№ 3361
гр. хххххххххх, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Частно
наказателно дело № 20241110208987 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 24 от ЗБППМН.
Образувано е по жалба на Й. Б. К., ЕГН **********, и неговата майка - Й. В. К.,
ЕГН **********, против Решение по възпитателно дело № 16100/2024 г.
(възпитателно дело № 9 по описната книга на МКБППМН) на МКБППМН район
"ххххххххх", с което на Й. Б. К. е наложена възпитателна мярка по чл. 13 ал. 1 т. 1
ЗБППМН - "предупреждение".
В жалбата се твърдят съществени нарушения на процесуалните правила в
производството пред МКБППМН, район "ххххххххх" - жалбоподателите не били
уведомени за образуваното възпитателно дело и за правото си да се явят с адвокат; не
им е била предоставена възможност да се запознаят с материалите по възпитателното
дело и с доклада по чл. 16 ал. 6 ЗБППМН. Сочи се, че обжалваното решение за
налагане на възпитателна мярка е немотивирано, като за жалбоподателите не става
ясно какви са действията, възприети от състава на МКБППМН, като заплаха към по-
малък ученик, кой е заплашеният ученик, къде и кога е извършена заплахата, както и
какви конкретно действия МКБППМН възприема, че е извършил жалбоподателят Й.
К.. Изтъква се, че липсват и мотиви, поради които съставът на МКБППМН е приел, че
деянието не е явно малозначително, както и че при преценката за обществената
опасност на деянието не е взето предвид оказаното от жалбоподателя съдействие за
изясняване на случая. Навежда се и че не е доказано извършването на
1
противообществена проява, тъй като доказателствата по възпитателното дело са
противоречиви. По изложените съображения се прави искане за отмяна на
обжалваното решение.
В съдебно заседание жалбоподателят Й. К. се явява лично, редовно уведомен,
заедно с родителите си - жалбоподателката Й. К. и баща си Б. К.. Тримата заявяват, че
поддържат жалбата.
Председателят на състава на МКБППМН, район "ххххххххх", постановил
решението за налагане на възпитателната мярка Л. Димитрова се явява лично и прави
искане жалбата да се остави без уважение. Счита, че от събраните по възпитателното
дело доказателства се установява извършването на противообществена проява от
непълнолетния жалбоподател. Изтъква, че при определяне на адекватната мярка са
взети предвид всички доказателства по възпитателното дело, както и данните за
личността на непълнолетния, средата, в която се отглежда, и възможността му за
поправяне, предвид на което е наложена най-леката възпитателна мярка. Сочи, че за
определяне на конкретната възпитателна мярка в решението на МКБППМН са
изложени мотиви, макар и лаконични.
По допустимостта на жалбата:
Съдът държи сметка, че с разпоредбата на чл. 23 ЗБППМН е изключен
съдебният контрол по отношение решенията на МКБППМН, с които се налагат
възпитателните мерки по чл. 13 ал. 1 т. 1 и т. 2 от с.з. Настоящият съдебен състав обаче
намира, че в тази част националната правна уредба противоречи на международен
договор, ратифициран от нашата страна, който има приоритет пред вътрешното
законодателство. Разпоредбата на чл. 40 т. 2 б. „Б“ т. V от Конвенцията за ООН за
правата на детето от 1989 г. предвижда, че държавите – страни по Конвенцията
осигуряват възможност, ако се счита, че дете е нарушило наказателния закон, това
решение и всякакви мерки, наложени вследствие на това, да бъдат обжалвани пред по-
висша компетентна, независима и безпристрастна институция или съдебен орган
съгласно закона. Настоящият съдебен състав намира, че изразът „нарушило
наказателния закон“ не следва да се тълкува стеснително, като се приравнява стриктно
до съставите на престъпления, предвидени в Особената част на НК. Според ЗБППМН
възпитателни мерки се налагат на малолетни, навършили 8 години, и непълнолетни
лица, извършили противообществена проява. Законът за борба срещу
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните не съдържа подробен
списък на прояви, считани за „противообществени“, а се ограничава с общо
определение на понятието за „противообществена проява“. Съгласно дефиницията за
противообществена проява, уредена в чл. 49а т. 1 ДР на ЗБППМН
"противообществена проява" е деяние, което е общественоопасно и противоправно или
противоречи на морала и добрите нрави. Видно е, че на малолетните/непълнолетните
2
могат да бъдат наложени възпитателни мерки не само за прояви, които са
инкриминирани от наказателното право, т.е. осъществяват състав на престъпление от
Особената част на НК, но и за такива прояви, които не противоречат на
наказателноправни норми, но се явяват в противоречие с добрите нрави и морала в
обществото. Предвид горното и доколкото възпитателните мерки се налагат за
извършени противообществени прояви, настоящият съдебен състав намира, че
решенията на МКБППМН за налагането им нямат белези на индивидуален
административен акт, а на правораздавателен такъв, издаден от несъдебен орган,
поради което и контролът по отношение на тяхната законосъобразност е предоставен
на общите съдилища. В настоящия случай по правилата на местната подсъдност
компетентен да се произнесе по жалбата се явява Софийският районен съд.
Съдът, след като се запозна с материалите по преписката и изслуша
малолетния и лицата, които полагат грижи за него, намира следното:
Непълнолетният жалбоподател Й. Б. К. е роден на хххххххххх г. в гр.
хххххххххх. Й. К. се отглежда в семейството на родителите си - майка - Й. К., баща -
Б. К., заедно с по-малкия си брат - В. К.. Семейството живее в село хххххххххх, на
адрес ул. "ххххххххххххх" № 14, където живеят и роднини по бащина линия, които
участват в отглеждането на децата. Й. К. е ученик в X клас в ххххххххххххх
"хххххххххххх", където има отличен успех. По отношение на Й. К. не са налагани
възпитателни мерки по ЗБППМН.
На 30.01.2024 г. жалбоподателят Й. К. и Я.В., роден на хххххххххххх г., се
намирали на спортната площадка в село хххххххххх на ул. "хххххххххх", където
имали уговорка да играят футбол с други свои приятели. Непълнолетните играели
пред едната врата на футболното игрище. Тогава на игрището дошли и свидетелите
А.К.М., роден на хххххххххххх г., и К.А.Б., роден на ХХХХХХХХХХХ г. Децата А.Б.
и К.Б. били със специални образователни потребности, като детето А. М. било с
поставена диагноза "други форми на вродена хидроцефалия". Малолетните момчета
също дошли на футболното игрище, за да играят футбол. Тъй като обаче топката,
която носели малолетните момчета, била по-твърда, те помолили по-големите
момчета, които играели в другата част на игрището, да си разменят футболните топки.
По-големите момчета се съгласили и двете групи деца започнали да ритат топка на
двете врати на игрището. В един момент на жалбоподателят Й. К. и на Я. В. им
доскучала играта на футбол и се приближили до по-малките деца. В този момент по
невнимание А. М. ритнал топката по посока на двете по-големи момчета и ударил
едно от тях. Удареното момче подгонило А. М., но останалите по - големи момчета го
спрели. След това жалбоподателят Й. К. и Я. В. отново се върнали при по-малките
деца и започнали да задават въпроси на А. М., като го питали дали има по-големи
братя и сестри. Едно от двете по - големи момчета попитало малолетният А. М. дали
3
иска да отиде в мазето му, за да му даде пари от виртуални игри. Малолетният А. М.
отказал. Двете по-големи момчета - Й. К. и Я. В. предложили на малолетните момчета
„весели бонбони“. Малолетните момчета отказали. След това двете по-големи
момчета хванали А. М. и К. Б. А. М. се изплашил от поведението на по-големите
момчета и от предложенията им и двете малолетни деца започнали да тичат, за да
избягат от по-големите. Й. К. и Я. В. ги подгонили. След това малолетните момчета си
взели обратно топката от по-големите деца, качили се на колелетата си и напуснали
района на игрището.
Детето А. М. се почувствало заплашено от действията на по-големите момчета и
споделили вкъщи за случилото се. К. М. - баща на детето А. М., подал сигнал вх. №
УРИ338300-1150/02.02.2024 г. до Началника на 08 РУ - СДВР във връзка със случилото
се на 30.01.2024 г. на игрището в село хххххххххх. По повод на подадения сигнал била
образувана преписка с рег. № 338300-1150/24 г. по описа на 08 РУ - СДВР, пр. пр. №
16100/2024 г. по описа на СРП. С постановление от 29.03.2024 г. /деловодно изведено
на 02.04.2024 г./ прокурор при СРП отказал да образува досъдебно производство
поради липса на данни за състав на престъпление и като приел, че са налице
достатъчно данни, че непълнолетните Я. В. и Й. К. са извършили противообществена
проява, постановил след влизане в сила на постановлението, материалите по
преписката да се изпратят на МКБППМН, район "ххххххххх" за образуване и
разглеждане на възпитателно дело спрямо Й. К. и Я. В.. След постъпване на
материалите в МКБППМН район "ххххххххх" било образувано възпитателно дело
16100/2024 г. - срещу Й. К. било образувано възпитателно дело № 9 по описната книга
на МКБППМН, район "ххххххххх", а срещу Я. В. - възпитателно дело № 8.
С решение от 17.06.2024 г. по възпитателно дело № 9/2024 г. по описната книга
на МКБППМН район "ххххххххх" на жалбоподателя Й. К. била наложена
възпитателна мярка по чл. 13 ал. 1 т. 1 ЗБППМН - "предупреждение" за извършена
противообществена проява "заплаха към по-малък ученик".
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните доказателства и доказателствени средства - социален доклад
изх. № ПР/Д - С - М/206 -001/02.07.2024 г., изготвен от ДСП - Младост и материалите
по преписка по възпитателно дело № 16100/2024 г. по описа на МКБППМН, район
"ххххххххх" - решение от 17.06.2024 г., протокол № 7 /17.06.2024 г., покана до Й. В. К.,
заповед № РПН24-РД91-35/28.05.2024 г. на председател на МКБППМН, район
"ххххххххх", писмо до СРП, постановление от 29.03.2024 г. /деловодно изведено на
02.04.2024 г./ по пр. пр. № 16100/2024 г. по описа на СРП, докладна записка от
14.03.2024 г., изготвена от ИДПС Д. Б., заявление вх. № УРИ338300-1150/02.02.2024 г.
до Началника на 08 РУ - СДВР, сведения от А. М., К. Б. М. К., Я. В., 2 броя
характеристични справки, протокол за доброволно предаване от 19.02.2024 г., 2 броя
4
заповеди за ресурсно подпомагане на децата К.А.Б. и А.К.М., експертно решение №
1137 от 04.04.2018 г. на I МБАЛ - хххххххххх.
Дадените сведения от малолетните момчета А. М. и К. Б.са еднопосочни по
отношение на обстоятелството, че едно от двете по-големи момчета им е предложило
да отидат в мазето му. А. М. сочи в сведенията си и че по-големите момчета са им
предложили нещо сладко, ако отидат с тях (според сведенията на Й. К. – сладолед,
пробаван от паркиран в близост ван, а според обясненията му, дадени пред състава на
МКБППМН – „весели“ бонбони). В сведенията си малолетните момчета
безпротиворечиво сочат и че двете по-големи деца са ги хванали, след което по-
малките момчета са побягнали. Именно техните сведения кореспондират на записите
от охранителните камери в района, чието съдържание е възпроизведено в докладна
записка от инспектор при ДПС при 08 РУ – СДВР. Съдът не даде вяра на сведенията на
Й. К., че двамата с Я. В. не са разбрали, че малките деца бягат от тях, тъй като според
отразеното в докладната записка на записите е заснето как малките деца биват гонени
за известно време от по – големите.
Като съобрази събраните по делото доказателства, съдът намери следното
от правна страна:
Съгласно чл. 49а т. 2 ДР на ЗБППМН "възпитателна мярка" е алтернативна на
наказанието мярка за възпитателно въздействие спрямо малолетен или непълнолетен,
извършил противообществена проява, и непълнолетен, освободен от наказателна
отговорност по чл. 61 от Наказателния кодекс, и се налага с цел преодоляване на
отклоненията в поведението, предотвратяване на бъдещи нарушения и интеграция в
обществото. "Противообществена проява", както вече беше посочено според
дефиницията, съдържаща се в ЗБППМН, е деяние, което е общественоопасно и
противоправно или противоречи на морала и добрите нрави (чл. 49а т. 1 ДР на
ЗБППМН).
Редът за образуването и разглеждане на възпитателно дело е предвиден в чл. 16
- 21 ЗБППМН. В настоящия случай, като се запозна с материалите по възпитателното
дело, съдът намери, че в производството пред МКБППМН са допуснати редица
съществени нарушения на процесуалните правила.
Възпитателното дело пред МКБППМН, район "ххххххххх" се е развило с лично
участие на лицата по чл. 19 ал. 1 ЗБППМН - на непълнолетния Й. К. и на неговата
майка Й. К.. От писмените доказателства обаче не се установява правата и законните
интереси на непълнолетния да са били защитавани от негов доверен представител или
адвокат, както изисква чл. 19 ал. 3 ЗБППМН. Участието на доверен представител или
адвокат не е алтернатива на участието на родителя или на лицето, което го замества. И
това е така, тъй като разпоредбата на чл. 19 ал. 1 ЗБППМН, която е императивна,
изисква задължителното участие на непълнолетния/малолетния, негов родител или
5
лицето, което полага родителска грижа. Наред с разпоредбата на чл. 19 ал. 1 ЗБППМН
нормата на чл. 19 ал. 3 с.з. предвижда участието на доверен представител или адвокат,
който да защитава правата и законните интереси на непълнолетния/малолетния.
Разпоредбата на чл. 19 ал. 3 ЗБППМН е също императивна, като в ал. 4 на чл. 19 с.з. е
предвидено, че когато не е посочен доверен представител или адвокат, правата и
законните интереси на малолетния или на непълнолетния се защитават от представител
на съответната дирекция "Социално подпомагане". В протокола от проведеното
заседание по възпитателното дело не е отразено да е присъствал нито адвокат, нито
доверен представител, нито представител на дирекция "Социално подпомагане".
Отразено е присъствието единствено на непълнолетния, на неговия родител и на
директора на 201 ОУ "ххххххххххххх" - с. хххххххххх В. В..
На следващо място, съгласно чл. 16 ал. 4 ЗБППМН "След завеждането на
сигнала по ал. 1, т. 1 и 2, както и в случаите, когато след приключването на проверката
по ал. 2 се установи наличието на достатъчно данни за извършено деяние, секретарят
на местната комисия незабавно докладва на нейния председател, който: 1. определя
състава на местната комисия по чл. 11, ал. 2; 2. възлага на член на местната комисия,
който не е член на състава, в 14-дневен срок да изготви писмен доклад за личностните
особености на извършителя, неговата възраст, здравословното му състояние,
физическото и психическото му развитие, семейната му среда, отношенията в
семейството и степента на полагане на грижи от страна на родителите или лицата,
които ги заместват, образованието и възпитанието; докладът се предава на
председателя на състава по т. 1." Разпоредбата на чл. 16 ал. 6 ЗБППМН предвижда, че
преди разглеждане на възпитателното дело председателят на състава дава възможност
на малолетния или на непълнолетния, на неговите родители, на лицата, които ги
заместват, както и на лицата, които защитават неговите права и законни интереси, да
се запознаят с доклада по ал. 4, т. 2 и с доклада по чл. 21, ал. 1, т. 15 от Закона за
закрила на детето (доклад, изготвен от Дирекция "Социално подпомагане" - бел. с.). В
случая от материалите по преписката не се установява да е изготвен нито доклад по
чл. 21 ал. 1 т. 15 от Закона за закрила на детето, нито доклад от член на местната
комисия по чл. 16 ал. 4 т. 2 ЗБППМН, още по- малко - такива доклади да са били
предоставени за запознаване на непълнолетния и неговите родители. Приложена е
заповед № РПН24-РД91-35/28.05.2024 г. на кмета на СО, район "ххххххххх" и
председател на МКБППМН, с която е определен състава, който да разгледа
възпитателното дело - председател Лили Димитрова, членове Емилия Василева,
Веселин В. и Б.а Серафимова. Със същата заповед е възложено на член на
МКБППМН, район "ххххххххх" Емилия Василева (която е и член на състава по чл. 11
ал. 2 ЗБППМН в нарушение на чл. 16 ал. 4 т. 2 с.з.) да изготви доклада по чл. 16 ал. 4
т. 2 с.з. Такъв доклад няма данни да е изготвен, да е представен за запознаване на
непълнолетния и родителя му, такъв доклад не е приложен и към материалите по
6
възпитателното дело. Сред материалите по възпитателното дело не се открива и
доклад, изготвен от Дирекция "Социално подпомагане" на основание чл. 21 ал. 1 т. 15
от Закона за закрила на детето. Едва в производството по обжалване на наложената
възпитателна мярка такъв доклад е бил изискан от Дирекция "Социално подпомагане"
по почина на съда. Не може да се приеме, че изискването за представяне на докладите
е удовлетворено с изготвената от ИДПС при 08 РУ - СДВР докладна записка от
14.03.2024 г. Докладната записка е изготвена в хода на предварителната проверка по
прокурорската преписка, а не в хода на образуваното вече възпитателно дело, не е
изготвена нито от член на МКБППМН, нито от служител от дирекция "Социално
подпомагане" и най-сетне, обсъжданата докладна записка представлява преразказ на
събраните по предварителната проверка данни, но няма съдържанието по чл. 16 ал. 4 т.
2 ЗБППМН и по чл. 21 ал. 1 т. 15 от Закона за закрила на детето.
Следващо нарушение, допуснато при разглеждане на възпитателното дело, е, че
протоколчикът на заседанието по възпитателното дело е член на състава на комисията,
определен да разгледа конкретното деяние, което е в нарушение на чл. 20 ал. 8
изречение първо ЗБППМН. Видно от протокол № 7 от 17.06.2024 г. по възпитателно
дело № 16100/2024 г. на МКБППМН, район "ххххххххх" протоколчик е Емилия
Василева, която е член на състава по чл. 11 ал. 2 с.з. и на която освен всичко е
възложено да изготви доклада по чл. 16 ал. 4 т. 2 с.з.
Следващо процесуално нарушение, с характер на съществено, е, че при
разглеждане на възпитателното дело не е била дадена възможност на непълнолетния да
изрази своето окончателно отношение към деянието, предмет на разглеждане по
възпитателното дело преди съставът да се оттегли на съвещание за вземане на
решение в нарушение, на чл. 20 ал. 7 ЗБППМН. В протокола от проведеното заседание
по възпитателното дело не е отразено окончателното становище на Й. К. по повод
деянието, предмет на възпитателното дело, нито пък е отразено, че той е отказал да
изрази такова. Според настоящия съдебен състав обясненията на
непълнолетния/малолетния, дадени в рамките на възпитателното дело, следва да се
приравнят по своята правна природа на обясненията на подсъдимия/обвиняемия в
наказателното производство. Така, също както обвиняемият/подсъдимият може да даде
или да откаже да даде обяснения, и непълнолетният/малолетният по възпитателното
дело не може да бъде принуждаван да дава обяснения и да се признава за виновен /чл.
20 ал. 2 изр. второ ЗБППМН/. Ето защо и обясненията на малолетния/непълнолетния,
дадени по възпитателното дело, имат двойнствена природа – доказателствено средство
и средство за защита. Предвид горното съдът намира, че като не е предоставена
възможност на непълнолетния да изрази окончателното си становище по деянието,
предмет на възпитателното дело, е ограничено правото му на защита.
Съдът се съгласява с доводите в жалбата, че решението за налагане на
7
възпитателната мярка, е немотвирано, до степен, че не става ясно за каква конкретна
противообществена проява на непълнолетния е наложена възпитателна мярка. В
обжалваното решение е посочено единствено, че противообществената проява се е
изразила в „заплаха към по-малък ученик“. Не е посочено кога и къде е извършена, не
е посочено дали съставът на МКБППМН приема, че заплахата е отправена от Й. К.
или от Я. В.. Най-сетне, не е посочено и с какви точно действия се е изразила
въпросната заплаха. Така изцяло на усмотрението на страните и на съда е
предоставено да предполагат дали заплахата се е изразила в това, че едно от двете по-
големи момчета (от материалите по делото не става ясно дали това е бил
жалбоподателят Й. К. или Я. В.) е попитало А. М. дали иска да отиде в мазето му, за
да му даде пари от виртуални игри или в това, че двете по-големи момчета са
предложили на малолетните момчета „весели“ бонбони. Не е посочено и кой е
заплашеният по-малък ученик – дали това е А. М. или неговият приятел – К. Б.
Пълната липса на мотиви съществено ограничава правото на защита на
непълнолетния, за когото не става ясно каква конкретно негова проява е оценена като
противообществена и за какви негови противообществени действия му е наложена
възпитателна мярка. Така е ограничено и правото на непълнолетния да атакува
решението на МКБППМН, като например навежда доводи и представя доказателства,
че не е извършил конкретните действия, че те не представляват заплаха, или като
навежда аргументи, че деянието е явно малозначително. Съдът е също лишен от
възможност да извърши преценка дали от събраните доказателства се установява
непълнолетният да е извършил конкретната проява и дали същата разкрива типичната
степен на обществена опасност като други случаи на противообществени прояви, така
че да обоснове налагане на възпитателна мярка спрямо него.
При уговорката, че от решението на МКБППМН не става ясно кои точно
действия на непълнолетния Й. К. са оценени като „заплаха към по-малък ученик“,
съдът ще посочи и че независимо дали ще се приеме, че заплахата се е изразила в
подканянето на А. М. да отиде в мазето на едно от по-големите деца или в това, че
непълнолетните момчета са обещали на малолетните нещо сладко („нещо сладко за
ядене“ – според сведение, дадено от А. М., „весели бонбони“ – според заявеното от Й.
К. пред състава на МКБППМН и „сладолед от един ван“ – според сведение от Й. К.),
ако тръгнат с тях, съдът намира, че се касае за явно малозначително деяние. Деянието
е такова, което се отличава със значително по-ниска степен на обществена опасност,
сравнено с други противообществени прояви, и за което налагането дори и най-леката
възпитателна мярка представлява ненужна и необоснована санкция, която не е
насочена към преодоляване на отклоненията в поведението на непълнолетния (за
каквито, впрочем, няма данни) и към предотвратяване на бъдещи нарушения, а
представлява несъответна реакция на конкретната проява. За преценка за обществената
опасност на деянието, от значение е да се изследва и обществената опасност на дееца.
8
За Й. К. се събраха само положителни характеристични данни – установи се, че по
отношение на него не са налагани възпитателни мерки по ЗБППМН, че същият се
отглежда в здрава семейна среда, има изградена емоционална връзка с членовете на
своето семейство, отличен ученик е. Още в хода на предварителната проверка
жалбоподателят Й. К. е изразил отрицателното си отношение към извършените
действия – сам е посочил, че са имали намерение да се пошегуват с по-малките деца,
оценил е тази идея иронично като „гениална“, заявил е, че не са имали намерение да
плашат по-малките деца и е поднесъл извиненията си за причиненото неудобство. На
следващо място, за да е налице заплаха, следва извършените от непълнолетния
действия обективно да изразяват закана с такова действие, от което да е възможно да
произтекат неблагоприятни последици за заплашения или за негови близки. В случая
от събраните доказателства се установява, че едно от по-големите момчета е
предложило на по-малките да ги заведат в мазе и да им дадат „весели“ бонбони. Няма
данни малките деца да са били заплашени с неблагоприятни последици, ако не
последват по-големите във въпросното мазе. Оценката, че „веселите“ бонбони
съдържат наркотични вещества, е тълкуване на детето А. М., но такава заплаха – за
предоставяне на наркотични вещества – не е била обективирана от по-големите
момчета. Не се установи по-големите момчета да са проявили обидно отношение или
държане към по-малките на основание за тяхното здравословно състояние. Напротив –
установи се, че в началото двете групи деца са разменили футболните си топки
именно по молба на малките момчета. От събраните доказателства се установява, че
впоследствие по-малките деца са успели да вземат топката си от по-големите и са
напуснали игрището. Действията на по-големите момчета не са били съпроводени с
физическо насилие, нито с обидни думи. По – големите момчета не са предприели
никакви действия за реализация на отправените към по – малките предложения да ги
„водят в мазе“ и да им дадат „весели бонбони“. От обясненията на непълнолетния Й.
К., дадени в съдебно заседание, става ясно, че към настоящия момент добрите
отношения между децата са възстановени. Не на последно място съдът намира, че не
следва да бъде подценявано възпитателното въздействие на развилото се възпитателно
дело, което неминуемо е оказало само по себе си корекционно влияние по отношение
на непълнолетния К. и го е мотивирало да осмисли постъпката си и да я оцени и от
гледна точка на по-малките деца, а не единствено като шега. От изявленията на
родителя на непълнолетния Й. К. пред състава, разглеждащ възпитателното дело, е
видно и че родителите на непълнолетния Й. К. не са подценили ситуацията, не са я
пренебрегнали или омаловажили, а са разговаряли със сина си за действията му и
последиците от тях.
В съдебно заседание представителят на МКБППМН акцентира на
обстоятелството, че засегнатите деца са със специални образователни потребности,
което завишава степента на обществена опасност на проявата. Съдът намира обаче, че
9
изводи за обществената опасност на деянието, направени единствено въз основа на
състоянието на по-малките деца, без да се държи сметка за особеностите на
конкретната ситуация и за личната характеристика на непълнолетния биха били
едностранчиви. Непълнолетието, както е известно, се характеризира с по-слаб контрол
на импулсите, липсата на житейски опит и житейска зрялост, емоционална
нестабилност, по-лесно внушаемост и податливост, недостатъчна способност за
адекватна оценка на собствените действия и последиците от тях. От сведенията и на Я.
В., и на Й. К., се установява, че двамата не са имали друго намерение освен да се
пошегуват. Съдът приема, че шегата на по - големите момчета е била неуместна, още
повече, че е била насочена към две по-малки момчета, със специални образователни
потребности, но я отдава на младежко лекомислие и недооценка на възможните
неблагоприятни последици и на начина, по който „шегата“ би могла да бъде възприета
от по-малките деца, а не я преценява като изява на нагласи за асоциално поведение,
което да е необходимо да бъде коригирано посредством мерките по ЗБППМН.
Предвид всичко изложено съдът намери, че конкретното деяние е явно
малозначително. Касае се за конфликта ситуация, възникнала между деца, оценена по
различен начин между участниците в конфликта, която обаче е могла да бъде
разрешена съвсем успешно с активното участие на децата, техните родители и с
участие на посредник и без прилагане на каква да е форма на държавна санкция, била
тя и под формата на най-леката възпитателна мярка.
Ръководен принцип на Конвенцията за правата на детето е най-добрият интерес
на детето (чл. 3 от Конвенцията). Критерият за „най-добър интерес“ изисква от
системата за правосъдието за деца да предприема възможно най-малко наказателни
мерки и да насърчава реинтеграцията на децата, които са извършили правонарушение.
В т. 28 от Общ коментар 14 (2013 г.) на Комитета по правата на детето на ООН изрично
е посочено, че принципът за най-добрите интереси важи и за децата, влезли в
конфликт със закона, като ”защитата на най-добрите интереси на детето означава, че
при третирането традиционните цели на наказателното правосъдие, като санкция или
възмездие, трябва да отстъпят пред реабилитацията и възстановителната цел на
правосъдието, когато се разглеждат дела срещу деца - нарушители”. Основен принцип
на системата за правосъдие за деца е пропорционалността, което ще рече, че всички
мерки, предприети по отношение на дете в конфликт със закона, следва да са
пропорционални на обстоятелствата и тежестта на престъплението, както и на
обстоятелствата и образователните, социалните и други потребности на детето.
Реакцията спрямо деца в конфликт със закона се основава не само на обективната
тежест на престъплението, но и на личните обстоятелства на детето. В настоящия
случай като взе предвид всичко гореизложено съдът намира, че предвид явната
малозначителност на деянието, добрите характеристични данни на непълнолетния
жалбоподател, критичното отношение, което самият той заявява, изразеното
10
съжаление, активната позиция на родителите, прилагането и най-леката възпитателна
мярка се явява ненужно и прекомерно строго третиране.
Предвид всичко изложено съдът намери, че са налице основания за отмяна на
обжалваното решение, с което по отношение на детето Й. К. е наложена възпитателна
мярка, и прекратяване на възпитателното дело (чл. 24 ал. 4 т. 5 ЗБППМН).
Така мотивиран и на основание чл.24 ал. 4 т. 5 от ЗБППМН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение по възпитателно дело № 16100/2024 г. (възпитателно дело
№ 9 по описната книга на МКБППМН) на МКБППМН район "ххххххххх", с което на
Й. Б. К., ЕГН **********, е наложена възпитателна мярка по чл. 13 ал. 1 т. 1 ЗБППМН
- "предупреждение".
ПРЕКРАТЯВА възпитателно дело № 16100/2024 г. (възпитателно дело № 9 по
описната книга на МКБППМН) на МКБППМН, район "ххххххххх".
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати на МКБППМН район "ххххххххх" и ДСП –
Младост, както и на жалбоподателите Й. К. и Й. К..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11