Решение по дело №415/2019 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 27
Дата: 12 февруари 2020 г. (в сила от 7 юли 2020 г.)
Съдия: Ваня Георгиева Бянова Нейкова
Дело: 20197280700415
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 27/12.2.2020г.

 

гр. Ямбол

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският административен съд, пети състав, в публично заседание на 28 януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател: В.Бянова-Нейкова

Секретар: Ст.П.

Прокурор:

 

разгледа докладваното от съдията адм № 415 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по реда на чл.186, ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.145 и следв. от  АПК по жалба от „МИНСИД“ЕООД, гр.*, ул.***, ЕИК *********, представлявано от М.Г.В., чрез пълномощник адв.Д.П. ***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-566-0347053/11.11.2019г. на Началник отдел„Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция “Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е постановена принудителна административна мярка–запечатване на търговски обект–бензино-газстанция ***, находящ се в ***, ул.***стопанисван от „МИНСИД“ЕООД, с ЕИК *********, и забрана за достъп до него за срок от 10(десет) дни. Мярката е наложена за това, че търговецът, в качеството си на лице по чл.118, ал.6 от ЗДДС не подава данни в НАП за доставката и движението на доставените/продадените количества течни горива от 16.08.2019г. до деня на проверката в търговския обект на 07.11.2019г. Твърди се, че заповедта е издадена в нарушение на материалноправните разпоредби и несъблюдаване целта на закона, по съображения, че установеното нарушение по чл.118, ал.6 от ЗДДС не се дължи на виновно поведение на служители на дружеството, а е резултат от независещ от човешкия фактор технически проблем, поради което и неподаването на данни не се дължи на неспазване на реда или начина, установен с Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ – конкретно с разпоредбата на чл.3, ал.3, във връзка с ал.2 от наредбата, според която всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, в т.ч. и чрез ЕСФП, работеща в режим на самообслужване, е длъжно да предава на НАП по установена дистанционна връзка и  данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. В случая неподаването на данни е резултат от възникнал технически проблем в данъчния терминал на фискалното устройство, повреда в данъчния GPRS модел, вграден във фискалния принтер DATECS, която повреда е констатирана от лицензиран сервиз „Петроникс 1“ЕООД-гр.**, същата е била отстранена и фискалното устройство е било бракувано на 18.11.2019г.В допълнение се сочи, че служителите на дружеството не са имали представа, че дистанционната връзка с НАП е прекъсната, тъй като са издавани фискални бонове за извършвани операции със статус за съобщението “ОК“, както и че в този период е липсвала обективна възможност търговецът да проследява дали изпращаната от него информация достига до НАП.Дори и след датата на проверката от страницата на НАП – данни за регистрирани фискални устройства, обективно няма как да бъде направена справка от системата на НАП дали данните постъпват там, за което се представя справка от 12.11.2019г. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят „МИНСИД“ЕООД, гр.*, се представлява от адв.Д.П. ***, която поддържа жалбата. Не се оспорва обстоятелството, че за периода 16.08.2019г. –7.11.2019г. не са постъпвали данни в сървърите на НАП по установената дистанционна връзка с търговския обект, но се счита за доказано по делото, че това обстоятелство не е било известно на служителите на дружеството, доколкото фискалното устройство, с което е бил оборудван обектът е функционирало без да дава  индикации, че не предава информация в сървъра на НАП. В издаваните фискални бонове също няма индикация досежно проблема с преноса на данни и липсва обективна възможност за този период търговецът да може да проследи дали подаваната информация е достигала до сървъра на НАП. В същото време дружеството е издавало както дневни, така и месечни отчети и е изпълнявало задълженията си, произтичащи от данъчното законодателство. При това положение не може да се приеме, че дружеството е нарушило реда  и начина за подаване на изискуемите данни в НАП, тъй като се касае за независещи  от човешкия фактор технически проблеми - липса на качествен джипиес сигнал, както и дефектирало във връзка с качествения джипиес сигнал  фискално устройство. „Минсид“ ЕООД е направил всичко зависещо от него, като е уведомил обслужващия сервиз, предприел е мерки по бракуване на дефектиралото фискално устройство и към момента дистанционната връзка е  възстановена, което изключва и възможността от налагане на тази административна принуда. Предвид изложеното, моли да се отмени заповедта за прилагане на ПАМ, поддържа и искането за присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна, Началник отдел„Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция “Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, се представлява от юрисконсулт Л., която счита, че незнанието, относно осъществяване фактическия състав на даден вид административно нарушение не освобождава извършителя от отговорност. В настоящия случай, дружеството жалбоподател е следвало да въведе в ред своята търговска дейност така, че  тя да отговаря на изискванията на действащото законодателство. Счита за несериозно да се твърди, че в рамките на 4 месеца от момента на спиране подаването на данните към НАП не е проверено в нито един момент какво се случва, дали данните постъпват реално, дали дейността им е съобразена с Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Твърди, че проблемът с липсата на подаване на данни не е в слабия джипиес сигнал, тъй като видно от свидетелските показания на сервизния техник, след смяна на фискалното устройство, такива данни вече се подават. Счита, че не отговаря на истината и твърдението, че дружествата, на които е възложена отговорността и задължението да подават по електронен път данни от фискалните си устройства към НАП, не могат да направят проверка за това. Действително едва сега е улеснено с електронен подпис това да се случва, но и преди е можело, при наличие на желание да бъде установено. Счита, че в настоящия случай става въпрос за липса на достатъчно добре създадена организация за работа на търговското дружество и това е довело до установеното административно нарушение от органите по приходите. Цитираната разпоредба на чл.186, ал.1, б.“г“ от ЗДДС, задължава административния орган, при констатиране на съответния вид административно нарушение, да издаде заповед за налагане на ПАМ при всички случаи. Счита, че при издаване на тази заповед не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което моли да се потвърди същата като правилна и законосъобразна и се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ТД на НАП – Бургас.

Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,  съдът намира за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА на жалбата:

Предмет на контрол за законосъобразност е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-566-0347053/11.11.2019г. на Началник отдел„Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция “Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е постановена принудителна административна мярка–запечатване на търговски обект–бензино-газстанция ***, находящ се в ***, ул.***стопанисван от „МИНСИД“ЕООД, с ЕИК *********, и забрана за достъп до него за срок от 10(десет) дни. Заповедта е връчена срещу разписка на 15.11.2019г. на представляващия „МИНСИД“ЕООД, гр.* - М.Г.В.. Жалба против заповедта от името на дружеството, стопанисващо обекта, спрямо който е наложена мярката запечатване и забрана за достъп, е постъпила в Административен съд Ямбол с вх.№2584/20.11.2019г. С оглед на това съдът счита, че жалбата е допустима за разглеждане, като депозирана от надлежна страна, неблагоприятно засегната от издадения административен акт, в рамките на 14-дневния срок за оспорването му пред съда.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата:

Съдът дължи проверка за наличие на основанията за оспорване по чл.146 от АПК, всяко от които може да обуслови отмяна на обжалвания административен акт.

Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-566-0347053/11.11.2019г. на Началник отдел„Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция “Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е издадена в писмена форма, с излагане на мотиви от фактическа и правна страна, съдържа ясна разпоредителна част.Подписана е от длъжностно лице в структурата на НАП с възложени контролни функции по чл.186 от ЗДДС, което е удостоверено по делото с представените Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.1018г. и Заповед №2106/30.03.2018г., двете на Изпълнителния директор на НАП.

 Заповедта е основана на извършена проверка от органи по приходите на 07.11.2019 в търговския обект – бензино-газстанция ***, находящ се в ***, ул.***стопанисван от „МИНСИД“ЕООД, с ЕИК *********. При същата е установено, че  в обекта функционира ФУ ЕСФП, модел Datecs, регистрирано в НАП с № 4315912  на 30.07.19г., с ИН на ФУ OS005130 и ИН на ФП 58005130. В хода на проверката от органите по приходите след направена справка в информационните масиви на НАП е констатирано, че фискалното устройство не е изпратило данни: дневен финансов“Z“ отчет с нулиране след 16.08.2019г.;отчет броячи и отчет нивомер, които да дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение.За ФУ е представено Свидетелство от 30.07.2019г., заверено от „Петроникс 1“ЕООД с ЕИК200986374. Посочените обстоятелства са отразени в Протокол за извършена проверка серия АА № 034705/07.11.2019г., подписан от проверяващите инспектори по приходите и от С.Г.С.(обслужващ бензиностанцията) и М.Г.В.(управител на дружеството), които са присъствали по време на проверката.

По повод констатацията в протокола за проверка, че фискалното устройство не е изпратило данни от 16.08.2019г. до деня на проверката, е прието за осъществено нарушение на чл.3, ал.3, във вр. с ал.2 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ  с оспорваната по настоящото дело заповед, като на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, Началникът на отдел "Оперативни дейности", гр.Бургас в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е наложил и ПАМ по отношение на „МИНСИД“ЕООД, с ЕИК ********* - запечатване на търговския обект и забрана за достъпа до него за срок от 10 (десет) дни.

При горните установявания съдът счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в законоустановената писмена форма с излагане на мотиви, в това число и чрез препращане към протокола за извършена проверка, т.е. по отношение на административния акт не са налице отменителните основания по чл.146, т.1 и т.2 от АПК. Заповедта е издадена и на валидни правни основания – за констатирано нарушение по чл.118, ал.6 от ЗДДС(за това, че не са предадени по дистанционна връзка на НАП данни, които да дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта за търговия с течни горива) при упражнено правомощие по чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС(за запечатване на обекта), в тази връзка и по чл.187, ал.1 от ЗДДС(за забрана достъпа до обекта).Определеният срок за прилагане на ПАМ – 10 дни, е в рамките на законоустановения с разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС срок до 30 дни.

Същевременно съдът счита, че заповедта е издадена без да се изяснят всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното прилагане на ПАМ – съществено процесуално нарушение, което води до несъответствие на издадения административен акт с целта на закона и до неправилно приложение на материалния закон при отчитане и на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Съставеният протокол за проверка не е достатъчен, за да обоснове налагане на ПАМ от вида на процесната, предвид спецификата на конкретния случай. Налагането на мярката представлява и несъразмерно засягане на нейния адресат в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава – превантивна и преустановителна. При липсата на обратна връзка от сървъра на НАП към фискалното устройство, не може да се предполага знание у търговеца, че част от информацията не постъпва на сървъра на НАП. Не може да се сподели и доводът, че търговецът е нарушил реда  и начина за подаване на изискуемите данни в НАП като не е създал необходимата организация за това.

Жалбоподателят не отрича констатацията на проверяващите, че след 16.08.2019г. до датата на проверката в обекта – 7.11.2019г., не са постъпвали данни в сървърите на НАП по установената дистанционна връзка с търговския обект, но възразява, че това обстоятелство не е било известно на служителите на дружеството, доколкото фискалното устройство, с което е бил оборудван обектът е функционирало без да дава  индикации, че не предава информация в сървъра на НАП. В същото време са издавани както дневни, така и месечни отчети и дружеството е изпълнявало задълженията си, произтичащи от данъчното законодателство. Счита, че от негова страна не е нарушен реда  и начина за подаване на изискуемите данни в НАП, а случаят касае независещи  от човешкия фактор технически проблеми - липса на качествен джипиес сигнал, както и дефектирало във връзка с качествения джипиес сигнал  фискално устройство.

Съдът счита възраженията за основателни. Те са съответстващи на събраните по делото писмени и гласни доказателства за предприетите действия от страна на търговеца за изясняване и отстраняване на причината, поради която ФУ не е подавало данни към НАП.

Не се спори, че търговецът в качеството си на лице, което извършва продажби на течни горива в обект за търговия на течни горива - бензино-газстанция ***, находящ се в ***, ул.***има задължение да въведе в експлоатация в обекта фискално устройство от вида по чл.2, ал.2, т.3 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, изд. от министъра на финансите(Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ) - електронна система с фискална памет (ЕСФП) за отчитане оборотите от продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, както и че има задължението по чл.3, ал.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ и по чл.118, ал.6 от ЗДДС да предава на НАП по установената дистанционна връзка с ЕСФП и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта за търговия на течни горива. За тази цел в търговския обект е монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство ЕСФП, регистрирано в НАП с №4315912 на 30.07.2019г.

