О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№217/15.3.2019г. Град
Варна
Варненският
окръжен съд Наказателно отделение
На петнадесети
март две хиляди и деветнадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕАТЕЛ: СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНЧО САВОВ
РУМЯНА ПЕТРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Даскалова
ВЧНД № 218 по
описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХII от НПК и е инициирано с частен
протест от прокурор при РП, гр.Варна, срещу протоколно определение от проведено
на 11.02.2019 г. разпоредително заседание по НОХД № 5831/2018 г. по описа на ВРС,
с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на
прокуратурата, на основание чл.248, ал.5,
т.1 вр. ал.1, т.3 от НПК.
В протеста се сочи, че така
постановеното протоколно определение на първоинстанционния съд е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се, че обвинителният акт отговаря на изискванията на
чл.246, ал.2 от НПК и изтъкнатите доводи от защитата са по-скоро по съществото
на делото, а не са свързани с нарушаване на процесуални права на някоя от
страните в производството по време на ДП. Въз основа на посочените основания се
иска отмяна на обжалваното пред настоящия съд протоколно определение на ВРС.
Защитата в лицето на адв A.е
депозирала възражение, с което се иска потвърждаване на съдебния акт.
Преповтарят се доводите изнесени в съдебно заседание, а именно, че е било
нарушено правото на защита на подс.К., доколкото от обстоятелствената част на
обвинителния акт не ставало ясно дали цялата сума, платена от купувачите или
нейна част е получена от К. и следователно как е формиран размера на вредата.
След като се запозна с материалите
по делото, въззивната инстанция намери за установено следното:
Частният протест е подаден от
надлежна страна, в установения срок, поради което е допустим, като разгледан по
същество, настоящия съд го намери за основателен, поради следните съображения:
Производството по НОХД № 5831/2018
г. по описа на Районен съд, гр.Варна е започнало с внасяне на обвинителен акт
срещу Р.М.К. за извършени престъпления по чл.309, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр.
чл.26, ал.1 от НК и по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и срещу М.М. Хане по
чл.309, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК.
С разпореждане от 04.01.2019 г.
делото е било насрочено в за
разпоредително заседание на 11.02.2019 г.
В процесното заседание съдът е дал
ход на разпоредителното заседание, като след изслушване на страните и по повод
на наведени оплаквания от страна на защитата е произнесено и определението
предмет на настоящото производство. В атакуваното определение е прието, че „ОА не отговаря на
изискванията, поставени от закона, а именно да съдържа факти относно всички
обективни признаци на престъплението - предмет на разглеждане по делото. Видно
от съдържанието на ОА със същия е повдигнато обвинение за извършено деяние по
чл. 209 ал. 1 от НК, а именно за престъпление „измама“. Посоченото престъпно
деяние се характеризира от обективна страна с действия, с които се въвежда в
заблуждение определено лице, така, че да се мотивира същото да извърши акт на
имуществено разпореждане,в причинна връзка, с което настъпва определена вреда.
В ОА не са посочени факти относно причинната връзка между извършеното действие
и настъпилата вреда, като едва в днешно
с.з. прокурорът излага съждения в този смисъл, обосноваващи изводите му за размера
на конкретната вреда. Друг е въпроса, че начинът, по който е описано
настъпването на вредата и конкретната сума по отношение на всяко едно от
отделните деяния, осъществяващи признаците на престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК оставя неяснота относно това подсъдимата каква сума е получила от продажната
такава, съотв. каква сума са получили останалите купувачи и в тази връзка не е
възможно да се формира извода относно начина , по който е настъпила вредата и
връзката между деянието и размера на настъпилата вреда . По посочения начин е
ограничено правото на защита на подсъдимата К., съотв. обвинителният акт не
може да осъществи процесуалната си роля съгласно НПК“.
Съгласно разпоредбата на чл.249,
ал.3 от НПК, определението на съда по чл.248, ал.1, т.3 от НПК подлежи на обжалване по реда на
гл.XXII от НПК. Предметът на инициираното по този ред въззивно производство е
ограничен до наличието, съответно-липсата на допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на
обвиняемия /пострадалия или неговите наследници/, като същите изрично са
посочени от законодателя в чл.249, ал.4 от НПК.
В конкретния случай ВРС необосновано
е приел, че е налице нарушение правото на защита на обвиняемата изразяващо се в
неясно обвинение. Подобен извод не намира опора и в материалите по делото.
Обвинителният
акт –обстоятелствената и заключителната му част, съдържа всички необходими
реквизити, всички необходими обстоятелства и факти, годни да очертаят предмета
на доказване в съдебното производство. Достатъчно ясно са описани време, място,
начин на извършване на престъпленията от К., както и размера на вредите. От
описанието в обстоятелствената част на обв.акт ясно се разбират какви са
съставомерните й действия, поради което не съществува твърдяната от съда
неяснота в повдигнатото му обвинение. Обвинителният акт достатъчно и в
необходимата степен е ясен и относно обективната и субективната страна на
престъпленията, за които са предадени на съд К. и Х.. Същият е съобразен с
разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК. При описанието на всяко едно от деянията поотделно е
посочено, че след сдобиването с нотариален акт за собственост, обвиняемата К.
се е явявала в кантората на нотариус Кънчо Ицков (или респективно е действала
чрез посочения в акта посредствен извършител), че съзнавайки, че Лазар
Станойков не й е завещал нищо, тъй като завещанието е неистински документ, е
въвела в заблуждение купувачите, че е придобила собствеността върху имотите.
Описано е, че благодарение на така създадената у купувачите невярна представа
(че К. е собственик) и въз основа на нотариалния акт за собственост, е съставян
нотариален акт за продажба, респективно нотариален акт за замяна на недвижим
имот с движима вещ. За всяко едно от деянията е посочена сумата, за която е
продаден имота, респективно стойността на дадената в замяна движима вещ.
Въззивната
съдебна инстанция не установи да е налице противоречие между обстоятелствената част на обвинителния
акт и неговата заключителна част, тъй като са посочени всички елементи от
съставите на престъпленията, в чието извършване са били обвинени К. и Х.. Те са
описани разбираемо и словесно и цифрово.
Доводите, изложени от
първоинстанционният съд в атакуваното определение са по съществото на делото. Дали
съда ще приеме становището на обвинението за извършване на деянията от двамата
подсъдими е въпрос, който
следва да бъде изясняван от съда в хода на съдебното следствие и да намери
отговор в акта му по същество.
Право
на прокуратурата е да преценява на кого да повдигне обвинение, за какво
престъпление и да го предаде на съд. Съдът следва да разгледа делото и е
обвързан с рамката на обвинението по обвинителния акт.
Въззивната съдебна инстанция споделя
възраженията на прокуратурата, че не са допуснати процесуалните нарушения,
посочени в атакуваното определение на съда, тъй като не установи в изготвения
обвинителен акт пороци, които да поставят в невъзможност подсъдимите да разберат
в какво са обвинени и да се защитават по повдигнатите обвинения.
Предвид гореизложеното, настоящият
въззивен съд счита, че така направения от Районен съд - Варна извод относно
наличието на допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила
по чл.249, ал.4 от НПК, довело до нарушаване на правата на
подс.К. е неправилен. Определението на ВРС в обжалваната част следва да бъде
отменено, а делото върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените
действия от същия съдебен състав.
Водим от горното и на основание чл.345, ал.1, вр. чл.249, ал.3 от НПК, Окръжен съд-Варна
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ определение, постановено в разпоредително
заседание на 11.02.2019 г. по НО
ХД № 5831/2018 г. по описа на ВРС, в
частта му с която е прекратено съдебното производство и делото е върнато на
прокуратурата, на основание чл.248, ал.5,
т.1 вр. ал.1, т.3 от НПК
ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.