№ 148
гр. Сливен, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20232230103909 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Я. Н. Н. от гр.
Сливен срещу Община Сливен, с която са предявени осъдителни искове по
чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 14.09.2023 г., около 18:30 ч., в град Сливен, при
движение по ул. „Димитър Добрович“, близо до № 14, върху управлявания от
ищеца лек автомобил Мазда 2 с рег. № *********, собственост на майката на
ищеца, изненадващо паднало дърво, едно от редицата дървета по тротоара. За
настъпилото ПТП бил изготвен Протокол от служител на Сектор ПП при
ОДМВР - Сливен, а служители на РДПБЗН - Сливен посетили инцидента на
място, нарязали дървото и го отстранили от пътното платно. В следствие на
удара били нанесени щети на предната броня на автомобила, предния десен
калник и фара. За отстраняване на причинените вреди на автомобила, на
27.09.2023 г. ищецът го оставил за поправка в автосервиз, откъдето дали на
ищеца първоначална оферта за ремонт на стойност 2883,05 лв. Ищецът излага
още, че през нощта след инцидента не успял да заспи. На следващия ден
станал нервен и напрегнат, осъзнал, че животът му е бил в непосредствена
опасност, заедно с този на приятеля му, който пътувал заедно с него. Ищецът
започнал да изпада в нервно състояние и изпитвал постоянен страх за живота
си. Посетил лекар - психиатър, който констатирал преживян от ищеца тежък
стрес и нервно разстройство като му изписал лекарства. Ищецът твърди, че
1
съгласно ЗОС, ЗМСМА и ЗУТ служителите на Община Сливен са длъжни да
поддържат и обезопасяват улиците, дърветата и растенията по тях, като
отговорните лица не са взели мерки за огледи и отстраняване на подобни
дървета и други препятствия по улиците и не са организирали безопасно
движението, поради което Община Сливен носи отговорност за причинените
вреди. На изложените основания моли ответната Община Сливен да бъде
осъдена да му заплати сумата от 3000,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди - направени от ищеца разходи по
възстановяване на увредения автомобил Мазда 2 с рег. № *********,
собственост на майка му М. А. Н., от ПТП, настъпило на 14.09.2023 г., около
18:30 ч., в град Сливен, на ул. „Димитър Добрович“, близо до № 14, при
движение по която върху лекия автомобил е паднало дърво, както и сумата от
5000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди от ПТП, изразили се в нарушение на психичното
здраве на ищеца, изпитан стрес и нервно разстройство, ведно със законната
лихва върху сумите, считано от 14.09.2023 г. до окончателното им изплащане.
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
Ответната Община Сливен е депозирала отговор в законоустановения
срок, в който излага становище за неоснователност на предявените искове.
Излага, че ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира
имуществени вреди. Оспорва констатациите в представения по делото
Протокол за ПТП, оспорва механизма на ПТП, оспорва изцяло наличието на
вреди и твърдения размер, както и наличие на причинно-следствена връзка
между описания механизъм на ПТП и настъпилите вреди. Евентуално
релевира възражение за 95 % съпричиняване на вредите от страна на ищеца,
тъй като същият е управлявал МПС с несъобразена скорост и при липса на
достатъчно съобразителност и внимание. Излага, че е имало действаща
имуществена застраховка Каско на автомобила, по която е заведена щета за
заплащане на обезщетение. Моли за отхвърляне на исковете като
неоснователни и претендира направените по делото разноски, вкл. заплатено
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и със
своя пълномощник - адвокат, чрез който моли за уважаване на предявените
искове и претендира направените по делото разноски. Представил е и
2
подробна писмена защита по делото.
