Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.Плевен, 29. 01. 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд,
тринадесети граждански състав, в публичното заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 5982 по описа за 2018 година и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Делото е образувано по подадена искова молба
от Т.П. ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ *********,
против А.Н.Н., ЕГН **********, с посочено правно основание
чл.415 от ГПКи цена на иска 812, 74 лв.
В молбата се твърди, че по повод подадено
заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца по делото, е образувано ч. гр.
д №
3547 / 2018 г. и е издадена е Заповед за изпълнение за сумата. Съдът е
разпоредил длъжникът А.Н.Н. с ЕГН **********, адрес ***, постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА кредитора
ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН ЕАД с
булстат ********* с адрес на управление ***, представлявано от законния си
представител ***, чрез пълномощника си юрк. В.В., сумата от 741.19 лв. – главница за ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2016 г. до 31.03.2018 г., лихва върху главницата в размер на 71.55 лв.
за периода от 02.03.2016 г. до 14.05.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата
21.05.2018 г. до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни
разноски в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50 лв. съгласно
чл.78, ал.8 от ГПК в редакцията му от ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г. Вземането
произтича от следните обстоятелства: А.Н.Н. е длъжник на ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН ЕАД, тъй като е ползвал доставената от
дружеството топлинна енергия, доставена
от заявителя в недвижим имот, находящ се в ***за периода 01.01.2016 г. до 31.03.2018 г., без да заплати горепосочената сума. Длъжникът
по делото е подал в двуседмичния срок от връчването на заповедта писмено
възражение. Ищецът е предявил иск за съществуване на вземането си. Съдът е
сезиран с искане да признае за
установено по отношение на ответника, че вземането съществува и да му се
присъдят и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, като
не се оспорва исковата претенция.
ИЩЕЦЪТ, Т.П. ЕАД, редовно призовани, представляват
се от юрк. ***, с пълномощно.
ОТВЕТНИКЪТ, А.Н.Н., редовно призован, явява се
лично и се представлява от адв***-АК-Плевен, с пълномощно.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото,
намира за установено от правна и
практическа страна, че претендираната сума от 812, 74
лв. не е изплатена от ответника. Горното
обуславя извода, че искът, на основание чл. 237 от ГПК, следва да бъде уважен
изцяло, като решението се основава на признанието на иска. Следва да се
постанови разсрочено плащане на задължението по искане на ответника и с оглед
имотното му състояние.
На основание чл. 78, ал.
1 от ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят и разноските по делото, съобразно представения списък от ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл. 415, ал. 1, вр. 422 от ГПК, по отношение на А. Н.
Н. с ЕГН **********, адрес ***, постоянен адрес ***, че вземането на Т. П. ЕАД, *** , представляван от ***,
пълномощник юрк. В.В., съществува, в общ размер на сумата от 741.19 лв. – главница за ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2016 г. до 31.03.2018 г., лихва върху главницата в размер на 71.55 лв.
за периода от 02.03.2016 г. до 14.05.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата
21.05.2018 г. до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни
разноски в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50 лв. съгласно
чл.78, ал.8 от ГПК в редакцията му от ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г., за което е издадена Заповед за изпълнение
№ 2165 / 23. 05. 2018 г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 3547 / 2018 / г.
ПОСТАНОВЯВА, на
основание чл. 241 от ГПК, разсрочено изплащане на задължението на А. Н. Н.
с ЕГН **********, към Т. П. ЕАД, ***, в размер на 100 лв. месечно, до погасяването
му.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78 от ГПК, А. Н. Н.
с ЕГН **********, постоянен адрес ***, да заплати на Т. П.
ЕАД, *** , представляван от ***, пълномощник юрк. В.В., разноските по делото, в размер на 25 лв. за
държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: