Р Е
Ш Е Н
И Е
16. 02. 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, V възз. състав в публичното заседание на девети февруари, през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретаря П.Цанкова и в присъствието на прокурора И.Кадев , като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в. н. о.
х. д. № 31 по описа за 2018г,за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 27.04.2017г. по
н. о. х. д. № 14797/15 г. Софийски
районен съд, НК, 22 с –в е признал подсъдимия А.Ц.А. за виновен в извършването
на престъпление по чл.195 ал.1т.4 вр.чл.194 ал.1 от НК ,поради което го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от една година,изпълнението на което е отложено
за срок от три години..В тежест на подсъдимия са възложени и направените по
делото разноски.
Против
постановената присъда е постъпила жалба от служебния защитник на подсъдимия.В
жалбата се посочва ,че съдебния акт е неправилен и като такъв следва да бъде
отменен.Прави се искане за постановяване на нова-оправдателна присъда по
отношение на подсъдимия.
В
съдебно заседание, защитника на подсъдимия поддържа жалбата и изложените в нея
доводи.
. Представителят
на СГП,счита,че атакувана присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде
потвърдена.
Подсъдимия А.,редовно призован не
се явява и не сочи уважителни причини за неявяването си.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си районният съд е приел от фактическа страна следното:
Свидетелят Г.Д.притежавал
недвижим имот, представляващ жилище - апартамент № 24, находящо
се в гр.София, ж.к.”********През лятото на 2011г. св.Д.го отдал под наем на
поде.А.Ц.А., като между двамата била постигната устна договорка относно
условията на наемното правоотношение. Стаите в жилището били оборудвани с
чугунени радиатори-общо четири - един чугунен радиатор с 12 ребра, а
останалите три - с по 24 ребра..
На неустановена дата през м.юни
2011г. св.Д.предал ключовете от жилището на подсъдимия. Последният се нанесъл в
апартамента , където известно време живеела и св. С.С.и
малкото им дете. Поде. А. ползвал всички помещения в жилището ,с изключение на
една стая, която била заключена и в която св.Д.съхранявал свои лични вещи.До
неустановена дата в началото на м.февруари 2012г. поде.А. продължил да ползва
помещенията в апартамента.За времето, през което подс.А.
ползвал под наем жилището, за него възникнали финансови затруднения. По тази
причина той решил да демонтира чугунените радиатори, да ги продаде и да получи
съответна парична сума за тях.
На неустановена дата през периода
- м. юни 2011г. - началото на м. февруари 2012г. подсъдимият, използвайки
неустановено техническо средство, успял да демонтира четирите чугунени радиатора,
собственост на св.Д.. Докато ги изнасял от жилището, неговите действия били
забелязани от свидетелките В.Г.и Р. А..
От заключението на съдебно-
оценителна експертиза се установява,че общата стойност на инкриминираните вещи
е в размер на 588 лв.
При така
установената фактическа обстановка ,първата инстанция
е приела, че авторството на деянието е доказано по несъмнен начин,поради
което подсъдимия А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.195 ал.1
т.4 вр.чл.194 ал.1 от НК.
Както фактическите
констатаци, така и правните изводи на районния съд
се споделят изцяло и от настоящия
състав, защото те почиват на
вярна и точна интерпретация на събраните по делото
доказателства.
Фактическите
положения,установени от СРС намират опора в показанията на разпитаните в хода
на досъдебното производство свидетели Д.,Г. и А..Същите поотделно и в
съвкупност установяват стройна верига от факти както по отношение на времето и
начина на извършеното престъпление,така и по отношение на факта ,че именно
подсъдимият е негов автор.В показанията си св.Д.посочва ,че жилището е разполагало
с четири броя чугунени радиатори,когато в него се е нанесъл подсъдимия,заедно
със св.С..Последното обстоятелство намира потвърждение и в нейните показания.Свидетелят
Д.е категоричен ,че не е възлагал на подсъдимият да демонтира радиаторите и да
се разпорежда юридически с тях.От друга страна,свидетелките Г. и А. са
възприели именно подсъдимият да изнася инкриминираните радиатори.Нещо повече,
според изложеното от свидетелката Г.,подсъдимият сам й заявил ,че това са
радиаторите на св.Д.,който му е разрешил да ги демонтира и продаде.
След като е подложил показанията
на горепосочените свидетели на внимателен анализ и се е убедил в тяхната
достоверност,първия съд им е дал вяра,извод ,който се споделя и от настоящата инстанция.Показанията
на посочените свидетели са обективни и безпротиворечиви,като
кореспондират по между си.Липсват основания да се приеме ,че са лишени от
достоверност или са тенденциозни,поради което правилно са поставени в основата
на фактическите положения,установени от първия съд.По тази причина,твърденията
на защитата,свързани с оспорване на авторството на деянието са
неоснователни.Свидетелката Г. е категорична в показанията ,че подсъдимият сам е
изнасял радиаторите от жилището.Дори и да е бил подпомогнат от друго
лице/каквито данни липсват/,то участието на
подсъдимия в престъплението е несъмнено установено.От друга страна,дори
св.С.,да е имала ключ от жилището,то свидетелите Г. и А. са видели именно
подсъдимият да изнася чугунените радиатори.
Правилно,действията на подсъдимия
са квалифицирани като престъпление по чл..195 ал.1т.4.чл.194 ал.1 от НК.
С поредица от действия под
контрола на съзнанието, подсъдимия е отнел чужди движими вещи от владението на св.Д.,без
негово съгласие,като е използвал неустановено техническо средство и е установил своя фактическа власт върху тях.Деянието
е извършено при пряк умисъл ,тъй като подсъдимия е съзнавал и целял постигането
на общественоопасния резултат.
Съдът
счете, че наложеното наказание на подсъдимия за извършеното престъпление по
чл.195 от НК е справедливо и е съобразено с всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.Отчетено е съдебното минало на подсъдимия,което е
необременено,както и невисоката стойност на предмета на престъплението.Наказанието
на А. е определено при значителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства в минималния размер,предвиден
за конкретното престъпление от една година лишаване от свобода.В същото време,
изброените смекчаващи отговорността обстоятелства не са от категорията на
многобройните,а липсва и изключително такова,когато и най-лекото предвидено в
закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко.В този смисъл към подсъдимия е
проявена максимална снизходителност.
Законосъобразен
е и решаващия извод на първия съд относно приложението на чл.66 от НК.След като
е констатирал ,че подсъдимият не е лице
със завишена степен на обществена опасност и целите на наказанието могат да
бъдат постигнати и без изолирането му от обществото,правилно е преценил ,че по
отношение на него може да бъде приложен института на условното осъждане.
Накрая
,законосъобразно,с оглед изхода на делото в тежест на подсъдимия са възложени
направените разноски.
С оглед
изложените съображения, и като не
констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост , въззивният
съд счита, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена,поради което и на
основание чл. 338 ал.1 вр. чл. 334 ал.1 ,
т. 6 от НПК Съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 27.04.2017г.
по н. о. х. д. № 14797/2015 год. на
Софийски районен съд, Наказателна колегия, 22 с – в
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.