№ 293
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Гергана Хр. Христова
в присъствието на прокурора В. П. Т.
като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100600630 по описа за 2022 година
Производство по реда на глава XXI НПК.
С Присъда от 22.06.2021 г., постановена от СРС, НО, 121-ви състав по
НОХД № 10139 по описа за 2018 година, съдът е признал подсъдимия С. ХР.
М., роден на **** г. в гр. Нови пазар, с адрес в с. Църквица, общ. Никола
Козлево, обл. ****, българин, българско гражданство, с основно образование,
безработен, женен, неосъждан, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА,
че на 27.03.2017 г. в гр. София, бул. ****, в търговски обект №10021 на ТЦ
„Илиянци“, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у
Ц.Д., /управител на дружество „Д.“ ЕООД/, като формирал у него неверни
представи, че познат на М., който има магазин в Република Румъния, ще
закупи стока от магазина на Д. за сумата от 34 161 лв„ които ще бъдат
заплатени от М. на 28.03.2017 г., и вследствие на формираното заблуждение
Ц.Д. предал на С. ХР. М. следната стока: 140 /сто и четиридесет/ броя дамски
шлифери с размери от XL - XXXXXL с единична цена в размер на 3 /три/ лева
на обща стойност 420 /четиристотин и двадесет/ лева, 143 /сто четиридесет и
три/ броя дамски шлифери с размери от S - XXXXXL с единична цена 4.00
1
/четири/ лева на обща стойност 572.00 /петстотин седемдесет и два/ лева, 32
/тридесет и два/ броя дамски панталони от №25 до № 31 с единична цена 3.00
/три/ лева на обща стойност 96.00 /деветдесет и шест/ лева, 955 /деветстотин
петдесет и пет/ броя дамски кожени якета № XS - XL с единична цена 2.50
/два лева и петдесет стотинки/ лева на обща стойност 2387.50 лева /две
хиляди триста осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/, 232 /двеста
тридесет и два/ броя дамски кожени якета № XS - XL с единична цена 2.50
/два лева и петдесет стотинки/ лева, на обща стойност 580 /петстотин и
осемдесет/ лева, 698 /шестстотин деветдесет и осем/ броя дамски къси
шлифери с единична цена 2 /два/ лева, на обща стойност 1 396 /хиляда триста
деветдесет и шест/ лева, всички на обща стойност съгласно изготвена по
делото оценителна експертиза 5451.50 /пет хиляди четиристотин петдесет и
един лева и петдесет стотинки/ лева, която сума не била заплатена в
уговорения срок на 28.03.2017 г., и с това причинил имотна вреда на
дружество „Д.“ ЕООД, с управител Ц.Д., в размер на 5 451.50 /пет хиляди
четиристотин петдесет и един лева и петдесет стотинки/ лева, поради което на
основание чл. 209 ал. 1 от НК вр. чл. 54 ал. 1 от НК, съдът му е наложил
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което е отложил на
основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.
Със същата присъда подсъдимият М. е осъден да заплати на
гражданския ищец „Д.“ ЕООД с управител Ц.Д., сумата от 5 451, 50 лв.,
представляващи обезщетение за причинени с инкриминираното деяние
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
27.03.2017 г. до окончателното изплащане на всички суми, както и сумата 600
лева – разноски за повереник.
С оглед изхода на делото, съдът е осъдил подсъдимия М. да заплати
направените по делото разноски за експертиза в размер на 153,22 лв. - по
сметка на СДВР, сумата от 2 217 лв. - по сметка на СРС за експертизи, както и
сумата от 218,6 лв. - държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.
ИЛ. СТ. В., упълномощен защитник на подсъдимия С. ХР. М., в която се
прави искане за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение,
тъй като присъдата била неправилна, необоснована и постановена в
2
нарушение на процесуалния и материалния закон, а наложеното наказание
било и явно несправедливо.
Постъпило е и допълнение към въззивната жалба от адв. В., в което се
сочи, че присъдата на първата инстанция противоречи на събрания
доказателствен материал, а при анализа на доказателствената съвкупност
съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Защитата
сочи също така, че СРС не бил обсъдил възраженията на защитата, свързани с
действията на св. Е.Н.Н. по плащане на чужда сметка в офиса на мобилен
оператор и възраженията по идентифицирането на подсъдимия. Възразява се
и срещу писмен документ по делото, представен от св. Д. – разписка с
изписан ръкописно текст „Е. ****“. В заключение се иска признаване на
подсъдимия за невиновен.
Постъпило е и възражение от Ц.Д., управител на „Д.“ ЕООД –
ощетено юридическо лице, срещу подадената въззивна жалба и допълнението
към нея. В същото се сочи, че присъдата на СРС е правилна и
законосъобразна. Прави се разбор на доказателствата, които водели до извод
за обоснованост на присъдата и доказаност на обвинението в пълнота. В
заключение се прави искане за отхвърляне на въззивната жалба и
потвърждаване на първоинстанционната присъда.
В закрито съдебно заседание на 07.03.2022 година въззивният съд по
реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на делото не се налага
събиране на нови доказателства, преразпит на свидетели, вещи лица и разпит
на подсъдимия.
В съдебно заседание адв. В. поддържа изцяло жалбата, не прави отводи
и не прави доказателствени искания.
Прокурорът оспорва жалбата, като не прави нови доказателствени
искания.
Повереникът на частния ищец – адв. Т., поддържа подаденото
възражение и оспорва въззивната жалба. Не прави искания за отводи и
искания по доказателствата.
В хода по същество адв. В. моли осъдителната присъда, като
неправилна и незаконосъобразна да бъде отменена. Прави възражение по
извършеното разпознаване, както и по отношение на съдържанието на
писмени доказателства – бележки, на една от които се твърди, че е изписан
3
телефонният номер на подсъдимия и името „Е.“, а на другата – сумите за
стоката. Счита, че доказателствата по делото са недостатъчни и не доказват
обвинението.
Прокурорът моли присъдата на СРС да бъде оставена в сила като
законосъобразна и обоснована. Счита, че са събрани достатъчно и безспорни
доказателства за виновността на подсъдимия.
Адв. Т. моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да
потвърди първоинстанционната присъда.
Подсъдимият поддържа казаното от своя защитник.
В последната си дума подсъдимият М. моли да бъде оправдан.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението
към нея, както и подаденото възражение, а така също и изложените в съдебно
заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на
атакуваната присъда намира следното:
От фактическа страна:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни
доказателствени средства и писмени доказателства и способи на
приобщаването им. Без да променя съществено изводите на районния съд,
СГС приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С. ХР. М. е роден на **** г. в гр. Нови пазар. Живее в с.
Църквица, общ. Никола Козлево, обл. ****. Същият е българин, българско
гражданство, с основно образование, безработен, женен и неосъждан.
Свидетелят А.С.Х. е негов син.
Свидетелят Ц.Д. е управител и представляващ „Д.“ ЕООД, като
дружеството стопанисвало търговски обект № 10021 и склад №7-16 в
Търговски център „Илиянци, находящ се в гр.София, бул. ****. Основната
дейност на дружеството била свързана с продажба на мъжки и дамски дрехи
в посочения магазин на дружеството. В магазина като продавач-консултант
работела свидетелката Е.Н.Н.
На 27.03.2017 г. около обяд в магазина влязъл подсъдимият С. ХР. М.,
4
когото свидетелят Д. познавал по физиономия, когато същият посещавал
понякога своя роднина - племенница свидетелката Г.Л.Х. /дъщеря на негов
брат/, която работела в магазина на Д. в периода 2011 г. - 2012 г.
Подсъдимият М. попитал Д. има ли за продажба евтина стока, като обяснил,
че търси да закупи същата за свой познат, който имал магазини в Румъния.
Свидетелят заявил, че има стока за продажба, която е евтина, тъй като е
„залежала”, а подсъдимият поискал да я снима, за да покаже снимките на своя
познат и ако той хареса видяното - щял да закупи от нея. Подсъдимият се
представил на Д. с името „Е.”. По време на провежданите разговор в магазина
присъствала и свидетелката Е.Н.Н..
Подсъдимият излязъл от магазина, като казал, че следва да проведе
разговор с потенциалния купувач от Румъния и след известно време се
върнал в магазина, придружен от сина си - свидетелят А.С.Х., когото
представил на Д.. Подсъдимия и неговия син започнали да правят снимки на
дрехите, които да пратят на потенциалния купувач от Румъния, който
наричали „шефът“.
