№ 364
гр. Перник, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720105412 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на М. Г. Г. срещу „Мост Финанс
Мениджмънт“ АД, с която се иска да се признаване за установено, в отношенията
между страните, че поради погасяване по давност на правото на принудително
изпълнение ищецът не дължи на ответното дружество сумите по изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д. № 8362/2012 г. на СРС в размер на 980,97 лева, представляваща
главница, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване
на заявлението-21.02.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от
1918,79 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 06.08.2004 г. до
20.02.2012 г., както и направените по делото разноски в размер на 284,99 лева, въз
основа на който изпълнителен лист е образувано изп. дело № 1963/2019 г. по описа на
ЧСИ М.Б.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в срока по чл. 131
ГПК, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че са предприемани изпълнителни
действия, с които течението на давността многократно е прекъсвано. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание ищецът се представляват. Поддържа така предявените
искове.
Ответникът оспорва същите с депозирано писмено становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК
предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната
незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на спора по предявения
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца право на
1
принудително изпълнение за вземането на ответника поради погасяването му по
давност, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо
и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на
отговорността на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2978/2018 г., IV г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018
г., III г. о., ГК).
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
Наличието на изпълнителен титул и изпълнително дело, образувано срещу
ищеца по искане на ответника за събиране на процесните вземания, свидетелства за
правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателните установителни искове. В
настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт –
погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.
Между страните не е спорно, а и от приобщените по делото писмени
доказателства се установява, че в полза на първоначалния кредитор, който е цедирал
вземането си ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист от 29.02.2012 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 8362/2012 г. по описа на Софийски Районен съд – приложена по приетото
като писмено доказателство изпълнителното дело № 7644/2012 г. по описа на ЧСИ
М.Б. доколкото СРС не е представил в срок изисканите доказателства.
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. В случая е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В съдебната практика съществуваха
колебания относно приложимия срок на погасителна давност относно вземане
установено с влязла в сила заповед за изпълнение. Тези колебания бяха преодолени с
постановена по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика - Решение № 37/24.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. и окончателно с Решение № 118/ 07.07.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., в които се приема, че пет годишен срок на новата
давност се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно
решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.
За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от
значение на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение, както и кога е било
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази
дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет
на принудително изпълнение е погасено по давност.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се
прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание на
изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически
факт. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 2/2015 г.
на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
По отношение спирането и прекъсването на давността следва да се добави, че
към момента на образуване на изпълнителното дело е било в сила ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече, като
2
с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено
различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено
цитираното ППВС.
С ТР № 3 от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че
погасителната давност не тече до 26.06.2015 г. докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
По делото се установи, че давността е била прекъсната с влизане в сила на
заповедта за изпълнение, което е станало най - късно на 28.02.2012 г. – денят преди
издаване на изпълнителен лист поради липса на обективни данни за връчването и по
– ранното стабилизиране, поради което на тази дата давността за вземането е
прекъсната. Следващото прекъсване е доказано с образуване на изпълнителното дело
№ 7644/2012 г. по описа на ЧСИ М.Б. тъй като в молбата са инкорпорирани искания за
прилагане на конкретни изпълнителни способи. В рамките на изпълнителното
производство до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение и са
изготвяни справки, но поради естеството на тези действия (неводещи до прекъсване на
погасителната давност) същите не следва да се разглеждат в детайли.
Преди изтичането на погасителната давност, на 03.06.2013 г. е наложен запор
върху банковите сметки на ищеца. На 19.09.2013 г. настоящият ответник е депозирал
молба за конституирането му като взискател в качеството му на цесионер, придобил
вземането въз основа, на което е било образувано изпълнителното дело, като също е
възложил на съдебния изпълнител извършването на действия по изпълнение, която
активност също води до прекъсване на погасителната давност. Нова молба в същия
смисъл е депозирана на 14.05.2015 г. , а запорно съобщение е изпратено на 26.04.2018
г. Изпълнителното производство е прекратено по молба на взискателя – ответник от
06.02.2019 г.
На 15.05.2019 г. е образувано и.д. № 1963/2019 по описа на ЧСИ М.Б.по молба
на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД като в молбата отново се възлагат действия по
изпълнение, водещи до прекъсване на погасителната давност. Такива са извършени и с
изпратените запорни съобщения, последното от които е връчено на 08.09.2022 г.
При тези обективни данни, разясненията, дадени в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 3 от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС съдът следва да приеме, че давността за вземането е прекъсната с
влизането в сила на заповедта за изпълнение, искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ, с „предприемането“ на такъв – арг. т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017
г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС, прилагането на такъв и чрез постъпването на
парични суми от трети задължени лица. Доколкото между всяко едно от установените
действия, водещи до прекъсване на погасителната давност не е изтекъл период по -
дълъг от пет години, то към датата на приключване на съдебното дирене по
настоящото дело погасителната давност не е изтекла, поради което предявените искове
са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.
Налице е и друг спорен въпрос в съдебната практика, отново предмет на
тълкувателно дело – ТД 2/2023 г. на ОСГКТ – „Погасителната давност прекъсва ли се
от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила
перемпция?“, но до постановяването му съдът следва да се придържа към
общоприетото в практиката на долустоящите съдилища, взаимствано от Решение №
37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., че „новото искане за нов
способ на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител
3
го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело.“.
Само за пълнота следва да се посочи, че давността е прекъсната и с подаването
на отговор на исковата молба по същата – 09.12.2022 г., тъй като с предявяване на
отрицателни установителни искове, ищецът не прекъсват давността текла в негова
полза. В Решение № 99 от 10.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 681/2012 г., I г.о. се приема,
че прекъсването на давността в хипотезата на чл. 116, б. "б" ЗЗД се свързва винаги с
действия на носителя на спорното материално право, насочени срещу лицето, което би
могло да се позове на погасителна или придобивна давност, а не обратното. В този
смисъл е и Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г.о., с
което се дава отговор по един от въпросите, по които е допуснато касационното
обжалване - при предявяването на отрицателния установителен иск от длъжника, че
вземането е погасено по давност, поддържано от ответника насрещно възражение за
неизтекъл давностен срок, е действие прекъсващо давността, защото след
предявяването му кредиторът не може да противопостави насрещен положителен иск
със същия предмет, нито (в общия случай) да предприема действия за принудително
изпълнение. Прекъсването е под условие – ако с влязло в сила решение отрицателният
установителен иск бъде отхвърлен (по арг. от чл.116, б. „б” вр. с чл.117, ал.2 ЗЗД). Ето
защо давността следва да се счита прекъсната и с подаването на отговор на исковата
молба.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор ищецът няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца е да заплати сторените от
ответника разноски и тези за юрисконсултско възнаграждение. Такива са доказани в
общ размер на 24,00 лева за заплатени такси за преписи на изпълнителните дела, като
се претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева, поради което
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 174,00 лева в полза на ответника.
В светлината на гореизложеното изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от М. Г. Г. , ЕГН **********, ***********
искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че в полза на „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********
не съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) за сума в размер
на 980,97 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението-21.02.2012 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 1918,79 лева, представляваща законна лихва за
забава за периода от 06.08.2004 г. до 20.02.2012 г., както и направените по делото
разноски в размер на 284,99 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист на 29.02.2012 г. в рамките на ч.гр.д. №
8362/2012 г. по описа на Софийски районен съд като неоснователни поради неизтичане
на законоустановения давностен срок.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Г. Г. да заплати „МОСТ
ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ А сума в размер на 174,00 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните
4
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5