№ 13109
гр. София, 25.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20211110132864 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от В. Т. Р. чрез адв. Е.Г. за допълване на Определение №
6877/17.03.2022г., с което е обезсилена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по
настоящото дело. Моли се да й бъдат присъдени делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лева.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК заявителят /ЮЛ/ е подал становище по така
депозираната молба, в което прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Моли разноските за него да бъдат присъдени при условията на
чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът счита, че молбата по чл. 248 ГПК е подадена в законоустановения срок от
легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
Настоящото производство е било образувано въз основана подадено от /ЮЛ/
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. Т. Р..
По делото е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2579 от
19.06.2021г. Поради постъпило възражение на длъжника, с разпореждане от 06.01.2022г.
съдът е дал указания на заявителя за предявяване в едномесечен срок от съобщението на иск
относно вземането си и представяне на доказателства за това. Били са разяснени и
последиците от неизпълнение на дадените указания.
С Определение № 6877/17.03.2022г. съдът е обезсилил издадената заповед за
изпълнение поради обстоятелството, че иск за установяване на вземането не е бил предявен
от заявителя.
При това положение, ответникът в настоящото производство има право на разноски.
В настоящото производство ответникът е бил представляван и защитаван от адв. Е.Г.,
за което по делото е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в
1
което е било уговорено и отразено заплащането в брой на адвокатско възнаграждение в
размер на 350 лева, което не се явява прекомерно.
На първо място, в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е предвидена изрична норма, която урежда минималното адвокатско
възнаграждение, дължимо във връзка с производство по издаване на заповед за изпълнение,
като в чл. 7, ал. 7 е регламентирано, че възнаграждението се определя по правилата на ал. 2
на базата на половината от стойностите на претендираните суми. Поради това и
разпоредбата на чл. 6, т. 5 от подзаконовия нормативен акт не следва да намери приложение.
В случая, претендираната обща сума от заявителя е в размер на 826,04 лева,
половината от която е в размер, попадащ в хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/2004г. – правен интерес до 1000 лева, където минималното адвокатско възнаграждение е
определено на 300 лева.
При това положение, и като съобрази, че в подаденото възражение са изтъкнати
включително и доводи, касаещи съществото на спора, макар и същите да не са
задължителни, съдът прие, че заплатеното адвокатско възнаграждение от 350 лева не се
явява прекомерно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 6877/17.03.2022г. по ч.гр.д. № 32864/2021г. по описа на
СРС, 61 състав, както следва:
ОСЪЖДА /ЮЛ/ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, да
заплати на В. Т. Р. ЕГН ********** с адрес: /адрес/ сумата от 350 лева – разноски, сторени
в производството по ч.гр.д. № 32864/2021г. по описа на СРС, II-ро ГО, 61 състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2