Определение по дело №79/2020 на Окръжен съд - Силистра

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№104

гр. Силистра, 31.03.2020 год.

            Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание проведено на тридесет и първи март две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев

ЧЛЕНОВЕ:          Кремена Краева

мл. с-я       Огнян Маладжиков

като разгледа докладваното от съдия Неделчев въззивно частно гражданско дело № 79/2020 год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано по частна жалба на " БАНКА ДСК" ЕАД - със седалище и адрес на управление: гр. София ул. Московска № 19 регистрирано с решение №1/26.01.1999 г. на СГС по фирмено дело № № 756 / 99г. пререгистрирано в Търговския регистър с ЕИК: *********, представлявана Д.В.Р. - юрисконсулт в „Банка ДСК" ЕАД, упълномощена от изпълнителните директори и законни представители на БАНКА ДСК ЕАД а именно Юрий Благоев Генов, и Славейко Любомиров Славейков, с пълномощно с нотариално удостоверяване на подписите и съдържание с peг. № № 18441, 18442, том 6, акт. 159 от 12.12.2019 г. на Маргарита Шамлиян - нотариус с рег.№ 042 с район на действие PC - гр. София; служебен адрес: гр. Силистра, ул. „Симеон Велики" №50, сл. телефон: 086/878113, против Разпореждане № 522 от  21.02.2020г. постановено по ч.гр.д. № 189/2020 на РС – Силистра.

Жалбоподателят приема, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като в тази връзка моли въззивния съд да го отмени и да върне делото на първоинстанционния съд за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Претендира разноски за настоящото производство.

Съдът, след като се запозна с жалбата и материалите по делото прие за установено следното

от фактическа страна:

Заповедното производство е инициирано на 12.022020г.,от Банка ДСК ЕАД, в качеството на кредитор, със Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК, срещу Д.Н.К. с и постоянен и настоящ адрес: ***, за следните суми: 1000,00 лв. (хиляда лева), представляваща дължима главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 25.07.2019 г. по кредитна сметка № 13/26607510, сключен между заявителя и длъжника; договорна (възнаградителна) лихва за периода от 02.08.2019 г. до 02.02.2020 г. в размер на 108,63 лв. (сто и осем лева и 63 стотинки); законна лихва за забава върху главницата за периода от 03.02.2020 г. до 12.02.2020 г. в размер на 2,50 лв. (два лева и 50 стотинки); дължими заемни такси в размер на 75,00 лв. (седемдесет и пет лева); законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението до окончателното погасяване на задължението; разноски по делото за държавна такса и юрисконсултстко възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

С Разпореждане № 523 от 21.02.2020г. постановено по по частно гражданско дело № 189/2020г. на PC - Силистра, заповедния съдът уважил заявлението по отношение на претенцията за главница, обезщетение за забава, законна лихва и разходи при изискуемост на кредит, а с Разпореждане № 522 от същата дата отхвърлил претенцията за претендираната възнаградителна лихва в размер на 108.63лв. /сто и осем лева и шестдесет и три стотинки/ претендирана за периода от 02.08.2019г. до 02.02.2020г., изцяло, като в тази връзка редуцирал и претендираните разноски по делото до сумата от 22.71лв. за държавна такса и 45.42лв. за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови атакуваното разпореждане заповедният съд приел, че предсрочната изискуемост на задълженията по кредита е настъпила на 30.12.2019г., а съгласно разрешението, дадено в т. 2 от ТР № 3/2017 от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017г. на ВКС, ОСГТК след тази дата договорна лихва не се дължи. В тази връзка съдът приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение за вземането на кредитора за възнаградителна лихва за посочения в заявлението период е неоснователно, тъй като този период надхвърля във времето датата на предсрочната изискуемост на задълженията и тъй като спецификите на заповедното производство не позволяват да се определи като сума дължимата по договора лихва до датата на изискуемостта.

За да обоснове жалбата си жалбоподателя сочи следните аргументи:

Освен договорните предпоставки за настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо и връчено на длъжника изявление на кредитора, че упражнява правото си да обяви предсрочната изискуемост. В случая изявлението е връчено на 02.01.2020г. което мотивира и заповедния съд да приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила на 03.01.2020г.

Не такова е становището на жалбоподателя, който счита, че дата на предсрочна изискуемост на вземането е 03/02/2020г. Според кредитора предсрочната изискуемост е едностранно негово право и само той може да се позовава на последиците му. Съответно дори и фактическият състав, трансформиращ уговорката за начин на връщане на кредита да е изпълнен по-рано, според жалбоподателя само кредиторът може да определи момента, в който да се позове на ефекта му. В този смисъл, отчитането на цялата главница като предсрочно изискуема на 03/02/2020г. и преустановяването на начисляване на договорните лихви след тази дата е съответно на последиците от достигналото вече до длъжника уведомление. Цитира се практика на ОС – Варна.

от правна страна

Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от активно легитимирано лице имащо правен интерес от производството. Разгледана по същество ОС намира жалбата за неоснователна по следните причини:

ОС не кредитира аргументите на въззивника, а изцяло споделя доводите изложени от заповедния съд в мотивите, към обжалваното разпореждане и препраща, към тях по реда на чл. 272 от ГПК.

Предсрочната изискуемост в едно кредитно правоотоншение е обективен факт, който настъпва при наличието на определен фактически състав. В конкретния случай това е наличието на договорните предпоставки и валидно изявление на кредитора в този смисъл достигнало до длъжника, от който момент се счита, че предсрочната изискуемост е настъпила.  Тезата на въззивника, че дори изброените предпоставки да са налице предсрочната изискуемост на задълженията по кредита не настъпва при осъществяването им, а в един друг неуточнен и изцяло зависещ от волята на кредитора момент е неприемлива и не се подкрепя нито от нормативните разпоредби, нито от основните принципи на правото. Няма как правните последици от предсрочната изискуемост на кредитните задължения да настъпят за длъжника в един бъдещ неопределен момент, който да се постави в зависимост от волята на кредитора след, като последния вече му е съобщил, че обявява задълженията по кредита за предсрочно изискуеми.

По тези съображения ОС приема, че в случая предсрочната изискуемост на задълженията на Д.Н.К., към " БАНКА ДСК" ЕАД, основани на сключения между тях Договор от 25.07.2019г. е настъпила на 03.01.2020г. след връчването на уведомлението по чл. 60 от ЗКИ, поради което пък съобразно указанията дадени с дадено в т. 2 от ТР № 3/2017 от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017г. на ВКС, ОСГТК след тази дата договорна лихва не се дължи.

Изложеното мотивира въззивния съд да приеме, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли, а атакуваното с нея разпореждане следва да се потвърди.

Воден от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 522 от 21.02.2020г. постановено по ч.гр.д. № 189/2020 на РС – Силистра

Определението е окончателно.

 

Председател:                                          Членове: 1.                                    2.

 

 

На основание  чл. 236, ал. 3, изр. 2 от ГПК, Определението от 31.03.2020г., постановено по въззивно гражданско дело № 79/2020г. на Силистренски окръжен съд, не е подписано от младши съдия Огнян Маладжиков, който е участвал в състава при разглеждането и произнасянето му, но в деня на постановяването е работил дистанционно от дома си в изпълнение на Заповед № 157 ат 16.03.2020г. на Административния ръководител на ОС – Силистра.

 

 

                        Председател на състава:

                                                                   /П. Неделчев /