Р Е Ш Е Н И Е
№
171
гр.
Русе, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе
III-ти
касационен състав, в открито заседание на деветнадесети
юли през две хиляди двадесет и трета година:
|
Председател: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
Членове: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
СПАС СПАСОВ |
при секретаря Галина
Кунчева и в присъствието на прокурора Пламен Петков,
като разгледа докладваното от съдията Агуш к.а.н.д. №
204 по описа на съда за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от Глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на А.Т.П. ***, депозирана чрез процесуалния
й представител адв. Е.М., против решение № 297/25.04.2023 г., постановено по АНД
№ 490/2023 г. по описа на РРС, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К
№ 3119253, издаден от ОД на МВР – Русе. С него на жалбоподателката, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4
вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 600 лева. Като касационни основания в жалбата се релевират
неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочат се доводи в
подкрепа на оплакванията. Акцентира се върху момента, от който текат сроковете
по чл. 34 от ЗАНН, които касаторът счита за изтекли до момента, в който узнал
за издадения електронен фиш. Допълнително се излагат аргументи за допуснати
съществени процесуални нарушения, свързани с кредитирането на информацията,
съдържаща се в приложена по делото справка за нарушител, за която касаторът
твърди, че не представлява годно доказателствено средство. Иска от съда да
отмени решението на въззивната инстанция и със своето решение да отмени
издадения електронен фиш. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът
по касационната жалба – ОД на МВР – Русе, не изпраща процесуален представител и
не взема становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе също дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Съдът,
като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на
оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което е допустима. Разгледана
по същество, се явява неоснователна.
За да потвърди обжалвания пред него
фиш, районният съд е приел, че той е законосъобразен, обоснован и издаден в
съответствие с материалния и процесуалния закон, съдържа
всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП. Съдът е приел още, че административното нарушение, за
което е санкциониран жалбоподателят, е безспорно установено и се потвърждава от
събраните по делото доказателства, при което правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност чрез издаване на електронен фиш за
налагане на административно наказание, определено в предвидения по чл. 182, ал.
2, т. 4 от ЗДвП размер. Съдът е
изложил подробни мотиви по развитите от наказаното лице възражения относно
приложението на сроковете по чл. 34 от ЗАНН в производство по санкциониране
чрез издаване на електронен фиш, което всъщност е и основното възражение на
наказаното лице, както пред въззивната, така и пред настоящата инстанция. Районният
съд е приел, че тази разпоредба не намира приложение в случая, а следва да се
извърши преценка единствено с оглед нормата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във
връзка с чл.11 от ЗАНН. В тази връзка изводът на въззивния съд е, че нито
обикновената преследвателна давност, нито абсолютната такава, са изтекли и
позоваването на жалбоподателя на изтекла давност е неоснователно. Мотивиран
така, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Въведените
в касационната жалбата доводи са за наличие на касационно основание по чл. 348,
ал. 1, т. 1 от НПК, за което на основание чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият
състав следи и служебно.
От
фактическа страна безспорно е установено, че на 27.10.2019 г., в 20:04 часа, в гр. Русе, бул.
България 13, чрез автоматизирано техническо средство № 11743е4, което техническо средство е от
одобрен тип за измерване, като е преминало съответните проверки, видно от
събраните доказателства по делото, е засечено и заснето движението със скорост 95
км/ч на лек автомобил с рег. № Р8299ВР, собственост на А.Т.П., за което е
издаден електронен фиш на 27.10.2019 г.,
оспорен пред РРС.
Подробно развитото и
поддържано както пред въззивния съд, така и в касационната жалба, възражение за
изтекла погасителна давност за реализиране на административнонаказателната
отговорност за извършеното административно нарушение е неоснователно.
Възражението се основава на факта, че административното нарушение е извършено
на 27.10.2019 г., а електронният фиш е връчен на нарушителя едва на 17.02.2023 г.
Тезата на касатора е, че по делото не са представени писмени доказателства –
обратни разписки от пощенския оператор от които да е видно, че същите са били
изпратени до и на адреса на жалбоподателката на посочените дати и съдът
неправилно е приел, че давността била прекъсната и тече нова такава.
Електронният фиш за
налагане на глоба, оспорен пред РРС, съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4
от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяната му на това основание.
Съдебната практика
отдавна е приела, че при наличие на регламентираните реквизити и спазване на
процедурата по заснемане на нарушението, електронният фиш е законно средство за
ангажиране на административнонаказателна отговорност и налагане на
административни наказания на нарушителите, неспазващи изискванията на ЗДвП за
движение с разрешена скорост, когато това е установено с техническо средство.
От спецификата на ЕФ се
изхожда и при преценката относно приложимостта на сроковете по чл. 34 от ЗАНН в
производството по издаване и обжалване на ЕФ за нарушения на чл. 21 от ЗДвП. В
тази връзка правилно въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН
няма как да намери приложение по отношение на ЕФ. Тя е свързана само и
единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на
АУАН. Законодателят изрично е записал „…Не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението…“. Действително,
налице е различно третиране на нарушителите на ЗДвП, движещи се с непозволена
скорост, като тези, спрямо които административнонаказателното производство
започва с АУАН и издаване на НП могат да се позоват на чл. 34 от ЗАНН, а тези,
срещу които се издава ЕФ – не, но този различен подход е въпрос на
законодателно разрешение и към момента не е законодателно преодолян.
Напълно обосновано въззивният
съд е приел, че доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института
на давност за погасяване на административнонаказателното преследване (извън
сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП), предвид указанията, дадени с Тълкувателно
постановление на ВАС и ВКС № 1/27.2.2015 г., в производството по издаване и обжалване
на ЕФ, следва да намерят приложение текстовете на чл. 80 и чл. 81 от НК.
В случая, съгласно
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, обикновената давност е три години, а абсолютната - 4
години и половина. Видно от датата на извършване на нарушението – 27.10.2019 г.,
дори и към настоящия момент не е изтекъл нито един от двата срока, тъй като е
налице прекъсване на давността, видно от приложената разпечатка от
информационната система АИС АНД на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе.
Настоящата инстанция
намира за неоснователни възраженията на касационния жалбоподател относно
доказателствената стойност на приложената по въззивното дело разпечатка от
информационната система АИС АНД на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе.
Видно от съдържанието на разпечатката, достъпът до системата е осъществен от
потребител Илия Атанасов Илиев, който е заверил с подписа си изготвената
разпечатка и с това е удостоверил, че данните, отразени в разпечатката относно
фиш № 3119253 са именно данните, съдържащи се в информационната система АИС АНД
за този фиш, включително и за датата на издаването му. Доколкото електронния
фиш представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, то датата на издаването му може да се удостовери с данните от
информационната система, чрез която е издаден. Ако касаторът оспорва тази дата
и счита, че тя е невярна, то негова е доказателствената тежест да установи това
обстоятелство. Това установяване обаче е допустимо само пред въззивната
инстанция, пред която настоящият касатор само е навел възражение в такава
посока, без представи писмени доказателства. Касационният съд счита, че липсват
доказателства по делото, от които да се направи извод, че процесният електронен
фиш е издаден на дата, различна от посочената в приложената по делото справка и
от там да може да се направи различен извод по отношение на
изтичането/неизтичането на давностните срокове за реализиране на
административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател.
Предвид изложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 297/25.04.2023
г., постановено по АНД № 490/2023 г. по описа на РРС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: