Разпореждане по дело №299/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7508
Дата: 15 юли 2020 г. (в сила от 21 декември 2020 г.)
Съдия: Владимир Григоров Вълков
Дело: 20201100900299
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-13, в закрито съдебно заседание на 05.07.2017 г. по т.д. № 299/20 г., в състав Владимир Вълков – съдия докладчик констатира следното:

            Производството е образувано по предявен иск от „А.П.Е.“ ЕООД срещу „Ю.Б.“ АД. В исковата молба се сочи, че страните са сключили 10 нищожни договора за гредит. Твърди се, че Б.та е събрала вземания, легитимирайки се със сключен договор за цесия, усвоявайки заложени в обезпечение на договорите вземания без да е вписано пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ като с постъпващите суми по цесионната сметка са погасявани задължения преди да е настъпил техния падеж като праводателят на ответника – „Б. П.Б.“ АД, не е осчетоводявал според правилата редуцирания размер на задължението. В отклонение от договореното Б.та прехвърлила сума към обикновената разплащателна сметка, а за периода 19.05.2004 г. – 27.11.2007 г. ищецът нареждал погасявания т обикновената разплащателна сметка без основание и по възникнали недействителни задължения по заемните сметки следствие усвояване на неуредени погасени от цесионната сметка задължения. в общ размер от 3126659,83 евро. Застъпва теза, че усвояваните суми без да са отписвани финансови инструменти довело до подновяване на невалидни стари задължения и до формиране на недействителен дълг, съответно неизпълнение от страна на Б.та на задължението й за заличаване на особения залог и освобождаване на обезпеченията, включително заложени вземания. Този недействителен дълг станал предмет на нови съглашения с кредитополучатели включително и с ищеца в противоречие на закона и добрите нрави. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати сумата *********,13 лева, равностойна на *********,06 евро, да върне сумата 16191200,85 евро, да заплати обезщетение за претърпяни загуби и пропуснати ползи от използваните в предмета на своята дейност събрани изискуеми настоящи заложени вземания от залог на съвкупност в размер на 16191200,85 евро, да бъде установено погасяване на кредити № 149/2004, № 404/2004, № 405/2004, № 164/2005, № 376/2005, № 096/2007, № 097/2007 от изпълнение на особен залог върху вземания – събрани на разпореждане на заложникя кредитор Б. П.Б. АД, изискуеми заложени вземания от Залог на съвкупност по специалната разплащателна сметка на цедент-кредитополучател и залогодател А.П.Е. ЕООД, наричана още „Цесионна сметка общо 16 362 646,24 евро, да бъде установено изпълнение на клауза за задължителен оборот на кредитния лимит по отделните договори за оборотни кредити, обезпечени с особен залог върху имущество, осъществяван от суми на събрани заложени вземания в противоречие с чл. 1 ал. 1 ЗОЗ, ответникът да бъде осъден да заличи, съответно да осовободи предоставените обезпечения с особен залог върху вземания, особен залог върху произведения на изкуството, особен залог върху машини и съоръжения, ипотеки и поръчителство по погасени кредити № 149/2004, № 404/2004, № 405/2004, № 164/2005, № 376/2005, № 096/2007, № 097/2007.

            С оглед дадените указания е постъпило изявление на 02.07.2020 г., което обаче не отстранява констатираната нередовност.

            От обявените в търговския регистър обстоятелства, а и неоспорени от ищеца се налага извод, че спрямо дружеството е открито производство по несъстоятелност. Съгласно чл. 635 ал. 1 и ал. 3 с факта на откриване на производство по несъстоятелност правата на управителния орган на дружеството са ограничени до тези, които не са изрично предоставени на синдика. По силата на чл. 658 ал. 1 т. 7 ТЗ правомощие на синдика е да завежда от името на длъжника дела. Следователно, органният му представител – управителят М., не е легитимиран да инициира съдебно производство. Въпросът дали и при какви обстоятелства оздравителният план може да бъде приет не касае изследвания в случая за наличието на процесуална представителна власт, поради което безпредметно остава обсъждането на наведените твърдения и изложени съображения в тази насока.

            Законът предписва нарочен ред за разглеждане на спор досежно съществуването на предявено в производство по несъстоятелност вземане – чл. 685-694 ТЗ. В уточнителната молба изрично е посочено, че спор досежно съществуването и на оспорените в настоящото производство вземания е предмет на разглеждане по т.д. № 4582/2016 г. по описа на СГС, ТО, VІ-21 състав. В рамките на това производство и в контекста на оспорване на вземането единствено би могло да бъде обсъдено и евентуално възражение за прихващане, основано на твърдяно от органния представител на дружеството насрещно вземане. При тези условия е гарантиран и личният интерес на търговеца в открито производство по несъстоятелност. Противопоставяйки  на предявеното вземане своето вземане е в състояние да се противопостави на претендирано изпълнение при същевременно съществуване на дълг.

Дали търговецът в открито производство по несъстоятелност притежава вземания, непротивопоставени на предявено и оспорено вземане, срещу свой кредитор, предявил вземанията си в производство по несъстоятелност, е въпрос, изрично предоставен в правомощията на синдика – чл. 658 ал. 1 т. 8 ТЗ. Синдикът изрично е овластен и да издирва имуществото на длъжника и да предприема действия за събирането му – чл. 658 ял. 1 т. 5 вр. т. 1 ТЗ. Ето защо и той единствено е овластен да прецени дали съществуват права на длъжника върху имуществото и съответно възможностите за упражняването им, а, както бе посочено вече, нему е възложено и представителството на дружеството при иницииране на съдебно производство за събирането им.

Извън горното, не съществува правен интерес за установяване на действителното правно положение – несъществуване на вземане по договори за кредит и несъществуване на правоотношение, при твърдяно съществуване на парично вземане, произтичащо от така оспорваните правоотношения.

Освобождаването на имуществото от наложени ограничения включително и под формата на обезпечения е действие по управление, изрично възложено на синдика – чл. 658 ал. 1 т. 2 ТЗ, поради което и органният представител на ищцовото дружество не разполага с процесуална представителна власт, за да инициира такова производство. Освен това, интересът да бъде отречена оспорваната тежест е непостижим с предявения иск за реално изпълнение.

Не се установява в указания на страната срок процесуалното действие да е потвърдено от синдика на ищцовото дружество, легитимиран да го представлява при събиране на имуществото. От уточнителната молба се налага извод, че причина за неизпълнение на това указание е погрешното разбиране у управителя за обхвата на ограничените му правомощия. Привличането на ответник в инициирания от ищеца спор е предпоставено от извод за надлежно упражнено право на иск, което в случая не се установява.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р А З П О Р Е Д И:

 

ВРЪЩА исковата молба.

Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – гр. София в едноседмичен срок от връчване на препис.

При упражняване на тази процесуална възможност дължимата държавна такса е в размер на 15 лв. и следва да бъде внесена по сметка на Апелативен съд – гр. София, а доказателство за това следва да бъде приложено към жалбата – чл. 261 т. 4 ГПК.

 

                                                                           СЪДИЯ: