№ 13436
гр. София, 02.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в закрито заседание
на втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. Д.
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. Д. Наказателно дело
частен характер № 20231110201760 по описа за 2023 година
Като разгледах тъжбата, подадена от повереника на К. С. Х., ЕГН:
**********, срещу К. К. Х., ЕГН: **********, установих, че със същата е
повдигнато обвинение за извършено спрямо тъжителя престъпление кражба
по чл. 194, ал. 1 от НК, което се твърди да е осъществено на 06.06.2017 г. от
страна на К. Х. и от друго лице, посочено в тъжбата с фамилията Г., който се
твърди, че управлявал лек автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. №
СВ4370АР.
При извършване на проверка относно допустимостта и редовността на
тъжбата и уточнението на същата, съдията-докладчик приема, че тя не
съставлява годно средство да сезира съда за провеждане на наказателно
производство по случая, съответно е недопустима.
В тъжбата се твърди, че Х. е отнела вещта (урна ведно с праха от
тленните останки на съпругата на тъжителя) от владението на тъжителя, след
което се качила в автомобила на Г. и двамата се отдалечили от мястото на
престъплението, т. е. твърди се, че участие в осъществяване на
изпълнителното деяние има и посоченият Г., който с действията си е
допринесъл за по-бързото отдалечаване на двамата извършители, респ. за
установяване на необезпокоявана фактическа власт върху вещта-предмет на
престъплението. Съобразно твърденията на тъжителя, в конкретния случай Г.
се явява съизвършител по смисъла на чл. 93, т. 12 от НК, тъй като е участвал в
осъществяването на самото изпълнително деяние. В този смисъл следва да се
съобрази т. 5 на ТР № 54 от 1989 г. по н. д. № 49 от 89 г. на върховната съдебна
1
инстанция, съгласно която лицето, което участва в трайното установяване
на фактическа власт върху предмета на престъплението, в установяването
на свое владение върху вещта, участва обективно във втората фаза на
изпълнителното деяние на престъплението кражба.
Ето защо при твърденията, изложени в тъжбата, Г. се явява извършител
и участник в изпълнителното деяние на престъплението. При това положение
необходимо да се изследва е наличието на общност на умисъла, т. е. дали
всеки един от извършителите е съзнавал, че осъществява престъплението
заедно с другия извършител и че заедно допринасят за настъпване на
общественоопасния резултат.
С правомощия в тази насока разполага единствено Прокуратурата на
Република България, в чиято изключителна компетентност е инициирането на
разследване по значимите въпроси. В случая се твърди, че един от
извършителите, а именно Х. е близък родственик на пострадалия (дъщеря), но
същевременно е налице твърдение за осъществяване на престъплението в
съучастие с лицето Г., за което няма данни да е родственик на тъжителя, респ.
той не е сред посочените в чл. 281в, т. 2 от НК, при което наказателното
преследване не може да се възбуди по тъжба на пострадалия Х..
С оглед изложеното, в тъжбата, по повод на която е образувано
настоящото съдебно производство е описано престъпление, което се
преследва по общия процесуален ред, предвиден в НПК и по инициатива на
прокурора. Изводът за това се формира единствено въз основа на даденото
от тъжителя описание относно начина на извършване на твърдяното
престъпление и съпричастните за това лица. При това положение тъжбата е
процесуално недопустима, тъй като не съставлява годно средство да сезира
съда и да инициира провеждане на наказателно преследване. С оглед
описанието на твърдяното престъпление в тъжбата, не само, че не е
необходимо провеждането на съдебно следствие за изясняване на въпроса
относно допустимостта, но и това би било в разрез с изискването за
осигуряване на бързина на производството. Образуваното съдебно
производство следва да се прекрати в настоящия стадий на подготвителните
действия за разглеждане на делото, в който се извършва проверка относно
годността на сезиращия съда акт (в случая тъжба, в която е обективирано
твърдението за извършено престъпление, което според настоящия съдия-
2
докладчик е от общ характер).
Ето защо настоящото съдебно производство следва да се прекрати и
делото следва да се изпрати на Софийска районна прокуратура, от чиято
изключителна компетентност е да осъществи обективна и задълбочена
проверка по случая и изложените обстоятелства, касаещи едновременно Х. и
Г. и при наличие на процесуалните предпоставки за това – да образува
наказателно производство за твърдяното престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Ето защо и на основание чл. 247б, ал. 2, т. 1 от НПК,
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ тъжба с вх. № 73818 от 21.10.2021 г.
ведно с уточнение, подадена от повереника на К. С. Х., ЕГН: **********,
срещу К. К. Х., ЕГН: **********.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НЧХД № 1760/2023 г. на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 100 състав.
ИЗПРАЩА делото на СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА по
компетентност, съобразно мотивната част на настоящото разпореждане.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на частния тъжител и на
повереника.
Разпореждането може да се обжалва по реда на глава двадесет и
втора на НПК - в седемдневен срок от получаване на съобщението, с частна
жалба, подадена до Софийски градски съд, чрез Софийски районен съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3