Видно от Свидетелството за регистрация на фискално устройство от 30.07.2019г.(л.23 от делото), наличното в бензиностанцията ФУ се обслужва сервизно от „ПЕТРОНИКС 1“ЕООД, гр.**. На 09.11.2019г. от управителя на сервизната фирма е изготвено становище до ТД на НАП, според което сервизът е запознат с констатацията от проверката в обекта, че фискалното устройство не предава данни към сървъра на НАП. В становището се съдържа констатация в тази връзка за възникнал технически проблем в данъчния терминал на ФУ и обяснения за следното:.Дистанционната връзка на ФУ е била изградена успешно към сървъра на НАП и ЕСФП е въведена в експлоатация на 30.07.2019г. с рег.№FDRID:4315912. Успешно генерирани Z отчети са коректно подавани чрез осъществената дистанционна връзка към сървъра на НАП.Възниква повреда в данъчния GPRS модем, вграден във фискалния принтер DATECS. Данъчният терминал е електронен модул, който съдържа процесор, енергонезависима памет за трансферираните данни, GPRS модем. Софтуерът на модема управлява изпращането на дневните фискални отчети автоматично при добро покритие на преносната мрежа от страна на мобилния оператор. При възникнала неустановена GPRS сесия и липсващ сигнал за IMSI и  MSISDN данъчният терминал влиза в режим на търсене на силен сигнал като започва да записва в паметта си без да прекъсва работата на ЕСФП, а именно отчетите, които не са изпратени в сървъра. Вследствие на това търсене поради липса на добър сигнал GPRS модемът увеличава консумацията си и записва грешка или дефектира. От мобилната карта на покритие bgmaps.com на Теленор в с.* се вижда, че местоположението, където е бензиностанцията, няма добро покритие.

Наличието на технически проблем, установен след проверката на 07.11.2019г. се потвърждава от представените по делото Протокол №464/15.11.2019г. за абонаментна и аварийна поддръжка и Протокол за демонтаж на фискална памет от 18.11.2019г. – видно от същите, данъчният терминал на устройството е дефектирал като не може да се установи дистанционна връзка със сървъра на НАП; Повредата се е получила в “Z“ отчет №19, след което спира изпращането на отчетите до сървъра на НАП;Фискалното устройство е бракувано.

По искане на жалбоподателя съдът допусна разпит на свидетели за потвърждаване на факта за наличие на технически проблем във фискалното устройство и за липсата на обратна връзка за това, че информацията не достига до сървърите на НАП.

Първият допуснат свидетел П.Н.Н. се разпита в качеството на управител на сервизната фирма, на която е възложено да поддържа техническото състояние на фискалното устройство на бензиностанцията в с. *. Същият потвърди пред съда, че той е подписал становището от 09.11.2019г. до ТД на НАП на л.25 от делото.Свидетелят даде показания за това, че по отношение на ФУ няма изискване на фискалната система да индикира дали са изпратени зет отчети(дневни отчети), т.е., търговецът не получава информация за това дали отчетът се записва в сървъра на НАП. Във фискалното устройство е вграден джипиес модем. За да се получават отчети в НАП, трябва да има добро покритие от сигнал на модема. Този сигнал, който е наличен и е достъпен в обекта, не е достатъчен да се изпращат коректни отчети. От търговския обект не може да се установи, че не е изпратен отчет, тъй като няма обратна връзка от сървъра на НАП, за да се разбере дали отчетът отива в НАП.Търговецът го е уведомил, че има проверка и има проблем, защото отчетите не постъпват в НАП. На устройството е подменен фискалният принтер и след подмяната на модема, устройството работи. Независимо че е извършен ремонт на устройството, не е сигурно дали  след ремонта отчетите постъпват в НАП. Когато сигналът е слаб, дефектира модемът. Причината да дефектира устройството е слабата връзка от джипиес модема. Проблемът според него е в джипиес покритието.

Вторият разпитан по делото свидетел Н.С.В. се разпита в качеството на служител на бензиностанцията в с.*. Същият даде показания за това, че е присъствал при проверката от НАП, когато са узнали, че не се изпращат електронни отчети от ЕСФП към сървъра на НАП. След като проверяващите ги уведомили, че има проблем и не постъпва информация към сървърите на НАП, се свързали с техника  на фискалното устройство, като той лично се обадил на П. Н.. Техникът идвал два пъти, първият път не установил проблем, вторият път казал, че има повреда и това е причината за съществуващия проблем отчетите да не постъпват в електронната система на НАП. Трети път дошъл да извърши подмяна на част от фискалното устройство и казал, че е отстранил повредата. Дневните отчети се правят по същия начин, както са го правили преди проверката, няма никъде изписване(някаква информация) дали изпращат тези отчети по електронен път или не. Продължават да работят по същия начин, но нямат никаква сигурност, че тези отчети постъпват в системата на НАП. От НАП им казали, че чрез електронен подпис може да се проверява дали отчетите пристигат в системата на НАП. От счетоводството направили опит и не се получил.

Фактът, че е правена проверка на  12.11.2019г. чрез електронната система на НАП по номер на ФУ е удостоверен по делото с представяне на електронна разпечатка от страницата на НАП(л.27-28 от делото).Видно от същата, услугата е временно недостъпна.

