РЕШЕНИЕ
№ 351
гр. Пловдив, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. К.а
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. К.а Въззивно търговско дело №
20225001000313 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 90 от 15.03.2022 година, постановено по т. дело №
841/2021 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е отхвърлен като
неоснователен иска на Ф. ЦВ. К., ЕГН **********, от с. А., обл. П., ул. „**“
№ 12, с процесуален представител адв. П. К., с адрес за призоваване гр. К.,
ул. „С.” № 6, офис 10, против „Д.” ЕАД, гр. С., ЕИК ***, със съдебен адрес
град П., улица „Ц.К.“ 19, ет.2, офис 2, чрез адвокат М. М. от Адвокатско
дружество „М. и И.“, ЕИК ***, за заплащане на сумата 40 000 лева,
предявена частично от пълен размер от 50 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания,
причинени от смъртта на неговия брат Р.Ц. К. от с. А., настъпила на
12.01.2016 г., около 22.55 часа, по път 1-6, км, ***, по вина на И.Н.Д.,
управлявал лек автомобил „М.“ с рег. № ***, както и за заплащане на
дължимата законна лихва от 12.01.2016 г. до окончателното плащане на
1
главницата.
Осъден е Ф. ЦВ. К., ЕГН **********, да заплати на „Д.” ЕАД, ЕИК
***, направените по делото разноски в първоинстанционното производство в
размер на 2431 лева.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от Ф. ЦВ.
К. чрез процесуалния му представител адвокат П.К. от САК в частта, с която
предявеният иск за неимуществени вреди от смъртта на неговия брат Р.Ц. К.
е отхвърлен до размера на 20 000 лева по частичния иск при обща цена на
иска 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2016 година до
окончателното изплащане на сумата. Искането е за отмяна на решението в
обжалваната част и присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лева,
претендирано по предявения частичен иск, ведно със законната лихва,
считано от 12.01.2016 година до окончателното изплащане на сумата, както и
да се присъдят на жалбоподателя разноски и адвокатски хонорар на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, ведно с ДДС.
Поддържа се, че първоинстанционното решение е неправилно,
постановено при допуснати груби нарушения на процесуалния и материалния
закон. Според жалбоподателя първоинстанционният съд е ценил само част от
събраните по делото доказателства, свързани с болките и страдания на ищеца
от смъртта на неговия брат, като е игнорирал или е ценил неправилно други
доказателства, което е довело до неправилни правни изводи относно
наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя.
Поддържа се също, че разбирането на съда за справедливост по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД е неправилно и това е довело до неправилно приложение на
задължителната съдебна практика, по-конкретно на ТР 1/2016 година на
ОСНГТК на ВКС. Във връзка с твърдяната от жалбоподателя
изключителност на връзката между двамата братя, която го легитимирала да
получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. К., във
въззивната жалба се акцентира на свидетелските показания, установяващи,
че майка им ги е напуснала, когато те са били малки – 12 годишни и те са
останали за живеят само с баща си, който е починал няколко години по-късно,
при което Р., макар и само няколко години по-голям от жалбоподателя, е поел
грижите за брат си. В тази връзка се твърди наличие на особени житейски
обстоятелства, налагащи двамата братя да се грижат един за друг въпреки
2
невръстната си възраст. Твърди се, че взаимоотношенията между тях били
много по-силни и по-дълбоки от обикновените такива между братя, те
живеели в една къща, работели заедно, имали общи приятели, подкрепяли се
морално и физически. Установено било също, че жалбоподателят търпи
много болки и страдания от смъртта на своя брат Р.. Изложени са и доводи,
свързани с размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди,
като се поддържа, че претендираният такъв е дори занижен с оглед
действително претърпените и установени по делото болки и страдания на
ищеца. Становището на жалбоподателя е, че § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ,
установяващ максимален размер на обезщетението от 5000 лева за лицата от
разширения кръг, не следва да се прилага, тъй като противоречи на правото
на ЕС и на постановените от СЕС решения по този въпрос, които са
задължителни за съдилищата в страната. Изложени са и доводи, свързани с
неоснователност на възражението на ответника за съпричиняване от страна
на пострадалия.