Подсъдимият М. заявил на свидетеля Д., че „шефът” му е харесал
стоката и ще я закупи, като следвало да му бъдат предадени следните
артикули: 140 бр. дамски шлифери с размери от XL-XXXXXL, 143 бр. дамски
шлифери с размери от S - XXXXXL, 32 бр. дамски панталони от №25 до №31,
955 бр. дамски кожени якета № XS-XL, 232 бр. дамски кожени якета № XS-
XL, 698 бр. дамски къси шлифери, за сумата общо в размер на 34 161 лв., като
сумата щяла да бъде заплатена на дата 28.03.2017 г.
След като постигнали договореност, свидетелят Д. се обадил на сина
си - свидетелят Ч.У. и му казал да приготви стоката за транспортиране, като я
опакова. Свидетелят У. взел стоките, както от складовото помещение, така и
от самия магазин, като за последното му помогнала свидетелката Е.Н.Н..
След като стоката била опакована, свидетелят Д. предал стоката на М., като
съставил опис на стоката по бройки и по обща цена, като общата договорен
стойност на същите била в размер на 34,161 лв. Подсъдимият М. се подписал
върху описа на стоката като изписал името си като „Е.“ и телефон „****”.
На 28.03.2017 г. от мобилния телефон посочен от подсъдимия на
разписката за получената стока /****/ се позвънило на мобилният телефон на
Д. и мъжки глас му заявил, че „Е.” има проблем на границата с Република
5
Румъния, защото няма фактура за стоката. Свидетелят Д. не говорил добре
български и поискал помощ от свидетелката Е.Н.Н., която е родена в
България и говорела отлично езика. Свидетелката Е.Н. провела разговор по
телефона с мъжа, който й заявил, че баща му бил задържан на границата с
Румъния заради стоката, защото нямало издадена фактура. Стоката също била
задържана. Не посочил в кой румънски град е станало това. Свидетелката Н.
му заявила, че няма проблем и св. Д. ще издаде фактура веднага, но трябва да
вземе същата лично и мъжът прекъснал разговора.
Проведен бил втори разговор между свидетелката Н. и мъжът,
представящ се за син на подсъдимият, като този път той поискал парична
сума в размер на 2 500 лв., за да бъде освободен баща му. Д. се съгласил и на
това условие, но отново поискал синът на подсъдимия да дойде лично да
вземе парите. Получил категоричен отказ и разговорът бил прекъснат.
Свидетелят Д. впоследствие многократно звънял на телефон ****, за да търси
М., като първоначално говорил с жена, представяща се за съпругата на
подсъдимия и с мъж, представящ се за негов син, като и двама го заплашили,
че ако не спре да се обажда, ще има проблем, а после спрели да отговарят на
обажданията му.
За да разбере на чие име се води телефонният номер ****, св. Д.
изпратил св. Н. да заплати сметката на телефона, като така разбрал от
служителката в Мобилтел ЕАД, се води на името на свидетеля А.С.Х., син на
подсъдимия. Впоследствие чрез търсене на профила на последния в
социалната мрежа Facebook установили сред приятелите му и снимки на
подсъдимия, за когото с изненада установили, че се казва С., а не Е..
На дата 06.04.2017 г. свидетелят Д. подал жалба до Софийска районна
прокуратура и било образувано досъдебно производство №226 ЗМИП
15129/2017 г. по описа на 02 РУ- СДВР, пр. пр. № 14278/2017г. по описа на
СРП.
В хода на ДП на основание чл. 159а НПК разрешение да се представят
от мобилните оператори, приобщени са справки за мобилни номера ****,
/номерът, от който лице представящо се за син на подсъдимия звънял на Д./, и
**** /номерът посочен на описа от подсъдимия/. Мобилен номер **** е с
титуляр А.С.Х.. От приложените справки се установява, че на посочените от
свидетеля Д. дати са налични провеждани разговори между него и мобилен
6
номер ****.
На 24.11.2017 г. свидетелят Д. категорично разпознал при извършеното
разпознаване по снимка на лица подсъдимия, като видно от протокола същият
заявил, че това лице му се е представило като „Е.”. На същата дата Д.
разпознал категорично и свидетелят А.С.Х., като лицето представено му като
син на „Е.”.
В хода на ДП е изготвена оценителна експертиза на стоките като
заключението е, че пазарната цена към дата 27.03.2017г. е в размер на 5
451.50 лв. В хода на съдебното следствие е назначена повторна съдебно-
счетоводна експертиза, поради липса на посочен начин за изчисляване на
видове кожа /естествена или изкуствена/ на артикулите, цени на едро с оглед
вида на обекта в ТЦ „Илиянци”, каква е точната пазарна стойност на същите и
по какъв начин е установил същата с оглед необсъждане на фактури за
заприходяване. Вещите лица по назначената повторна и допълнителна СОЕ -
К. и Ш. освен отговори на поставените от съда въпроси са онагледили
артикулите със снимков материал и са дали заключение дали стоките са
преоценени от търговеца към инкриминираната дата /с оглед твърденията за
„залежала” стока/, както и са дали становище за начина на съхранение на
същите. Общата пазарна стойност на артикулите е в размер на 46 782 лв.
В хода на съдебното следствие е назначена съдебно-графическа
експертиза, чието заключение е категорично, че ръкописният текст е написан
с графитен молив, като ръкописният „Е. ****” е написан от подсъдимия.
В хода на ДП са изискани справки от Гранична полиция за пътувания
на подсъдимия, като от същите се установява, че М. не е излизал извън
пределите на Република България на датите 27.30.2017 г. и 28.03.2017 г.
По Доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка въззивният съд установи от
събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства както следва :
Гласни : показанията на свидетелите Ц.Д., Е.Н.Н., Ч.У. и Г.Л.Х.;
7
Писмени : опис /разписка/ с ръкописен надпис „Е. ****”, фискален
бон от 31.03.2017 г., трудов договор на свидетелка Г.Л.Х., фактури за
доставени стоки, удостоверение за актуално състояние на „Д.” ЕООД,
гр.София, с ЕИК ****, протокол за разпознаване на лица с фотоалбум от дата
24.11.2017 г., справки от Мобилтел ЕАД за провеждани разговори от
телефонни номера **** и ****, фактури за стоки получени от „Д.” ЕООД,
хронологичен регистър на дружеството, счетоводни баланси, заключение
съдебно-графическа експертиза, заключения по основна, повторна и
допълнителна СОЕ.
Първоинстанционният съд е направил правилна преценка на целия
доказателствен материал, въз основа на което е изградил своите изводи, която
преценка настоящият съдебен състав намира за обоснована и
законосъобразна, и я споделя напълно, поради което и възприема
фактическата обстановка, идентична с тази, приета от първата инстанция.
Въззивният съд намира доказателствената съвкупност за хомогенна и без
съществени противоречия, с оглед на което въз основа на нея се изяснява
точно и безпротиворечиво фактическата обстановка по делото.
Един от основните източници на информация за случилото се са
показанията на св. Ц.Д. – управител на ощетеното юридическо лице „Д.”
ЕООД. Дружеството, на което той е управител, е конституирано като
граждански ищец по делото, което обуславя известна степен на
заинтересованост от изхода на делото за този свидетел, с оглед на което
неговите показания следва да бъдат подложени на внимателен анализ и
съпоставка с останалия доказателствен материал, за да се направи преценка за
тяхната достоверност и обективност. Същевременно следва да се отбележи и
че именно св. Ц.Д. е лицето, въведено в заблуждение от подсъдимия, поради
което неговите показания установяват основните факти, свързани с предмета
на доказване
От показанията на посочения свидетел се установява времето, мястото
и начина на извършване на инкриминираното деяние, както и авторството от
страна на подсъдимия М.. Показанията на този свидетел са изключително
подробни и кореспондират изцяло с показанията на свидетелите Е.Н.Н. и
Ч.У.. Св. Е.Н.Х., която е работела като продавач-консултант в магазина на св.
Ц.Д., разпознава подсъдимия и сочи, че е дошъл в магазина на 27.03.2022 г.
8
Подробно описва разговорите между него и св. Ц.Д., извършените вследствие
на тях действия, както и проведените на следващия ден – 28.03.2022 г.
телефонни разговори между Ц.Д. и сина на подсъдимия, обадил се от тел.