С оглед на установеното от фактическа страна, съдът счита, че непредаването на данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта за търговия на течни горива по установената дистанционна връзка между ЕСФП с нивомерна система към НАП в процесния случай се дължи на технически проблем, който до датата на проверката не е бил установен.

Задължението на търговеца „МИНСИД“ЕООД, гр.* чрез ЕСФП да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта за търговия на течни горива, е нормативно установено с разпоредбите на по чл.3, ал.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ и по чл.118, ал.6 от ЗДДС. Същевременно констатация, че такива данни не се подават, не е достатъчна за да обоснове извод за нарушение или неизпълнение на горепосоченото задължение от страна на търговеца, съответно да обуслови и налагане на ПАМ от вида на процесната. При вземане на решение за налагане на ПАМ „запечатване и забрана за достъп до търговския обект“, органът следва да съобрази относимите факти и обстоятелства във всеки конкретен случай, за да обоснове първо налагането на ПАМ и второ - нейната продължителност. В конкретния случай това не е сторено - заповедта е издадена без да се вземат предвид всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното прилагане на ПАМ. Това е видно и от изложения мотив на административния орган в издадената от него заповед, че конкретната причина да не бъдат подавани коректни данни от нивомерната система за доставката и движението на доставените/продадените количества горива е без правно значение, който довод не може да бъде споделен. В тази връзка съдът счита, че съставеният Протокол за извършена проверка в търговския обект серия АА № 034705/07.11.2019г., с констатация, че фискалното устройство не е изпратило данни: дневен финансов“Z“ отчет с нулиране след 16.08.2019г.;отчет броячи и отчет нивомер, които да дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение, не е достатъчен за да обоснове налагане на ПАМ запечатване и забрана за достъп до обекта за срок от 10 дни. От значение за правилното налагане на мярката са причините за неподаването на данни от ЕСФП към НАП по дистанционна връзка, които не са изяснени от административния орган. По делото се събраха писмени доказателства(Протокол №464/15.11.2019г. за абонаментна и аварийна поддръжка, Протокол за демонтаж на фискална памет от 18.11.2019г. и Становище от сервизната фирма „Петроникс 1“ЕООД, гр.**), че след датата на проверката е установен технически проблем на ФУ – дефектирал GPRS модем(данъчен терминал), поради което не може да се установи дистанционна връзка със сървъра на НАП.С оглед на тези доказателства съдът приема, че неподаването на данни от ЕСФП в обекта по дистанционна връзка към НАП не се дължи на неспазване на реда или начина за предаването на такива, нито на виновно поведение от страна на търговеца, насочено към избягване на задължението му за подаване на данни по чл.3, ал.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ и по чл.118, ал.6 от ЗДДС.

По горните съображения съдът счита, че заповедта е издадена без да се изяснят всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното прилагане на ПАМ – съществено процесуално нарушение, което води до несъответствие на издадения административен акт с целта на закона и до неправилно приложение на материалния закон. Съставеният протокол за извършена проверка серия АА № 034705/07.11.2019г. не е достатъчен, за да обоснове налагане на ПАМ от вида на процесната. Видно от същия, в търговския обект е имало налично и функциониращо ФУ, от което е издаден фискален бон и дневен финансов Z отчет, както и налична книга за дневните отчети. В този смисъл не може да се сподели доводът на административния орган, че търговецът е нарушил реда  и начина за подаване на изискуемите данни в НАП като не е създал необходимата организация за това. Такава е била създадена с въвеждане в експлоатация на фискалното устройство. При липсата на обратна връзка от сървъра на НАП към фискалното устройство, която се потвърди от лицето, извършващо сервизно обслужване,не може да се предполага и знание у търговеца, че част от информацията не постъпва на сървъра на НАП.С оглед на това и налагането на мярката представлява и несъразмерно засягане на нейния адресат в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава при отчитане и на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Непосредствено след проверката жалбоподателят е уведомил обслужващия сервиз за установения проблем с неподаване на данни, предприети са действия за възстановяване на връзката с подмяна на модема на ФУ, което сочи и за това, че няма необходимост от използване на административна принуда, тъй като поведението на търговеца е било насочено към спазване на установения законов ред. Не може да се приеме и за оправдано налагане на мярка „запечатване и забрана за достъп до обекта за срок от  10 дни“ с оглед на сочените в административния акт обстоятелства, че при определяне продължителността на мярката са взети предвид тежестта на нарушението и последствията от него. Както се посочи по-горе, предвид възникналия технически проблем във ФУ, отклонението от изпълнение на задължението за подаване на данни по дистанционна връзка с НАП не е по вина на  служители в обекта. На второ място, само от факта, че не са били предадени данни по дистанционна връзка към НАП, не следват единствено изводите, че това има като последица невъзможност за проследяване на реализираните количества гориво, че неспазването на задължението води винаги до отрицателни последици за фиска, тъй като не се отчитат реализирани количества гориво, не се отразяват обороти, по този начин се стига до намаляване на данъчната основа, а с това и до отклонение от данъчно облагане. Тези формирани изводи от страна на административния орган не почиват на достатъчно факти и обстоятелства. Обратно, съдът счита, че приходната администрация разполага с възможност да проследява реализираните количества гориво не само чрез дистанционна връзка, но и с проверка на място в търговските обекти, където функционират  фискалните устройства и се съхраняват както книгите за дневни отчети, така и акцизните данъчни документи за доставки. Именно при такава проверка в процесния случай не са установени никакви други нарушения на данъчната дисциплина, освен неподадени данни по дистанционна връзка(в обекта е имало ФУ, от същото е издаден фискален бон за извършена покупка на гориво, отпечатан е дневен отчет, констатирано е пълно съответствие между касовата наличност и отчетените средства чрез ФУ), с оглед на което изводът на органа, че неспазването на задължението за неподаване на данни по дистанционна връзка с НАП винаги води до отрицателни последици за фиска, се явява необоснован. Такива последици в случая няма, няма и поведение от страна на търговеца, насочено към неотчитане на оборот с цел избягване на данъчно облагане, поради което мярката е и несъразмерна и засяга търговеца като препятства дейността му в обекта за срок от 10 дни без да е налице необходимост от административна принуда с цел защита на интересите на фиска или предотвратяване на негово противоправно поведение.

На последно място съдът държи да отбележи, че изпълнението на задължението на търговците на горива чрез ЕСФП да предават на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта за търговия на течни горива, което е нормативно установено с разпоредбите на по чл.3, ал.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ и по чл.118, ал.6 от ЗДДС, е обусловено не само от създаване на организация за предаване на данните от страна на търговеца, но и от създадена реципрочна такава организация за приемане на тези данни от страна на НАП, и с възможност за проверка дали данните са постъпили. По делото се представи като доказателство електронна разпечатка от страницата на НАП за проверка за подадени данни от ФУ на 12.11.2019г., от която е видно, че услугата е временно недостъпна. Следователно необосновано е да се твърди, че за търговеца е осигурена непрекъснато възможност да проверява дали подадени от него данни са постъпили по дистанционна връзка с НАП. Възможността за това не е гарантирана и след датата на извършената проверка в обекта, нито е гарантирано приемането на подадени данни към НАП, по аргумент и от друго публикувано съобщение на приходната администрация, достъпно на адрес: https://nap.bg/news?id=4173, според което  по технически причини приемането на данни от фискални устройства и системи от сървърите на НАП е временно затруднено. Следователно неподаването на данни от ФУ по дистанционна връзка към НАП може да се дължи както на технически проблем на ФУ в търговския обект, така и на технически проблем със системата на НАП. В случая се доказа първата хипотеза – техническа повреда на въведеното в експлоатация ФУ в търговски обект–бензино-газстанция ***, находящ се в ***, ул.***стопанисван от „МИНСИД“ЕООД, гр.*. При установяване на такъв технически проблем, без значение дали е възникнал при търговеца или в системата на НАП, не е налице основание за налагане на ПАМ.

С оглед на изложеното, обжалваната заповед следва да се отмени. При този изход на спора в полза на жалбоподателя се следва присъждане и на направените разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар в размер на 600лв. и за заплатена държавна такса в размер на 50лв., общо на стойност 650(шестстотин и петдесет) лева.

Водим от горното и на основание чл.186, ал.4 от ЗДДС вр. с чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-566-0347053/11.11.2019г. на Началник отдел„Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция “Фискален контрол“ в Централно управление на НАП.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите - ЦУ, гр.София, бул.“Княз Дондуков“№52, ДА ЗА ПЛАТИ на „МИНСИД“ЕООД, гр.*, ул.***, ЕИК *********, представлявано от М.Г.В., направените разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар в размер на 600лв. и за заплатена държавна такса в размер на 50лв., общо на стойност 650(шестстотин и петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд.

 

 

СЪДИЯ:/п/ не се чете