ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 63
гр. Смолян , 11.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на единадесети февруари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария А. Славчева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно частно
гражданско дело № 20215400500017 по описа за 2021 година
И за да се произнесе,взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.419 от ГПК.
Смолянсият окръжен съд е сезиран с частна жалба вх.№608076 от
15.12.2020 година от Д. Р. Б., депозирана чрез адв.В. Р., срещу Разпореждане
от 18.06.2020 година, постановено по ч.гр.д.№ 463/2020 година по описа на
Смолянски районен съд, с което е допуснато незабавно изпълнение и е
издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № №155 от
18.06.2020 по същото ч. гр. д., с което на Д. Р. Б. е разпоредено да заплати на
„Ю. Б." АД сумата от 27 592,56 евро - главница дължима по договор за
кредит №261/23282008 продукт нов алфа кредит за покупка, строителство и
ремонт от 22.07.2008година, изменен е анекс №1/03.09.2012г., 821,76 евро,
договорна лихва за времето 03.04.2019-21.12.2019г.,1044,17 евро
наказателна лихва от 03.04.2019г. - 09.06.2020г.,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от 10.06.2020г. до изплащането на вземането,
както и съдебни разноски в размер на 2 825лв., от които 1 152,32лв. за ДТ и
1673,09лв. за адвокатско възнаграждение.
С жалбата се излагат пространни оплаквания, че не са налице
фактически и правни основания за издаване атакуваното разпореждане.
Направено е оплакване, че разпореждането е издадено в нарушение на чл.
418, ал. 2, изр. първо, пр. второ ГПК, тъй като с него е постановено
1
незабавно изпълнение, въпреки че представеното извлечение от счетоводни
книги не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу Д. Б..
Направено е оплакване,че процесното извлечение не съдържа достатъчна
индивидуализация на претендираното вземане откъм размер и основание,
липсва отразяване на броя на вноските, които се твърди да не са погасени,
доколкото не се сочи размера на месечните вноски, в т.ч. вече платените и
закъснелите, с оглед на това, че съгласно условията в договора всяка вноска
е с различен размер, предвид намаляването на компонентите определящи
размера й -12 месечния Юробор. Липсва отразяване и на основните
параметри на сключения договор за ипотечен кредит. Извлечението не
конкретизира претенцията предмет на заповедта за изпълнение, като сума,
като падеж, дните на забава, дата на настъпване на предсрочна изискуемост.
От друга страна се твърди фрапиращо несъответствие между посочените
като изискуеми суми с уговорките в самия договор и анекс, при което липсва
достатъчна информация, годна да индивидуализира вземането по основание
и размер, с което се обосновава нередовност на документа по чл.417, т.2
ГПК от външна страна, който според жалбоподателката не удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу солидарния длъжник Д. Б..
Относно оплакването за незаконосъобразност на разпореждането се
поддържа,че макар процесното извлечение от счетоводни книги,
представено от „Ю. Б.“АД, правоприемник на „А.“ ЕАД по принцип е
документ, който е предвиден в чл. 417, т. 2 ГПК, в същото не са отразени
достатъчно ясни, разбираеми данни за погасяването на кредита и
претендирания остатък. Документът не дава яснота относно падежа на всяко
от претендираните вземания - главно и акцесорно, как се формират, не дава
яснота и за основанието и размера на вноските, погасени от длъжника и
които се твърди да са забавени. Развива оплакване относно отразеното в
извлечението, че „погасена част от кредита (преди преоформянето на
главницата) е 2565,97 евро , а по-долу се сочи че „погасена част от кредита
(главница) е 4511,82 евро, като счита,че посочените погашения неясно от
извлечението какво всъщност е погасено, главница или анюитетна вноска,
включваща лихва и главница, едната плюс другата сума ли е погашение
(2565,97 и 4511,82 евро) и до кой месец от срока на договора се твърди
плащане да е правено,тъй като от преоформяне на кредита с Анекс от 2012г.
са изминали около осем години, в рамките на които е плащано (след като се
твърди, че забавата е от 03.04.2019г.), а намаляване на сумите по дълга няма
или поне не става ясно дали има или не. Ако е посочено в извлечението
еднозначно дали погашенията са покривали „главница“ или „анюитетна
вноска“, която по правило включва и главница и лихва, би могло да се
стигне до някакъв математически резултат показващ остатъка Неяснотата се
задълбочава от факта, че въпреки посоченото от банката, че има плащания
веднъж на 2 565,97 евро и после на 4 511,82 евро, все пак се твърди че
остатъкът по кредита продължава да е близък по размер до усвоената сума -
33500 евро, след около дванадесет години действие на договора.
2
Направено е и оплакване, че дължимите суми за главница,
възнаградителна лихва, не са разграничени по отделни анюитетни вноски, а
са посочени като обща сума, претендирана за посочени периоди.
Посочването на отделните месечни вноски е било задължително още
повече, защото в извлечението се сочи различна забава за главницата,
различна забава и за възнаградителната лихва, въпреки че те съгласно
договора са компоненти на една анюитетна вноска, с един падеж като дата.
Тоест се твърди, че анютетната вноска формирана от лихва и главница е
забавена в частта си за главницата и не е забавена в частта си за лихвата,
което е пречка да се установи налице ли е или не предсрочна изискуемост.
Поддържа се на следващо място също така, че е необходимо
подробно и ясно посочване на всяка отделна месечна вноска, в т.ч. с
означаване на забавянето,тъй като видно от договора от 22.07.2008г. - чл.4 и
анекса към него -чл. 1.2 лихвеният процент върху ползвания кредит -цената
на кредита е договорен като променлива величина предвид участието в нея
на компонента -Юробор (EURIBOR), а при справка в сайта на Банката от
2009г. нивото на Юробор (EURIBOR) бележи основно спад, при което
месечните вноски, включващи обсъждания компонент е следвало да се
движат в посока намаление, с което се обосновава необходимост от
посочване какви са по размер месечните вноски . в т.ч. тези които са
платени и тези, които се твърди да са забавени при положение, че те
съгласно договора са с различен размер.
Твърди също,че по време на действието на анекс №1 /2012г., а и по-
рано относимият индекс тенденциозно започва да спада, като от 2013 г е
около и под 0%. При това положение очевидно липсва към извлечението или
в самото извлечение стойността на месечната вноска, определена съгласно
условията, които самата банка е заложила в договора.
На следващо място се поддържа оплакване,че жалбоподателката Д. Б.
е осъдена в качеството си на солидарен длъжник и не е наясно до кога и
какви точно суми починалият й съпруг е плащал. След смъртта на
кредитополучателя -И. Б. преживялата съпруга е продължила да плаща
ежемесечно задължения в размер, равен на първоначално посочената в
договора месечна вноска,като никой не я е уведомил, че кредитът е отнесен
в просрочие и към момента очевидно нито банката, нито жалбоподателката е
наясно какви суми от претендираните вземания са закрити, при положение
че за тях й ЧСИ не е уведомена при образуване на изп.дело. Твърди,че
покойния И. Б. за периода 10.12.2018г.-22.10.2019г. е извършвал ежемесечни
плащания по кредита, но сумите са осчетоводявани по неясно усмотрение на
банката, а и от жалбоподателката са извършвани плащания, без да е ясно от
извлечението по чл.417 от ГПК дали са взети предвид и какви задължения от
общият начислен дълг по кредита е намален с тях. На следващо място се
твърди незаконосъобразност на разпореждането за незабавно изпълнение
3
поради нередовност от външна страна, позовавайки се на практиката на ВКС
обективирана в определение № 367/ 15.05.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№
1968/2013 г. II т.о. „заявителят трябва да посочи източника на
претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са
от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен,
която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу
заповедта за изпълнение или да не оспори вземането”, Опр.№ 46 от
20.10.2011 г. по т.д.№ 11/2011 г. на I т.о на ВКС; Опр.№ 187 от 11.03.2011 г.
по ч.т.д.№ 164/2011 г. на I т.о, ТК; Опр. № 126/28.01.2011 г. по ч.т.д.№
20/2011 г. на II т.о. ТК, както и Опр. № 241/ 28.02.2011 г. по ч.т.д.№ 115/2011
г. II т.о ТК.Твърди се, че това съдържание липсва, доколкото не се сочи
размера на месечните вноски, в т.ч. вече платените и закъснелите, с оглед на
това, че съгласно условията в договора всяка вноска е с различен размер,
предвид намаляването на компонентите определящи размера й - 12 месечния
Юробор. Направено е и оплакване,че извлечението от счетоводните книги
по чл.417 от ГПК, е подписано от две лица означени като „пълномощник и
не е ясна компетентността на последните да изготвят същото това
извлечение с подписите си да удостоверят размера на същото. Съобразно
установената съдебна практика, поради липсата на специални изисквания в
ГПК и в ЗСч към съдържанието на извлечението от сметка, то ще е редовно
когато е изготвено от длъжностни лица на банката, като за достатъчно е
прието изискването те да заемат служебно положение в отдела „Проблемни
кредити” ( Определение № 183 от 10.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 12/2011
г., I т. о., ТК; Определение № 39 от 23.01.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 11/2012
г., I т. о., ТК).
Направено е искане съдът да отмени разпореждането за незабавно
изпълнение. Претендират се и направените разноски. Към частната жалба се
прилагат копия от платежни документи от датите 15.05.2017г. ,
03.07.2017г„ 31.07.2017г., 08.08.2017г„ 11.10.2017г, 17.10.2017г. ,
09.11.2017г., 15.12.2017г., 17.01.2018г. , 15.02.2018г. , 24.04.2018г. ,
25.05.2018г. , 29.05.2018г. , 07.08.2018г. , 17.09.2018г. , 19.09.2018г. ,
05.11.2018г. , 07.12.2018г., както и от 23.03.2017г., от 24.03.2017г. и от
21.04.2017г. , удостоверение за наследници, извлечение от сметка на И. Б..
В депозирания в срок писмен отговор от насрещната страна "Ю.
Б."АД, чрез адв.В.П. се поддържа неоснователност на въззивната частна
жалба и се предлага окръжният съд да я остави без уважение.
Окръжният съд,след като взе в предвид оплакванията в жалбата
и становището в писмения отговор,след съвкупна преценка на
доказателствата съобрази следното:
Съдът установи, че в т.9”в” от заявлението е посочено, че паричното
вземане е за погасяване на потребителски кредит, отпуснат от „А. .“АД
Гърция, чрез „А. Б. – клон България ” АД, (чийто правоприемник е Ю. Б.
4
АД), съгласно договор за кредит №261/23282008 Продукт Нов Алфа Кредит
за покупка, строителство и ремонт от 22.07.2008г.,изменен впоследствие с
анекс №1/03.09.2012г.
В т.12 от заявител излага твърдения, че вземането произтича от
извлечение от счетоводните книги на банката. В т.14 от заявлението като
допълнителни изявления и информация е отразено, че кредитополучателят е
починал на 16.10.2019година и на основание чл.18ал.5 ЗЧСИ банката е
изпратила уведомления за предсрочна изискуемост до солидарния длъжник
и наследниците на починалия кредитополучател,чрез частен съдебен
изпълнител С. Д., рег.№917 КЧСИ и район на действие Смолянския окръжен
съд. Пояснено е също така,че от солидарния длъжник претендират целия
дълг, а от наследниците Р. Б. и П. Б. - по 1/3 от дълга.
В представеното извлечение от счетоводните книги са отразени
имената на кредитополучателя и кредитодателя, номера на договора за
потребителския кредит, размера на предоставения кредит-33 500евро,
усвоения размер на кредита-33 500лв и краен срок за издължаване-
03.09.2040г. Отразено е още, че е преоформен размер на главницата по
кредита с натрупани и непогасени суми, съгласно договореното с анекс №1
от 03.09.2012 година сумата 32 104.38лева, както и е посочена общо
погасената част от кредита(главница) – 4 511.82 евро.
В извлечението е посочено също така, че датата на изпадане в забава
за главницата е 03.07.2019година и 03.04.2019година за лихва - шест
непогасени вноски за главница,считано от 03.07.2019година и 9 непогасени
вноски за лихва,считано от 03.04.2019година.Посочен е общ размер на
просрочената и непогасена сума по договора за кредит към
05.12.2019година, включително 2 078.79 евро и 78.68 евро, от които
главница-913.60евро, възнаградителна лихва - 1059.05 евро, мораторна лихва
- 76.36 евро, застраховка - 29.78 евро или общо 2 078.79евро и 78.68евро
разноски по кредита. Посочено е също така,че на 02.12.2019година е обявена
с нотариална покана предсрочна изискуемост на кредита на основание
чл.60,ал.2 ЗКИ,общ дълг на кредитополучателя Ив.Г. Б. и солидарен
длъжник Д. Р. Б. по договора към 09.06.2020година, включително,след
обявяване предсрочна изискуемост общо 29 458.49евро, от които главница
27 592.56евро, възнаградителна лихва 821.76евро и 1 044.17евро мораторна
лихва. Приложен е и договор за кредит №261/2322008, съгласно т.2 от
който кредитополучателят се задължава да изплати отпуснатия кредит в
срок от 324месеца. В т.4.1 е договорена фиксирана лихва за първата година
3.9%, а за останалия период - плаващ лихвен процент в размер на
дванадесетмесечен EUROBOR плюс надбавка от 2%, посочено е също
така,че наказателната лихва за просрочие е съгласно Общите условия.
Съгласно чл. 1 от анекс №1 към договора за кредит към редовната и
просрочена главница в общ размер 31 331.37евро да се прибави вземането
на банката по договора за кредит, включващо лихва върху редовна
главница,просрочена лихва и наказателна лихва върху просрочената
главница. В чл.1.1 кредитополучателят се е задължил да погаси формираната
по предходната точка главница при условията на настоящия анекс,съгласно
погасителен план,(който не е приложен по делото), а в т.1.2 е договорено,че
с подписване настоящия анекс договореният лихвен процент върху
усвоените суми по кредита не се променя, като кредитополучателят ще
заплаща на банката годишна лихва EUROBOR плюс надбавка от 3.9%,
уговорено е погасяване на кредита на 330 равни месечни анюитетни вноски.
5
В чл.4 е посочено също така, че при просрочие, при издължаването на която
и да е погасителна вноска, дължима съгласно чл.1 от допълнителното
споразумение, както и при неплащане в срок каквито и да е договорени
такси,комисионни или разноски,дължима съгласно договора за кредити
анекси към него,кредитополучателят заплаща върху непогасените в срок
суми за времето на забавата обезщетение за забава в размер на сбора от
договорената лихва плюс надбавка 10%. Не е ясно на коя дата е сключен
анекса,тъй като графата е останала непопълнена, като в т.9 от заявлението е
вписана дата 03.09.2012година, която година сочи и съдлъжникът в
жалбата.
На заявителя е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417
ГПК и изпълнителен лист от 19.06.2020 г. за присъдените вземания.
Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело №
376 на ЧСИ С. Д., по което с поканата за доброволно изпълнение на
съдлъжника и наследниците на починалия кредитополучател Ив. Б. са
връчени изпълнителния лист и заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК на 17.11.2020 г.
С оглед на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок, ведно с възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, от надлежни страни, срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
Предметът на производството по чл. 419 ГПК е строго ограничен до
проверка предпоставките за допускане на незабавно изпълнение – дали
вземането на кредитора произтича от документ, посочен в чл. 417 ГПК и на
следващо място дали актът е редовен от външна страна и удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане на длъжника. Според утвърдената
съдебна практика, документа ( в конкретния случай това е извлечението от
счетоводните книги на банката ), заедно с приложенията към документа (
договори, анекси, общи условия и т. н. ) трябва да установяват
"изискуемост" на вземането на кредитора .
Съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК съдът издава заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, след проверка на документа от външна
страна, както и на обстоятелството дали същият удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане. Тази проверка касае единствено външната редовност на
документа, като при нея следва да бъде съобразен видът на документа и
евентуално съществуващите нормативни изисквания за неговото издаване.
Съгласно чл. 419, ал. 2 от ГПК жалбата срещу разпореждането за
незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени
от акта по чл. 417 от ГПК, като в случая това е извлечението от счетоводните
книги на банката. Проверката на съда също е ограничена единствено до това
дали документът е сред изчерпателно посочените в чл. 417 от ГПК и дали е
редовен от външна страна, респ. дали удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника. От това следва, че оплакванията в
частната жалба могат да са свързани и да произтичат единствено от
редовността на акта от външна страна.
В настоящия случай процесното вземане се основава на извлечение от
6
счетоводните книги на банката - заявител, което е от категорията на
посочените в чл. 417, т. 2 ГПК документи, установяващи вземания на банки,
въз основа на които е допустимо издаването на заповед за незабавно
изпълнение. Извлечението е надлежно оформено с всички изискуеми
реквизити, като съдържа достатъчно данни за пълната индивидуализация на
вземането, съответни на изложените в заявлението твърдения. Съобразно
разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ представеното извлечение от
счетоводните книги съдържа информация за броя на вноските, които не са
издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени и
общия размер на просрочената сума, общия размер на непогасената част от
общия размер на дължимата сума, включваща главница и непогасена
договорна лихва, както и размера на обезщетението за забава за
просрочените плащания.
Процесното извлечение съдържа договора за банков кредит,
допълнителните споразумения към него и датата на сключването им,
длъжника и солидарно отговорния длъжник с индивидуализиращите за тях
данни - три имена и ЕГН, както и размерът на отпусната сума.
Така в извлечението от счетоводните книги е отразено, че длъжникът
Ив.Г. Б. е кредитополучател и солидарен длъжник Д. Р. Б., размера на
отпуснатия кредит е сумата 33 500 евро; погасената част от кредита – 2 565,
97 евро (преди преоформянето на кредита); преоформения размер на кредита
с натрупани и непогасени суми по допълнителното споразумение – 32 104.38
евро; погасената част от главницата по кредита – 4 511,82 евро; крайният
срок за погасяване - 03.09.2040 г.; датата на изпадане в забава - 03.09.2019 г.
за главницата и 03.04.2019г. за лихва, както и общия размер на просрочената
и непогасена към договора за кредит сума към 05.12.2019година
2 078.79евро и 78.68 лева, от които главница 913.60евро,възнаградителна
лихва 1 059.05 евро,мораторна лихва 76.36евро ,29.678 евро застраховки и
78.68лева разноски по кредит, 1044.17евро обезщетение за забава на
просрочените плащания. Посочено е, че вземанията се претендират поради
настъпила предсрочна изискуемост на кредита, като е посочена датата на
обявяване на предсрочната изискуемост – 21.12.2019 г. Счетоводното
извлечение отразява претендираните суми, за които е поискано със
заявлението издаване на заповедта за незабавно изпълнение.
Ето защо настоящият въззивен състав намира, че представеното
извлечение от счетоводните книги относно вземанията на банката по
Договор за кредит продукт нов алфа кредит за покупка, строителство и
ремонт от 22.07.2008година и допълнителното споразумение обективирано
в анекс №1/03.09.2012година представлява редовен от външна страна
документ по смисъла на чл. 417, т. 2 от ГПК. Същият съдържа данни относно
основанието и датата на настъпване на твърдяната от банката предсрочна
изискуемост, както и относно съответните размери и периоди на дължимост
за претендираните главница, лихви и разноски.
Независимо от тази си констатация следва да се отбележи, че
презумпцията на ал.2 от чл. 418 ГПК изисква не само документа да е редовен
от външна страна, но и да удостоверява подлежащо на изпълнение
изискуемо и ликвидно взимане срещу длъжника, при което изпълнителния
лист се издава заедно със заповедта за изпълнение. При положение, че се
касае за вземане, произтичащо от банков кредит, безусловно извлечението
7
следва да съдържа и данни за това към датата на издаването си освен размера
на кредита по договора, данни за това кога е усвоен, данни за това каква част
от него е погасена и до кога, коя е последната внесена погасителна вноска,
нейният размер и за кой месец се отнася, коя или кои следващи погасителни
вноски не са платени, размера им и за кои месеци се отнасят, какъв е
размерът на остатъка от задължението и договорна лихва за забава (ако има
уговорена такава), кога е настъпил падежът на всяка от вноските, кои
месечни вноски и в какъв размер не е платил в посочените от договора
срокове, тоест, сбъднало ли се е условието за предсрочна изискуемост на
кредита. Тази информация безусловно е необходима, тъй като проверката на
съда се свързва и с установяване верността на твърдението на заявителя за
настъпила предсрочна изискуемост и ликвидност на целия кредит, което по
същество представлява проверка за наличието на подлежащо на изпълнение
вземане в полза на банката.
От представеното извлечение от счетоводните сметки не би могло
надлежно да се установи, от кой момент е преустановено дължимото
редовно обслужване на кредита, което от своя страна да обоснове
настъпилата предсрочна изискуемост на задължението. Няма яснота какъв е
размерът на месечни вноски, които следвало да се погасяват по процесния
кредит. Визирано е, че не са погасени 6 вноски за главница,считано от
03.07.2019 година и 9 непогасени вноски за лихва от 03.04.2019година,
посочен е общ размер и не са налице данни относно размера на всяка
падежирала вноска. Липсата на конкретизация на вземанията на банката и
невъзможността да се изведе от приложените документи механизма на
формиране размера на падежиралите вноски, не позволяват на съда да
направи правния извод, че е осъществена материално-правната предпоставка
за настъпване на предсрочната изискуемост на целия кредит и в този смисъл
подлежащо на изпълнение вземане.
Освен това
Независимо от горното, въззивният съд, в изпълнение на
правомощието си да следи за спазването на общата норма на чл. 411, ал. 2, т.
2 ГПК, дължи извършване на преценка дали искането, изцяло или отчасти,
не е в противоречие със закона или добрите нрави. Отделно от тази
преценка, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, заповедният съд е
длъжен служебно да извърши проверка дали искането, в неговата цялост или
част, не противоречи на закона и добрите нрави, съответно дали искането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е
налице обоснована вероятност за това. В този смисъл е и разпоредбата на чл.
419, ал. 3 от ГПК, според която при обжалване на разпореждането за
незабавно изпълнение – какъвто е настоящият случай – съдът отменя
разпореждането, когато не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2 изр.
първо и ал. 3 от ГПК, както и когато вземането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител.
Настоящият състав намира жалбата за основателна, макар и не изцяло
по изложените в нея оплаквания, поради което са налице основания за
отмяна на издадената заповед за изпълнение в частта за незабавното
изпълнение.
По делото както съдът посочи по-горе, се установи по безспорен
начин, че между страните има сключен договор за ипотечен жилищен кредит
за покупка,строителство и ремонт, по който e усвоена предоставената от
8
банката сума и е започнато погасяване на кредита от кредитополучателя,
съобразно погасителен план по договора, който не е представен по делото.
След сключване договора за кредит страните са подписали анекс №1 на
03.09. 2012 година(съгласно твърдяното от заявителя и неоспорено от
съдлъжника, тъй като към приложения по делото екземпляр няма вписана
дата). Към допълнителния договор липсва приетия от страните
погасителен план след преоформяне на кредита, не са представени и
Общите условия на банката, които съгласно чл.10 от процесния договор за
неразделна част от него.
Договорът за банков кредит е търговска сделка от категорията банкови
сделки, имащи за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с
дейността на кредитни институции, по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП
(ДВ, бр.99 от 09.12.2005 г.), в сила от 10.06.2006 г. Като такъв вид търговска
сделка за предоставяне на финансова услуга, той попада в приложното поле
на ЗЗП, включително и нормите на чл.143-146 от ЗЗП (по арг. от чл.144 от
ЗЗП, уреждащ изключенията, при които е неприложимо правилото за
приемане за неравноправна клауза в договор, сключен с потребител).
Процесният договор за банков ипотечен кредит е сключен на 22.07. 2008 г.,
по време на действието на горепосочения ЗЗП, приложима към процесното
правоотношение и инкорпорирал нормите на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори. Към този момент действа и Законът за потребителския кредит
(ЗПК), обн. в дв бр.53 от 30.06.2006 г., в сила от 01.10.2006 г., от приложното
поле на който изрично в чл.3, ал.5, т.1 от същия са изключени договорите за
кредит, обезпечени с ипотека върху недвижим имот. Процесният договор за
ипотечен кредит, поради това че няма за предмет потребителски кредит и
като обезпечен с ипотека върху недвижим имот е изключен от
регламентацията на ЗПК (отм.), попадайки под правната уредба на ЗЗП.
Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при
определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма, измежду
които: т.9 - при налагане на потребителя приемането на клаузи, с които той
не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; т.10 -
при предвидена възможност на търговеца да променя едностранно условията
по договора въз основа на непредвидено в него основание; т.11 - при
възможност за търговеца да променя едностранно без основание
характеристиките на стоката или услугата и т.12 - при предвиждане цената
да се определя при получаването на стоката или услугата, или при
предоставено право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора. Съгласно чл.145, ал.1 от ЗЗП
неравноправната клауза в договор с потребител се преценява, като се вземат
предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички
обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването,
както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който
той зависи.
Съдът установи в настоящия случай, че заявителят не сочи
еднозначно погашенията след преоформяне на кредита с допълнителния
договор обективиран в Анекс №1 от 2012година какво покриват главница,
9
или анюитетна вноска, която по правило включва главница и лихва, за да
знае съдлъжника какво точно е погасено главница или анюитетна вноска.
Спецификата на кредитирането като потребителски продукт е отчетена от
законодателя, чрез специалните разпоредби на чл.144, ал.2, т.1 и ал.3 ЗЗП,
поради което при тълкуване нищожността на процесните клаузи, следва да
се приложи обхватното поле на ЗЗП, при съобразяване ограниченията на
чл.144 ЗЗП, касаещи конкретното предоставяне на финансова услуга.
В извлечението е посочено, че преди преоформяне на кредита
погасената част от главницата е 2 656.97евро, а по- надолу е вписано,че
погасената част от кредита –главница е 4 511.82евро и въпреки твърдените
плащания, остатъкът от кредита е близък по размер до усвоената сума –
33 500евро, при дванадесет годишно действие на договора.
Жалбоподателката – ответник по заявлението релевира основателни
възражения, основани на твърдения, че липсва яснота относно методиката и
математическия алгоритъм по който се формира лихвата, респективно се
променя погасителния план, тъй като в чл.4 от договора и чл.1.2 от анекса
към него лихвеният процент върху ползвания кредит-цената на кредита е
договорена като променлива величина,предвид участието в нея на
компонентна ЮРОБОР, който при справка в сайта на банката от
2009година бележи основно спад,при което според жалбоподателя
месечните вноски включващи обсъждания компонент би следвало да се
движат в посока намаление, с което обосновава основателност на
оплакването за липса на яснота какъв е техния размер. Поддържа се още,
че изменението на лихвата зависи единствено от банката, която не е длъжна
да съобрази конкретното изменение на пазарния индекс и по време на
действие на анекс №1 от 2012 година, а и по – рано относимият индекс
тенденциозно започва да спада,като от 2013 година е около и под 0% и в
извлечението не е посочено стойността на месечната вноска,определена
съгласно условията,която самата банка е заложила в договора, които
драстични несъответствия между текстовата част на договора и цифровото
изражение на задълженията,предвид съществуващата неяснота относно
начина на формиране главницата и дължимата лихва за претендирания
период,неотстранени и в самото заявление, с което се обосновава
основателност на възражението, че удостоверителната сила на приложеното
извлечение по сметка по чл.417т.2 ГПК е разколебана. В този смисъл е и
практиката на ВКС в Определение №426/16.07.2009година, постановено по
ч.т.д.№332/2009година,Іт.о на ВКС.
Освен това основателно е оплакването за съществуваща неяснота
относно дължимостта на главницата и лихвите. В чл.1 от допълнителното
споразумение е посочено,че към редовната и просрочена главница в общ
размер на 31 331.37евро следва да се прибави вземането на банката по
договора за кредит, включващо лихва върху редовна главница, просрочена
лихва и наказателна лихва върху просрочената главница. Следователно се
налага извода, че вземането за изтекли лихви е променено на главница,
върху която се начисляват отново лихви. При това положение се налага и
извода,че е налице анатоцизъм, което води до нищожност на споразумението
за служебно преоформяне на дълга на основание чл.26,ал.1пр. ЗЗД във
връзка с чл.10,ал.3 ЗЗД(в този смисъл е Решение №66 от 29.07.2019година на
ВКС, постановено по т.д.№1504/2018година,ІІт.о). В цитираната практика
се приема, че уговорките в сключените допълнителни споразумения, по които
страна е физическо лице – потребител, за увеличаване на главницата чрез
прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви,
10
са нищожни на основание чл.26, ал.4, във вр. с чл.10, ал.3 ЗЗД, тъй като е налице
анатоцизъм, доколкото Наредба № 9/03.04.2008г. (отм.) или друга наредба на
БНБ не предвижда възможност за олихвяване на изтекли лихви.
Предвид на изложеното и липсата на яснота относно какъв е размера
на претендираната главница въззивният съд намира, че ще следва да отмени
разпореждането за незабавно, изпълнение и да обезсили издадения
изпълнителен лист по отношение на длъжника Десислава Бечева.
С оглед изхода на спора се дължат на жалбоподателя направените
разноски в размер на 515 лева, от които заплатена държавна таса за
обжалване в размер на 15 лева и 500 лева за заплатен адвокатски хонорар на
упълномощения адвокат.
По изложените съображения съдът в настоящия си състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане за незабавно изпълнение,обективирано в
заповед № 155 от 18.06.2020година,постановено по ч.гр.д.№463/2020година
по описа на Смолянски районен съд,с което в полза на кредитора „Ю. Б."
АД,ЕИК ******** със седалище адрес гр. С.,община Ст., район В., ул. О. п.
№ *** със законен представител Д. Б. Ш. изпълнителен директор и
прокурист М.И. В. е издадена заповед за изпълнение парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу Д. Р. Б., ЕГН ********** и е
постановено незабавно изпълнение на заповедта, в частта с която е уважено
искането за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
въз основа на документ по чл.417 ГПК за сумата 27 592,56 евро - главница
дължима по договор за кредит №261/23282008 продукт нов алфа кредит за
покупка,строителство и ремонт от 22.07.2008година, изменен е Анекс
№1/03.09.2012г., 821,76 евро, договорна лихва за времето 03.04.2019-
21.12.2019г. ,1044,17 евро наказателна лихва от 03.04.2019г. -
09.06.2020г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
10.06.2020г. до изплащането на вземането, както и съдебни разноски в размер
на 2 825лв., от които 1152,32лв. за ДТ и 1673,09лв. за адвокатско
възнаграждение и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№ 4941от 02.06.2020година на „Ю. Б."
АД,ЕИК ******* със седалище адрес: гр. С., район В., ул. О. п. № 260 със
законен представител Д. Б. Ш. - изпълнителен директор и прокурист М. И. В.
за издаване заповед за небавно изпълнение за парично задължение въз
основа на документ по чл.417т.2 от ГПК срещу по срещу Д.Р. Б., ЕГН
********** за сумата 27 592,56 евро - главница дължима по договор за
кредит №261/23282008 продукт нов алфа кредит за покупка,строителство и
11
ремонт от 22.07.2008година, изменен е Анекс №1/03.09.2012г., 821,76 евро,
договорна лихва за времето 03.04.2019-21.12.2019г. ,1044,17 евро наказателна
лихва от 03.04.2019г. - 09.06.2020г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 10.06.2020г. до изплащането на вземането, както и
съдебни разноски в размер на 2 825лв., от които 1152,32лв. за ДТ и
1673,09лв. за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№463/2020година по
описа на Смолянски районен съд като НЕОСНОВАТЕЛНО и
ОБЕЗСИЛВА издадения въз основа на заповед за незабавно
изпълнение № 155 от 18.06.2020година, постановена по ч.гр.д.
№463/2020година по описа на Смолянски районен съд в полза на „Ю. Б."
АД,ЕИК ******* със седалище адрес: гр. С., район В., ул. О. п. № * със
законен представител Д. Б. Ш. - изпълнителен директор и прокурист М. И.
В. изпълнителен директор изпълнителен лист от 19.06.2020 г. за парично
задължение въз основа на документ по чл.417т.2 от ГПК срещу Д. Р.Б., ЕГН
********** за сумата 27 592,56 евро - главница дължима по договор за
кредит №261/23282008 продукт нов алфа кредит за покупка,строителство и
ремонт от 22.07.2008година, изменен е Анекс №1/03.09.2012г., 821,76 евро,
договорна лихва за времето 03.04.2019-21.12.2019г. ,1044,17 евро наказателна
лихва от 03.04.2019г. - 09.06.2020г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 10.06.2020г. до изплащането на вземането, както и
съдебни разноски в размер на 2 825лв., от които 1152,32лв. за ДТ и
1673,09лв. за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№463/2020година по
описа на Смолянски районен съд.
ОСЪЖДА „Ю.Б." АД,ЕИК .******** да заплати на Д. Р. Б., ЕГН
********** сумата 515(петстотин ипенадесет)лева, от които направените
деловодни разноски в размер на 15(петнадесет)лева за заплатена държавна
такса и 500(петстотин) лева за заплатен адвокатски хонорар на
упълномощения адвокат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12