Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.10.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет
и шести октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 14098 по описа за 2016
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 11606 от 22.07.2016 год., постановено по гр.дело № 25853/2012 г. на СРС, І Г.О., 36 състав, е осъдена М.Й. С.-И.,
с ЕГН **********, да опразни и предаде на З.К.Д., с ЕГН ********** и В.Г.Д., с
ЕГН **********, на основание чл.38а от Закона за жилищностроителните
кооперации, следния недвижим имот: апартамент № 25, находящ се на ет.8/ седми
надпартерен/, вход Б, в жилищна сграда блок 137, в гр.София, Столична община,
район Илинден, ж.к.“ Илинден“, ул.“ ****, състоящ се от две стаи, дневна, кухня
и обслужващи помещения, със застроена площ от 97,62 кв.м., при съседи:
апартамент № 24, улица, апартамент № 26 и коридор, заедно с прилежащото избено
помещение № 25, със застроена площ от 7,50 кв.м., при съседи: мазе № 24,
коридор, мазе № 23, общи части, заедно с прилежащите общи части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ
V в кв.79 по плана на гр.София, м.“ Разсадника-Бежанци“, целият с площ от 1510
кв.м. С решението на съда е осъдена М.Й. С.-И., с ЕГН **********, да заплати на
З.К.Д., с ЕГН ********** и В.Г.Д., с ЕГН **********,, сумата от 50 лв., разноски за държавна такса, сумата
от 28 лв., разноски по водене на делото и 500 лв., разноски за адвокатско
възнаграждение. Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на
страната на ищците- ЖСК“ А.“.
Срещу решението на СРС, 36 с-в е постъпила въззивна жалба от М.Й. С.-И., подадена чрез пълномощника адв.Д.И., с искане същото
да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, и вместо него да бъде
постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск с правно основание
чл.38а от ЗЖСК. Претендира присъждане на разноски по делото.
Третото лице- помагач на страната на
ищеца- ЖСК „А.“, гр.София, не взема становище по подадената въззивна жалба.
Въззиваемите страни- ищци по делото З.К.Д. и В.Г.Д.,
чрез пълномощника си адв.Й.Г. оспорват жалбата, по съображения изложени в
депозирано по делото писмено възражение по чл.263, ал.1 от ГПК. Молят жалбата, като
неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Не претендират присъждане на направени
разноски по делото.
Третото лице-
помагач на страната на ищците- ЖСК „ А.“, гр.София, не взема становище по
подадената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението
е и правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и
материалния закон. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото. При
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК
и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Доводите
в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба
доводи, следва да се добави и следното:
Искът по чл.38а от ЗЖСК дава
възможност на заинтересован член-кооператор да предяви права, черпени от
отношенията му с ЖСК, срещу всяко трето лице, което държи жилище, собственост
на ЖСК. С прекия иск по чл.38а от ЗЖСК, член-кооператорът в ЖСК предявява
права, черпени от отношенията му с ЖСК, срещу всяко трето лице, което държи
жилище, собственост на ЖСК. Предмет на делото е само владението на жилище,
а правото на ищеца да иска предаване на владението, произтича от правото на
собственост на ЖСК. Затова, когато основанието на ответника да владее жилището
не произтича от разпределителен протокол на Общо събрание на ЖСК, той може да
се брани само с възражението, че жилището не е собственост на ЖСК. Ответникът
не може да прави възражения, които произтичат от отношенията между ЖСК и ищеца,
тъй като с възражение не могат да се предявяват чужди права- на ЖСК или на друг
член- кооператор. ЖСК или друг член-кооператор, които не признават правата на
ищеца, могат да встъпят главно и да претендират владението на жилището за себе
си. Ако основанието на ответника да владее жилището произтича от
разпределителен протокол, той може да се брани и с възражения, че решението по
чл.28, ал.1, т.5 от ЗЖСК или съответното друго решение по същия въпрос, на
което се позовава ищецът, не съществува, отменено е от съда или е нищожно. В
този смисъл възражението на въззивника- ответник, че ищците не са активно
материалноправно легитимирани да предявят иск по чл.38а от ЗЖСК за предаване на
владението на процесното жилище собственост на ЖСК/ апартамент
№ 25, находящ се на ет.8/ седми надпартерен/, вход Б, в жилищна сграда блок
137, в гр.София, Столична община, район Илинден, ж.к.“ Илинден“, ул.“ ********/
се явява изцяло неоснователно. В настоящия случай съдът приема за безспорно
установено по делото обстоятелството, че с влязло в законна сила съдебно
решение постановено по гр.дело № 5270/2006 год. по описа на СРС, ГК, 27 състав
е признато за установено по отношение на ЖСК“ А.“, гр.София, на основание
чл.97, ал.1, пр.второ от ГПК, че между З.К.Д. и В.Г.Д. ***, съществува правно
отношение, основано на членство в кооперацията за апартамент № 25 и ателие № 2
във вход Б/ блок 2/. В процесния случай, съдът приема за установено
обстоятелството, че между ищците З.К.Д. и В.Г.Д. *** е възникнало през 1996
год. и съществува членствено правоотношение за процесния апартамент № 25.
Неоснователен
е изложеният във въззивната жалба довод, че ЖСК “ А.“, гр.София не е собственик
на процесния апартамент. Противно на изложеното от въззивника- ответник във
въззивната жалба, по делото е установено, че процесното жилище е собственост на
ЖСК“А.“. Собствеността на ЖСК се установява от представените по делото
доказателства, чиято доказателствена сила не е оборена от страна на ответницата.
В доказателствена тежест на оспорващия ответник е да докаже по несъмнен начин,
различни права от удостоверените с представените и приети от страна на ищците
доказателства/ договор за продажба на недвижим имот- частна общинска
собственост, сключен на 15.03.2006 год. между Столична община и ЖСК“ А./, права
на ЖСК. В случая процесното жилище е разпределено на ищците с протокол по
чл.28, ал.1, т.5 от ЗЖСК. Ответницата се позовава на нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит на основание давностно владение № 100,
том І, рег.№ 4936, дело № 87/2012 год., издаден от нотариус Румен Д., въз
основа на обстоятелствена проверка извършена по нот.дело и съгласно чл.587,
ал.2 и ал.3 от ГПК е съставен процесния нотариален акт, с който ответницата е
призната за собственик на основание давностно владение върху процесния
апартамент № 25, находящ се на 8 етаж/ 7 надпартерен/, във вход „ Б“, на
жилищна сграда- блок № 137, находяща се в гр.София, Столична Община- район „
Илинден“, ж.к.“ Илинден“, ул.“ ********. Т.е. в настоящия случай, ответницата
се легитимира като собственик на процесното жилище с представения по делото
нот. акт за собственост на недвижим имот придобит на основание давностно
владение № 100, том І, рег.№ 4936, дело № 87/2012 год. Съдът приема, че може да се
придобива по давност обект на правото на собственост, построен от ЖСК от
членовете й, и от трети
лица. ЖСК се
образува за снабдяване на членовете си с обекти на собственост - жилища,
ателиета, гаражи и т.н. Тя е ЮЛ и правото на собственост възниква първоначално
в нейния патримониум, а член-кооператорите имат само членствено правоотношение
с нея. С окончателният разделителен протокол се определя цената на жилищата,
процента от общите части и се извършва окончателното разпределение на обектите от
построената от ЖСК сграда, но въз основа на този протокол не се придобива право
на собственост за член-кооператорите./ТР № 44 от 05.06.1975 г. на ОСГК/
Собственик остава ЖСК. Докато обекта е собственост на ЖСК, този, за когото е
определен от общото събрание може да претендира единствено на основание чл.38а от ЗЖСК изваждането на
всеки, който се намира без основание в определеното му с разпределителния
протокол жилище. Няма пречка в това производство да бъде противопоставено от
всяко трето лице възражение за придобиване по давност на обекта, собственост на
ЖСК. Касае се за недвижим имот, собственост на юридическо лице, за
придобиването по давност на който няма забрана, освен ако не се касае за имот,
държавна, или общинска собственост. Разпоредбата на чл.31, ал.3 от ЗК от 1991 г. /отм./, действала от 03.08.1991 г. до
03.01.2000 г. съдържаща забрана да се придобие по давност имущество на
кооперация не намира приложение към имотите, придобити от ЖСК, тъй като целта
на ЖСК е различна от останалите кооперации, използващи основни средства за
развитие на дейността си. Именно отчитайки спецификата в целта и средствата за
постигането й, законодателят е уредил учредяването, функционирането и
прекратяването на ЖСК в отделен специален закон, който дерогира приложението на
ЗК. В настоящия случай
ответницата с отговора на исковата молба не е направила изрично възражение за
изтекла в нейна полза придобивна давност, въз основа на която същата да е
придобила процесния апартамент № 25 по давност. Единствено при направено от
страна на ответницата възражение, съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
установяването на фактите, свързани с твърдяната придобивна давност е в нейна
доказателствена тежест. В случая по делото такова възражение от страна на
ответницата не е направено своевременно по делото, но ищците са оспорили
представения от тях констативен нот.акт, с който ответницата се легитимира като
собственик на основание на давностно владение на процесното жилище. Ищците
оспорват удостовереното от нотариуса обстоятелство, че ответницата е придобила
процесния недвижим имот- апартамент № 25 по давност, като твърдят, че същата не
е придобила процесния апартамент по давност. Съдът приема, че процесния нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит на основание давностно владение № 100, том І, рег.№ 4936, дело №
87/2012 год., се ползва с
доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК досежно извършените от
нотариуса действия: че е издаден от посочения нотариус, на посоченото в него
време и място, че са представени описаните в акта документи, че е издадено от
нотариуса постановлението за признаване на собствеността. Само тази материална
доказателствена сила може да бъде оборвана чрез оспорване истинността на
нотариалния акт, като писмено доказателство, т.е. по реда на чл. 193 ГПК.
Съдържащата се в нотариалния акт по чл. 587 ГПК констатация за принадлежността
на правото на собственост представлява правен извод на нотариуса, а не
удостоверен от него факт и оспорващата страна, която не разполага с документ за
собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от
нотариуса право. Когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални
актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за
правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването
ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал.1 от ГПК, като всяка страна
следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното
удостоверено от нотариуса придобивно основание /в този смисъл е ТР №11 от
21.03.2013 г. по тълк.дело №11/2012 г. на ОСГК на ВКС/. С ТР № 11 от 21.03.2013
г. по тълк.дело № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че съгласно чл.179, ал.1 от ГПК официалният
документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените
форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените
от него и пред него действия. Нотариалният акт, издаден по реда на чл.587 ГПК, представлява
официален документ - съставен е от надлежно оправомощено длъжностно лице в
рамките на предоставената му компетентност и по установен в закона ред. Той се
ползва с доказателствена сила по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК досежно извършените от нотариуса действия:
че е издаден от посочения нотариус, на посоченото в него време и място, че са
представени описаните в акта документи, че е издадено от нотариуса
постановлението за признаване на собствеността. Тази материална доказателствена
сила важи спрямо всички и може да бъде оборвана чрез оспорване истинността на
нотариалния акт като писмено доказателство, т.е. по реда на чл.193 ГПК.
Целта на
производството по чл.587 ГПК е да снабди
молителя с документ, служещ за доказване на правото на собственост. Дейността
на нотариуса в това производство не е свидетелстваща, каквато е при останалите
нотариални производства, а решаваща. Нотариусът не удостоверява юридически
факти, а се произнася по съществуването на едно право. Ето защо, съдържащата се
в нотариалния акт по чл.587 ГПК констатация за принадлежността на правото на собственост, респективно на ограниченото
вещно право, представлява правен извод на нотариуса, а не удостоверен от него
факт и поради това е извън доказателствената сила на документа нотариален акт,
определена по смисъла на чл.179,
ал.1 ГПК. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен
спор, то нотариалният акт по
чл.587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде
оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на
акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои
права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на
фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че
признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на
акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо
да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Това
оспорване не се развива по правилата на чл.193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа нотариален акт, а
съществуването на удостовереното с него право. Предвид посоченото по-горе обвързващо
и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на
собственост, то оспорващата страна, която не разполага с документ за
собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от
нотариуса право. Нотариалният акт, с който се признава право на собственост
върху недвижим имот по реда на
чл.587 от ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 от ГПК относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй
като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на
признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от
оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл.193 от ГПК/в този смисъл е ТР №11 от 21.03.2013г. по тълк.дело
№11/2012г. на ОСГК на ВКС/.
В настоящия случай, при съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че ответницата не е
придобила процесното жилище по давност, респективно че същата не е собственик на
процесното жилище на основание давностно владение, поради следното:
Придобивната давност е оригинерен
способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда
вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от
закона период от време. Нормативната й уредба е в разпоредбите на чл.79-чл.86
от ЗС. Нормата на чл.79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната
давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи
изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на
чл.68, ал.1 от ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 от ЗС и допълнително
добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл.79, ал.2 от ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл.68 от ЗС,
владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи
лично или чрез другиго като своя. Както в правната теория, така и в съдебната
практика се приема, че като елемент от придобивната давност упражняваното
владение трябва да е спокойно /да не е установено с насилие/, явно
/фактическата власт е упражнявана така, че всеки заинтересован е имал
възможност да научи за това, не е установено по скрит начин/, постоянно
/упражняването му няма случаен характер, а е било израз на воля трайно да се
държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица/,
непрекъснато /не е било прекъсвано изобщо, в частност-за период
по-дълъг от шест месеца /чл.81 от ЗС/, като се съобразява
презумпцията на чл.83 от ЗС/ и несъмнено.
Владението, като фактическо състояние е несмущавано,
непрекъснато, явно и несъмнително упражняване съдържанието на вещно право, в случая
това на собственост, през определен период от време, в случая 10 години, тъй като
ответницата твърди да е обикновен владелец –
чл.79, ал.1 от ЗС, което състояние включва обективен
елемент - фактическа власт / corpus / и субективен - намерение за своене на вещта / аnimus / - чл.68,
ал.1 от ЗС.
Според презумпцията, установена в
разпоредбата на чл.69 от ЗС, владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго.
Съгласно т. 2 от
Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г од. на ВКС по тълк. дело № 4/2012 г.,
ОСГК, придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и
други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в
продължение на определен от закона срок от време, като изискуемото от чл.120 от ЗЗД вр. с чл.84 от ЗС волеизявление
/позоваване/ не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 от ЗС. В мотивите на Тълкувателното решение е прието,
че след като владението е съзнателен акт, то
следва, че придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на
правомерните юридически действия, които по определение обхващат, като свой елемент наличието на представи и желания, насочени
към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на
права и задължения /представляващи субективния елемент от предметното им
съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към
сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и
представи /представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/.
На
следващо място съдът приема, че владението не може да бъде съмнително, а то е такова
винаги, когато не може да се определи със сигурност дали владелецът упражнява
фактическа власт или дали има намерение да държи имота, като свой. Освен това владението не може да
се упражнява тайно по отношение на този, на който се противопоставя. Чрез него
трябва да се демонстрира по недвусмислен начин намерението на владелеца да държи вещта, като своя. Общият принцип на справедливостта изключва
скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от
поведение по време, когато засегнатият /собственикът/ няма възможност /поради
неведение/ да се брани.
В настоящия случай от
показанията на разпитаните по делото свидетели
не би могло да се установи по несъмнен начин обстоятелството, че ответницата М.Й. С.-И. е упражнявала фактическа власт върху процесния
недвижим имот- апартамент, с намерение да го държи като свой и че това
намерение е било демонстрирано пред ищците по делото и пред ЖСК. Т.е. в
настоящия случай не е установен субективния елемент. Установява се единствено
упражняване на фактическа власт от страна на ответницата М.Й. С.-И. върху процесния
недвижим имот- апартамент.
В
процесния случай, съдът приема, че посочените по-горе признаци на владението - да е
несъмнително и явно, липсват в настоящия случай. Това е така, защото не би могло да се установи от събраните по делото
доказателства по несъмнен начин обстоятелството, дали ответницата е имала намерение да държи имота лично за себе си, а ако го е държала за себе си - че е
променила намерението си и е започнала да го свои. Промяната в намерението и преобръщането на държането във владение / interversio possessionis / не трябва да остане скрита, а
трябва да намери външна изява в предприемане на
конкретни действия. Те трябва да бъдат насочени към съответния собственик/ в случая ЖСК“А.“/, както и да показват несъмнено,
че ответницата, в случай, че е упражнявала фактическа власт, отрича
неговите права върху имота и го владее само за себе си,
за да може да се приеме, че установената в чл.69
от ЗС
презумпция намира приложение. Т.е. ако подобно намерение действително е съществувало в
съзнанието на ответницата, то същото е следвало да
бъде обективирано чрез действие или изрично волеизявление спрямо собственика на процесното жилище- ЖСК“А.“. По делото няма
доказателства това да е станало и от този момент да е налице владение в
изискуемия по чл.79, ал.1 от ЗС срок до завеждане на
иска. С оглед на което съдът приема за
безспорно установено обстоятелството, че ответницата не е придобила процесния
апартамент по давност. Т.е. в
настоящия случай е отпаднало легитимиращото действие на процесния нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание
давностно владение № 100, том І, рег.№ 4936, дело № 87/2012 год., с който
ответницата се легитимира, като собственик на процесния апартамент на основание
давностно владение. В тази връзка ответницата владее процесния апартамент без
правно основание, поради което предявения иск с правно основание чл.38а от ЗЖСК
се явява основателен и доказан, и като такъв правилно е бил уважен от
първоинстанционният съд.
При
така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
Относно разноските по производството.
При този изход на спора пред настоящата
съдебна инстанция, на въззивника-ответник не се следват разноски. При липса на
направено искане за присъждане на разноски, такива не следва да се присъждат и
на въззиваемите страни- ищци по делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 11606 от 22.07.2016 год., постановено по гр.дело № 25853/2012 г. на
СРС, І Г.О., 36 състав.
РешениеТО
може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието в процеса на ЖСК“ А.“,
гр.София, като трето лице – помагач на ищците З.К.Д.
и В.Г.Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.