Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 03.02.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІI „В“ въззивен състав, в закрито заседание на трети февруари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Илиева ч.гр.дело № 14100 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал. 2 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба вх. № 13648 от 12.11.2020 г., подадена от длъжника „З.З.“ ЕООД срещу
разпореждане (резолюция) от 04.11.2020 г., с което е отказано да се прекрати изпълнително
дело № 20127810401154 на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781 на КЧСИ с длъжник „З.З.“ ЕООД, „Б.З.“ ЕАД, „КМК Б.Г.1“ ЕООД, „С.З.-08“
ЕООД, „Ч.З.“ ЕООД, „Ч.З.-05“ ЕООД, „Х.2000“ ЕООД, „Б.Е.И.“ ЕООД, „Т.Т.“ ЕООД и А.
К.А..
В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.
Твърди се, че за период от повече от две години от страна на взискателя не са
искани, а от съдебния изпълнител съответно не са извършвани изпълнителни
действия по отношение на солидарния длъжник „З.З.“ ЕООД, предвид на което е
настъпила по силата на закона перемпция на изпълнителното дело. Прави искане за
отмяна на обжалваното разпореждане и за прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на „З.З.“ ЕООД.
В
срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, не постъпило становище от взискателя по
изпълнителното дело – „Б. ДСК“ ЕАД.
Частен
съдебен изпълнител Г.Д. е изложил мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които
поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Съдът,
след като обсъди доводите, изложени в жалбата и възражението, и се запозна с
доказателствата по делото, както и с обясненията на частния съдебен изпълнител,
прие следното:
Изпълнително
дело № 20127810401154 на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781 на КЧСИ, е образувано по молба
от 13.11.2012 г. на взискателя „Б. ДСК“ ЕАД срещу „З.З.“ ЕООД, „Б.З.“ ЕАД, „КМК Б.Г.1“ ЕООД, „С.З.-08“
ЕООД, „Ч.З.“ ЕООД, „Ч.З.-05“ ЕООД, „Х.2000“ ЕООД, „Б.Е.И.“ ЕООД, „Т.Т.“ ЕООД и А.
К.А., въз основа на изпълнителен лист от 24.06.2012 г., издаден по
гр. дело № 18610/2012 г. на СРС, II ГО, 123-ти състав, издаден срещу
длъжниците солидарно за сумите,
описани в него, в която молба на частния съдебен изпълнител е възложено да
извърши конкретни изпълнителни действия.
На
длъжниците, в това число и на жалбоподателя, са връчени покани за доброволно
изпълнение на 29.11.2012 г. (лист 136), като в поканата е посочено, че с
резолюция от 26.11.2012 г. съдебният изпълнител е присъединил ТД на НАП като
взискател.
През
декември 2012 г. съдебният изпълнител е наложил възбрани върху недвижими имоти,
собственост на ипотекарните длъжници Р.Ц.Д., П.С.Д., на длъжника „Ч.З.-05“ ЕООД, „ЗА.“ ЕООД и „Б.З.“ ЕАД.
По
изпълнителното дело като взискател, на основание чл. 456, ал. 2 от ГПК, е
присъединена „О.Б.Б.“ АД.
С
разпореждания от 16.01.2013 г. са насрочени публични продани на имотите в
периода от 04.02.2013 г. до 04.03.2013 г., които били надлежно разгласени.
Проданите са обявени за нестанали с протоколи от 05.03.2013 г.
С
обявление от 31.05.2013 г. е насрочена нова продан в периода от 24.06.2013 г. до
24.07.2013 г., както и нова продан за периода от 08.07.2013 г. до 08.08.2013 г.
В
периода от 16.01.2013 г. до 16.10.2017 г. частният съдебен изпълнител е
извършвал действия по отношение имуществото на длъжниците „Ч.З.-05“ ЕООД, „ЗА.“ ЕООД, „Б.З.“ ЕАД, „КМК Б.Г.1“ ЕООД и А.
К.А..
По
отношение на длъжника „З.З.“ ЕООД не са извършвани действия до 17.10.2019 г.,
когато е изпратено искане до ТД НАП - гр. Велико Търново за справка (лист
1006).
С
разпореждане от 15.01.2020 г. е наложен запор върху МПС, собственост на
длъжника А. К.А., както и запор върху вземанията на длъжниците по банковите им
сметки в търговски банки.
По
изпълнителното дело е постъпила и молба вх. № 13178/03.11.2020 г. от длъжника „З.З.“
ЕООД, в която е направено искане за прекратяване на изпълнителното дело поради
липсата на поискани от взискателя и извършени от съдебния изпълнител
изпълнителни действия за повече от две години.
На
основание постъпилата молба от длъжника е постановено обжалваното в настоящото
производство разпореждане от 04.11.2020 г., с което е отказано да се прекрати
изпълнително дело № 20127810401154 на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781 на КЧСИ с
длъжник „З.З.“ ЕООД, като в мотивите си
частният съдебен изпълнител е приел за установено, че не са налице
предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Препис от разпореждането е
връчено на пълномощника на длъжника на 11.11.2020 г.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Съгласно
чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.
Според чл. 436, ал. 1 от ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до
окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на
действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била
призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. Жалбата е подадена в
срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по
следните съображения:
Прекратяването
на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
настъпва по силата на закона с изтичането на двугодишен срок от последното
изпълнително действие, насочено към удовлетворяване притезанието на взискателя,
независимо дали това действие е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя. Въведеният от
закона критерий е обективен т.е. при всяко положение, с изтичането на
двугодишния срок настъпва прекратяване на изпълнителното производство поради т.
нар. „перемпция“, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи
това. Същият смисъл се извлича от разясненията, дадени в т. 10 на ТР № 2 от
26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в тази насока е и
Решение № 451/29.03.2016 г. по гр. д. № 2306/2015 г. на ІV ГО на ВКС.
Бездействието на съдебния изпълнител да изпълни поискано действие или да
предприеме действие, за което е овластен, е бездействие на самия взискател,
който е заинтересованият да следи за движението на производство и трябва да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес. Взискателят
винаги има право, лично да сочи изпълнителни способи, а в случай на отказ на
съдебния изпълнител да извърши искано от него изпълнително действие, той
разполага с право на жалбата по чл. 435, ал. 1 от ГПК. Именно поради тази
причина, законът не санкционира бездействието на съдебния изпълнител, а това на
взискателя.
Съгласно
приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им
е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на
изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
В
случая при преценка висящността на конкретното изпълнително дело съдът намира, че
е налице период по-дълъг от две години, в който взискателят е бездействал, тъй
като от налагането на запорите на банковите сметки на длъжника считано от деня,
в който запорното съобщение е връчено на третото задължено лице (по арг. от т.
5 на ТР № 3/2015 на ОСГТК на ВКС) през 2013 г. до настоящия момент не са
извършвани други изпълнителни действия, доколкото проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, не са
изпълнителни действия.
От
друга страна, предприемането на изпълнителни действия по отношение на един от
солидарните длъжници по изпълнителното дело не води до прекъсване на срока по
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на останалите длъжници. С оглед
различните изпълнителни правоотношения в рамките на едно и също изпълнително
производство, по които отделните солидарни длъжници са страни, срокът по чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК се брои от различен начален момент по отношение на
всеки длъжник, а именно - от последното поискване на валидно изпълнително
действие спрямо всекиго от длъжниците. Съответно, при изтичане на този срок за
някого от длъжниците, изпълнителното производство се прекратява по силата на
закона, но само по отношение на него, без този факт да обуславя прекратяване на
производството по отношение на тези длъжници, за които срокът не е изтекъл.
Бездействието на взискателя за осъществяване на изпълняемото право по отношение
на един от посочените в изпълнителния лист солидарни длъжници и настъпилото по
право прекратяване на изпълнителното производство, на основанието по чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК, не води до извод за отпадане на условията за допустимост на
изпълнителното производство, нито, че са настъпили обстоятелства, водещи до
погасяване на надлежно установено материално право, или до погасяване на
правото за принудително изпълнение (така и Решение
№ 83 от 11.04.2018 г. по гр. д. № 1667/2017 г. на IV
ГО на ВКС, Решение № 48 от 14.07.2016 г. по т. д. №
404/2015 г. на II ТО на ВКС, както и Решение № 260039
от 04.01.2021 г. по ч.гр.д. № 12978/2020 на IV „Д“ състав на СГС, Решение № 401 от 16.01.2020 г.
по в. гр. д. № 6248/2019 г. на ТО, VІ-15 състав на СГС, Решение № 2717 от
29.04.2020 г. по в. гр. д. № 1958/2020 г. на СГС, Решение № 4145 от 10.07.2020
г. по в. гр. д. № 5842/2020 г. на ТО, VІ-18 състав, Решение № 5663 от
28.07.2017 г. по в. гр. д. № 8671/2017 г. на II-ри въззивен брачен състав на
СГС, Решение № 8003 от 25.11.2019 г. по в. гр. д. № 13831/2019 г. на ІІ-Г
въззивен състав на СГС, Решение № 1511 от 08.03.2018 г. по в. гр. д. №
1402/2018 г. на СГС и др.)
По
тази причина, постановеният отказ на частния съдебен изпълнител за прекратяване
на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, обективиран в
разпореждане от 04.11.2020 г., е неправилен и като такъв следва да бъде
отменен. Доколкото прекратяването, като процесуално действие във фазата на
изпълнителното дело се извършва с постановление на органа по изпълнението,
който извод се налага по аргумент на чл. 433, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и съдът няма
правомощие по закон да прекрати изпълнително дело, тъй като такава компетентност
е предоставена на съдебния изпълнител, делото следва да се върне на ЧСИ Г.Д., с
рег. № 781 при КЧСИ, с район на действие СГС с указания да издаде постановление
за прекратяване на изпълнително дело № № 20127810401154 на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на длъжника.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на
длъжника по изпълнителното дело „З.З.“ ЕООД разпореждане от 04.11.2020 г., с
което е отказано да се прекрати изпълнително дело № 20127810401154 по описа на
ЧСИ Г.Д., с рег. № 781 на КЧСИ по отношение на длъжника „З.З.“ ЕООД.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781 на
КЧСИ, с район на действие СГС, с указания за извършване на действия, съгласно
мотивите на настоящия съдебен акт.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.