Номер ****. Описва и предприетото от нея по заръка на св. Д. – плащане на
сметката за тел. номер **** в офиса на мобилния оператор и откриването на
профила на сина на подс във Фейсбук. Изложеното от св. Ч.У. също
потвърждава показанията на св. Д.. Св. Ч.У. е негов син, работи в магазина и е
помагал при натоварване на стоката на автомобила, осигурен от подсъдимия.
СРС правилно е констатирал, че в едната си част показанията на св. Ч.У.
представляват производни доказателства, доколкото в тях се преразказват
обстоятелства във връзка с уговорката между баща му и подсъдимия, които
свидетелят е узнал от разказа на баща си, докато в другата им част – относно
полученото от баща му обаждане и товаренето на стоката заедно със
свидетеля А.Х., показанията на св. У. представляват пряк доказателствен
източник. Правилно е и съждението на проверявания съд, че в производната
си част показанията служат за проверка достоверността на първичните
такива, като в настоящия случай няма основание да се счете, че свидетелят не
възпроизвежда точно получената от св. Д. информация. По отношение на
останалото въззивният също няма основание за съмнение в обективността на
изложеното от свидетеля – то е последователно, логично и кореспондира с
останалия доказателствен материал.
Доколкото показанията на свидетелите Ц.Д., Е.Н.Н. и Ч.У. са
безпротиворечиви, логични и подробни, кореспондират помежду си и се
подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, въззивният съд се
солидаризира с преценката на първоинстанционния такъв и ги кредитира в
цялост.
Относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване
на фактическата обстановка по делото са и събраните и надлежно приобщени
в процеса писмени доказателства.
При служебната проверка на писмените доказателствени материали,
съдът не откри да са допуснати съществени процесуални нарушения при
събирането на същите, които да обосновават изключването им от
доказателствения материал по делото. Същите са събрани надлежно и не са
налице основания за съмнение в тяхната достоверност, а освен това и
9
съответстват изцяло на останалите доказателства, като по този начин се
затвърждават фактическите изводи на съда, изложени по-горе. Предвид
изложеното съдът ги кредитира в цялост.
По отношение на направените от защита възражения, съдът намира
същите за неоснователни по следните съображения:
На първо място, защитата твърди, че СРС не е подложил на обстоен
анализ свидетелските показания, като само е обсъдил най-общо показанията
на група свидетели - Ц.Д., Е.Н.Н. и Ч.У.. Въззивният съд констатира, че освен
изброените свидетели, в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд е разпитана само свидетелката Г.Х.. Показанията на
тази свидетелката не са особено съдържателни, доколкото същата заявява, че
е работела в дружеството на Ц.Д. до 2012 г., когато е напуснала и освен това
не поддържа контакт с чичо си – посдъдимия М.. Изложеното от нея
единствено потвърждава твърдението на св. Д., че посочената свидетелка
действително е работела в този магазин като продавач – консултант, което
още веднъж подкрепя казаното от свидетеля Д., че е имал доверие на
подсъдимия, защото го е познавал от преди това. Другият призован по делото
свидетел е А.Х., който в съдебно заседание пред СРС на 11.09.2019 г. е
заявил, че иска да се възползва от правото си по чл. 119 от НПК да не
свидетелства, а депозираните от него пред орган на досъдебното
производство показания не са приобщени по делото и не могат да бъдат
коментирани от съда и ползвани при установяване на фактическата
обстановка.
С оглед изложеното основните гласни доказателствени средства по
делото са показанията на св. Ц.Д., Е.Н.Х. и Ч.У., чието съдържание
първоинстанционният съд е обсъдил в доказателствения анализ, като е
стигнал до извод, че същите са последователни, логични, подробни и
кореспондиращи помежду си и с останалия доказателствен материал –
становище, което настоящият съдебен състав споделя изцяло след
извършения собствен анализ на тези показания.
На следващо място защитата прави възражение относно необичайните
действия на свидетелката Елиз – заплащането на сметката на телефонен номер
**** и намирането на снимка на подсъдимия във Фейсбук, като твърди, че
тези действия компрометират идентифицирането на подсъдимия от
10
свидетелите. Тук съдът констатира, че авторството на деянието се установява
безспорно по делото от извършеното в хода на досъдебното производство
разпознаване на лица, от показанията на св. Ц.Д., Е.Н.Х. и Ч.У., а и от
заключението на изготвената графическа експертиза. В показанията си св.
Ц.Д. заявява, че е познавал подсъдимия и преди инкриминираната дата, тъй
като последният е посещавал магазина и е разговарял с продавачката,
работеща там преди св. Е.Н.Н., поради което св. Д. се е срещал с подсъдимия
през годините и двамата дори са разменяли реплики. Обстоятелството, че св.
Д. е познавал подсъдимия преди датата на инкриминираното деяние
безспорно придава достоверност на извършеното разпознаване, в което
свидетелят разпознава подсъдимия като автор на деянието напълно
категорично. Следва да се отбележи и че свидетелите Е.Н.Х. и Ч.У., които са
преки очевидци на посещението на подсъдимия в магазина на Ц.Д. на
инкриминираната дата, също посочват подсъдимия като лицето, което е
дошло в магазина на 27.03.2017 г., проявило е интерес към стоката, уговорило
се е с техния работодател – св. Ц.Д., като го е убедило, че стоката ще бъде
купена от негов познат в Румъния, а парите ще бъдат платени на следващия
ден. Заключението на изготвената в хода на първоинстанционното съдебно
производство графическа експертиза сочи, че ръкописно изписания текст „Е.
****“, намиращ се на представения от св. Д. писмен документ – разписка, е
изписан именно от подс. М.. Всичко изложено дотук не оставя съмнение в
настоящия съдебен състав, че именно подс. М. е извършител на
инкриминираното деяние, като действията на св. Е.Н.Н. и Ц.Д. по
установяване на собственика на телефонен номер **** и откриването на
профила му във Фейсбук не са относими към това обстоятелство, тъй като са
извършени от тях с цел да установят името и други данни за подсъдимия, а не
визията му, която са имали възможност пряко да възприемат в магазина на
инкриминираната дата.
Във въззивната жалба се възразява и срещу представената от св. Д.
разписка, на която е изписано с ръкописен текст „Е. ****“, като се сочи, че в
назначената графическа експертиза вещото лице не е могло да отговори на
въпроса дали текстът, изписан от свидетеля Д. и текстът „Е. ****“, са
изписани по едно и също време. Настоящият съдебен състав констатира, че
въпросът дали текстовете са изписани по едно и също време не е между
въпросите, поставени на вещото лице с назначаване на експертизата, като
11
защитата не е направила искане пред първоинстанционния съд за
допълнителна експертиза, която да отговори на този въпрос, нито такова
искане е предявено във въззивното производство. Въззивният състав намира,
че заключението по назначената графическа експертиза с вещо лице В.Г. е
подробно и обосновано, извършено е от компетентно лице и отговаря на
всеки от поставените в експертизата въпроси. Оспорваният писмен документ
– разписка, кореспондира с изложеното от свидетелите, чиито показания
съдът кредитира в цялост, събран е надлежно и няма основание за съмнение в
неговата достоверност, поради което съдът го кредитира и се ползва от него
при извеждане на фактическите си изводи.
От правна страна :
При така установената фактическа обстановка правилен и обоснован е
извода, че подсъдимият М. от обективна и субективна страна е осъществил
състава, предвиден и наказуем по чл. 209, ал. 1 от НК.
От обективна страна подс. М. е осъществил изпълнителното деяние
чрез действие - възбуждане на заблуждение у св. Д. и причиняването на
имотна вреда на дружество „Д.“ ЕООД, на което свидетелят е управител. От
събраните доказателства безспорно се установи, че на 27.03.2017 г. в гр.
София, бул. ****, в търговски обект №10021 на ТЦ „Илиянци“, с цел да
набави за себе си имотна облага, подсъдимият е възбудил заблуждение у св.
Ц.Д., /управител на дружество „Д.“ ЕООД/, като формирал у него неверни
представи, че познат на М., който има магазин в Република Румъния, ще
закупи стока от магазина на Ц.Д. за сумата от 34 161 лв., които ще бъдат
заплатени от подс. М. на следващия ден - 28.03.2017 г. Вследствие на
формираното заблуждение Ц.Д. е извършил акт на безвъзмездно имуществено
разпореждане, което в противен случай не би сторил – предал е на С. ХР. М.
стока в общ в размер на 5 451.50 лв., чиято стойност е определена въз основа
на изготвените по делото заключения по основна, повторна и допълнителна
СОЕ. В този смисъл е налице и необходимата от обективна страна пряка
причинно-следствена връзка между възбудената от подсъдимия погрешна
представа у св. Д. и настъпилата имотна вреда за ощетеното юридическо
лице.