Ответната Община Сливен, редовно призована, не изпраща
представител.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
От приетия по делото Протокол за ПТП № 1815398 от 14.09.2023 г.,
съставен от служител в СПП на ОД на МВР - Сливен - Г. Г., се установява, че
на 14.09.2023 г., в 19:30 ч., в гр. Сливен, на ул. „Д. Добрович“ № 14 е
настъпило ПТП с участие на лек автомобил Мазда 2, с рег. № *********,
собственост на М. А. Н., с водач Я. Н. Н., като върху движещия се автомобил
е паднало дърво, намиращо се на тротоара. В протокола е отбелязано, че
водачът не е употребил алкохол. Като видими щети по автомобила са описани
предна броня, преден десен калник, фар и др., а като свидетел на инцидента е
посочен свид. П. П. М..
От приетото по делото Удостоверение от 27.09.2023 г. се установява,
че на 14.09.2023 г. в 19:33 ч. в РСПБЗН - Сливен е получено съобщение за
паднало дърво върху лек автомобил Мазда с рег. № ********* в гр. Сливен,
на ул. „Димитър Добрович“ до № 14. Произшествието е ликвидирано от екип
на РСПБЗН - Сливен.
Описаните в удостоверението обстоятелства се потвърждават и от
показанията на разпитания по делото свидетел Т. Т. - служител в РСПБЗН -
Сливен. От показанията му, които съдът кредитира изцяло като
незаинтересовани, логични и кореспондиращи с останалите събрани по
делото доказателства, се установява, че свидетелят се е отзовал по сигнал за
паднало дърво на пътното платно. Заедно с колегите му нарязали дървото и го
отстранили от пътното платно. По спомени на свидетеля, падналото на
пътното платно дърво заемало голяма част от платното, автомобилът се
намирал на платното в посока нагоре, към главната улица, а дървото се
намирало точно пред автомобила.
Видно от приетия препис на свидетелството за регистрация, част II на
процесния автомобил се установява, че същият е собственост на М. А. Н.,
ЕГН: **********.
3
С Пълномощно с нотариална заверка на подписа от 31.05.2022 г. М. А.
Н., ЕГН: ********** упълномощила ищеца Я. Н. Н. да стопанисва и
управлява в страната и чужбина процесното МПС, да представлява
упълномощителя пред всички държавни и общински органи по повод
автомобила, да подава и получава документи във връзка с МПС, както и да
получава суми по обезщетение и др., като при съмнение клаузите на
пълномощното се тълкуват разширително.
От приетата по делото Оферта № ********* от 27.09.2023 г. се
установява, че по предварителен оглед на автомобила, от автосервиз „КАЛЕ
АУТО“ ЕООД е предложена оферта на собственика М. А. Н. за
възстановяване на автомобила от нанесената щета на стойност 2883,05 лв.
От заключението на допуснатата по делото съдебно- автотехническа
оценителна експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че стойността на щетата за
възстановяване представлява сумата от нови части, труд и материали и е в
размер на 2323,73 лв.
От дадените от ищеца по реда на чл. 176 ГПК обяснения се установява,
че към датата на инцидента, не е имало сключена имуществена застраховка
„Автокаско“ за автомобила, няма заведена щета по застраховка „Каско“ и
ищецът не е получавал застрахователно обезщетение. Имало е сключена
единствено застраховка „Гражданска отговорност“.
Ответната Община Сливен е представила като писмени доказателства
по делото 2 броя експертни оценки на общинската дълготрайна декоративна
растителност на основание чл. 21 от Наредбата за изграждане, стопанисване и
опазване на зелената система на Община Сливен, във връзка с чл. 19, ал. 1 от
Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и декоративната
растителност.
В експертната оценка за периода от 01.03.2022 г. до 31.03.2022 г. по
отношение растителността на ул. „Димитър Добрович“ е отбелязано, че на №
16 - западно от имота се намира детска площадка. В обхвата на площадката,
непосредствено до границата с имота, се намира 1 бр. дърво - вишна, с
диаметър на ствола 12 см. и височина около 4 м. Единични и много тънки
клонки се допират до плътната ограда на имота. Дадена е оценка през
периода на покой на дървесните видове да се извърши резитба за премахване
4
на клоните, простиращи се към имота.
В експертната оценка за периода от 28.06.2022 г. до 31.07.2022 г. по
отношение растителността на ул. „Димитър Добрович“ е отбелязано, че на №
13 - западно от жилищния блок, в зелената площ се намират декоративни
дървета, на които ежегодно се извършва резитба за съкращаване на короните
им. Новоизрастналите леторасти са под нивото на покрива на жилищния
блок. Единствено на 1 бр. дърво - чинар, короната, във вертикално
отношение, е над нивото на покрива, но хоризонтално, клоните от короната
му не достигат покривната плоскост. Дадена е оценка през периода на покой
на дървесните видове да се съкрати короната на дървото - чинар до ниво, по-
ниско от нивото на покрива на блока.
Видно от представения Амбулаторен лист № 232614096B9E, на
18.09.2023 г. ищецът е посетил лекар - психиатър, който е поставил диагноза
„Други реакции на тежък стрес“ и е предписал на ищеца терапия с таблетки
XANAX за 30 дни. В снетата от лекаря анамнеза е описано, че в резултат на
инцидента от 14.09.2023 г. първоначално пациентът не се чувствал много
уплашен, но вечерта започнал да се чувства много притеснен, не могъл да
спи, бил изнервен, напрегнат. Осъзнал, че животът му е бил в опасност,
докато шофирал изпитвал страх, чувствал се отпаднал, не се чувствал във
форма, появило се главоболие. Лекарят е възприел и описал сред белезите на
обективното състояние на пациента, че същият е психомоторно вътрешно
леко напрегнат, емоционално - с повишена предимно ситуативна тревожност,
фиксиран към преживения инцидент с епизоди на „флашбек“, но без обилна
вегетативна симптоматика.
За установяване на характера и интензитета на претърпените от ищеца
неимуществени вреди са събрани и свидетелски показания чрез разпита на
свидетелите П. М. и С. С.. Съдът кредитира изцяло показанията и на двамата
свидетели като обективни и логични, непосредствени, последователни и
непротиворечащи помежду си.
От показанията на свид. П. М. - участник и очевидец на процесното
ПТП, се установява, че на 14.09.2023 г., свидетелят и ищецът пътували заедно
с автомобила, управляван от ищеца, когато на ул. „Димитър Добрович“ се чул
силен трясък и точно пред автомобила паднало голямо дърво. Благодарение
на това, че имало разкопан участък, ищецът се движел с много ниска скорост
5
и според свидетеля това ги спасило. Ищецът бил много объркан, дори в
първия момент не разбрал какво им се е случило. Свидетелят описва, че след
като преминал шокът, ищецът се замислил какви можело да бъдат
последствията от инцидента. Ищецът бил много объркан, не бил на себе си.
След инцидента, ищецът много пъти споделял на свидетеля, че вече се
страхува от всяко дърво, което е наклонено и очаква да му се случи отново
нещо такова, оплаквал му се, че не може да спи добре. Според свид. М.,
страховете на ищеца продължават и до настоящия момент и са се превърнали
във фобия.
От показанията на свид. С. С. - колега на ищеца, се установява, че след
инцидента, всеки път, когато пътували заедно по работа, ищецът се
притеснявал и молел свидетеля да намали скоростта, правел му забележки, че
шофира с висока скорост, въпреки че не било така. Свидетелят описва, че
когато работят, качени върху покриви, ищецът се притеснявал, изпитвал
страх и отказвал да се качва. Непосредствено след инцидента свид. С. се
видял с ищеца и със свид. М. и двамата били много изплашени. Свид. С.
излага, че ищецът все още се страхува и състоянието на уплаха продължава и
до настоящия момент.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45
ЗЗД за осъждане на ответната Община Сливен да заплати на ищеца Я. Н. Н.
сумата от 3000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди - направени от ищеца разходи по възстановяване на
увредения автомобил Мазда 2, с рег. № *********, собственост на майка му
М. А. Н., от ПТП, настъпило на 14.09.2023 г., в град Сливен, на ул. „Димитър
Добрович“, близо до № 14, при движение по която върху лекия автомобил е
паднало дърво, както и сумата от 5000,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди от ПТП, изразили се в нарушение
на психичното здраве на ищеца, изпитан стрес и нервно разстройство, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от 14.09.2023 г. до окончателното
им изплащане.
Предявените искове са процесуално допустими.
За уважаването им, в обективната действителност следва да са се
6
проявили следните материалноправни предпоставки: наличие на
противоправно бездействие от страна на служители на ответната Община по
отношение на стопанисването на озеленените площи на територията на
Община Сливен, настъпване на процесния инцидент при твърдения в
исковата молба механизъм, реално претърпяване на твърдените имуществени
вреди и техния действителен размер, характера и интензитета на твърдените
неимуществени вреди и причинна връзка между деянието и вредите.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи
по безспорен начин механизмът на осъществяване на процесното ПТП.
Причината за настъпването на вредите върху МПС, както и на неимуществени
вреди на ищеца, е паднало дърво, находящо се на тротоара на ул. „Димитър
Добрович“ № 14 в гр. Сливен. От представеното Удостоверение от РСПБЗН -
Сливен се установи, че на 14.09.2023 г. в 19:33 ч. в РСПБЗН - Сливен е
получено съобщение за паднало дърво върху лек автомобил Мазда с рег. №
********* в гр. Сливен, на ул. „Димитър Добрович“ до № 14.
Произшествието е ликвидирано от екип на РСПБЗН - Сливен. Изложените в
удостоверението обстоятелства се потвърждават и от показанията на
разпитания по делото свидетел Т. Т. - служител в РСПБЗН - Сливен и
съвпадат изцяло с описаните от служителя на СПП при ОД на МВР - Сливен
констатации в Протокола за ПТП.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, безвиновна, защото
възложителят отговаря при същите условия, при които отговаря и прекият
причинител на вредата. За уважаването на претенцията не е необходимо
установяване на конкретните служители, виновното поведение на които е
станало причина за противоправния резултат, а вредите се считат за
причинени при изпълнение на възложената работа, не само когато са в
резултат на действия, но и когато настъпят в резултат на бездействие на
лицето, на което е възложена съответната работа. За възложителите
бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се
изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от
техническите и други правила и от характера на възложената работа
/Постановление № 9/28.12.1966 г. на ВС/.
В този смисъл и на същите предпоставки отговаря и ответната Община
за вреди от паднало дърво, ако нейните служители не са положили дължимата
7
грижа за озеленяването и поддържането на растителността в тази част на
града /ППВС № 7/29.12.1958 г., ППВС № 9/28.12.1966 г./.
С разпоредбата на чл. 3 от Закона за общинската собственост, вр. § 7,
ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната
администрация, в задължение на Общината е вменено стопанисване и
поддържане в изправност на повереното й имущество, в това число
общинските пътища, булеварди, площади, обществени паркинги и зелените
площи за обществено ползване. В чл. 61, ал. 1 ЗУТ е предвидено, че в
териториите на общините се устройват озеленени площи, обединени в зелена
система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните
условия и за организиране на отдиха на населението. Алинея втора посочва,
че основа на зелената система са озеленените площи, за широко обществено
ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности
от национално или общинско значение - паркове, градини, улично
озеленяване. В ал. 3 е дефинирано, че допълващи зелената система са
озеленените площи за ограничено обществено ползване в имотите за
жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни и спортни сгради и
комплекси, както и озеленените площи с друго специфично предназначение -
гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми, зоопаркове, защитни
насаждения. В последната алинея на чл. 61 от ЗУТ е разписано, че
озеленените площи по ал. 2 и площите със специфично предназначение по ал.
3 - собственост на държавата и общините, са публична собственост.
Тоест, поддържането на декоративната растителност в рамките на
населените места, съгласно чл. 61 и сл. от ЗУТ, е задължение на съответната
Община, която чрез своите служби и длъжностни лица следва да вземе
подходящите мерки, така че състоянието на растителността да не застрашава
живота и здравето на гражданите.
Безспорно е, че ул. „Димитър Добрович“ в гр. Сливен се намира на
територията на Община Сливен, поради което съгласно § 7, т. 4 ЗМСМА е
собственост на Общината. По силата на приращението съгласно чл. 92 ЗС
собственост на Общината са и насажденията върху улицата.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1 от 10.03.1993 г. за опазване на
озеленените площи и декоративната растителност, Общината и нейните
служби следва да организират и осъществяват постоянно опазване на
8
озеленените площи и декоративната растителност, каквато е цялото
декоративно растително разнообразие - дървета, храсти, цветя и треви,
включени в озеленените площи, в насажденията по алеи, улици и площади и в
недвижимите имоти на държавата, общината, юридически и физически лица.
На предприятията по озеленяване е възложено и периодичното поддържане и
оформяне на короните на дърветата, съгласно чл. 14 от Наредба № 1 от 1993
г., като е създадена специална процедура за разрешаване на това в ал. 2 от
посочения текст.
Изграждането, стопанисването и опазването на зелената система на
Община Сливен пък се уреждат от едноименната Наредба, приета с Решение
№ 157/27.05.2004 г. на Общинския съвет - Сливен, изменена с Решение
712/29.10.2009 г. и Решение № 952/12.08.2010 г.
Съгласно чл. 20, т. 2 от Наредбата, разрешение за преместване или
премахване на дървесна и храстова растителност в озеленени площи,
общинска собственост, се дава от кмета на Община Сливен или
упълномощено от него длъжностно лице за премахване на изсъхнали и болни
дървета, както и на дървета, застрашаващи сигурността на гражданите,
безопасността на движението, сградите, съоръженията и инженерната
инфраструктура. Чл. 21, т. 1 от Наредбата постановява, че писмено
разрешение за премахване, преместване или окастряне на декоративна
растителност се издава от Кмета на Община Сливен за всички обекти на
Зелената система, въз основа на писмена молба по чл. 19, т. 1, 2 и 3 и
експертна оценка.
В случая, с оглед местонахождението на процесното дърво - на
тротоара на ул. „Димитър Добрович“ № 14 в гр. Сливен, същото безспорно е
част от зелените площи, стопанисвани от Община Сливен, поради което,
именно ответната Община е следвало да полага грижи за процесното дърво и
съответно своевременно да го премахне.
Видно от приетите по делото 2 броя експертни оценки на общинската
дълготрайна декоративна растителност, оценките обхващат периода от
01.03.2022 г. до 31.03.2022 г. и от 28.06.2022 г. до 31.07.2022 г. От края на
последния период - 31.07.2022 г., до датата на настъпване на процесното ПТП
- 14.09.2023 г., липсват доказателства за извършени последващи експертни
оценки на общинската дълготрайна декоративна растителност за срок по-
9
дълъг от една година.
Предвид установените задължения на ответната Община да извършва
активни действия по поддържането на декоративната растителност в
населените места, неизпълнението на този регламент от нейните служители
води до възникване на гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответника по реда на чл. 49 ЗЗД.
По делото не се установи наличието на външна причина, свързана с
метеорологични условия или действия на трети лица, които да са
предизвикали или допринесли за падането на дървото върху автомобила.
Налице е и причинна връзка между установеното бездействие на
служители на ответната Община и настъпилия инцидент, в резултат от който
са настъпили вреди на процесното МПС, както и неимуществени вреди за
ищеца.
От приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-
автотехническа оценителна експертиза, което съдът кредитира изцяло, се
установи действителният размер на стойността на щетата за възстановяване,
представляваща сумата от нови части, труд и материали и възлизаща на
сумата от 2323,73 лв.
Въпреки посоченото обаче, съдът намира претенцията на ищеца за
присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за
неоснователна.
Видно от приетите по делото писмени доказателства, увреденият
автомобил не е собственост на ищеца, а на неговата майка М. А. Н., поради
което и имуществените вреди от процесното ПТП възникват именно за
собственика на увредения автомобил. Представеното от ищеца Пълномощно
за управление на автомобила и извършване на административни действия по
повод управлението, не създава активна материално правна легитимация на
ищеца да получи от свое име и за своя сметка обезщетение за причинените в
правната сфера на упълномощителя имуществени вреди. Правото да получи
обезщетение за претърпените в следствие на инцидента имуществени вреди
принадлежи на собственика на увредения автомобил, а обезщетението се
равнява на действителната стойност на разходите, необходими за ремонт на
МПС-то. Ето защо, дори и ищецът да е упълномощен от собственика на
увредения автомобил да „получава суми по обезщетение“, както е посочено в
10
пълномощното, самата претенция за обезщетение за имуществени вреди
следва да бъде предявена от името на собственика, чрез упълномощеното
лице, както и паричният размер на обезщетението да бъде присъден в полза
на собственика.
Предвид изложеното, претенцията на ищеца за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди следва да бъде изцяло отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
Претенцията на ищеца за неимуществени вреди обаче, съдът намира
за доказана по своето основание, тъй като безспорно се установи от приетия
по делото Амбулаторен лист и от показанията на свидетелите М. и С., че в
резултат на процесното ПТП ищецът е изпитал страх и стрес, довели до
нервно разстройство и нарушение на психичното здраве на ищеца.
Що се отнася до размера на обезщетението за неимуществени вреди, то
същото се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки липсата на
възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната
престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение с оглед
характера, степента и броя на уврежданията, интензивността на причинените
болки и страдания, продължителността на оздравителния процес, възрастта,
физическото и психическо състояние на ищеца, както и възможностите му за
възстановяване и адаптация. Следва да се посочи, че съгласно разясненията,
дадени в ППВС № 4/1964 г., понятието справедливост по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при опреД.е
размера на обезщетението. Такива обстоятелства при увреждане на
психичното здраве, каквото е налице в настоящия случай, са характера и
интензитета на увреждането, последиците от него и всички онези неудобства
- емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят
не само от обективен, но и от субективен фактор - конкретния психо-
емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото
си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и
емоционална зрялост на лицето/.
Безспорно преживеният стрес от произшествието се е отразил
негативно на психиката на пострадалия, като лекарят - специалист е поставил
11
диагноза „Други реакции на тежък стрес“ и е предписал на ищеца терапия за
30 дни с лекарствено средство, облекчаващо състоянието на тревожност. При
извършения преглед четири дни след инцидента, психиатърът е възприел и
описал сред белезите на обективното състояние на пациента, че същият е
психомоторно вътрешно леко напрегнат, емоционално - с повишена предимно
ситуативна тревожност, фиксиран към преживения инцидент с епизоди на
„флашбек“, но без обилна вегетативна симптоматика.
Липсват доказателства по делото предписаната терапия да е
продължила след първоначалния тридесетдневен срок.
Наред с това, от показанията на свидетелите П. М. и С. С., на които
съдът се довери изцяло, се установи, че след инцидента, ищецът бил много
объркан, не бил на себе си, оплаквал се, че не може да спи добре, страхувал се
да пътува с автомобил, както и да работи на височина, като и двамата
свидетели описват, че ищецът все още се страхува и състоянието на уплаха
продължава и до настоящия момент.
Съгласно разпоредбата на чл. 49, вр. чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД, на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, като обезщетението следва да репарира
претърпените болки, страдания, накърнените личните права и интереси, към
момента на възникването на правото, но и съобразявайки икономическата
конюнктура, за да съответства това обезщетение на социалната
справедливост, за да може размерът на обезщетението да е еквивалент на
претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира. Ето защо,
съобразявайки всички относими факти за спора, съдът намира за адекватен и
справедлив размер на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди сумата от 3000,00 лева.
