№ 1408
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000501087 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Л. В. С. срещу
решение № 11/11.02.2022г. на СОкр.С, 1ви първоинстанционен търговски
състав, постановено по т.д. № 196/21г., с което срещу него е уважен иск по
чл.274, ал.2 от КЗ/отм./.
Жалбоподателят излага, че обжалвания съдебен акт е недопустим и
неправилен. Процесуалният му представител поради влошено здравословно
състояние не е имал възможност да присъства на съдебното заседание.
Затова моли въззивния съд да отмени обжалваното решение, да
прекрати производството и да върне делото за ново разглеждане от
първоинстанционния съд.
В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание ЗК „Лев Инс“ АД
оспорва жалбата. Счита я за неоснователна. Първоинстанционното решение
е правилно и законосъобразно.
Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните
доказателства в първоинстанционно и въззивно производство по реда на
чл.235, ал.1 от ГПК намира да установено следното от фактическа и правна
1
страна.
Съдът е сезиран с иск по чл.274, ал.2 от КЗ/отм./. В исковата молба
ищецът твърди, че на 27.03.2015г. около 18.30.ч. лек автомобил „Опел
Астра“ с рег. № ***, управляван от Л. С. се е движел по четвъртокласен път
PAZ-3209 от гр. Ветрен към с . Виноградец, обл. Пазарджик. По същото
време И. П. К. е управлявал лек автомобил „Мазда Примаси“ с рег. № *** и е
пътувал от с. Виноградец за гр. Ветрен. Движението се е извършвало при
намалена видимост, силен дъжд, асфалтовото покритие е било мокро и
хлъзгаво. Когато е наближил левият завой за посоката на движението му,
движещият се в срещуположната лента лек автомобил „Опел Астра“ също
наближил десния за неговото движение завой. Вместо да намали скоростта на
движение на управляваното от него МПС и да съобрази скоростта си с
атмосферните условия, релефа на местността и интензивността на
движението си Л. С., изпълнявайки завоя, увеличил скоростта на движение и
се насочил към лек автомобил „Мазда Примаси“ и с предната си лява част
го ударил в областта на предната му лява гума. Ударът е настъпил изцяло в
лентата за движение на лек автомобил „Мазда Примаси“. След ПТП Л. С. е
избягал. В резултат от пътния инцидент на И. К. му е причинена тежка
телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на далака, довело да значително
кървене в коремната кухина. Наложило се е оперативно премахване на
далака. Средна телесна повреда, изразяваща се в пулс 100уд/мин и RR90/60
шоково състояние. За настъпилото събитие е съставен Констативен протокол
за ПТП № 25 и е образувано наказателно производство срещу Л. С.. С влязла
в сила присъда № 100/16г. той е признат за виновен за ПТП, станало на
27.03.2015г. В наказателното производство е установено, че той е управлявал
МПС неправоспособен и е избягал от местопроизшествието. Към датата на
събитието отговорността на водача на „Опел Астра“ е била застрахована при
ищеца за периода 26.11.2014г. до 25.11.2015г. На основание чл.226, ал.1 от
КЗ/отм/ И. К. е предявил иск, по който е постановено решение на СГС, с
което ЗК „Лев Инс“ АД е осъдена да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди от 50000лв. С решение на САС само присъдени още 10
000лв. Решенията са постановени при участието на Л. С. като трето лице
помагач. Въз основа на издаден изпълнителен лист на 24.01.2017г. по гр.д. №
4280/16г. на САС е образувано изп.д. № 91/17г. по описа на ЧСИ Й. Ц..
След получена покана за доброволно изпълнение ищецът е заплатил по
2
сметка на съдебния изпълнител сумата от 78 023, 29 лв., включваща 60 000лв.
главница и 11 510, 77 лв. законна лихва за периода 27.03.2015г. до
14.02.2017г., разноски за изпълнителното производство 1550лв. и такса по
т.26 от ТТРЗЧСИ от 4 962, 52лв. Поради извършеното плащане право на
основание чл.274, ал.2 от КЗ/отм./ за застрахователя е възникнало регресно
право срещу виновния водач Л. С., управлявал без необходимата
правооспособност. Затова ищецът моли съда да осъди ответника да му
заплати 60 000лв., представляващи застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, платено на И. К., в едно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Л. С. не е депозирал писмен
отговор.
Не се спори, а и видно от приетата присъда № 100/2016г., постановена
по нохд № 2150/15г. на ОС- Пазарджик, влязла в сила на 26.05.2016г. е, че Л.
В. С. е признат за виновен за това, че на 27.03.2015г., управлявайки лек
автомобил „Опел Астра“ с рег. № *** е реализирал ПТП с лек автомобил
„Мазда Примаси“ с рег. № ВТ 4116 ВТ, управляван от И. П. К. без
необходимата правоспособност и като е избягал от местопроизшествието.
При инцидента е причинена тежка телесна повреда на И. К.- разкъсване на
далака, довело до значително кървене в коремната кухина, наложило
оперативното му премахване.
С решение № 5743/08.07.2016г. на СГС, постановено по гр.д. №
10955/15г. ЗК „Лев Инс“ АД е осъдена да заплати на И. К. обезщетение за
неимуществени вреди по иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ в
размер на 50 000лв.
С решение № 40/09.01.2017г. на САС, постановено по гр.д. № 4280/ 16г.
е отменено частично решението на СГС и са присъдени допълнително още 10
000лв. обезщетение за неимуществени вреди, получени от ПТП на
27.03.2015г. Общо обезщетението, присъдено на И. К. е 60 000лв.
В негова полза е издаден изпълнителен лист на 24.01.2017г. от САС.
По образуваното изпълнително дело е издадена покана за доброволно
изпълнение на 31.01.2017г., с която ЗК „Лев Инс“ АД е поканена да заплати
3
сумата от 78 023, 29лв., включваща главница 60 000лв., законна лихва от 11
510, 77 лв. за периода 27.03.2015г. до 14.02.2017г., 1550 лв. разноски по
изпълнителното дело и 4 962, 52лв. такса по ТТРЗЧСИ.
Не се оспорва, а и от приложеното преводно нареждане се установява,
че на 20.02.2017г. ищецът е превел по сметка на ЧСИ посочената в ПДИ сума.
При тези доказателства СОС е уважил предявения иск изцяло.
Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск с правно основание чл.274,
ал.2 от КЗ/отм./.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата-чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
По правилността му.
В подадената въззивна жалба е наведен довод за допуснато нарушение
на правото на защита на жалбоподателя, тъй като неговият процесуален
представител не е присъствал при разглеждане на делото от
първоинстанционния съд, поради заболяване. С молба от 26.01.2022г.
пълномощникът на Л. С. е поискал съдебното заседание да бъде отложено,
тъй като не е може да се яви, поради здравословното му състояние. Към молба
са приложени пълномощно, договор за правна защита и съдействие,
медицински документи във връзка с неговото здравословно състояние. В
проведеното единствено съдебно заседание съдът не е уважил молбата за
отлагането му като е приел, че не са налице предпоставките на чл.142, ал.2 от
ГПК, няма доказателства, че и страната е възпрепятствана да се яви.
Въззивният съд намира, че не е допуснато процесуално нарушение, което да
е съществено и да е нарушило правото на защита на ответника, сега
жалбоподател. Следва да се посочи, че той не е депозирал писмен отговор на
исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с което се е преклудирало
правото му на възражения по отношение на иска – чл.133 от ГПК. Не се
4
твърди наличието на особено непредвидени обстоятелства.
Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“, платил
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на пострадал от ПТП,
настъпило по вина на застрахования при него водач, има право на получи
платеното от последния при определени предпоставки. Първата е, ако
застрахованият е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация в
кръвта над допустимата от закона норма или под въздействие на наркотично
вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи , или виновно се е
отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.
Втората предпоставка е свързана със знанието у застрахования водач за
възникнала по време на движение повреда или неизправност на МПС, но той
не е спрял и не е взел мерки за отстраняването им и с това е застрашил
безопасността на движението и ПТП е възникнало в резултат на това.
Третата предпоставка, при която застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ има право на регрес е, ако застрахования е
управлявал МПС без свидетелство за правоуправление- чл.274, ал.2 от КЗ. В
тези случаи независимо, че застрахованият е платил застрахователна премия
и е възникнало валидно застрахователно правоотношение той не се
освобождава от гражданската си отговорност./ Р № 130/03.05.2012г. по т.д. №
244/20г., І т.ож на ВКС по реда на чл.290 от ГПК/. Ищецът- застраховател
твърди наличието на хипотезата на ал.2 на чл.274 от КЗ/отм/.
За да възникне регресното му право е необходимо, той да е заплатил
обезщетение на пострадалото лице, наличие на застраховка „Гражданска
отговорност“ между застрахователя и застрахования, който виновно е
причинил увредата и управлявалият водач да е без свидетелство за
управление на МПС. Няма спор, че между за водача на лек автомобил „Опел
Астра“ с рег. № *** е имало сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ към момента на ПТП, настъпило на 27.03.2015г. Установява се,
че застрахователят е заплатил на пострадалото лице застрахователно
обезщетение от 60 000лв. С присъдата е признато, че Л. С. е бил
неправоспособен водач, когато е причинил произшествието, т.е. не е имал
свидетелство за правоуправление. На основание чл.300 от ГПК тя е
задължителна за съда, разглеждащ правните последици от деянието.
Съгласно чл.150а от ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва да
5
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него превозно средство. Причините за липсата на
такова са ирелевантни. Правно значим е фактът, че водачът не притежава
свидетелство за управление. Налице са всички предпоставки за уважаване
на регресния иск. Той е основателен изцяло.
Поради изложеното обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските.
На жалбоподателят не се дължат разноски за въззивното производство.
На ответника следва да се присъдят разноски в размер на 100лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11/11.02.2022г. на СОкр.С, 1ви
първоинстанционен търговски състав, постановено по т.д. № 196/21г.
ОСЪЖДА Л. В. С., ЕГН**********, гр. ***, ул. „***“ № *** и със
съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 28, кантора 21 чрез адв. Ст. М. да заплати
на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София , бул. „Симеоновско шосе“
№ 67А сумата от 100лв. / сто лева/ разноски по делото пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6