№ 5157
гр. София, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110174333 по описа за 2021 година
Производството e образувано по искова молба на М. АЛ. Т. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че като клиент на ответника получава фактури, в които били
записани нереални задължения. Посочва, че в издадената м.10.2021г. фактура било
посочено, че има 8,81лв. неплатено задължение за м.10.2021г. и 712,14лв. – старо салдо /виж
молбата на л. 21-23/. Поддържа, че не дължи сумите на ответника, тъй като старото салдо е
погасено по давност, сумата от 8,81лв. била неправилно осчетоводена съгласно чл. 21, ал. 3
от ОУ, тъй като сумата от 41,10лв., която имала да получава след извършен отчет, следвало
да служи за изравняване на начисленото през предходния период потребление с реалното за
същия период.
Съобразно изложеното, моли да се признае за установено, че дължи на ответника
сума в общ размер от 720,95лв.
Ответникът е подал отговор в законоустановения срок, с който оспорва предявения
иск. Не оспорва, че между страните е налице облигационна връзка по договор за доставка на
ВиК услуги за имот, находящ се в /населено място/, кл. № ************. Посочва, че през
2017г. дружеството е отписало вземания, натрупани до м. юли 2012г. Твърди, че
фактурираната и дължима към настоящия момент сума е в размер на 679,85лв., след
съобразяване на извършените от ищцата плащания и отписаните задължения, като дългът е
с начална дата от 09.08.2012г.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
отхвърлен предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК.
По делото не е спорно и е отделено за безспорно с доклада по чл. 146 ГПК, че между
страните съществува облигационно правоотношение по договор за предоставяне на ВиК
услуги за имот, находящ се в /населено място/, кл. № ************, по което ищцата е
1
потребител /клиент/, а ответникът доставчик. Не е спорно, че ответникът е доставял ВиК
услуги до имота на ищцата.
Спорните обстоятелства се свеждат до това налице ли са погасени по давност
задължения, които ответникът отразява в издаваните за текущото потребление фактури,
както и дали същият погасява такива задължения с насрещни вземания на ищеца след края
на тримесечието, отчитащо консумацията за този период.
От изслушаното и прието по делото заключение по комплексна съдебно-техническа и
счетоводна експертиза се установява, че за периода 09.08.2012г.-12.02.2015г. по процесната
партида с клиентски № ************ е създадена договорна сметка № ********** за сумата
от 3178,15лв. На 17.08.2015г. ищецът заплатил сумата от 1200лв. и била „разнесена“ сума от
792лв., като останала за погасяване сума от 1186,15лв. На 09.09.2015г. договорна сметка №
********** била закрита от ответника, като оставащата сума от 1186,15лв. била
възстановена като дължима по текущата сметка. На 09.11.2016г. била създадена договорна
сметка № ********** за сумата от 1198,92лв.
От представените от страните идентични счетоводни справки се установява, че
действително към 17.08.2015г. ищцата е имала задължение към ответника в размер от
3178,15лв., като е заплатила сумата от 1200лв., с която е погасила задължения за периода
27.06.2012г.-29.01.2015г. Сумата от 792лв. е „разнесена“ (разбирай може би отписана) и е
останала за погасяване сума от 1186,15лв. От м.12.2016г. на ищцата са начислявани само
задължения за реалната консумация без да е налице т. нар. „старо салдо“. В началото на
2019г. закритата договорна сметка № ********** е възстановена, като сумата от 1186,15лв.
е прехвърлена към текущата сметка на ищцата. От тази сума са извадени 468,11лв.
(отписани съгласно изявлението в отговора на исковата молба) и остатъкът от 718,04лв. е
започнат да се начислява на ищцата в текущите й фактури като „старо салдо“, считано от
11.02.2019г. Към м.10.2019г. тази сума, представляваща „старо салдо“, възлиза на 712,14лв.
и е отразена във фактура № *********/11.10.2021г. /л. 6 от делото/. Ответникът в отговора
на исковата молба признава, че това са задължения с начална дата от 09.08.2012г., а това се
установява и от експертното заключение и събраните писмени доказателства. След
извършен отчет през м.10.2021г. е имало начислено по-голямо потребление в сравнение с
реалното такова, възлизащо като парична равностойност на 41,10лв. Вместо с тази сума
ответникът да приспада бъдещите текущи задължения на ищцата, същият е извършил
прихващане с част от старите задължения, поради което в следващата фактура т. нар. „старо
салдо“ вече е в размер на 671,04лв. По тази причина, задължението за следващия месец –
ноември 2021г. в размер от 8,81лв. продължава да съществува като дължимо.
Съдът намира, че тъй като задълженията, формиращи т. нар. „старо салдо“, реално се
отнасят за периода 2012г.-2015г., макар и включени в текущите фактури, се явяват погасени
по давност. Задълженията за заплащане цената на предоставените ВиК услуги представляват
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело №
3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с тригодишна давност.
От момента на последния месец – януари 2015г., до настоящия момент са изтекли са изтекли
7 години, с оглед на което със сигурност тези вземания са погасени по давност, предвид че
няма доказателства за спиране или прекъсване на давностния срок. Ето защо, следва да се
приеме, че ищцата не дължи на ответника сумите в общ размер от 712,14лв., отразени във
фактура № **********/11.10.2021г. като „старо салдо“.
Съдът намира, че със сумата от 41,10лв., представляваща вземане на ищцата спрямо
ответника след отчета през м.10.2021г., ответникът е следвало да погасява бъдещите й
задължения, а не старите такива, които са обхванати от погасителна давност. Вярно е, че чл.
103, ал. 2 ЗЗД допуска прихващане да се извърши и след като вземането е погасено по
давност, но само ако е могло да бъде извършено преди изтичане на давността. Вземанията
на ответника за т. нар. „старо салдо“ обхващат период 2012г.-2015г., а вземането на ищеца
2
за сумата от 41,10лв. е възникнало през м.10.2021г. От това следва, че вземанията на
ответника са погасени по давност най-късно през 2018г. – момент, в който вземането на
ищеца още дори не е възникнало, с оглед на което прихващане не е могло да бъде направено
– виж Решение № 135/07.06.2019г. по гр. д. № 4273/2018г., IV ГО на ВКС и ТР №
2/18.03.2022г. по тълк. дело № 2/2020г., ОСГТК на ВКС. Ето защо, ответникът е извършил
недопустимо прихващане с насрещното вземане на ищцата в размер от 41,10лв. за стари
задължения, които са били погасени по давност. Тази сума следва да послужи за прихващане
с бъдещите задължения за потребени ВиК услуги на ищеца, сред които е и процесната сума
от 8,81лв., отразена във фактура № **********/09.11.2021г. /л. 29 от делото/, която се явява
недължима поради тази причина.
По изложените съображения, предявеният отрицателния установителен иск се явява
изцяло основателен.
При този изход на спора, право на присъждане на разноски има ищеца, който е
доказал такива в размер на 50лв. за платена държавна такса.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. АЛ. Т., ЕГН: **********, с
адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на
управление /населено място/, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не
дължи на ответника сума в общ размер от 720,95лв., от които 712,14лв., представляващи
задължения за периода 2012г.-2015г. за ВиК услуги за имот с адрес /населено място/, кл. №
************, обективирани във фактура № **********/11.10.2021г. като „старо салдо“, и
8,81лв., представляващи задължение за ВиК услуги, обективирано във фактура №
**********/09.11.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /фирма/, ЕИК: ************, със седалище
и адрес на управление /населено място/, да заплати на М. АЛ. Т., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, сумата от 50лв. – разноски по делото за платена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3