12
Както бе посочено по-горе, авторството на деянието в лицето на подс.
М. се доказва категорично от показанията на свидетелите Ц.Д., Е.Н.Х. и Ч.У.,
от протокола от извършеното в хода на досъдебното производство
разпознаване на подсъдимия, както и от представената от св. Д. разписка с
ръкописно изписан текст, за който графическата експертиза установява, че е
изписан именно от подсъдимия.
От субективна страна подс. М. е действал при форма на вината пряк
умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им. Подс. М. не е
комуникирал със свой познат в Република Румъния, имащ интерес към
стоката, не е напускал страната в инкриминирания период и по делото не са
налице данни за опит за плащане от негова страна, което сочи, че подс. М.
изначално не е имал намерение да плати получената стока. В тази връзка
налице е користна цел – подсъдимият е създал погрешна представа в св. Д., за
да се облагодетелства материално, получавайки безвъзмездно от него
описаните стоки, без да е имал намерението да заплати за същите и без да е
съществувала реална уговорка с негов познат, които да ги закупи.
По вида и размера на наказанието :
За престъплението, за което подс. М. е признат за виновен, законът
предвижда наказание "лишаване от свобода" в размер от една до шест
години.
Извършвайки самостоятелна преценка на релевантните за
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия фактори, настоящата
съдебна инстанция счита, че районният съд правилно е преценил като
смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия към датата
на извършване на деянието и продължителността на наказателното
производство, която не се дължи на неговото поведение, а като отегчаващо –
немалкия размер на вредата, претърпяна от ощетеното юридическо лице.
Правилна е и преценката на СРС, че по делото не са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито едно изключително
такова, с оглед на което не са налице и условията за приложението на чл. 55
13
от НК при определяне на наказанието.
Предвид горното според въззивната инстанция наложеното от
районния съд наказание към предвидения от закона минимум, а именно
"лишаване от свобода" за срок от една година, е съответно на извършеното
престъпление и ще съдейства за постигане на целите, предвидени в чл. 36 от
НК.
Правилно и на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено реалното
изпълнение на така определеното наказание за срок от три години.
Въззивният съд приема, че в конкретния случай са налице предпоставките за
приложение на института на отлагане на изтърпяване на наказанието
"лишаване от свобода", съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК.
Чистото съдебно минало на подс. М. и размерът на наложеното наказание
(ненадвишаващо три години) очертават формалните предпоставки, визирани
в посочената правна норма. За поправянето и превъзпитанието на
подсъдимият М. не се налага същият да бъде изолиран от обществото чрез
постановяване на ефективно изтърпяване на така определеното наказание
"лишаване от свобода", доколкото предоставеният изпитателен срок на
условно осъждане притежава и силно възпиращо - превантивна функция,
изразяваща се в потенциалната възможност за привеждане в изпълнение на
наложеното наказание в случай, че подсъдимият, в рамките на определения
изпитателният срок, извърши ново престъпление.
По гражданският иск :
Правилен е изводът на СРС относно това, че по делото са налице
предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на
подсъдимия за извършения от него деликт - деянието на подсъдимия е
противоправно и виновно, а на гражданския ищец са причинени с
инкриминираното деяние имуществени вреди в размер на 5 451.50 лв., като
съдът е присъдил да му бъде изплатена от подсъдимия сума в този размер,
ведно със законната лихва върху нея от датата на деянието - 27.03.2017 г. до
окончателното изплащане.
По разноските :
14
С оглед изхода на делото, правилно и законосъобразно подс. М. е
осъден, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати сторените по време на
наказателното производство разноски.
Предвид изложеното дотук и с оглед съвпадението на крайните изводи
на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че
обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се
потвърди изцяло. Присъдата е постановена при безспорно и коректно
изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и на материалния закон. Определеното наказание е
справедливо и напълно съответства на обществената опасност на деянието и
дееца.
Така, при извършената на основание чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 от НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт,
въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи
неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде
потвърден, а въззивната жалба - да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда от 22.06.2021 г., постановена от
СРС, НО, 121-ви състав по НОХД № 10139/2018 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15