С въззивната жалба не са направи нови доказателствени искания.
Приложена е съдебна практика.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ответника „Д.“
ЕАД с изразено становище за нейната неоснователност. Твърди се, че изводът
на съда за липса на материалноправна легитимация за ищеца да получи
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия брат, е съобразен
със събраните по делото доказателства и установените с тях обстоятелства,
както и със задължителната съдебна практика, доколкото не били установени
отношения между ищеца и починалия му брат, различаващи се по
съдържание от традиционните за българското общество отношения между
братя, както и болки и страдания, надхвърлящи обичайните в такава
ситуация, които да са му причинили трайна промяна в ежедневието и в
емоционалното състояние. Искането е за потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваната част. Поддържа се при
условията на евентуалност, ако се приеме основателност на предявения иск,
направеното в първоинстанционното производство възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия, като са изложени подробни
съображения за наличие на такова и се сочи, че максималното обезщетение,
което евентуално следва бъде присъдено на ищеца, е 4000 лева, определено
след намаляване на претендираното обезщетение от 20 000 лева с 80%.
3
Ответникът претендира присъждане на разноски за въззивното производство.
Прилага съдебна практика към отговора на въззивната жалба.
Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и
доводите на страните, прие следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице,
имащо правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, а
именно от ищеца частично срещу решението, с което е отхвърлен
предявеният от него иск. При подаване на въззивната жалба е спазен
предвиденият в чл. 259 от ГПК срок.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба,
освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или
когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото
или ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК
на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по
въведените от жалбоподателя оплаквания, подробно посочени по-горе.
Починалият в резултат на ПТП, станало на 12.01.2016 година Р.Ц.
К. е брат на ищеца Ф. ЦВ. К.. Това обстоятелство се установява от
представените към искова молба писмени доказателства и от съдържащата се
на стр. 110 от дознание № 30/2016 на РУП – Карлово справка от АИС
„Български документи за самоличност“ за починалия Р.Ц. К.. От справката е
видно, че бащата на Р. К. – Ц.Р. К. е починал, без да има данни за годината на
смъртта му. Освен Ф. ЦВ. К., починалият Р. К. има други две сестри и един
брат. Р. К., роден на *** година, Н.Ц.С., родена на 26.02.1969 година и Ф. ЦВ.
К., роден на 20.01.1974 година са с общи родители – майка К.Ф.Б. и баща Ц.Р.
К.. Останалите двама- А.С.Б., роден на *** година и С.С.Т., родена на ***
година, са техни едноутробни брат и сестра, родени от тяхната майка К.Ф.Б.
с баща С.Л.Б..
Обстоятелствата, свързани с наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
ответника за автомобила, с който е причинено ПТП – „М.“ с рег. № ***,
управляван от И.Н.Д., с валидност от 12.05.2015 година до 12.05.2016
4
година, са безспорни между страните. Те се установяват и от справката на
стр. 18 от първоинстанционното производство.
Ищецът е предявил пред ответника застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
смъртта на брат му Р. К., която е заведена в ответното дружество като
преписка ***. С писмо изх. № 18182/17.12.2019 година / стр. 16/, адвокат
К., представляваща ищеца, е уведомена за отказа на застрахователя да му
заплати обезщетение, тъй като с представените доказателства не са
установени напълно събитието и размера на вредите, както и трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща на брат му Ф.К.
продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.
В съдебно заседание на 13.04.2021 година в качеството на свидетели
са разпитани от първоинстанционния съд Г.Д.С. и С.С.С. за установяване
на обстоятелства, свързани с отношенията между ищеца и неговия загинал
при ПТП брат Р. К..
Свидетелят С. е съсед и познава ищеца и брат му от детските им
години. Той установява, че те двамата от деца са живели в една къща в
центъра на село А., но на различни етажи. Р. К. живеел с жена на съпружески
начала, без да има брак. От своя страна Ф.К. бил женен, имал жена, която
живеела при родителите си, но от която имал дете. Детето посещавало баща
си и отношенията помежду им били много добри. Двамата братя били
непрекъснато заедно, заедно работели в дърводобива, били много близки, не
се карали, помагали си, включително за ремонти, били в една компания,
събирали се по празници. Свидетелят твърди, че смъртта на Р. се е отразила
много тежко на Ф., той винаги се натъжавал, когато ставало дума за Р.,
говорел за него, даже плачел, постоянно ходел на гроба му, спазвал
традициите за почитането на починалия, като отбелязал и петата годишнина
от смъртта му. Този свидетел твърди, че Ф.К. е получил инфаркт след
смъртта на брат си, че все още не е преживял случилото се и му става лошо,
когато стане дума за брат му. Свидетелят установява, че в къщата при
двамата братя е живял и техния баща Ц. до своята смърт, а майка им живеела
в друго населено място – в село Б..
Показанията на свидетеля С. установяват същите обстоятелства, които
установява и свидетеля С.. Според този свидетел здравословното състояние
5
на Ф. не било добро, всичко се променило след смъртта на брат му, той се
разболял, получил два инфаркта. Свидетелят твърди, че Ф.К. е направил
гроба на брат си и го поддържа, правел всичко, което било необходимо,
работел далече, но си идвал, за да изпълни ритуалите, включително за 9-тия и
40-тия ден от смъртта му. Ф. все още се натъжавал и плачел за брат си, не
бил преодолял случилото се, липсата му му тежала, преди това двамата
работели заедно, а сега бил сам и в работата. Майката на ищеца и брат му се е
омъжила в друго населено място, но баща им е живеел с тях в къщата в А. до
смъртта си преди 15-20 години. Братята израснали при бащата от 11-12
годишни, учили в С., живеели в къщата в А.. Преди смъртта на Р. и двамата
работели целогодишно в дърводобива в Р., идвали си на два-три месеца
веднъж в село А.. Свидетелят твърди, че Ф.К. е получил инсулт или инфаркт
докато е бил на работа в гората, като той е разбрал за случилото се с него от
неговата майка. Майката на Ф. се обадила на свидетеля С., тъй като той бил
единствения в село А., с когото двамата братя общували. Детето на Ф. К.
било 15-16 годишно и учело в П.. Докато бил жив баща им, отношенията
между двамата братя и баща им били добри, те си общували нормално. След
смъртта на баща им двамата братя и тяхната по-голяма сестра се гледали
сами, нямало възрастен при тях, майка им не ги прибрала да живеят при нея.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира,
че ищецът не е активно материалноправно легитимиран да получи
обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на брат му Р.
К.. Този извод е в съответствие с разрешението, дадено в Тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 година на ВКС по т.д. № 1/2016 година на
ОСНГТК. Според цитираното тълкувателно решение материално
легитимирани в гражданския процес да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от
24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд /сред които не са братята и
сестрите/, както и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени.
Цитираното Тълкувателно решение е приложимо и към процесния
случай, независимо от факта, че смъртта на Р. К. е настъпила на 12.01.2016
6
година, преди приемането му. Тълкувателното решение дава отговор на
материално правния въпрос за кръга на лицата, имащи право на обезщетение
по чл. 52 от ЗЗД за неимуществени вреди в случай на причинена смърт на
друго лице. То урежда този въпрос по задължителен за съдилищата начин,
включително за съда по настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл. 130
от ЗСВ. С него е обявено за изгубило сила ППВС № 2/84 година, според
което кръгът от лица е изчерпателно очертан в ППВС 4/61 година и ППВС
5/1969 година. Тълкувателното решение, както е посочено в мотивите му, е
постановено при съобразяване на произтеклите от присъединяването на
Република България към Европейския съюз задължения за синхронизиране на
българското законодателство с европейското, по-конкретно на Директива
2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г.
относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на
моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на
такава застраховка и Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за
правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на
Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета.
В новата съдебна практика на ВКС / напр. решение № 310 от
06.02.2019 година по т. дело № 2429/2017 година на второ т.о./ се приема, че
настъпването на застрахователното събитие преди приемане на ТР
№1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК, не отнема
материалноправната легитимация на лицата от т.нар. „разширен кръг“ да
получат обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта
на техен родственик.
За да се присъди обезщетение обаче, е необходимо със събраните по
делото доказателства да е установена особено близка връзката между ищеца
и неговия брат, както и причинени на ищеца болки и страдания, надхвърлящи
по интензитет и продължителност обичайните при загуба на такъв
родственик.
По настоящото дело дори самите обстоятелства, изложени от ищеца,
въз основа на които претендира присъждане на обезщетение, не сочат на
житейски връзки и ситуации, придаващи на родствената връзка между
братята характеристиката на изключителна.
7
В исковата молба ищецът се позовава на това, че между него и брат
му има три години разлика във възрастта, те са израснали заедно, поддържали
са непрекъсната връзка и отношенията им са били изградени на обич,
подкрепа, уважение и постоянна взаимопомощ, основани на силни братски
чувства, те били отгледани и възпитани заедно в дух на взаимно уважение и
разбирателство, поради което помежду им възникнали много по-здрави,
силни и дълбоки взаимоотношения, отколкото са нормалните такива между
братя. Те поддържали редовен контакт помежду си и не били прекъсвали
връзката си, изградена с годините. Със смъртта на Р. ищецът загубил
моралната и физическа подкрепа на своя брат, на която разчитал, тя му
причинила значителни по обем и интензитет негативни изживявания, той
изпитвал и до момента покруса и мъка, болките и страданията се отразявали
изключително негативно на психическото му състояние и щели да го
съпътстват през целия му живот.
Обстоятелствата, изложени в исковата молба, сочат на нормалните
отношения между братя, традиционни за българското общество.
Не е установена със събраните по делото и обсъдени по-горе
доказателства някаква изключителност на връзката, надхвърляща обичайните
взаимоотношения между братя. Фактът, че майка им ги е напуснала и е
създала друго семейство, когато са били на възраст 11-12 годишни не
обосновава изключителност на тяхната връзка, доколкото те са живели при
своя баща, той ги е отглеждал, т.е. не са били без родителски грижи, макар и
упражнявани от единия родител. Съдът не споделя доводите, които са
изложени във въззивната жалба, че след смъртта на своя баща ищецът и брат
му са останали сами и е трябвало да се отглеждат сами. Смъртта на баща им
е настъпила преди около 15-20 години според свидетеля С.. Категорични
доказателства за годината на смъртта на бащата на ищеца липсват. Дори да се
приеме най-ранния възможен момент според свидетелските показания, а
именно 2001 година, към този момент ищецът вече е бил на 27 години, а
неговият брат – на 30 години, т.е. на възраст, значително надхвърляща
детската. Не би могло да се поддържа, че на тази възраст те са били лишени
от родителски грижи, поради което се е налагало са се отглеждат сами заедно
със сестра си, която към този момент е била 32 годишна. Към момента на
смъртта на баща си ищецът и неговият брат са били възрастни хора.
Установено е, че те имат свой самостоятелен живот, създали са свои
8
семейства, ищецът има и дъщеря, която видно от свидетелските показания, е
15-16 годишна, т.е. родена е в периода около смъртта на баща му.
Обстоятелството, че двамата братя са живели в една къща, не променя
изводът, че те са имали свой самостоятелен живот, доколкото е установено,
че всеки от тях е обитавал жилище на самостоятелен етаж. Ежедневните
контакти между двамата братя са установени, те са свързани с общата им
работа и с факта, че живеят в едно населено място, близо един до друг, в една
къща, макар и в самостоятелни жилища. Такива контакти между братя са в
традициите на българския народ и не обосновават изключителност на
връзката между ищеца и неговия брат.
Установените по делото болки и страдания, които са причинени на
ищеца от смъртта на неговия брат по своя вид, интензитет и
продължителност не надхвърлят обичайните такива при загуба на близък
човек. Установено е, че ищецът е плакал много след смъртта на брат си, все
още се натъжава при разговори за него, грижи се за гроба му и за почитането
на паметта му на годишнините. Няма данни смъртта на Р. К. да е довела до
психически проблеми за ищеца. Не е установено тя да се е отразила на
социалното му функциониране, на способността му да работи и да се грижи
за себе си и близките си хора. Напротив, от свидетелските показания е видно,
че след случилото се ищецът се е върнал на работата си, свързана с
дърводобив в Р., почти веднага, като се е прибирал в селото за ритуалите
на 9-тия и 40-тия ден от смъртта на Р.. Липсват конкретни данни за това
дали ищецът е получил инфаркт или инсулт и кога е станало това. От
показанията на свидетеля С. е видно, че на ищеца му е прилошало, докато е
бил на работа в Р.. При липса на конкретни данни не може да се приеме за
установено наличието на здравословни проблеми за ищеца, които да са
свързани с причинените от смъртта на брат му негативни емоции.
Имайки предвид изложените мотиви, съдът приема,че по делото не е
проведено пълно и главно доказване на критериите, възприети в ТР 1/2016
година на ОСНГТК на ВКС – наличие на особено близка духовна и
емоционална връзка с починалия, даваща основание да се направи
изключение от правилото за определяне на кръга на правоимащите
съобразно ППВС 4/1961 година и 5/1969 година, свързана с причиняване на
неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, чиито интензитет и
9
продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между
братя.
По тези съображения съдът приема, че ищецът не е материално
правно легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на своя брат. Неоснователен е предявеният иск с правно основание
чл. 226 от КЗ / отм./ във връзка с § 22 от ДР на новия КЗ, в сила от 01.01.
2016 година, според който за застрахователните договори, сключени преди
влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения
Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането
в сила на този кодекс, за каквото договаряне липсват данни.
Първоинстанционното решение в обжалваната част, с която искът е
отхвърлен до размера на 20 000 лева, ведно със законната лихва от 12.01.2016
година, следва да бъде потвърдено.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника „Д.“
ЕАД разноските за въззивната инстанция. Претендираните такива са в размер
на 1356 лева с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното от
процесуалния представител на жалбоподателя възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по чл. 78 ал. 5 от ГПК, с молба вх. №
4954/21.06.2022 година, е неоснователно. Обжалваемият интерес, посочен
във въззивната жалба, е 20 000 лева. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, е 1130 лева без ДДС, или 1356
лева с ДДС, колкото са претендирани от ответника. Това е сумата, която
жалбоподателят следва да заплати на ответника като разноски за
въззивната инстанция.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 90 от 15.03.2022 година, постановено
по т. дело № 841/2021 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, С КОЯТО е отхвърлен като неоснователен
искът на Ф. ЦВ. К., ЕГН **********, от с. А., обл. П., ул. „**“ № 12, с
процесуален представител адв. П. К., с адрес за призоваване гр. К., ул. „С.”
10
№ 6, офис 10, против „Д.” ЕАД, гр. С., ЕИК ***, със съдебен адрес град П.,
улица „Ц.К.“ 19, ет.2, офис 2, чрез адвокат М. М. от Адвокатско дружество
„М. и И.“, ЕИК ***, за сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, причинени от смъртта
на неговия брат Р. Ц. К. от с. А., настъпила на 12.01.2016 г., около 22.55 часа,
по път 1-6, км, 525+497, по вина на И.Н.Д., управлявал лек автомобил „М.“ с
рег. № ***, както и за заплащане на дължимата законна лихва от 12.01.2016 г.
до окончателното плащане на главницата.
ОСЪЖДА Ф. ЦВ. К., ЕГН **********, да заплати на „Д.” ЕАД,
ЕИК ***, направените по делото разноски във въззивното производство в
размер на 1356 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11