Възражението на ответната Община Сливен, че е налице
съпричиняване на вредите от страна на водача на автомобила, тъй като не се
е движил със съобразена за участъка скорост и необходимото внимание,
съдът намира за неоснователно и недоказано.
Съдът е указал с доклада на делото, че в тежест на ответника е да
докаже възражението си за съпричиняване на вредите от поведение на
пострадалия, като изрично е предупредил ответника, че не сочи доказателства
за това. Въпреки дадените от съда указания, за обосноваване на възражението
12
не бяха ангажирани доказателства от ответната Община Сливен, напротив, от
показанията на свид. М. се установи, че ищецът е управлявал процесния
автомобил с много ниска скорост и внимателно, поради наличие на разкопан
участък на пътното платно.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен и доказан и
следва да бъде уважен до размера на сумата от 3000,00 лв., съответно следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан за разликата над уважената
сума от 3000,00 лв. до пълния предявен размер от 5000,00 лв.
С оглед намерената частична основателност на предявения иск за
неимуществени вреди, на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД в полза на ищеца следва
да бъде присъдена и законната лихва върху определеното обезщетение,
считано от датата на увреждането - 14.03.2023 г. до окончателното изплащане
на сумата.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, правото на разноски възниква в полза и на
двете страни, съразмерно с уважената, съответно с отхвърлената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответната Община Сливен следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 993,75 лв., представляваща
разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете, от общо
направени разноски в размер на 2650,00 лв., от които 320,00 лв. заплатена
държавна такса, 300,00 лв. заплатен депозит за съдебно-автотехническа
експертиза, 30,00 лв. заплатен депозит за призоваване на свидетел и 2000,00
лв. заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Договори за правна
защита и съдействие от 02.10.2023 г. и от 07.12.2023 г. (л. 8 и л. 38 от делото).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответната Община Сливен сумата от 675,00 лв., представляваща
разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете, от общо
направени разноски в размер на 1080,00 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение с ДДС, съгласно Договор за правна защита и
съдействие от 18.10.2023 г. и преводно нареждане от 20.10.2023 г. (л. 28 - 32
от делото).
13
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА - СЛИВЕН, Булстат: *********, със седалище
и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на Я. Н. Н., ЕГН: **********, с адрес *********, на основание
чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 3000,00 лв. /три хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, изразили се в нарушение на психичното здраве, изпитан стрес и
нервно разстройство от ПТП, настъпило на 14.09.2023 г., в гр. Сливен, на ул.
„Димитър Добрович“, близо до № 14, при движение по която върху
управлявания от пострадалия лек автомобил Мазда 2, с рег. № *********
паднало дърво, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
14.09.2023 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от
3000,00 лв. /три хиляди лева/ до пълния предявен размер от 5000,00 лв. /пет
хиляди лева/ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45
ЗЗД за осъждане на ОБЩИНА - СЛИВЕН, Булстат: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на Я. Н. Н., ЕГН: **********, с адрес ********* сумата от
3000,00 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди - направени от ищеца разходи по възстановяване
на увредения автомобил Мазда 2, с рег. № *********, собственост на майка
му М. А. Н., от ПТП, настъпило на 14.09.2023 г., в град Сливен, на ул.
„Димитър Добрович“, близо до № 14, при движение по която върху лекия
автомобил е паднало дърво, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 14.09.2023 г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ОБЩИНА - СЛИВЕН, Булстат: *********, със седалище
и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на Я. Н. Н., ЕГН: **********, с адрес *********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 993,75 лв. /деветстотин деветдесет и три лева и
седемдесет и пет стотинки/, представляваща направените по делото разноски,
14
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Я. Н. Н., ЕГН: **********, с адрес ********* ДА
ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА - СЛИВЕН, Булстат: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 675,00 лв. /шестстотин седемдесет и пет лева/,
представляваща направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
15