Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2021г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Първи касационен състав,
в публично заседание на четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА
ПЕКОВА
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при
секретаря Елена Воденичарова и в присъствието на прокурора Силвиян
Иванов, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело
№ 335 по описа на Административен съд гр.***за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „Амураа- консерв 68“ООД, подадена чрез адв.Ж. против Решение №2255/09.12.19г. по НАХД № 4948/2019г. на
ВРС, ХХІІ състав, с което е потвърдено наказателно постановление №
100034/07.10.2019г. на зам.кмета на община Варна, с което на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 1400лв. за нарушение по чл.75 т.1 от
Наредбата за управление на отпадъците на територията на община Варна. Касаторът
твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено е при допуснати
съществени процесуални нарушения и е необосновано. Счита за неправилни изводите
на ВРС, че изхвърлянето на отпадъци от МПС, собственост на въззивното
дружество, извън определените за това места и съоръжения е установено от
показанията на св. Х., тъй като от показанията й в с.з. се установява, че на
описаното от нея място множество фирми изхвърлят отпадъци всеки ден. Счита, че
от показанията й категорично са опровергани констатациите в АУАН, че
изхвърлените на посоченото място отпадъци са били изхвърлени точно от посочения
от актосъставителя автомобил, собственост на „Амураа-консерв 68“ООД. Фактът, че актосъставителят
е видяла на мястото отпадъци не се оспорва, но фактът, че точно тези отпадъци,
които е видяла там, са били изхвърлени от описания автомобил на „Амураа-консерв 68“ ООД не само не е недоказан, но и от показанията
на свидетелката Х. се доказва точно обратното. В този смисъл изводът на
въззивния районен съд, че се установява по несъмнен начин, че намерените на
посоченото място отпадъци са от дейността на санкционираното дружество е
абсолютно необоснован и неправилен. Касаторът твърди,
че въззивният съд съвсем необосновано и без никакви доказателства е приел не
само, че процесните отпадъци са изхвърлени от автомобила, собственост на дружеството,
но и че са именно от търговската му дейност. За такъв извод няма никакви
доказателства по делото, а напротив, представени са писмени доказателства -
договори за сметосъбиране директно от складовата база и за доставка на средства
за сметосъбиране, които доказват липсата на необходимост дружеството да
изхвърля отпадъци извън складовата си база. Не са обсъдени и възраженията, че в
търговската си дейност не използва нито кашони, нито опаковки като описаните от
св. Х. и от актосъставителката, като това не е и изследвано
в хода на административнонаказателното производство,
нито са събрани доказателства какви опаковки използва дружеството в своята
дейност. Твърди и че неправилно не са кредитирани показанията на св.Н.и С., като отказът на съда да ги кредитира, тъй като противоречат
на свидетелски показания на другата страна в производството, представлява
съществено процесуално нарушение. Свидетелските показания на свидетелите следва
да бъдат обсъждани и ценени от съда не отделно, а заедно и в съвкупност с
останалите доказателства по делото. Твърди, че показанията им и тези на св.Х. са в противоречие единствено относно факта дали
въпросните кашони са били изхвърляни или са били събирани от свидетелите Н.и С.. Твърди и че необосновано е прието, че има вътрешно
противоречие в показанията на св. Н., в смисъл, че е бил казал на управителя на
„Амураа-консерв 68“ООД, че му трябва автомобила, а в
края на разпита заявил, че управителят не знаел, че взема автомобила. Очевидно
за свидетеля думите шеф и управител имат идентично значение. От показанията на актосъставителката е видно, че тя също обърква функциите на
лицата В.Ф.и И.А.. Показанията на всички свидетели
относно това дали са били изхвърляни или събирани кашони имат значение само и
единствено относно установяване на факта на извършване на нарушението, но не и
относно вина на дружеството за това изхвърляне. Доколкото актосъставителката
не е установила нарушението лично, е незаконосъобразно и неправилно нейните
показания да бъдат обсъждани и ценени като доказателство за начина на
извършване на нарушението, за извършителя и за неговата вина, както е сторил
районният съд. Твърди, че не са налице доказателства, че актосъставителката
е разговаряла с управителя на дружеството и е получила от него признание за
нарушението. Тези твърдения за признание за извършване на нарушението са
неверни и са дадени от актосъставителката едва в
съдебно заседание, само и единствено, за да оправдае незаконосъобразното си
поведение и допуснатите нарушения в производството по установяване на
нарушението и неговия извършител. Тези изявления, ако е имало такива, е следвало
да бъдат обективирани в констативния протокол или друг надлежен документ. В
случая актосъставителката
не е извършвала никакви действия по установяване на фактическия извършител на
нарушението, доколкото св. Х. е видяла конкретно физическо лице да изхвърля
отпадъци, а посоченият автомобил сам по себе си не може да осъществи състава на
нарушение. Това е нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН, което е съществено нарушение
на процесуалните правила по установяване на административното нарушение и
неговия извършител, като наказващият орган не го е констатирал и без да извърши
задължителното разследване, предвидено в чл.52, ал.4 от ЗАНН, и в нарушение на
посочената разпоредба е издал обжалваното наказателно постановление. Твърди, че
в АУАН липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
което е ограничило правото на защита на жалбоподателя, като описание липсва и в
обжалваното НП. Твърди, че дори да бъде приет за безспорно доказан факта, че Н.и С. са изхвърляли кашони на мястото с автомобил чужда
собственост, този факт не може да прехвърли личната им отговорност за
нарушението върху собственика на автомобила, защото липсва каквато и да била
връзка между този собственик от една страна и описаните кашони и изхвърлянето
им от Н.и С. от друга страна, като последните не са
извършвали работа за дружеството по трудово или гражданско правоотношение. Незаконосъобразно
е дружеството да е отговорно за действия на трети лица, които нямат никаква
връзка с това дружество. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното
решение, както и издаденото НП и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски за двете инстанции.
Ответната страна- община
Варна, редовно призована, не се явява представител и не изразява становище по
жалбата.
Представителят на ВОП
дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да се
остави в сила.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени
към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на „Амураа- консерв 68“ООД против наказателно постановление №
100034/07.10.2019г. на зам.кмета на община Варна, с
което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1400лв. за
нарушение по чл.75 т.1 от Наредбата за управление на отпадъците на територията
на община Варна. За да се произнесе по спора районният съд е установил от
фактическа страна, че на 20.06.2019г., около 08,30 часа, в гр. Варна, св. Л.Х.
се намирала на кръстовището на ул. „****“ и ул. „Акад. ****“, което място се
почиствало от дружеството, в което същата работи – „***1“ ДЗЗД и наблюдавала почистването
на мястото, когато откъм гърба й пристигнал автомобил с рег. № ****,
собственост на въззивното дружество, който имал шофьор, но от него друго лице
изхвърляло отпадъци в големи количества – опаковки, кашони, найлони. Св. Х.
подала сигнал в община ***и направила снимки на отпадъците и моторното превозно
средство, от което същите били изхвърляни. На място пристигнала св. К.-старши
инспектор „Екологичен контрол“ в общината, която установила наличието на посочените
отпадъци в близост до съдове за битови отпадъци, за което съставила протокол, а
при извършена проверка установила, че микробусът, от който са изхвърлени
отпадъците, е собственост на „Амураа – консерв - 68“ ООД и на следващия ден поискала обяснения от
управителя на дружеството, който заявил, че тези отпадъци са били мокри и по
принцип не изхвърлят на това място отпадъци, но не са искали да ги приемат в
пункт за вторични суровини и затова са ги изхвърлили там. След това управителят
на дружеството заявил, че микробусът е предоставен на друго лице за собствени
нужди. На 21.06.2019г. св. К.съставила срещу
дружеството АУАН, в който приела, че дружеството е извършило нарушение на
чл.75, т.1 от НУО на територията на община Варна. Извън срока по чл.44, ал.1 ЗАНН въззивното дружество е депозирало писмено възражение срещу съставения
АУАН, а на 07.10.2019г. било издадено обжалваното НП. Сезираният със спора съд
е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и отговарят
на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, не е налице съществено нарушение на процесуалните
правила, като безспорно е установено, че дружеството е осъществило нарушение на
чл.75 ал.1 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на община
Варна, налице е обективна безвиновна отговорност на
юридическото лице, като правилно е приложена санкционната разпоредба, а случаят
не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН. ВРС е обсъдил и възраженията на
дружеството, които е приел за неоснователни.
Касационната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по
същество, същата е основателна по следните съображения:
Районният съд въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства е приел, че жалбоподателят е извършил
нарушение на разпоредбата на 75 ал.1 от НУО на територията на община Варна.
С обжалваното НП на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1400лв.
на основание чл.86 ал.1 НУО за извършено нарушение на чл.75 ал.1 ЗУО, а именно
за това, че на 20.06.2019г., около 8.30ч. в гр.***от търговската дейност на
обект- склад на едро за хранителни продукти, находящ се на ******, стопанисван
от дружеството се изхвърлят отпадъци на земята, до съдове за битови
отпадъци-кашони, картонени опаковки и други на кръстовището на ул.“Ак.****“ и ул.“****“ от автомобил с рег.№ ******.
Касационната инстанция не може да установява нови фактически положения,
различни от включените в предмета на доказване факти и обстоятелства, приети за
установени от въззивната инстанция, но осъществява контрол за правилното
приложение на материалния и процесуалния закон.
В случая събраните по делото доказателства не установяват по безспорен и
категоричен начин извършване на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Актосъставителят не е очевидец при извършване на нарушението. С констативен протокол от
20.06.2019г. е констатирал, че по информация от св.Х.
от автомобил с рег.№ ******, се изхвърлят отпадъци от опаковки, основно кашони
и картонени опаковки в големи количества на описаното в АУАН и НП място. Установен
е собственика на микробуса- дружеството касатор. Обстоятелството,
че автомобилът, от който по данните от св. Х. са изхвърляни отпадъци, е
собственост на дружеството не обосновава извод, че именно той е извършител на
нарушението, за което е ангажирана отговорността му.
Нито от показанията на разпитаните по делото свидетели, нито от
писмените доказателства по преписката се установява по безспорен и категоричен
начин, че именно дружеството е извършител на нарушението по чл.75 от Наредбата
за управление на отпадъците на територията на община Варна.
Изводът, че от търговската дейност на дружеството се изхвърлят отпадъци
не се установява от доказателствата по делото. Не са налице писмени
доказателства да е извършвана проверка на място в обекта на дружеството,
цитиран в АУАН и НП. Св. К.твърди в показанията си,
че на следващия датата на нарушението ден е посетила обекта и е разговаряла с
управителя, който е потвърдил изхвърлянето на отпадъците, но по АНП не се
съдържа протокол удостоверяващ извършването на такива действия, нито, че е
извършвана проверка и относно дали в дейността си дружеството използва такива
опаковки, кашони, каквито са описани в АУАН и НП. Не е установено по никакъв начин, че
отпадъците намерени на място са от дейността на дружеството. В показанията си св.Х.твърди, че на мястото всеки ден минават камиони,
микробуси и изхвърлят отпадъци. Св.Н.и С., лицата,
които са изхвърляли според св.Х. отпадъци от
автомобила, заявяват, че не са служители на дружеството. Същото е посочено и в
подаденото възражение от дружеството против съставения АУАН. В подаденото
възражение е посочено, че автомобилът е бил предоставен на посочената дата на
бивш служител на дружеството за лични цели, както и че в обекта на дружеството
не се съхраняват такива отпадъци. АНО не е извършил проверка на спорните
обстоятелства. Не е извършена проверка във връзка с твърдението, че лицата,
които са били на мястото на нарушението, посочено в НП, не са служители на
дружеството, нито относно отпадъците свързани ли са с дейността на дружеството.
Административно
наказание се налага на нарушителя за конкретно извършено от него нарушение.
В случая в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно чл.42 т.4 ЗАНН АУАН трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено, а съгласно чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН НП трябва да съдържа описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В АУАН и НП е
прието, че от търговската дейност на обект- склад на едро за хранителни продукти
се изхвърлят отпадъци, но доказателства, които го установяват не са налице. Не
е установено, че отпадъците са от дейността на дружеството, нито, че
автомобилът е дошъл от обекта на дружеството, а и лицата, които са били в автомобила
не са негови служители. Следователно не е установено по безспорен начин, че
извършител на нарушението е наказаното с НП лице.
В хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по установяване на административното нарушение и налагане
на административното наказание.
Предвид изложените съображения, съставът на съда, като касационна
инстанция намира, че решението на въззивния съд е неправилно и следва да бъде
отменено, като бъде отменено и издаденото НП.
Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски в размер на 500лв.-адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд ***Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2255/09.12.19г.
по НАХД № 4948/2019г. на ВРС, ХХІІ състав, с което е потвърдено наказателно
постановление № 100034/07.10.2019г. на зам.кмета на
община Варна, с което на „Амураа- консерв
68“ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1400лв. за нарушение по чл.75
т.1 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на община ***и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 100034/07.10.2019г. на зам.кмета на
община Варна, с което на „Амураа- консерв
68“ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1400лв. за нарушение по чл.75
т.1 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на община Варна.
ОСЪЖДА община ***да заплати на „Амураа-
консерв 68“ООД, ЕИК *****разноски по делото в размер
на 500лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.