Определение по дело №552/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 650
Дата: 30 април 2020 г.
Съдия: Недялка Димитрова Свиркова
Дело: 20205300500552
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 650  /30,04,2020 г., гр. Пловдив

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ граждански състав, в закрито заседание на 30,04,2020 г., в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА         

  ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА 

                    НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

                                                                                       

разгледа докладваното от съдия Свиркова в. ч. гр. д. № 552/2020 г. и прие следното:

Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“  ЕООД – гр. София, ЕИК *********; против Разпореждане № 6518/20,01,2020 г., постановено по ч. гр. д. № 673/2020 г. на РС Пловдив, ХIII гр. състав, с което отхвърлено заявление с вх. № 3711/17,01,2020 г. от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник Д.И.Д. с ЕГН **********. Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, като оспорва формирания от РС извод за евентуална неравноправност на клаузите на договора, от който произтичат претендираните вземания. От въззивния съд са иска да отмени първоинстанционното разпореждане и да разпореди издаване на исканата със заявлението на жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление с вх. № 3711/17,01,2020 г.  от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“  ЕООД – гр. София, ЕИК *********; за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Д.И.Д. с ЕГН **********; за следните суми:  главница в размер на 445,28 лв.; договорна лихва в размер на 80,80 лв.; разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 120 лв.; законна лихва в размер на 36,35 лв.; всички произтичащи от сключен между страните договор за КРЕДИТ „Бяла карта“ № 478107/24,08,2016 г.

С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението като е приел, че договорената с процесния договор лихва противоречи на добрите нрави и поради това е налице обоснована вероятност на неравноправна клауза в потребителски договор.

Изводът за неравноправност на клаузи от процесния договор се споделя и от настоящата инстанция. Доколкото претенциите се основават на договор за паричен заем, предоставен от търговец, длъжникът има качеството потребител по см. на ЗЗП. Поради това заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.

За правилен се приема и изводът за евентуална неравноправност на уговорката за договорна лихва (претендирана със заявлението в размер на 80,80 лв. за периода от 01,09,2016 г. до 06,10,2018 г.) при уговорка за фиксиран лихвен процент по заема – 43,20 % и лихва в размер 0,12 % на ден върху усвоения размер, и при ГПР в размер на 45,9 %;

Неравноправна е и уговорката за дължими разходи и такси „за извънсъдебно събиране“, представляващи по същността си допълнително заплащане, санкциониращо забавата на длъжника. Доколкото не е възможно още при сключване на договора за кредит да са ясни вида и размера на разходите, които биха били направени за извънсъдебно събиране на дължимите суми при забава, то следва да се приеме, че с процесната клауза се цели заобикаляне на нормата на чл. 33 от ЗПК, поради което  на основание чл. 21 от ЗПК същата се явява нищожна.

По изложените съображения въззивният съд приема, че заявлението правилно е отхвърлено за сумите, претендирани като договорна лихва, и разходи и такси за извънсъдебно събиране. Налице са условията за издаване на исканата заповед досежно претенциите за връщане на предоставената главница, ведно със законната лихва от предявяване на заявлението, както и за заплащане на лихва за забава в размер на законната лихва от 07,10,2018 г. до 13,12,2019 г. Затова в тази част разпореждането следва да бъде отменено и делото да се върне на РС за издаване на исканата заповед, а в останалата част обжалваният акт се приема за законосъобразен и следва да бъде потвърден.

По изложените съображения съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОТМЕНЯ Разпореждане № 6518/20,01,2020 г., постановено по ч. гр. д. № 673/2020 г. на РС Пловдив, ХIII гр. състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявление с вх. № 3711/17,01,2020 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“  ЕООД – гр. София, ЕИК *********; за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Д.И.Д. с ЕГН **********; за следните суми:  главница в размер на 445,28 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на заявлението, както и лихва за забава в размер на 36,35 лв. – законната лихва от 07,10,2018 г. до 13,12,2019 г., произтичащи от сключен между страните договор за КРЕДИТ „Бяла карта“ № 478107/24,08,2016 г., КАТО ВРЪЩА делото на РС за продължаване на съдопроизводствените действия и издаване на исканата заповед за посочените суми.

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 6518/20,01,2020 г., постановено по ч. гр. д. № 673/2020 г. на РС Пловдив, ХIII гр. състав, в останалата му част.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

             ЧЛЕНОВЕ: