увеличаване на
курса на швейцарския франк и погасяването на кредита по договора за
потребителски кредит № HL 40522 от 27.06.2008 г. в швейцарски франкове, са
следните: за периода от 07.09.2010 г. до 07.07.2013 г. в размер на 28 083,35 лв.
или 14 358,79 евро; и за периода от 07.08.2013
г. до 01.09.2015 г. - 25 148,08 лв. или 12 858,01 евро. Левовата равностойност
на сумата на определената главница по валутния курс към 01.09.2015 г. е в
размер на 443 749,66 лв. и ако от тази сума се извади се приспадне размерът на
безлихвената главница по договора от 14.08.2015 г. (73 443,94 лв.), то
дължимата главница би била в размер на 370 305,72 лв. При отпускане на какъвто
и да е валутен кредит, различен от лева, се извършва счетоводна операция, при
която банката дебитира счетоводна сметка
за предоставени заеми и се кредитира разплащателната сметка на
кредитополучателя. Видно от начина на осчетоводяване, банката не дебитира своя
разплащателна сметка, т.е. няма прехвърляне на парични суми от банкова сметка ***ършва
превод. При отпускане на кредит във валута, различна от националната, не се
изисква банката да разполага с налични парични средства в съответната валута,
тъй като се осчетоводява по счетоводна
сметка. Банката обаче следва да осигури защита срещу възникващия валутен риск,
която тя осъществява чрез суапови сделки, които периодично се подновяват в
зависимост от поетите ангажименти в съответните чуждестранни валути, в случая -
швейцарски франкове, като вещото лице е проследило извършените от ответника
суапови сделки. С вальор 30.07.2008 г. банката - ответник е осчетоводила
прехвърлянето на вземането по договора за потребителски кредит № HL 40522/ 27.06.2008
г. на „Б.Р.С.“ ЕАД. Тъй като до тази дата няма вноски с настъпил падеж, банката
не е осчетоводявала извършени вноски по кредита. След прехвърляне на вземането
на „Б.Р.С.“ ЕАД, сумите за погасяване на кредита, постъпвали по сметката на
кредитополучателя, са прехвърляни по сметка на „Б.Р.С.“ ЕАД. Счетоводните
операции за този период са осчетоводявани от банката, като е дебитирана сметка *********—
„Разплащателна сметка на граждани и домакинства във валута" - партида
сметка на кредитополучателя, и е кредитирана сметка *********** -
„Разплащателни сметки на други финансови институции във валута" - партида
„Б.Р.С.“ ЕАД. В последното погасяването
на кредита е осчетоводявано, като е дебитирана сметка *********-
разплащателната сметка на „Бългериън Ритейл Сьрвисиз“ ЕАД и са кредитирани
партидите за главница, лихви и такси. Усвоената главница на 01.09.2015 г. по договора
за банков кредит HL72764/ 14.08.2015 г. е в размер на 459 024.65 лв., от която олихвяемата част е в размер на 385
580,71 лв., върху която банката начислява лихва; а неолихвяемата част от
главницата е в размер на 73 443,94 лв. Ако от остатъчното задължение за
главница 251 275,60 CHF по Договора за кредит от 27.06.2008 г. се извади сумата
по въпрос 4 от основното заключение (сумата на непргасената главница,
вследствие на увеличения лихвен процент) в размер на 6 920,06 CHF, то дължимата
главница би била в размер на 244 355,54 CHF. Вещото лице е посочило левовата
равностойност на определената главница по валутния курс към 01.09.2015 г. в
размер на 443 749,66 лева (= 244 355,54 CHF х 1,81600 лв./ 1 CHF). Ако от тази
сума се извади се приспадне размерът на безлихвената главница по Договора от
14.08.2015 г. (73 443,94 лв.), то дължимата главница би била в размер на 370
305,72 лева (= 443 749,66 лв. - 73 443,94 лв.). В този случай надвзетата сума
за главница от ответника под формата на курсова разлика, в резултат на
увеличаване на курса на швейцарския франк и пълното предсрочно погасяване на
кредита по Договор за потребителски кредит № HL 40522 от г. на 01.09.2015 г.
представляваща валутната разлика от това превалутиране е в размер на 80 067,23
лв.
При така изложените фактически данни,
Градският съд достига до следните правни изводи:
Предявените от А.И.К. и Н.В.К. против
„Ю. Бюлгария“ АД при условията на обективно кумулативно съединяване претенции с
правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 143 от ЗЗП и чл. 55 ал. 1 т. 1,
вр. чл. 143 от ЗЗП искове са процесуално допустими и страните са легитимирани
да участват в процеса.
Досежно основателността им, Градският
съд намира следното:
1.
По иска за признаване на установено в отношенията между страните, че
договорните клаузи на чл. 1 ал. 1 от сключения между тях договор за
потребителски кредит № HL 40522/ 27.06.2008 г., в частите, регламентиращи
задължение в швейцарски франкове, на чл. 6 ал. 2, в частта на изречение първо
„швейцарски франкове“ и изречение второ, са нищожни:
Ищците
поддържат твърденията си, че клаузите на сключения между страните договор за
потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26 ал. 2 пр. 5 от ЗЗД. Съгласно
чл. 1 ал. 1 от договора, банката – ответник се задължава да отпусне на ищците
банков кредит в швейцарски франкове, като ал. 2 на чл. 6 предвижда, че
погасяването на кредита става във валутата, в която е разрешен и усвоен, а
именно швейцарски франкове, като в случаите, че по сметките на ищеца К. има
друга валута, сумите се изтеглят от банката за погасяване на кредита след
служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“
на банката за швейцарски франк към лев/ евро. С оглед предмета на договора,
представляващи парични средства, равностойност на 180 000 евро, то ищците
твърдят, че фактически са сключили договор за банков кредит в евро. В тази
връзка са и показанията на св. К., техен син, че кредит в швейцарски франкове
бил предложен от самата банка.
Развиват
същевременно твърдения, че горепосочените клаузи на договора са недействителни
съгласно чл. 143 от ЗЗП, тъй като ищците притежават качеството на потребители,
а с оглед задължението на икономически по – силната страна да представи цялата
възможна информация относно банковата сделка, то тези клаузи са неравноправни
като увреждащи потребителите, тъй като прехвърлят върху тях валутния риск от
промяната в курса.
Съгласно чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 ЗЗД,
привидните договори са нищожни. Привидна /симулативна/ е сделката, при която се
извършват насрещни волеизявления от страните и те се обективират в правната
действителност, но всъщност страните не желаят настъпването на правните
последици от сключената сделка /абсолютна симулация/ или желаят настъпването на
други последици, различни от тези по външно обективираната им воля /относителна
симулация/, т. е. при привидните договори е налице съзнателно несъответствие
между желаното и изразеното. В случая предявената искова претенция е за
относителна симулация, тъй като явната сделка за банков кредит в швейцарски
франка е привидна, а действителната воля на страните е за договор за банков
кредит в евро.
По така релевираното основание за
недействителност на клаузите на договора касателно валутата „швейцарски франк“,
съдът го намира за неоснователно, доколкото клаузата е индивидуално договорена.
В показанията си св. К. е потвърдил, че родителите му за сключили именно
договор за банков кредит в швейцарски франкове с ясното съзнание, че в тази
валута лихвеният процент на възнаградителната лихва е значително по – нисък от
този за другите валути. В тази връзка е и заключението на вещото лице по
назначената ССЕ. Приложените писмени доказателства сочат, че кредитът е бил
усвоен в швейцарски франкове, а не в друга валута, като ищците са извършвали
различни валутни операции, включително в различна валута – евро и лева, които
обаче не доказват твърдението, че и двете страни по договора са изразили воля
за сключване на договора във валута, различна от швейцарския франк.
По отношение на второто от твърдението
за недействителност, то съдът намира следното:
Към момента на сключване на договора
Законът за потребителския кредит,
Обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в
сила от 12.05.2010 г., не е бил приет и не е регулирал отношенията между
страните. Вън от горното и с оглед цената на договора, равностойността на
180 000 евро, то разпоредбите му биха били неприложими.
Следователно
сочените от ищците клаузи на договора следва да бъдат преценени в светлината на
чл. 143 ал. 1 от ЗЗП, съгласно която неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Ищците
твърдят, че банката е нарушила изискването за добросъвестност, като не е
предоставила цялостната информация относно валутата, в която договорът за
кредит е сключен, на ясен и разбираем език, така че ищците да биха могли да
предвидят икономическия риск от промяната в курса и, съответно рискът е носен
единствено от тях.
Към
момента на подписване на договора за потребителски кредит е действала Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, в сила от 11.06.2008 г. Независимо,
че процесният договор не попада в обхвата на директивата с оглед разпоредбата
на чл. 2 б. В от същата, то ratione
materiae
следва
да се допусне прилагането на разпоредбите на директивата и по отношение на
договори за кредит, които не попадат в нейното приложно поле /в този смисъл
Решение на СЕС (четвърти състав) от 12 юли 2012 година по дело С – 602/10, след
като е сключена от физическо лице, имащо качеството на потребител по смисъла на
чл. 15 от Конвенцията от Лугано.
За
да се прецени дали клаузата в процесния договор, касаещ сключването му в
швейцарски франкове е неравноправна, настоящият съдебен състав намира, че
следва да съобрази същата в светлината на установената от СЕС съдебна практика.
При договор за заем на сума, изразена в чуждестранна валута, следва да се
прецени дали действително сумата е предоставена в тази валута или на практика в националната парична единица и как
трябва да бъде върната от потребителя: в договорената валута или трябва да бъде
върната изключително в националната или друга парична единица; дали договорната
клауза относно вида на обменния валутен курс (купува или продава) е била
индивидуално договорена, на ясен и разбираем език, въз основа на съответстващо
тълкуване на приложимото национално право към датата на сключване на
разглеждания договор. При преценката на ясния и разбираем характер на
договорите клаузи трябва да се отчитат всички обстоятелства по конкретния
случай, и по-специално предоставената на потребителя информация към момента на
сключването на договора, както освен чисто формалния и езиков аспект, трябва да
се има предвид точната оценка на икономическите последици от посочените клаузи
и връзките които могат да съществуват между тях /вж. заключение на генералния
адвокат N. WAHL, представено на 12 февруари 2014 година по Дело C‑26/13
на СЕС/.
Клаузата
за договарянето на кредита в швейцарски франкове в договора за потребителски
кредит № HL 40522 от 27.06.2008 г., е писмена, изрична и носеща подписите на
всички страни по договора, следователно е индивидуално договорена. Както
отпускането и усвояването на кредита, така и връщането на сумите по него е
договорено да бъде извършвано в конкретна чуждестранна валута – швейцарски
франк, като е конкретизиран и вида обменния курс (купува и продава) при
усвояването му и плащане на погасителните вноски. Твърденията на ищеца за липса
на ясен и разбираем език, формулиран от банката – кредитор по отношение
клаузата на валутата, в която договорът е сключен, касаят предоставянето на
преддоговорна информация, която въз основа на движението на курса на
швейцарския франк ищците да биха могли да установят последващия му тренд.
Фактът, че кредитополучателите изрично са се съгласили да сключат договора в
швейцарски франкове, е установен и въз основа на показанията на св. К., че
валутата е избрана поради по – ниската лихва на задълженията в нея. В тази
връзка настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че
представените от ищците писмени документи относно рекламирането на кредити в
швейцарски франкове като е наблегнато на стабилността на валутата, са
ирелевантни. От тях не може да се изведе, че касаят конкретната банка и точно
периода на сключване на договора, тъй като единствено към този момент
националният съд извършва проверка на твърденията за неравноправност на
договорната клауза.
Изискването
договорна клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език предполага, че при
договорите за кредит финансовите институции трябва да предоставят на
кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат
решения, основани на добра информираност и благоразумие. Във връзка с това
посоченото изискване означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва да
бъде погасяван в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, се
разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но
и по отношение на конкретния ѝ обхват в
смисъл, че среден
потребител, относително осведомен и
в разумни граници
наблюдателен и съобразителен, може не само
да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в
която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите
икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения – в
този смисъл изрично Решение на СЕС (втори състав) от 20 септември 2017 година по
дело С – 186/ 16.
От
показанията на св. К. се установява, че родителите му, ищци в процеса,
изпълняват качествата на среден потребител, относително осведомени и в разумни
граници наблюдателни и съобразителни, следователно са могли в рамките на
нормалната човешка логика да предположат, че валутата, в която договарят
кредитното си задължение, може да претърпи промяна в курса както в насока
понижение, така и в обратната посока, имайки предвид дългия срок на договора. В
тази връзка съдът намира, че банката – ответник е изпълнила критериите за
добросъвестност и не е имала задължение да дава информация относно движението
на курса на швейцарския франк, тъй като в заключението си вещото лице е
посочило, че от една страна, прогноза в движението на валутния курс е почти
невъзможна поради липсата на сигурност в сбъдването и, а от друга, въпросното
повишение на курса на швейцарския франк се дължи не на тренда на самата валута,
а на решение на Швейцарската централна банка, което е уникално, внезапно и не
подлежи на прогноза, съответно обективно е невъзможно банката – ответник да
бъде задължена сама да предвиди вземането на такова решение и свързаната с него
промяна на валутния курс на швейцарския франк, за да би била отговорна за
предоставянето на тази информация на кредитополучателите.
Предвид
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспорената от
ищците клауза на чл. 1 ал. 1 и чл. 6 ал. 2 от договора за потребителски кредит
№ HL 40522 от 27.06.2008 г., касаеща валутата швейцарски франк не е нищожна
нито като симулативна, нито като неравноправна. Исковата претенция е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
2. По иска за признаване на установено в отношенията
между страните, че договорните клаузи на чл. 2 ал. 3 § 1 от сключения между тях
договор за потребителски кредит № HL 40522/ 27.06.2008 г., в частта относно
начина на определяне размера на левовата равностойност на задълженията в
швейцарски франкове, са нищожни:
Съгласно
посочената клауза, усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1
по сметка на кредитополучателя А.И.К. се превалутира служебно от Банката в евро
по търговски курс „купува“ на банката за съответната валута в деня на
усвояването, за което ищците дават своето съгласие. В тази връзка настоящият
съдебен състав намира претенцията за неоснователна. С клаузата на чл. 2 ал. 3 §
1 от договора за потребителски кредит не се определя левовата равностойност на
задълженията в швейцарски франкове. Клаузата предвижда превалутиране в евро,
доколкото от твърденията на самите ищци в исковата молба, обясненията на ищеца А.К.,
дадени по реда на чл. 176 от ГПК, а и частично от показанията на свидетеля,
става ясно, че тази арбитражна валутна сделка е била наложена от необходимостта
ищците да заплатят закупения от тях със средствата, получени въз основа на
договора за кредит от банката – ответник, в евро. Макар и да е посочено
„служебно“ превалутиране, то е извършено във връзка с интересите именно на
ищците, а не е самоволно и едностранно решение на банката, следователно
клаузата е индивидуално договорена. Вън от горното, алгоритъмът на самата
арбитражна операция е посочен в ал. 5 на чл. 2 на ясен и разбираем език,
следователно ищците са били запознати с нея. При тези съображения съдът намира
този иск за неоснователен.
3.
По иска за признаване
на установено в отношенията между страните, че договорните клаузи на чл. 3 ал.
5, чл. 6 ал. 3 и чл. 12 от сключения между тях договор за потребителски кредит
№ HL 40522/ 27.06.2008 г., са нищожни:
Клаузата
на чл. 3 ал. 5 предвижда, че действащият базов лихвен процент на банката за
жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните, като банката уведомява кредитополучателите за новия
размер на БЛП и датата, от която той е в сила чрез обявяването му на видно
място в банковите салони.
Чл.
6 ал. 3 сочи, че в случай, че по време на действието на настоящия договор
банката промени базовия лихвен процент за жилищни кредити, размерът на
погасителните вноски се променя автоматично в съответствие с промяната.
Съгласно
чл. 12 Банката запазва правото си по време на действие на договора да променя
Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионите, които прилага при
операциите си, както и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски
франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране, като измененията
на тарифата и/ или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането и са
задължителни за страните.
В
тази връзка съдът намира, че в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение №
23/07.07.2016 д. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 232 от
5.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО и др., съобразявайки и
задължителната практика на СЕС (решенията по дело С-40/08, дело С-137/08, дело
С-168/05, С-240/98, дело С-243/08, дело С-244/98, дело С-397/11, дело С-415/11,
дело С-472/11 дело С-618/10, С-618/10, дело С-243/08, дело С-472/11, дело
С-397/11), е прието, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически
и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор и когато ги констатира, съдът е длъжен, с оглед принципа
за състезателност, да уведоми страните, че ще се произнесе по неравноправния
характер на клаузата/те, като им даде възможност да изразят становище и да
ангажират доказателства. Съдът не се произнася по неравноправния характер на
клаузата, ако потребителят, след като е бил уведомен, се противопостави на
това.
В
случая, ответниците изрично са възразили, че клаузите, даващи възможност на
банката едностранно да променя базовия лихвен процент и възнаградителната лихва, са нищожни, тъй като
са неравноправни, поради което и съдът дължи произнасяне по този въпрос.
В
тази връзка, на първо място следва да се изследва кои са приложимите законови
разпоредби към процесния договор за кредит.
Същият
е потребителски договор – страните по него са потребител по смисъла на § 13, т.
1 от Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 09.12.2005 г., ) -
ищецът е търговска банка – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП, а ответниците
са физически лица.
По
отношение на банковите кредити, отпускани на потребители, в българската правна
система съществува и специален Закон за потребителския кредит, в сила от
01.10.2006 г. (отм. ДВ, бр. 18/05.03.2010 г.), който се прилага като закон,
уреждащ правоотношението към датата на възникването му. ЗПКр. – чл. 3, ал. 3,
т. 5 и чл. 3, ал. 5, т. 1, изрично изключват договори на стойност над 40 000
лева, какъвто е и процесният договор, и които са обезпечени с ипотека (с
изключение на чл. 15), поради което разпоредбите на ЗПКр (отм.); са
неприложими.
От
01.01.2017 г. е в сила Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители
(обн., ДВ, бр. 59/29.07.2016 г., § 4 от който, обаче, предвижда, че законът не
се прилага за договори за кредит за недвижими имоти, сключени с потребители
преди датата на влизането му в сила, с изключение на чл. 41 (касаещ предсрочно
погасяване на задълженията по кредита). Предвид изложеното действителността на
конкретния клаузи от процесният договор следва да бъдат съобразени дали
отговарят на изискманията на чл. 143 и сл. от ЗЗП.
Съгласно
чл. 58 ал. 1 т. 2 от ЗКИ, банката може да уговори промяна на лихвения процент
по даден кредит. Тази възможност е икономически обоснована и законодателно рационална
– банковите кредити обикновено имат дълъг срок на погасяване и естествените
инфлационни процеси могат в дългосрочен план да направят така, че банката да
бъде поставена в силно неизгодно положение, ако е уговорена фиксирана лихва.
Така възможността за едностранно изменение на лихвения процент от страна на
банката е уредена в обществен интерес – с цел гарантиране на банковата система
и на правата на вложителите в нея, които биха пострадали сериозно при завишен
размер на рисковите кредити, който би довел до системен риск и несъстоятелност
на банки. Така предоставената възможност на банките търпи ограничения, за да се
запази справедливостта в оборота – най-важната цел на частното право: на първо
място това е изискването за изрично и изчерпателно информиране на потребителя
за механизма, по който се изчислява изменената лихва (арг. от чл. 58, ал. 2
ЗКИ). Така е невъзможно договорът да препраща към дискрецията на орган на
банката, която би се проявила към бъдещ момент или да използва многозначни
термини при определяне на начина за погасяване на един кредит. Задължително е
освен това тези клаузи да са справедливи – да не поставят потребителя в
неравноправно положение (чл. 143 и сл. ЗЗП), а също така е валидно и
общоприложимото правило за забрана за противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал.
1 ЗЗД).
По
отношение на приложимостта на чл. 146 ал. 1, вр. чл. 143 от ЗЗП към процесните
клаузи следва да се има предвид, че са изпълнени условията за прилагане на
института на неравноправните клаузи.
Съгласно
посочените по – горе три клаузи на процесния договор, кредиторът има право
едностранно да променя базовия лихвен процент, за което уведомява
кредитополучателите по подходящ начин.
По делото липсват твърдения на ищеца, че тези разпоредби са били
договорени индивидуално, като кредитополучателите са имали възможност да
преговарят за съдържанието им, като и двете страни са изявили съвпадащи се
волеизявления.
Съдът
намира, че не е приложимо изключението, че правилата за неравноправните клаузи
при определяне основния предмет на договора са неприложими, тъй като договорът
за банков кредит е особен вид договор за заем. Характерната престация по него е
за заемополучателя и се изразява в заместване на предоставените му заместими
вещи с други от същия вид, количество и качество. Поради това следва да се
приеме, че основното съдържание на договора за банков кредит от гледна точка на
заемополучателя е задължението му да върне на банката предоставените му пари,
като задължението за лихва се явява допълнително.
При
тези констатации настоящият съдебен състав следва да разгледа действителността
на оспорените клаузи, отчитайки посочените по-горе три изисквания за
ограничаване на дискрецията на банките при едностранното изменение на лихвения
процент.
При
тълкуване на Директива 93/13/ЕИО, чиито разпоредби ЗЗП въвежда в българското
законодателство, Съдът на ЕС приема, че критериите за промяна на лихвения
процент следва да са достатъчно конкретни, за да може един информиран
потребител да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите
за него икономически последици (така дело Matei, C-143/13, т. 74 и Kоsler,
C-282/14, т. 73 и др.).
С
решение № 424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г., IV г. о. на ВКС е даден
отговор на въпроса за приложението на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 3 ЗЗП
спрямо клаузи от договора за банков кредит, касаещи увеличаване на
възнаградителната лихва. Според ВКС, при систематичното тълкуване на
разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП, отчитайки и целта на закона, следва
извод, че е допустима уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност за
увеличаване на първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на следните
кумулативни условия: 1/ обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени
лихвата, трябва изрично да са уговорени в договора или в общите условия; 2/
тези обстоятелства следва да обективни, т. е. да не зависят от волята на
кредитора - тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на
кредитора; 3/ методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в
договора или ОУ, т. е. да е ясен начина на формиране на лихвата; 4/ при
настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и
понижаване на първоначално уговорената лихва-ако е предвидена възможност само
за повишаване, това несъмнено води до "значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя" съгласно чл. 143 ЗЗП.
Съгласно решение № 95/13.09.2016 г. по т. дело № 240/2015 г. на ВКС, ТК, II т.
о., методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна
и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените
изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни
индекси и/или индикатори. Съобразно правната природа на договора за банков
кредит, безспорна е и необходимостта от постигнато между съконтрахентите
съгласие за начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя, т. е. да
е налице конкретна формула за определяне на възнаградителната лихва – съществен
елемент от съдържанието на този вид банкови сделки. Когато потребителят не е
получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, метода, по
който кредитодателят може едностранно да промени цената на доставената му
финансова услуга, както и когато методологията, създадена от банката –
кредитор, например с нейни вътрешни правила, не е част от договора за кредит,
банката не може да се счита за добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за
неравноправна клауза по чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144,
ал. 3, т. 1 ЗЗП. Предвидената в договора за банков кредит възможност за
едностранно изменение, включително увеличение на базовия лихвен процент се
основава на дискрационната власт на банката – ищец. Не е конкретизирано кои фактори обуславят
евентуална промяна на цената на услугата.
Предвид
всички изложени съображения настоящият съдебен състав намира, че така сочените
от ищците клаузи са недействителни като неравноправни за потребителите и в тази
връзка противоречащи на добрите нрави и в този смисъл исковата претенция е
основателна.
4.
По иска за осъждане на ответника
да заплати на ищеца А.И.К. сума в размер на 33 251,82 лв., представляващо
недължимо надвзети за периода от 07.08.2013 г. до 01.09.2015 г. включително,
курсови разлики по договор за потребителски кредит № HL 40522/ 27.06.2008 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането:
Ищецът твърди, че въпросната сума, представляваща
от него платена по договора за потребителски кредит възнаградителна лихва, е
платена при начална липса на основание, поради което и на основание чл. 55 ал.
1 т. 1 от ЗЗД настоява ответникът да бъде осъден да му я заплати. Съображенията
за това се извеждат от твърденията за нищожност на клаузите в договора по чл. 1
ал. 1 и чл. 6 ал. 2 касателно валутата, в която договорът е сключен, а именно
швейцарски франк. Тези твърдения, съобразени от съда по иск 1., се ценят като
неоснователни и не се налага да бъдат преповтаряни. Клаузите, предвиждащи
сключването на договора в швейцарски франкове, не са недействителни нито като
симулативни, нито като неравноправни, предвид което платените в резултат на
промяната на курса на валутата суми не са платени поради начална липса на
основание.
Исковата претенция е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
5.
По иска за осъждане на ответника да заплати на А.И.К. сума в размер на
157 858, 55 лв., представляваща недължимо платени на 01.09.2015 г. суми по
договора за рефинансиране за погасяване на недължими курсови разлики по
договора в швейцарски франкове, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното и изплащане:
Както
вече беше посочено от съда, не са нищожни клаузите относно договарянето на
кредита във валута швейцарски франк, като банката – ответник е изпълнила
задължението си за добросъвестност, а повишението на курса на валутата се дължи
на обстоятелство – решение на Националната швейцарска банка, което не може да
бъде предвидено както от потребителя, така и от самата банка, то е уникално и
непрогнозируемо.
В
тази връзка съдът намира за необходимо да изложи, че общо валидно е правилото
за добросъвестност в договорните отношения, изразяващо се в принципа „комуто
ползите, нему и рискът“. Доказателствата по делото сочат, че сключването на
договора за потребителски кредит № HL 40522/ 27.06.2008 г. във валута
швейцарски франкове не е било случаен факт, а с него се е целял търсен от
самите кредитополучатели резултат да заплащат по – ниски лихви в кредит в швейцарски
франкове в сравнение с тези в друга валута. Целейки ползата от този кредит, то
логично, разумно и житейски обосновано е те да носят и риска и от промяната в
курса на въпросната валута, която би могла да бъде както в насока понижение,
така и в насока увеличението и спрямо други валути, още повече като се съобрази
срока, за който страните са сключили договора. Тъй като в конкретния случаи и
съгласно заключението на вещото лице, промяната в курса на швейцарския франк се
дължи на неподлежащо на прогноза обстоятелство, каквото е решението на
Националната швейцарска банка, съответно попада извън рамките на задълженията
на банката – ответник добросъвестно да представи на кредитополучателите цялата
налична информация, то повишението на курса на валутата е риск, който се поема
от кредитополучателя. Сумата от 157 858,55 лв., дължаща се на курсовите
разлики в швейцарския франк не е била недължима на банката, съответно
рефинансирането и с договора за банков кредит № HL 72764/ 14.08.2015 г. не е
лишено от основание.
Тази
искова претенция с правно основание чл. 55 ал. 1 т. 1 от ЗЗД е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена, ведно с акцесорната претенция за лихва.
6.
По иска за осъждане на ответника
да заплати на ищците сума в размер на 6 076,63 швейцарски франка с левова
равностойност 10 309,50 лв. по курса на БНБ към датата на подаване на исковата
молба в съда, представляваща разликата между предварително уговорените и реално
заплатените месечни вноски за лихва по договор за потребителски кредит № HL
40522/ 27.06.2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на дължимата сума:
С оглед мотивите на съда по иск 3., с които приема
за недействителни като неравноправни и в противоречие с добрите нрави на клаузите
в договора за потребителски кредит от 27.06.2008 г., предоставящи възможност на
банката – ответник едностранно да променя, включително и увеличава базовия
лихвен процент, както и възнаградителната лихва, то претендираната от ищците
сума е платена на основание нищожните клаузи и следователно при начална липса
на основание. При тези съображения претендирата сума в размер на 6 076,63
швейцарски франка с левова равностойност 10 309,50 лв. и на основание чл. 55
ал. 1 т. 1 от ЗЗД подлежи на връщане на ищците. Исковата претенция е
основателна, ведно със следващата се законна лихва върху главницата,
претендирана на основание чл. 86 от ЗЗД, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното и изплащане.
7.
По иска за признаване на установено в отношенията между страните, че
ищците не дължат сума в размер на 8018,77 швейцарски франка, с левова
равностойност към датата на предявяване на иска 13 604,57 лв., поради извършено
на основание чл. 103, ал. 2 ЗЗД прихващане с главницата по договор за
потребителски кредит № HL72764/ 14.08.2015 г., която сума представлява лихви,
получени без основание от ответника за периода от 07.09.2010 г. до 07.07.2013
г.:
Отрицателната
претенция на ищците е за установяване недължимостта на посочената парична сума,
която е била платена без основание като недължима лихва по договора за
потребителски кредит № HL 40522/ 27.06.2008 г. Недължимостта на
възнаградителната лихва е съобразно изложените по – горе съображения относно
недействителността на клаузите в договора, регламентиращи едностранната промяна
в базовия лихвен процент и възнаградителната лихва от страна на банката, при
липсата на обективни критерии за упражнената дискреция. Следователно сумата в
размер на 8 018,77 швейцарски франка, платена при начална липса на
основание по първия от потребителските договори, за която те имат вземане срещу
ответника, подлежи на прихващане със задължението им към ответника по договора
за потребителски кредит от 14.08.2015 г.
Основното
възражение на банката – ответник е, че възражението за прихващане е лишено от
основание, тъй като вземането и по договора за потребителски кредит № HL72764/
14.08.2015 г. не е нито изискуемо, нито ликвидно, съгласно чл. 103 ал. 1 от ЗЗД.
Изискването
на чл. 103, ал. 1 ЗЗД за изискуемост и ликвидност на вземането, с което се иска
да се извърши прихващане касае възникването и упражняване на потестативното
право на извънсъдебно прихващане, чиито материален правопогасяващ ефект
настъпва с факта на отправяне на изявлението по реда на чл. 104, ал. 1 предл.
първо ЗЗД, от който момент двете насрещни, изискуеми и ликвидни вземания се
считат погасени. Възражението за прихващане, надлежно заявено в хода на висящ
съдебен процес съдът намира за процесуално допустимо и когато вземането не е
ликвидно, нито изискуемо. В тези хипотези на съдебното прихващане погасителният
ефект настъпва, след като влезе в сила решението, с което се установява
съществуването на вземането и неговата изискуемост. Именно от този момент
същото е и ликвидно, установено по размера, в който се реализира от съда. С влизане
в сила на решението спорното неликвидно насрещно вземане става ликвидно и
изискуемо. Прихващането не настъпва автоматически, по силата на закона, а в
резултат на едностранно волеизявление на един от двамата насрещни длъжници,
отправено до другия насрещен длъжник – в този смисъл изрично Решение № 113 от
9.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1274/2013 г., II г. о.
При
тези съображения настоящият съдебен състав намира искът за основателен.
8.
По иска за признаване
на установено в отношенията между страните, че ищците не дължат сума в размер
на 39 910,37 лв. поради извършено на основание чл. 103, ал. 2 ЗЗД прихващане с
главницата по Договор за потребителски кредит № HL72764/ 14.08.2015 г., която
сума представлява курсови разлики получени без основание от ответника за
месеците от 07.09.2010 г. до 07.07.2013 г.:
Изложените
по – горе съображения защо настоящият съдебен състав намира, че внесените от
ищците суми в повече съобразно първоначалния погасителен план, дължащ се на
курсовите разлики в швейцарския франк като валута, в която е сключен договора не
са внесени без основание, тъй като клаузите в договора относно валутата не са
недействителни като симулативни или като неравноправни за потребителя. Това
означава, че сумите, които са внесени с основание не подлежат на връщане, не са
изискуеми от ответника, предвид което изявлението за прихващането им със
задължението на банката към ищците, е неоснователно.
Исковата
претенция е неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
На
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ищците имат право на сторените от тях съдебно –
деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете в общ размер на 1 654,84
лв., от които 559,85
лв. адвокатско възнаграждение.
На
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ответникът има право на сторените от него разноски
съразмерно на отхвърлената част от
исковете в общ размер на 5 653,32 лв., от които 4 216,19 лв.
адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.И.К., с ЕГН **********, и Н.В.К., с ЕГН **********,***, чрез
процесуалния им представител, против „Ю.Б.“ АД със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК ********, иск за признаване на установено в отношенията
между страните, че договорните клаузи на чл. 1 ал. 1 от сключения между тях
договор за потребителски кредит № HL 40522/ 27.06.2008 г., в частите,
регламентиращи задължение в швейцарски франкове, на чл. 6 ал. 2, в частта на
изречение първо „швейцарски франкове“ и изречение второ, са нищожни като
симулативни и като неравноправни за ищците като потребители.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.И.К., с ЕГН **********, и Н.В.К., с ЕГН **********,***, чрез
процесуалния им представител, против „Ю.Б.“ АД със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК ********, иск за признаване на установено в отношенията
между страните, че договорните клаузи на чл. 2 ал. 3 § 1 от сключения между тях
договор за потребителски кредит № HL 40522/ 27.06.2008 г., в частта относно
начина на определяне размера на левовата равностойност на задълженията в
швейцарски франкове, са нищожни.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците А.И.К., с ЕГН **********, и Н.В.К., с
ЕГН **********,***, и ответника „Ю.Б.“ АД със седалище и адрес на управление ***,
с ЕИК ********, че договорните клаузи на чл. 3 ал. 5, чл. 6 ал. 3 и чл. 12 от
сключения между тях договор за потребителски кредит № HL 40522/ 27.06.2008 г.,
са нищожни като неравноправни за ищците като потребители и нарушаващи добрите
нрави.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.И.К. с ЕГН **********,***, против
ответника „Ю.Б.“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ********, иск
за осъждането на ответника да му заплати сума в размер на 33 251,82 лв.
/тридесет и три хиляди двеста петдесет и един лева и осемдесет и две стотинки/,
представляващо недължимо надвзети за периода от 07.08.2013 г. до 01.09.2015 г.
включително, суми за възнаградителна лихва въз основа на курсови разлики по
договор за потребителски кредит № HL 40522/ 27.06.2008 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.И.К. с ЕГН **********,***, против
ответника „Ю.Б.“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ********, иск
за осъждането на ответника да му заплати сума в размер на 157 858, 55 лв. /сто
петдесет и седем хиляди осемстотин петдесет и осем лева и петдесет и пет
стотинки/, представляваща недължимо платени на 01.09.2015 г. суми по договора
за рефинансиране за погасяване на недължими курсови разлики по договора в
швейцарски франкове, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД със седалище
и адрес на управление ***, с ЕИК ********, да заплати на А.И.К., с ЕГН **********,
и Н.В.К., с ЕГН **********,***, сума в размер на 6 076,63 швейцарски франка
/шест хиляди и седемдесет и шест швейцарски франка и шестдесет и три сантима/,
с левова равностойност 10 309,50 лв. /десет хиляди триста и девет лева и
петдесет стотинки/ по курса на БНБ към датата на подаване на исковата молба в
съда, представляваща разликата между предварително уговорените и реално
заплатените месечни вноски за лихва по договор за потребителски кредит № HL
40522/ 27.06.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 06.08.2018 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между ищците А.И.К., с ЕГН **********, и Н.В.К., с ЕГН **********,***,
и ответника „Ю.Б.“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ********,
че А.И.К., и Н.В.К. не дължат на „Ю.Б.“ АД сума в размер на 8018,77 швейцарски
франка /осем хиляди и осемнадесет швейцарски франка и седемдесет и седем
сантима/, с левова равностойност към датата на предявяване на иска 13 604,57
лв. /тринадесет хиляди шестстотин и четири лева и петдесет и седем стотинки/,
поради извършено на основание чл. 103, ал. 2 ЗЗД прихващане с главницата по
Договор за потребителски кредит № HL72764/ 14.08.2015 г., която сума представлява
лихви, получени без основание от ответника за периода от 07.09.2010 г. до
07.07.2013 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищците А.И.К.,
с ЕГН **********, и Н.В.К., с ЕГН **********,***, против ответника „Ю.Б.“ АД
със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ********, иск за признаване на
установено в отношенията между страните, че ищците не дължат сума в размер на
39 910,37 лв. /тридесет и девет хиляди деветстотин и десет лева и тридесет и
седем стотинки/, поради извършено на основание чл. 103, ал. 2 ЗЗД прихващане с
главницата по Договор за потребителски кредит № HL72764/ 14.08.2015 г., която
сума представлява курсови разлики получени без основание от ответника за
месеците от 07.09.2010 г. до 07.07.2013 г.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД със седалище
и адрес на управление ***, с ЕИК ********, да заплати на А.И.К., с ЕГН **********,
и Н.В.К., с ЕГН **********,***, сума в размер на 1 654,84 лв. /хиляда
шестстотин петдесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки/,
представляващи съдебно – деловодни разноски, от които 559,85 лв. /петстотин
петдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/ адвокатско възнаграждение
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А.И.К., с ЕГН **********,
и Н.В.К., с ЕГН **********,***, да заплатят на „Ю.Б.“ АД със седалище и адрес
на управление ***, с ЕИК ********, сума в
размер на 5 653,32 лв. /пет хиляди шестстотин петдесет и три лева и
тридесет и две стотинки/, представляващи съдебно – деловодни разноски, от които
4 216,19 лв. /четири хиляди двеста и шестнадесет лева и деветнадесет стотинки/ адвокатско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд
гр. София.
СЪДИЯ: